Известни митове за протеините, аминокиселините и белтъците

Харви Даймънд

Статията е взета от http://veganholistic.com с разрешение.

Хората вече знаят, че месото не е шампионът сред достъпните ни храни, а авторитетни изследователи от цял свят препоръчват диети с намалено съдържание на тези продукти. Въпреки това у вас се обажда досадно гласче, което може би ви внушава, че протеините са много важни хранителни вещества, а те се съдържат в месото и животинските продукти. Защо се обажда това досадно гласче? Не ли защото чрез целенасочени рекламни стратегии за това колко са ни необходими протеините заинтересовани кръгове са набили в подсъзнанието ни постоянно пулсиращата тревога: ям ли достатъчно протеини?

Мит номер 1: Големият мит за протеините или бизнесът с месо

“Повсеместното разпространение на много болести в западния свят се дължи на целенасочената кампания, водена от индустриите, които печелят от нашето невежество. Десетилетия наред ни засипват с лавина от необективна информация, която ни пробутва “четирите групи храни”, половината от които сякаш случайно са животински продукти (бел.ред. – за нас обаче четирите основни групи храни са плодове, зеленчуци, зърнени и бобови, чиято балансирана консумация превъзхожда всички животински храни).

Това се прави в името на печалбата, не на здравето. Любопитно е, че идеята за животните като най-добър източник на протеини може да бъде проследена до някогашни изследвания върху гризачи (и в момента експериментите върху животни продължават да бъдат не по-малко жестоки и научно подвеждащи). Било доказано, че плъховете са в по-добро състояние при хранене с животински продукти, отколкото при растителна диета.

И изследователите тутакси измъдрили заключението, че животинските протеини са по-подходящи от растителните… и в диетата на хората! Подобен скок в логиката може да бъде оприличен на скок през Големия каньон, и то при силна буря, с гипсирани крака. Защото и в анатомията, и във физиологията си ние твърде съществено се различаваме от плъховете. Животинските индустрии обаче се вкопчиха в тези изследвания и ги разгласиха из цялата Вселена. По-късно бе доказано, че резултатите им са неприложими за хората и дори самата идея за това е нелепа. Плъховете имат нужда от много по-концентриран източник на протеини, какъвто е месото, а потребностите им от аминокиселини са съвсем различни от човешките. Но беше твърде късно. Митът се роди, а производителите на животински продукти едва ли биха допуснали да бъде опроверган лесно.”

Такова е положението в САЩ, държавата, която налага модели на мислене и на потребление по целия свят. И за съжаление месоманията с мощна сила завладява огромни потребителски пространства. За учудване ли е тогава, че повечето хора в развиващите се страни по света не могат да си представят и ден от своя живот без месни протеини? Ето какво казва по въпроса Харви Дайъмънд: “Основната причина американците да поглъщат толкова много животински белтъчини са дългогодишните внушения, че ежедневната консумация на протеини – дори при всяко хранене – е жизнено необходима за здравето им, а животинските продукти са най-добрия източник на тези вещества…

Представата, че е трудно да си набавите достатъчно протеини от растителното царство, е откровена заблуда. Натрапват я стопанските отрасли, които печелят от продажбата на животински продукти, както и техните платени “експерти”. Години наред се харчат милиони долари, за да се подсещате автоматично за месо и други животински продукти, щом помислите за протеините. Един от най-често задаваните въпроси към вегетарианците е “А откъде си набавяте протеините?”. Сякаш без животински продукти тези хранителни вещества стават недостъпни. Внушението се е вкоренило успешно сред масовия консуматор, но все пак има учени и лекари и институции, които не де поддават на обществената манипулация и реагират адекватно.

В “Яжте, за да живеете: препоръки на Бюрото за храни и диетология за намаляване на риска от хронични заболявания”, издаден от престижна институция като Националната академия на науките, д-р Пол Р. Томас написа: “От гледната точка на хранителните вещества няма нищо уникално в месните продукти, което не може да бъде набавено с други храни.”

Доктор Уилям Е. Конър, автор и ръководител на катедрата по ендокринология, обмяна на веществата и диетология в Орегонския университет по здравни науки, обобщава: “На обществеността бе внушена представата, че протеините от животни са най-добри, затова хората не съзнават, че и растенията съдържат висококачествени протеини. Във всичко, което расте, има протеини.” В края на краищата откъде си набавят белтъчини тревопасните животни?”

Харви Дайъмънд: “Смятате ли, че трябва да се яде говеждо месо заради едва ли не съвършените му белтъчини? С какво се е хранило телето, за да натрупа тези белтъчини? Да не би с месо? Нищо подобно! Яло е трева и зърно. Интересно, нали? Как е възможно това? Това е възможно по простата причина, че белтъчините не се образуват в тялото от ядене на протеини. Да, правилно прочетохте. Протеините се образуват от съдържащите се в храната аминокиселини. До каква степен от белтъчната храна се получават белтъчини, зависи от това доколко са били оползотворени аминокиселините в нея.

Абсурдно е да се вярва, че като се изяде къс месо, било говеждо, свинско или пилешко, в тялото ни автоматично се образуват белтъци (протеини). Животинските протеини са си животински, а не човешки. Трябва добре да се познават свойствата на аминокиселините, за да може да се разбере темата протеини.

Човешкото тяло не може нито да оползотвори, нито да асимилира протеините в първоначалния им вид – така, както се ядат. Протеинът трябва първо да бъде разложен на аминокиселинните си съставни части. Едва тогава от тези киселини организмът може да образува необходимите му белтъчини. Следователно главната стойност на протеините е в това от какви аминокиселини се състои.

Всички хранителни вещества се създават в растителното царство. Животните имат способността да приемат източника на протеини, а именно осемте незаменими аминокиселини, но не могат да ги произвеждат сами. Растенията могат да образуват аминокиселини от въздуха, почвата и водата. Животните, както и хората, са зависими от растителните протеини пряко, чрез консумация на растения, или косвено, чрез консумация на растителноядни животни.

В месото не се съдържат никакви незаменими аминокиселини, които животните да не са получили от растенията и които хората да не могат да извлекат пак от растенията. Ето защо всички силни животни притежават протеините, които им са потребни. Те ги образуват от аминокиселините, които изобилстват в растителната храна. Затова месоядните животни (освен в изключителни случаи) не ядат други месоядни. Те инстинктивно се насочват към животни, които се хранят с растения.

Съществуват 23 различни аминокиселини. Всички те са от значение, иначе нямаше да ги има. Петнадесет от тях организмът сам произвежда, осем трябва да бъдат извлечени от храната. Само тези осем се наричан незаменими и есенциални. Ако ядем редовно плодове, зеленчуци, ядки, семена или кълнове, ние получаваме всички аминокиселини, потребни на тялото ни да образува протеините, от които се нуждае…

Аминокиселините, които тялото трябва да приема от външни източници, са осем на брой. Всички плодове и зеленчуци, без изключение съдържат повечето от тях, а има и такива, в които се срещат и осемте: морковите, бананите, различните видове зеле, царевицата, краставиците, грахът, картофите, тиквите, сладките картофи, доматите. Ядки, слънчоглед, сусам, фъстъци и бобови растения съдържат всички осем.

Ще ви бъде интересно да узнаете, че използваемото съдържание на аминокиселини в растенията е много по-високо от това в месните продукти. Нека видим сега какво е количеството на аминокиселините в месните продукти. Една верига може да съдържа произволен брой аминокиселини – между 51 000 и 200 000. При смилането на месни протеини веригата трябва да се разпадне и да се свърже наново в човешки белтъчини. Аминокиселините са доста чувствителни. От температурата при готвенето много от тях се разрушават или коагулират, така че тялото изобщо не може да ги използва.

Тези неизползваеми аминокиселини стават токсични, водят до напълняване, създават излишна работа на тялото и поглъщат енергия. За да бъде извлечена евентуална полза от аминокиселините, месото би трябвало да се консумира сурово, както правят месоядните и всеядните животни.”

Освен това “зеленчуковите белтъчини не само са равни по биологична стойност, но дори превъзхождат тези от животински произход. Например протеините в картофите биологично превъзхождат протеините на месото, яйцата или млякото (Институт “Макс Планк”).”

Като живи примери за това, че не е нужна изобилстваща на месо диета, за да бъде един народ здрав, мнозина диетолози сочат народи като хунзийците, племето тубу, обитателите на Вилкабамба в Андите и др. Ето какво казва за Хунза известният диетолог Пааво Айрола: “Според днешните научни норми и препоръки диетата на хората от Хунза е крайно недостатъчна на протеини и дори има недостиг на витамин В12 (в Хунза ядат месо най-много веднъж в месеца). Ако вярваме на днешните ортодоксални специалисти по храненето, народът на Хунза трябва да е измрял още преди 2000 години, когато те населили тази изолирана речна долина и започнали да ядат бедна на протеинова храна…

Хората на Хунза не само са оцелели, но дори и днес аз не мога да открия отделен случай на белтъчна недостатъчност (квашиокър) или анемия, или нервно израждане, причинено от недостиг на витамин В12 или злокачествено недохранване.

Ние живеем в ера на “високопротеинова” лудост. Някои съвременни специалисти по хранене и лекари, неправилно ръководени от погрешните заключения на учените от 19 век и от тенденциозните изследвания, заплащани от собствениците на месната и млечна индустрия, са ни обработили психически да вярваме, че трябва да ядем “много протеини” и то “животински протеини”…Най-новите доказани факти относно протеина, основани на надеждни и авторитетни научни изследвания от независими източници, такива като института “Макс Планк” в Германия, Руския институт за хранителни изследвания и Международното общество за изследване болестите на цивилизацията и жизнените субстанции, показват:

• че твърде много животински протеини в диетата допринасят за такива заболявания като артрит, остеопороза, сърдечни болести и рак. Един от страничните продукти на белтъчния метаболизъм, амонякът, се счита силно канцерогенен;
• че твърде много протеини могат да причинят умствени разстройства и дори шизофрения

Медицинските изследвания показват, че приемането на по-големи количества протеини е вредно за черния дроб, бъбреците и е предпоставка за много заболявания. В богатите индустриални страни много хора, които консумират големи количества месо, фактически приемат 2 или 3 пъти повече протеини от реално необходимите.Излишъкът, който организмът ни не успява да усвои, се превръща във въглехидрати и складира под формата на мазнини.

По тази причина много американци имат наднормено тегло и са предразположени към болести, свързани със затлъстяването – предимно хипертония и сърдечно-съдови заболявания. Харви Дайъмънд: “Свръхконсумацията на протеини често се свързва с рак на гърдата, на черния дроб и на пикочния мехур, а също и с увеличаване на случаите на левкемия”

В другата крайност е дефицитът на протеини – във вестниците понякога четем за недохранени хора в бедните страни, които гладуват и умират от белтъчен недоимък и обвиняваме за това вегетарианското им хранене. Но учените са доказали, че тези хора са недохранени не защото не ядат месо, а защото не ядат достатъчно храна.

Диета, включваща само ориз, и то често в оскъдни порции, или само сладки картофи естествено води до непълноценно хранене и ранна смърт. В контраст на това, по всички краища на света могат да се намерят хора вегетарианци, силни, енергични и цъфтящи от здраве, които си набавят необходимите им калории от адекватно разнообразие от зеленчуци, зърнени и бобови храни.

Животинските протеини, жизнеността и остаряването

Пропагандаторите на максимално количество протеини, млечно-месната индустрия и производителите на протеинови добавки използват много трикове, за да ви внушат да ядете огромни количества протеини. Те крещят: “Ще останете по-дълго млади, като ядете повече протеини, особено месо!”. А факт е, че обилното консумиране на месна храна е сигурен и дори най-сигурният начин да остареете предварително – физически, сексуално и умствено.

Това бе неотдавна наблегнато от двама водещи европейски биохимици и лекари – проф. Ф. Шварц от Франкфуртския университет и д-р Ралф Бирхер от Цюрих, Швейцария. Те докладваха, че процесът на стареене се задвижва от субстанцията, наречена амилоид, един копродукт на белтъчния метаболизъм, който е депозиран в съединителните тъкани и причинява израждане на тъканите и органите. Амилоидът, субстанция, допринасяща за стареенето, съдържа голям процент от аминокиселините триптофан и тирозин, които са изобилни в животинските белтъчини.

Връзката между депозирането на амилоид в тъканите и дегенеративните заболявания и процеса на стареене при човека е била известна отдавна, но “изгодно” забравена в този век на модата на максимум белтъчини. Прочутият немски патолог Рудолф Вирхов подсказа още през 1854 г., че складирането на амилоид причинява дегенеративни промени и преждевременно остаряване.

Сега можем да видим защо народът на Хунза, в противовес на всички теории на белтъчните привърженици, се радва на превъзходно здраве и изключително дълголетие при минимално белтъчна диета, от която само 1% са животински белтъчини. Основната храна на това племе са сушени кайсии.

И други дълголетни народи като юкатанските индианци, населението на Вилкабамба, абхазците, ядат минимално животинска храна. На противоположния край на скалата стоят ескимосите и лапландците, които консумират много месо, а средната продължителност на живота им е само около 30-35 години.

Месото, протеините и спорта

Може би някои от вас са активни спортисти и ще възразят: “Но аз се нуждая от повече протеини, защото тренирам.” Ето какъв интересен коментар се появи през 1978 г. в един брой на списание “Джърнал ъф дъ Америкън Медикъл Асосиейшън”: “Активно спортуващите, които се хранят умерено и балансирано, не се нуждаят от допълнителни белтъчини за подсилване на мускулатурата си. Те трябва да приемат същото количество, както и неспортуващите.

Белтъчините не увеличават силата. В действителност излишъкът от тях нерядко изисква повече енергия за храносмилането и обмяната на веществата. Освен това свръхдозата протеин може да доведе при спортистите до обезводняване, загуба на апетит и стомашно разстройство.” И така, въпреки че излишъкът от белтъчините се превръща в енергия, те по-скоро я изразходват, отколкото създават!

Ето какво казва по въпроса нуждаят ли се спортистите от повече протеини Ед Блонц, популярен американски журналист и специалист по въпросите на храненето: “Независимо от това, че имаше време, когато се смяташе, че единствената храна, от която се нуждае атлетът, е дебела пържола, храненето на спортистите се разви в сложен клон на науката заедно с научни списания и спортни лаборатории по целия свят.

Сега се счита, че за интензивното изграждане или укрепване на мускулите е необходимо удвояване на необходимото количество протеини. Но тъй като обикновената диета съдържа два пъти повече протеини от необходимите за организма, не е нужно да се прибавят повече.

Както и всеки друг индивид, атлетите приемат повече протеини от необходимото, излишъкът им се превръща в енергия, което обикновено означава мазнини. Този процес може да създаде проблеми на атлета при трениране. Превръщането на протеините в енергия натоварва бъбреците – органите, които са свързани с екскрементирането на неусвоените от организма протеинови остатъци.

Излишното количество протеини може да доведе до загуба на калций от храната. Независимо от това добавките от протеин на прах, които обещават изключителни резултати и впечатляващи мускули, продължават да се продават в гимнастическите салони и специализираните магазини. Запомнете, че не допълнителните протеини, а упражненията изграждат мускулите.”

Мит номер 2: Митът за анемията

“Друга тактика на сплашването, прилагана от индустрията на животинските продукти, е твърдението, че месото от бозайници и другите животински продукти са най-добрият източник на желязо и без тях рискуваме да си навлечем анемия.

Истината е, че дори при строгите вегетарианци анемията, дължаща се на недостиг на желязо, е рядко явление. Всъщност изследванията показват, че съдържанието на желязо в кръвта им не е по-малко, дори е по-високо от това на хората, които се хранят предимно с животински продукти. Освен това витамин С, който увеличава извличането на желязо от храната, се съдържа само в растителните храни, а не в животинските.”

“Китайският здравен проект дава необходимото разяснение и по този въпрос. От наблюдаваните хора “онези с най-голяма консумация на растителни влакна имаха и най-богата на желязо кръв”. Ясно ви е, че и месото, и другите животински продукти не съдържат растителни влакна. Данните от КЗП показват, че “консумацията на месо не е необходима за предотвратяване на анемията поради недостиг на желязо. Средностатистическият китаец, у когото не се открива анемия, получава желязо в двойно по-големи количества от американеца, но почти само от растителна храна”.

Подробна информация за желязото и вегетарианците можем да намерим в “Основни принципи на вегетарианството”: “Проучванията показват, че вегетарианците поемат толкова или даже повече желязо от хората, които ядат месо…Учените изследват нивото на желязото и хемоглобина при 56 жени вегетарианки – група с повишен риск по отношение на желязо, особено в репродуктивна възраст. Както можеше да се очаква съдържанието на желязо във вегетарианската диета е по-високо, отколкото това в диетата на сравнима контролна група от населението.

Само при 7 от 56 изследвани жени стойностите на хемоглобина са под 12 грама на децилитър – ниво, под което може да има съмнения за желязодефицитна анемия. При наблюдение на контролната група се установи, че голям процент от жените са със стойности на хемоглобина под цитираната. Чрез прилагане на три независими критерия беше установено, че жените вегетарианки имат нормално хемоглобиново ниво. Някои от жените вегетарианки приемаха допълнително желязо или витамин С, с които подсилваха резорбцията на желязото. 25 от тях обаче не вземаха нищо допълнително и независимо от това хемоглобинът и желязото им също бяха в границите на нормата. Към последните са включени и 9 жени, които все още менструират, поради което редовно губят кръв.

Ясно е, че не е задължително да страдаш от недостиг на желязо, ако си на вегетарианска диета. Но трябва да се внимава: ключовата фраза тук е “добре балансирана”. Както беше отбелязано по-рано, храните трябва да бъдат подбирани внимателно, за да се осигури адекватно количество желязо.”

По отношение на пернициозната анемия има известни основания за тревожност при пълните вегетарианци (които не приемат никаква храна от животински произход). Този вид анемия се различава от желязодефицитната и представлява тежко заболяване, дължащо се на недостатъчност на витамин В12 в организма. Този витамин отсъства от растителната храна. Проблема с витамин В 12 подробно е разгледан в горецитирания вече източник “.

Основни принципи на вегетарианството”, стр. 154, като накрая авторът д-р Рудолф Балантайн обобщава: “За да сте предпазени от дефицит на този витамин е нужно да приемате достатъчни количества риба, мляко или яйца.” Т.е. месото не е задължителният и незаменим източник на този витамин.

Мит номер 3: Митът за силата

Един от най-упоритите митове, способстващи за повишената консумация на месо е митът, че то дава сила. Ето какво казва по въпроса Харви Дайъмънд: “Само в САЩ годишно се консумират 33 милиона глави добитък. Това е огромно количество месо. За да събираме сила!

Този довод се изтъква най-често, за да се оправдае потреблението на месо. “Трябва да поддържаме силите си”. Добре, нека разгледаме тази причина. Кое според вас е най-силното животно на планетата? Повечето от вас сигурно биха посочили слона. Съгласен съм. Без съмнение най-силните животни на света са тези, които столетия са били използвани от хората заради тяхната сила и издръжливост, а именно:слонове, волове, коне, мулета, камили и биволи. С какво се хранят тези животни? С листа, трева и плодове.

Виждали ли сте някога сребърногърба горила? По своята физиология тя удивително прилича на човека. Невероятно силна е. Наистина тя е три пъти по-висока от човека, но затова пък е тридесет пъти по-силна. Една горила спокойно може да запрати през улицата стокилограмов мъж. Знаете ли какво яде горилата? Плодове и други растения. Какъв извод следва оттук? Трябва ли да се яде месо, за да се добие сила? Забравете за миг всичко, което са ви втълпявали по този въпрос. Кажете вие какво мислите.”

“Менютата на футболистите са претрупани с бифтеци и свински котлети. Друг вид хранене би означавало пълен провал, нали? Това е явна грешка. Вероятно една от най-добре пазените тайни в атлетиката е изненадващият ефект на вегетарианската диета. В зората на нашия век, експерименти, проведени в Европа и по-късно потвърдени в Америка, показаха резултати, противоположни на общоприетите относно силата и диетата на атлетите. Американските проучвания, проведени в Йеил през 1907 г., съпоставят при натоварване хора, консумиращи месо, и вегетарианци.

Само един от невегетарианците можел да достигне 1000 точки, докато при вегетарианците те са шестима. Фактически двама от шестимата вегетарианци постигат 2000 точки. Подобни тестове са правени през последните десетилетия с цел да се установи по-прекият ефект от диетата върху издържливостта. През 1968 г. един датски изследовател констатира, че мъже, които са обикновено на смесена диета, при преминаване само на месо, мляко и яйца за три дни издържливостта им намалява с 50%, докато при преминаване на чисто вегетарианска диета издържливостта им се повишава с 50%.

През 1956 г. 17-годишният плувец Мъри Роуз стана вай-младият трикратен олимпийски медалист. През 1960 г. той спечели златен и сребърен медал, като задържа титлата на 400 м. По-късно той подобри собствените си рекорди и се смята за най-добрия плувец на всички времена. Той е вегетарианец. Други известни плувци като Джони Вайсмюлер, със славата на Тарзан, са постигнали тройни световни рекорди след спазване на вегетарианска диета.

Известни с постиженията си са не само вегетарианците плувци, но и футболисти, баскетболисти, дори и тежкоатлети. На Изток тези факти не се смятат за изненадващи. Наблюденията върху природата дават обяснение за въздействието на диетата. В класическия пример слонът винаги побеждава лъва. Макар и по-агресивен и свиреп, месоядният лъв няма нито силата, нито издържливостта на вегетарианеца слон. След като лъвът е паднал от изтощение, слонът е готов да продължи борбата.”

Наистина, най-силните и най-дълголетните животни в света са също “вегетарианци”. Конят, волът, бикът и слонът – всички те имат здрави тела, голяма издръжливост и феноменална сила, която им дава възможност да носят масивни товари и да извършват тежка работа в помощ на хората. Нито едно от месоядните животни няма достатъчно енергия и издръжливост, за да бъде товарно животно.

Много световноизвестни атлети, бивши и настоящи, преминават към вегетарианска храна и смятат, че този начин на хранене им носи по-добри постижения. Всички спортисти заявяват, че не само не отслабват силите им, а напротив – всичките им способности значително се подобряват. По цял свят вегетарианците поставят забележителни рекорди в много спортни дисциплини. Всъщност те имат повече енергия и издръжливост, защото организмът им не прахосва това огромно количество енергия, необходимо, за да се противодейства на отровите в месото.

А ето и случаят с едно племе, прочуто със своята невероятна жизненост, издържливост и здраве. “Това са тубузийците, които живеят в пустинята Сахара при изключително тежки климатични условия, в гола местност, напомняща лунен пейзаж. По нагорещените пясъци те могат да изминат по 50-60 до 80 км дневно, търгувайки със сол, която те сами добивали. Стройни, гъвкави и жилави, тубузийците не знаят какво е умора. Описан е следният случай. Една заран, когато камилите били натоварени със сол, а хората от племето тубу – готови за път, изследователите решили да тръгнат успоредно с тях в своите охладени и приспособени за горещината джипки. Като изминали част от пътя, около 30 км, дали сигнал за почивка. Лекарите и целият екип с тях били много уморени и вече една издържали в колите. Но когато проверили състоянието на тубузийците, се оказало, че то е без промяна, както при тръгването: пулсът им бил нормален, нямало и следа от умора.

Но изненадите не спрели дотук. Изследователите решили да обядват и предложили и на тубузийците от своята храна: телешки бульон и обикновен иконсервирани храни. Местните хора гледали с подозрение, но когато все пак решили да опитат – отказвали още при първата хапка и плюели с отвращение. Предпочитали своя обяд, състоящ се само от 3-4 фурми. Учените били сълно впечатлени. Тубузийците, за разлика от хунзийците, за които вече споменахме, са пълни вегетарианци – не ползват никаква храна от животински произход. Сутрешната им закуска се състои само от едно от растящите там треви, приготвено по подобие на нашия билков чай, но по-концентрирано, без да се подслажда или посолява. Обядват с по-няколко фурми, а вечерята е единственото им по-солидно и основно хранене, винаги едно и също – каша от просо. Тази каша те разнообразяват със сос от местни подправки или я заливат с кокосово масло.”

Могат ли разпространителите на мита за “силата на месото” да обяснят феноменалната издържливост на това вегетарианско племе?
Статия за  качествените растителни протеини може да прочетете.

По материали от Харви Даймънд

Книгата “Сила за живот” на Харви и Мередит Даймънд може да се намери на български език.