сп. Егоист, бр. 29, автор: Еленко Еленков
Вегетарианството не е обикновена поза, а възможност за спасение, твърди Еленков, вторачен в еволюцията на човека
„Под всичко е сбъркано, аз имам предвид ВСИЧКО. Оглеждам се около себе си – седя и пиша благодарение на скъп софтуер в компютър, направен от пластмаси, метали и стъкло, поставен върху маса, съградена от отсечени дървета и токсични бои. Намирам се в помещение от дъски и тухли, изтеглени от земята и поставени върху отровен асфалт, затрупал екосистема, просъществувала хиляди години без проблем. Всичките ми дрехи са шити от памук, третиран до смърт с инсектициди и бои, или полиестерни материи, разлагащи голяма част от себе си по и около мен. Всичките ми вещи са произведени много, много далеч и достигнали до мен благодарение на тонове изгорено гориво, пренесени по суша, въздух и море и сега изпълняващи функции, които никога не мога да използвам докрай. Храната ми, въпреки че е органично отгледана и напълно вегетарианска, е увита в многобройни слоеве хартия, стиропор, пластмаси и токсични лепила. Познавам хора, които ядат месо, пушат цигари и използват наркотици, макар да знаят, че това влошава качеството (и количеството) на техния живот. Знам повече неща за глупави актьори в Холивуд, които никога не съм срещал, отколкото за жената, която живее в апартамента до мен, а би трябвало фактите за нея да са много по-интересни…“
Моби – „essay one“ от албума Everything Is Wrong (1995)
При мен е горе-долу същото, само дето не съм Моби и дето софтуерът, който използвам, е пиратски. Когато е 1999-а и сред хората е адски модерно да се хвалят, че са най-висшето нещо на планетата, все още никой не осъзнава, че разликата между човека и животните практически е нищожна. Сигурно се досещаш, че смятам да говоря за вегетарианството. А ако не се досещаш, затова съм тук – да ти го кажа. И то не за вегетарианството като поведение, а в най-простия му смисъл – да се откажеш да ядеш себеподобните си. Аз с 90-процентна сигурност смея да твърдя, че до края на живота си не бих ял месо съзнателно (в смисъл, че ако кротко си спя и някой се опитва да промуши пилешко шишче между зъбите ми, това не се брои).
Та резонният въпрос е: може ли да се живее така? Струва ми се – да. Ако животът ти се разкъсва между тройката наденички с гарнитура и мешаната скара за десерт и си пълен със спомени как с Жорето гътнахте тугедър агнето на шести, едва ли скромната ми концепция ще те заинтригува. Но съм длъжен да проверя.
Месото преди всичко е …..
Какво дебне в наденичката, чийто аромат тъй нежно гали ноздрите ти? В най-консумирания местен продукт всъщност се е скрило в засада изметеното от пода на кланицата. Може би ще се учудиш, но твоята наденичка до голяма степен е „вегетарианска“. По закон минимумът съдържание на месо в такъв продукт трябва да е 65 %, но в България то отдавна е смъкнато до по-скромните 40 %. Това обаче не е чисто месо, а по-скоро сланина, кожа, сухожилия, хрущяли и т.н. Остатъците са минали през нещо като перална машина, която от своя страна – чрез химически реакции – е произвела сивкава желирана паста, потенциален дом на поколения бактерии. Единствените, на които не е разрешено да участват в твоята наденица, са зъбите, копитата и козината. В наденицата обаче влизат кръв, черва, стави, очи, тестиси, пенис и прочее. Други не чак толкова интересни, но любопитни съставки са почти латексните оцветители от рода на Е128 и 2G (вторият е забранен още преди 30-тина години в Европа, но – разбира се – в тая тъпа държава се използва повсеместно).
Естествено, дотук разглеждам единствено и само съответния колбас. Но, ще се съгласиш, той е протагонист в българската кухня.
Месото не е задължителен елемент от всекидневното меню.
Целият този ред от факти някак виси във въздуха, защото единственото, което не може да обясни човек, е защо, по дяволите, да не яде месо, след като всички останали го правят. Налага се да се върнем малко назад – в шести клас. Човешкото тяло е изградено предимно от белтъци, въпреки че в последно време силиконът също навлиза доста силно като материал. За разлика от него обаче, клетъчните белтъци не се продават. Човек е длъжен да си ги направи сам. За изграждането на почти всеки белтък ти е необходим комплект от 20 аминокиселини, като 12 от тях човешкото тяло синтезира без чужда помощ. Точно заради останалите 8 сме длъжни да ядем всеки Божи ден по три пъти. Всичко накрая опира до тези осем аминокиселини, до начина, по който те ще бъдат доставени на организма. Докато някои го правят, ядейки трупове, други се опитват да изберат по-свестен начин. Както казва Айнщайн, „нищо не би могло да подобри шансовете за оцеляване на човечеството повече от една добре балансирана вегетарианска диета“. Повечето готови белтъци, които се съдържат в месото, ги има и в другите, немесни храни. И все пак вегетарианството изисква допълнително спазване на по-специален режим на хранене. Именно в това се изразява философията на едно по-мирно съществуване – без нито ти, нито кучето отсреща да се страхувате от внезапна промяна на хранителните навици.
Консумирането на месо не е, хм, хуманно.
Весело си мляскаш арабски бургер и небрежно подминаваш надписите „Обичайте животните, не ги яжте!“, но все пак би трябвало в главата ти гонгчето да удари един-два пъти и да се запиташ за какво всъщност става въпрос. Ами, както кучето ти се казва Рекси (Пирин, Арон и т.н.), така и това, което е в бургера, някога си е имало лице и име – Сивушка, Белчо, Черньо, Марко (а в определени случаи – Рекси, Пирин, Арон и т.н.). Преговори си якия диалог между Теа Леони и Мартин Лорънс в Лоши момчета, когато тя каза „това, което ядеш, сигурно си е имало име“, а той отвърна, че, да, има си, дори го пише на опаковката: „Лебервурст“.
Историята на кравата
Ако природата е постановила да си крава, трябва да положиш доста усилия, за да оцелееш. Всяка уважаваща себе си крава би могла спокойно да доживее до зрялата възраст от 20 години, но когато зад теб стои план-график за снасяне на мляко, двайсетакът е далечна мечта. Млечните крави трябва да произвеждат повече от възможната за физическия им потенциал продукция и тяхната диета не се състои от трева, а от хормонално обогатени фуражи. Логично е, че едва доживяват до пет години, когато – най-често със сериозни заболявания на вимето и с почти закърнели крака – се отправят облекчени към кланицата.
Историята на прасето
Днес прасетата се отглеждат най-често в затворени помещения и биват тъпкани с такова количество синтетични фуражи, че свят им се извива. Фактически не им остава и време за разходка. Прасетата са принудени да дишат токсичните изпарения от собствените си екскременти, което, грубо казано, докарва на 80 % от тях белодробни болести и пневмония още около първия им рожден ден. Това, разбира се, го няма на етикета на наденицата. Прасетата, придобили изкривено съзнание от токсичните си изпарения и главно от закърнелите физически функции, често общуват социално, като отхапват опашката на съседа по клетка или разраняват крайниците му. Хитрите аграри обаче отдавна са се справили с този проблем чрез изваждане на зъбите на отделните индивиди – което, естествено, се прави без упойка. Стивън Кинг го е казал в Бягащият човек най-добре: „В чикагските кланици се оползотворяват всички части на прасето без квиченето, но съм сигурен, че работят по въпроса“. Нищо чудно в българските такива и квиченето да е влязло в работа.
Пилешки истории
След като чу за кравата, не е лошо да чуеш и за пилето, ха-ха. Ако вярваш в прераждането, единственото, с което твоят бог може да ти върне жеста, е да не те прероди в кокошка. Тя живее основно в клетка и личният й хоризонт е гъзът на нейната съседка. Хранена е отново с отбрани ястия от кости и зърно, но за всяка птица има отделен раздел – вода с жълти оцветители, за да може да се подсигури естественият жълт цвят на жълтъка. Не е широко разпространен фактът, че зад всяко яйце или зад всеки „фрайд чикън“ стои по една обезсърчена кокошка без клюн (често им ги режат, за да не се бият), живуща в жилище, по-малко и от страницата на това списание.
Дългият и криволичещ път на телето
80 % от телетата се отглеждат на закрито, което значи, че живеят в сандък, завързани за него с метална шина. Така протичат четири вълнуващи месеца, в които на всяко теле се налага да яде до откат течни фуражи, обогатени с ускорители на месните белтъчини. Във фуражите се включват и стрити на прах кости и месо от химично обработени телешки покойници. От консумирането на костен прах от болни животни е възникнала болестта „луда крава“, която принуди всички Макдоналдси в Лондон да позатворят за един месец, въпреки че по това време по телевизията се въртяха нон-стоп реклами на свежите им продукти. Понякога пътят до кланицата след 4-месечния период е толкова мъчителен, че много животни дори не стигат дотам. В България умъртвяването на животните се извършва по няколко начина: а) сръчен чичко с космати ръце и червено-бял потник набива в задната част на черепа на телето шишове, дълги около 70 см, докато животното не умре от мъка; б) няколко от горепосочените чичковци посредством тежки чукове разбиват горепосочената глава. Бил съм очевидец на двата метода, но съм длъжен да добавя, че все пак съществува и трети. При него животното бива упоено и окачено на стенд посредством куки, забити между пищялите на задните му крака, после гърлото му бива прерязано и търпеливо се изчаква да изтекат петнадесетината литра кръв, които притежава. Съществуват и случаи, в които животното се събужда развълнувано – само и само да установи, че му предстои да кърви до смърт.
Месото е разхищение
Не мисля да добавям повече дяволии по темата, а просто да изложа интересни факти.
– В периода 1960-1995 са изсечени 43% от тропическите гори, за да бъдат превърнати в двугодишни пасища, тъй като почвата им се оказва неблагоприятна за развитието на тревна растителност.
– 80 % от инспекторите в европейската асоциация за контрол на пилетата не ядат пилешко.
– За отглеждането на 1 кг домати са необходими 231 литра вода.
– За отглеждането на килограм телешко са необходими 52 000 литра вода.
– От един акър земя могат да се отгледат 365 кг телешко или 44 150 кг картофи.
– 85 % от повърхностния плодороден слой на почвата се унищожава при превръщането й в пасище.
– От килограм зърно може да се направи килограм хляб.
– За 1 килограм телешко са необходими 20 кг зърно.
– 50 % от хората, които ядат месо, умират от сърдечни заболявания малко след 45-годишна възраст.
– 4 % от хората, които не консумират месо, умират от сърдечни заболявания малко след 45-годишна възраст.
Бел.авт. Данните са проверени.