МАНТРА И КАРМА САНЯСА ПОСВЕЩЕНИЕ

Свами Ниранджанананда – Сатям училище по йога, Св. Албанс, Австралия, 22.5.1988 г.

Авторски превод: Светла Благоева, Йога студио 108. 

Някой от вас получиха мантра, а други карма саняса инициация, така че ще дам някой съвети и напътствия в мантра садхана и карма саняс садхана. (садхана – духовна практика, която води до усъвършенстване). Чували сте и вероятно сте чели за мантрите и аз мисля, че всички сте наясно и имате идея какво е мантра. Мантрата въздейства върху композицията от енергия на тялото, а енергийното поле на тялото има и вибрация. Където има енергия, има и движение, има някаква форма на вибрация, а вибрацията от своя страна поражда някакъв вид звук. Какви са видовете звуци, който ние не познаваме? Има звуци, който са отвъд и над нашето нормално възприятие и скала на слух. Когато движим ръката си, това създава триене във въздуха и от това излиза звук. Вие не чувате този звук, но той съществува като форма на вибрация, на движение, пулсация на енергия. Тези вибрации не са ограничени само до физическото и пранично тяло, но също имат достъп и до ума, емоциите и интелекта.

Йога е много ясна в това отношение. Йога казва че дори когато мислим, се генерират вълни в ума и това от своя страна произвежда определени вибрации и звуци. Когато насочим нашето умствено възприятие навътре във вътрешното ни пространство и измерение, тогава звукът бива усетен и това е познато като нада, звук на личността, на съществото, на Аз-ът. Нада е най-финият звук, който бихме могли да изпитаме в нашето измерение и пространство. Нада не е просто звук, който се появява и изчезва, той е продължителен и това е добре представено от концепцията на кундалини йога.

Когато погледнем символите на чакрите, откриваме че всяка чакра притежава биджа мантра и други мантри, прикрепени към нея. Биджа мантра е звукът, който конторолира чакрата, но другите мантри около периферията са също вибрации, които пробуждат и стимулират определено състояние на ума, в съответствие с характеристиките на чакрата. В йога има и следният термин – акшарас, което буквално значи ‘звуците, който не умират’. От самото раждане на човечеството до сега ние използваме звуците, за да се изразим и да общуваме. И ги използваме предимно външно. Познаваме качествата, силата, ефекта на външните звуци. А в йога ние усещаме и изживяваме качествата, ефекта и енергията на звука вътрешно и процесът на това вътрешно изживяване се нарича мантра садхана.

Когато мислим, това, което всъщност се случва е, че ние чуваме вътрешен звук. Разбира се не просто да си запушим ушите и да започнем да слушаме звуците вътре в тялото, а това е процес, в който ставаме по-чувствителни на ментален или психичен план и търсим баланс между външното и вътрешно съзнание. Когато сме се в екстровертно състояние, ние не чуваме вътрешни звуци и вибрация. Когато се обърнем обаче навътре, когато сме в медитативно състояние, тогава не чуваме и не усещаме външните звуци. Има специален клон в йога, наречен нада йога. При практиките на нада йога се търси изживяване на вибрациите на тялото и ума чрез вълни, желания, емоции и изяви едновременно, всички в една обща форма.

Колкото повече балансирате ума, когато постигате вътрешен баланс чрез процес на медитация, чрез практикуване на асани, който хармонизират тялото, чрез пранаяма, която внася организация в праничната структура, чрез пратияхара и дхарана, който дават баланс на вашето ментално и емоционално състояние, тогава осъзнаването за нада, вътрешните звуци и вибрации, които са зад всяко действие и реакция ще бъде по-голямо. Докато съществуваме в този свят има движение. Когато стоим тихо и спокойно – тялото не се движи, но умът произвежда вълни, емоциите произвеждат вълни и пак има движение.

Ние сме заобиколени от океан от движение, които се случват едновременно на различни нива и прояви. Когато започнем да пеем или да повтаряме мантра, влизаме в процес на пратияхара, което е постепенно отдръпване на възприятията и сетивата навътре и тогава се фокусираме върху определено нещо. След като процесът на отдръпване завърши, концентрацията е пълна и няма разсейване от какъвто и да е вид. И това е дхарана, концентрация. Мантрата ни дава възможност да навлезем в това състояние –  еднопосочен и фиксиран ум. И тогава това състояние може да ни отведе по-надълбоко, преминавайки в състояние на дхияна или медитация.

Определението за мантра е „сила, която освобождава ума”. И когато правим мантра садхана, има едно по-специално осъзнаване както  на тялото, така и на ума. Това не е просто да държите малата и да повтаряте мантрата. Разбира се и това ще има ефект, както и мантрата може да се повтаря винаги и навсякъде – докато ходите, докато седите, докато правите различни неща, можете да осъзнавате мантрата. Човек може да осъзнава мантрата във всяко едно отношение и реалност по всяко време. Но, има и определен научен процес в мантра повтарянето, което включва не само осъзнаване на мантрата, която се повтаря наум, но и на ефекта, който тя причинява на цялата ни същност. Умът, осъзнаването, съзнанието стават едно. Те се сливат заедно с повтарянето на мантрата. Не просто умът да скача от мисъл на мисъл докато мантрата се повтаря. Трябва пълна идентификация с повтарянето, с изживяването и с мантрата.

Свами Сатянанда казва за процеса на дхяна – медитация следното: има 3 неща, който се случват едновременно по време на медитация. Първото е осъзнаването на себе си като практикуващ. Второто е осъзнаване на процеса – че Аз практикувам определена практика. И третото е състоянието на дхяна, целта, която стои пред нас. Когато тези 3 станат едно, когато медитативното изживяване е почувствано отвътре и ние губим осъзнаване за тялото и ума, и няма нищо друго, освен състоянието на изживяване – това е дхяна, или медитация.

При мантрата се прилага същият принцип. Единствената разлика е, че сме постоянно осъзнати за вибрацията, мантруването и ефекта. Ние ставаме едно с тези неща. Ние ставаме мантрата, ние оживяваме като мантра. Мантрата става осъществяването на процеса на живот и това е всъщност освобождението на ума. Когато концепцията за дуалността вече не съществува и има само едно единствено нещо – това е освобождаването на ума.

Тези от вас, който взеха мантра инициация трябва да помнят че е необходимо да отделят поне по 10 минути в периода от 24 часа на денонощието, когато да останат сами, да забравят света около себе си и просто да си практикуват мантрата. В началото осъзнавате тялото, позата, как сте седнали, дали е удобно или не, после осъзнавате дишането, всяко вдишване и издишване, движението на дъха. После идва и осъзнаване за личния символ, който ви е даден с мантрата. След като осъзнаете символа, това е крайния етап на пратияхара. В началото когато се опитваме да го видим – тогава просто ще използваме въображението; ние не виждаме символа съвсем ясно. Когато държим цвете пред себе си и го гледаме с отворени очи ние виждаме цвета, формата, усещаме миризмата, виждаме цялото цвете, но това се променя когато затворим очи. Но когато вътрешното изживяване стане силно и с интензитет, така както и го усещаме когато го гледаме, това е вече крайният етап на пратияхара. Всички сили и фокус на умствената енергия са събрани в едно и настъпва разбиране, осъзнаване и истинско, живо изживяване.

И така, след като сме осъзнали дишането и след като сме направили усилие да си представим символа, тогава започнете с повтарянето на мантрата на ум, като хармонизирате с дишането. Мантрата и дъха не са две различни неща, те просто стават едно. Няма значение дали дишате бързо или бавно, мантрата трябва да се слее напълно с дъха. Това е първото усилие в мантра садханата. И правите тази практика за 10 минути всеки ден, а когато приключвате с мантруването, отново се върнете в нормалното си ежедневие. Няма промяна в начина ви на живот, но има промяна в начина ви на мислене. Не се стремим да създадем някаква промяна, а просто се стремим да развием усещане за мантрата. И когато това усещане е пробудено, то се развива само и промените започват да настъпват естествено и спонтанно.

А сега относно посвещението в саняса. Това е отношение към живота. Тези от вас, който получиха посвещение, им бе казано че са били инициирани от името на Свами Сатянанда и че трябва да имате предвид неговите идеали и мисия в живота – което е йога не като форма на духовна садхана, а йога като част от ежедневието ви, като начин на живот. И тогава целият ви живот се превръща в осъществяване на йога, тогава живеете йога. Няма разделение. Не е просто всяка сутрин да ставате и да правите асана, пранаяма, медитация. Това са йога практики, те сами по себе си не са йога. Йога означава усещане на единство, усещане на хармония и баланс във всички сфери на нашата личност. Когато осъзнаете този процес чрез материалното, чрез мислите, чрез емоциите, интелекта и най-личните си и интимни преживявания, по-близки и от съпруга или съпругата, тогава това е йога.

А сега, какво очакваме да получим от йога? Получаваме това осъзнаване за материята, енергията и съзнанието; Получаваме разбиране за процесите на тялото, праната, ума, егото и суперсъзнанието; нашата дхарма поема по пътя на тоталната трансформация. Не казвам че ставаме по-духовни, но по-балансирани. Само ако развивате духовната си страна ще бъдете неуравновесени. Само да развивате материалната страна е също неуравновесено. Затова един саняси или карма саняси, не се тревожи за духовното състояние на ума си или за проявения ум, а по-скоро се опитва да доведе до баланс изживяванията на материята и духовността.

Чували сте за карма йога; в живота на духовния аспирант, ако човек практикува истинска йога, то това е карма йога. Когато казвам карма йога, нямам предвид да отидете на полето и да работите усилено и да дадете цялата си енергия; това е само една част от цялото. Истинският дух на карма йога се проявява когато всяко действие в живота, независимо дали е физическо, социално или интелектуално – мислите, анализирането и критиката, емоциите и чувствата, гнева, раздразнението, депресията, нервността, омразата, алчността или духовните усещания на хармония и чувството да сте в пълен баланс с вашата същност –  всичко това е анализирано заедно. Всички тези прояви са наблюдавани, изживени и трансцедентирани. Това е духът на карма йога – пълно отдаване в изпълнението на нашите отговорности, дълг, задачи, ангажименти, дхармата.
Много хора си мислят че дхарма означава система, религия, философия, но това не е така. Има два вида дхарма. Едната е Санатан дхарма, извечния дълг, задължението и отговорността, която никога не се променя и спазва законите на природата и божествените закони. И другата дхарма е тази, която се отнася до настоящото време. Тя може да се променя, след месеци, след години, идеите, отговорностите, задълженията, всички тези неща се променят с времето и вековете. Тук се набляга на осъществяване и разбира не нашите задължения и отговорности. И ние трябва да не ги пренебрегваме, а да бъдем все по-добри в изпълнението им и да не ги изоставяме. Така че целта на карма саняса е да се стреми към своята дхарма.
И дори карма саняса е по-трудния път от саняса, защото пълния саняса – там имаме пълно отдаване на гуру и гуру решава какво да правите и той дава инструкции. Когато сте карма саняса – вие сами изграждате своята духовна идентичност, както и външната, социална идентичност и чрез поддържане на тези две идентичности вие вървите напред и имате прогрес в живота. Когато и вътрешната и външната идентичност вървят рамо до рамо, тогава ние намираме центъра в себе си, тогава намираме пълния баланс.
Знаете че има два процеса. Единият е процес на осъществяване, когато нещата стават, когато има усилие. А другият е процес на това да бъдете това, което сте. Пълният саняса е процес на ставане, ние ставаме инструмент на гуру и той ни наставлява по начин, който смята за най-добър за нас. А карма саняса е процес да бъдеш. Вие сте там, където сте. Няма промяна. Само едно нещо е важно и то е да имате духовното осъзнаване. А какво е духовно осъзнаване?

Можем да кажем че идентичността на „Свами” е първото духовно осъзнаване, идентичността на „Сарасвати” е втората; а третата е името – примерно Ниранджанананда, това е третата ни духовна идентичност. , Свами означава човек, който е постигнал съвършенство, който има пълен контрол над себе си. Разбира се това е концепцията, която ние се стремим да постигнем по най-добрия начин – като да получиш докторат, но тук първо получавате доктората, преди да сте го завършили – наричате себе си „доктор”, като се надявате един ден да завършите доктората си и да докажете тезата си.

А тезата, която един свами има да доказва е процес, който продължава през целия живот. Процес на самооткриване, при който един свами постига контрол над тялото, ума и духа, действията на главата, сърцето и ръцете, емоциите и интелекта.

Така че е без значение в каква фаза се намирате вие, независимо дали сте пълни с напрежение и конфликт или пък тънете в блаженство и радост и щастие, или пък нищо не се случва – всичко това вие го разбирате като свами. Аз съм господар на тялото. Аз не съм този ум, аз съм господар на ума, аз съм господар на духа. Това е концепцията, която води до разбиране на трансцеденталното осъзнаване.

Някой веднъж попита Свамиджи (Свами Сатянанда, бел. ред.) дали е възможно да постигне трансцедентално съзнание в този живот. Свамиджи просто отговори „Не”. И вие можете да си помислите – ами тогава какъв е смисъла, каква е ползата? Вие искате да изживеете нещо. Свамиджи продължи по-нататък: ‘Ако трансцеденталният ум може да бъде разбран от ограничения ум, тогава не би бил трансцедентален. За да изпитате трансцеденталното съзнание е необходимо да имате трансцедентален мозък и трансцедентален ум.’ Така че идеята да бъдете свами е нещо, което се постига. Това е първата духовна идентичност. И това е основата, от която тръгваме за всяко друго нещо – ние ставаме наблюдател, ставаме този, който изживява.

Втората идентичност е Сарасвати. Това е традицията, ордена, към който ние принадлежим като свамита и като карма саняси. Сарасвати е богиня, която символизира ученето, знанието и мъдростта. Какво означава това? Никога да не бъдете като коне с капаци. Винаги виждайте всичко. Никога не казвайте че нещо е правилно, а друго не е. Това е против принципите на гяна – мъдростта, защото мъдростта обгражда всичко.

Третата духовна идентичност е името. Името, което е дадено, показва най-подходящата ни идентичност, която ние изразяваме в настоящото си прераждане. За тази идентичност, името представлява целта, стремежа. За това тяло, за тази глава, за тези действия имаме цел. И трябва да го проявим.

Четвъртата идентичност е разбира се геру – оранжевият цвят. Това е духовната идентичност, както и външният флаг на санясина. Това е символично представяне на огъня. Огънят може да изгори всичко, което попадне в него, и въпреки това остава непроменен. Е, разбира се ако хвърлите мокри дървета, това ще предизвика много дим, който ще излиза от ушите, от очите, от устата и носа ви. Понякога черен дим ще излиза от вас, понякога и лоша миризма ще излиза, но това е друго нещо. Огънят изгаря всичко, това е основната идея. Умът, личността, отношението на саняса или карма саняса идва от огъня.

Бъдете недосегаеми, незасегнати. Изгаряйте всичко, всичко лошо, което светът хвърля върху вас, изгаряйте и това, което собствения ви ум хвърля върху ви, както и всичко добро, което светът ви дава, и което умът ви дава. Няма отрицания и няма неприемане. Ако отричате лошите  неща, а приемате само добрите, тогава не сте по-различни от останалите. Обикновено хората са разтърсени, когато им се случват лоши неща и  са въодушевени, когато им се случват хубави и добри неща. Ако останем такива след като вземем посвещение в саняса, ако не настъпи промяна, тогава по-добре е да не сте саняса или карма саняса. И затова е осъзнаването за огъня, четвъртия символ на духовното осъзнаване, духовната същност, който ни напомня че трябва да приемаме всичко, така, както огъня. И това са отделните елементи на това да бъдеш карма саняси.

Садханата на карма санясина е да бъдете наблюдатели. Сядате удобно и просто наблюдавате. Наблюдавате какво изживявате и усещате физически и го хвърляте в огъня. Разберете го, изразете го, трансцедентирайте го. Дори когато достигнете духовното ниво, това също трябва да разберете, да проявите и да трансцедентирате. Когато седите в медитативна поза, със затворени очи, една част от осъзнаването е отстрани, отделена и наблюдава всичко, което се случва в другите сфери. Така че дори да сте в много трудна ситуация и да изживявате дълбок конфликт и самскари, една част от вас трябва да запази позицията на наблюдател. Без значение е какво изживявате и в какво положение се намирате, винаги бъдете наблюдатели. Вие сте този, който вижда, драща. И това е садханата, която трябва да следвате, за да станете карма саняси.

списание Йога, изд. Bihar School of yoga, юли 1990 г.

Превод Светлана Благоева, Йога студио 108