Имало едно време един остров. На този остров живеели всички чувства и състояния. Там живеели Щастието, Тъгата, Знанието, още много други, както и Любовта. Един ден било обявено че островът потъва и всички чувства си направили лодки и напуснали острова.
Освен Любовта.
Любовта била единствената, която останала. Тя искала да остане до последния възможен момент. И когато островът вече почти потънал, Любовта решила да търси помощ.
Богатството минало покрай Любовта в голям и скъп кораб. Любовта казала:
„Богатство, можеш ли да ме вземеш с теб?“
Богатството отговорило: „Не Любов, нямам място за теб. Корабът ми е пълен със злато и сребро, няма как да те взема“ и отминал.
Любовта решила да попита и Суетата дали ще я вземе с нея, тя тъкмо минава покрай Любовта в луксозна и красива лодка.
“ Суета, моля те помогни ми“
“ О, Любов, ти си цялата мокра и можеш да повредиш лодката ми, няма как да те взема“ отговорила Суетата и отминала.
Тъгата тъкмо била наблизо и Любовта помолила и нея. “ Тъга, нека се кача при теб?“
“ О Любов, аз съм толкова тъжна, че имам нужда да остана сама със себе си“ отговорила Тъгата.
Щастието минало покрай Любовта. Но било толкова щастливо и въодушевено, че дори не чуло молбата на Любовта.
Изведнъж Любовта чула глас: „Идвай Любов, аз ще те взема с мен“. Бил глас на доста възрастен. Любовта била много щастлива и благословена, качила се в лодката и дори не попитала накъде отиват. Когато стигнали до суха земя, любовта слезнала и тръгнала по своя път.
В един момент осъзнала колко е благодарна и колко дължала на спасителя си, огледала се за Знанието и го попитала:
„Знание, знаеш ли кой ме спаси?“
„Беше Времето“, отговорило Знанието.
„Ха, Времето? Но защо Времето ще ми помага?“
Знанието се усмихнало и казало с мъдрост:
„Защото само Времето може да разбере колко ценна е Любовта“.
Превод: Светла М. Благоева за Йога студио 108
