История за камъка

Един ден дете попита баща си:

„Татко, колко струвам аз?“

Бащата не отговори, а отиде в другата стая и след малко се върна и му даде един странен светъл камък.

„Занеси този камък на пазара. Ако те питат колко струва, ти не казвай нищо, а само покажи двата си пръста.“

Отиде детето на пазара и направи както му каза бащата. Не след дълго към него се приближи една жена и, като видя камъка, ахна:

„Ах, точно такъв камък търся от толкова отдавна! Колко струва?“

Детето не пророни дума, а само показа двата си пръста.

„Прекрасно! – изчурулика дамата. – Ще го купя за 2 лева!“

Детето остана удивено. Изтича при баща си и му каза:

„Татко! Една жена на пазара искаше да купи камъка за 2 лева!“

Бащата отговори:

„Сега занеси камъка в музея и отново не казвай нищо, а само покажи двата си пръста, ако някой те попита нещо.“

Детето се завтече към музея. На вратата го посрещна уредникът и като видя камъка, се развълнува извънредно много.

„Оооо, какъв прекрасен камък! Той непременно трябва да бъде изложен в музея. За колко ще ни го продадеш, младежо?“

Детето показа двата си пръста и уредникът извади кесията си.

„Невероятно! Веднага ще платя 200 лева за него!“

Детето отново се затича изненадано при баща си и му разказа за двестате лева, които му предложи уредникът. Този път бащата изпрати сина си в бижутерийния магазин и отново му заръча същото – да не казва нищо, само да покаже двата си пръста. В бижутерийния магазин детето получи най-щедрото предложение
– Собственикът пожела да купи камъка за 200 000 лева!

Детето остана направо поразено. Едва стигна у дома и още от вратата извика на баща си:

„Татко, Татко! Собственикът на бижутерийния магазин ми предложи цели 200 000 лева!!!“

Бащата се усмихна и каза:

„Онзи ден ти ме попита колко струваш. Това, което се случи с камъка всъщност е това, което ние правим със самите себе си. Ако си определим цена от 2 лева, то хората също приемат стойността ни за 2 лева. Ако си определим цена от 200 000 лева, другите също съзират безценната ни стойност. Както сам видя, камъкът не се промени по никакъв начин. Няма значение как изглеждаше, през цялото време си остана същият. Няма значение как изглеждаме, от къде сме тръгнали, какви сме се родили. Единственото, което има огромно значение, е как се представяме самите ние. Няма начин на пазара да продадеш диамант. В бижутерийния магазин няма да приемат парче чакъл. Затова, детето ми, запомни – ти сам определяш стойността си и мястото, до което искаш да стигнеш.