Принц Шраван разполагал с прекрасен и огромен дворец. Той се грижел за своята столица и тя станала един от най-впечатляващите градове, които сънародниците му познавали. Не след дълго обаче владетелят осъзнал, че тази негова страст вече не го прави така щастлив, както в началото. Междувременно той дочул, че в града ще дойде Буда. Принцът бил като омагьосан от учителя и настоял да прекара още време с него.
Това много изумило всичко подчинени и познати на владетеля. Те не можели да повярват, че личност като него, която доскоро държала толкова много на светските прояви и гуляи, сега ще се отдаде на простичкия живот и ще се откаже от скъпите вещи, жените и угощенията. Учениците на Буда също гледали с подозрение на решението на принца и дори запитали Буда дали той няма пръст в това. Тогава учителят обяснил:
Минало се известно време и Буда решил да поговори с обезумелия мъж. Той му казал:
– При това положение няма да е възможно да се създаде музика.
Буда продължил с въпросите:
– А ако струните са прекалено стегнати?
– Резултатът отново ще е същият, тъй като пристягането на струните трябва да е средно-нито прекалено силно, нито съвсем слабо. За да се произведе музика, трябва да се търси някакво средно положение, а не да се изпада в крайности.
При тези думи Буда заявил направо:
– Ето това исках и аз да ти кажа, докато прекарваше времето си с мен и учениците ми. Музиката или това, което се стремиш да извадиш от себе си, ще се получи, само когато намериш равновесието за себе си, тоест струните ти бъдат притегнати в средно положение. Когато твърде много напрягаш силите си, ти не можеш да постигнеш това, което целиш. Истината се крие в златната среда.
Из „Най-известните притчи за Буда“
Издателство ЛИК
