Принц Шраван разполагал с прекрасен и огромен дворец. Той се грижел за своята столица и тя станала един от най-впечатляващите градове, които сънародниците му познавали. Не след дълго обаче владетелят осъзнал, че тази негова страст вече не го прави така щастлив, както в началото. Междувременно той дочул, че в града ще дойде Буда. Принцът бил като омагьосан от учителя и настоял да прекара още време с него.

Това много изумило всичко подчинени и познати на владетеля. Те не можели да повярват, че личност като него, която доскоро държала толкова много на светските прояви и гуляи, сега ще се отдаде на простичкия живот и ще се откаже от скъпите вещи, жените и угощенията. Учениците на Буда също гледали с подозрение на решението на принца и дори запитали Буда дали той няма пръст в това. Тогава учителят обяснил:

– Не съм сторил нищо. Всъщност постъпката му е съвсем логична и се води по законите на ума. Вие сте изненадани, тъй като още не ги познавате. Но желанието му е съвсем естествено. Умът на човек често попада в двете крайности. Човек, който е губил своя ум, потапяйки се в разкош, в следващия момент го губи, отдавайки се на бедния живот. В двата случая обаче водеща е лудостта.

И наистина принц Шраван скъсал със светския живот и заживял като монах. Но той стигнал до крайности и започнал да ходи гол – нещо, което Буда не изисквал от последователите си. Принцът нерядко се самоизтезавал – гладувал и медитирал под самото слънце.

Минало се известно време и Буда решил да поговори с обезумелия мъж. Той му казал:

– Шраван, знам, че докато си бил принц, китарата е била любим твой инструмент и си можел да свириш превъзходно. Искам да те попитам какво би станало, ако струните на китарата се разхлабят твърде много?

Принцът отвърнал:

– При това положение няма да е възможно да се създаде музика.

Буда продължил с въпросите:

– А ако струните са прекалено стегнати?

– Резултатът отново ще е същият, тъй като пристягането на струните трябва да е средно-нито прекалено силно, нито съвсем слабо. За да се произведе музика, трябва да се търси някакво средно положение, а не да се изпада в крайности.

При тези думи Буда заявил направо:

– Ето това исках и аз да ти кажа, докато прекарваше времето си с мен и учениците ми. Музиката или това, което се стремиш да извадиш от себе си, ще се получи, само когато намериш равновесието за себе си, тоест струните ти бъдат притегнати в средно положение. Когато твърде много напрягаш силите си, ти не можеш да постигнеш това, което целиш. Истината се крие в златната среда.

Из „Най-известните притчи за Буда“
Издателство ЛИК