ПОСЛАНИЕТО НА ЙОГА
Свами Ниранджан

Авторски превод: Светла Благоева, Йога студио 108. Всички права запазени.

 Какво е йога?

Някога хората смятали, че йога е религия или част от Хиндуизма, но днес дори това разбиране е вече променено и на йога се гледа като на самостоятелна дисциплина. От моя гледна точка, като човек ангажиран с разпространението на йога, аз виждам нейното голямо бъдеще. Виждам йога като част от личната култура на хората навсякъде по света. Така, както повечето хора имат основни познания по медицина и държат комплект за първа помощ в къщи, така и основните концепции на йога ще бъдат познати на всеки с течение на времето. “Днес се чувствам малко схванат, затова ще направя тази асана. Днес сe чувствам потиснат, затова ще направя пранаяма. Днес се чувствам малко изтощен, храносмилането ми не е много добро, ще направя агнисар крия за няколко минути.”

Ще стигнем до етап, в който йога ще стане част от личната култура и ще разберем значението й за поддържане и развитие на тялото, ума и духа. С много от познатите аномалии и проблеми можем да се справим чрез системата на йога. Това е действието на йога. Заради това трябва да има задълбочено обучение и практика по йога. Йога не е нищо друго освен процес на обучение, водещ до вътрешна дисциплина, вътрешна яснота и вътрешна сила. Със придобиване на силата се проявяват всички качества, които считаме за добродетели. С появата на яснотата идва знанието как да прилагаме тези качества на правилното място и в правилното време.

С установяването на увереността вие сте способни да избягвате арогантността, негативното излъчване на егото и така се извисявате духовно. Познавайки физическите, духовни, етични, физиологични и психични потребности, йога е развила система от практики, които могат да отстранят много видове аномалии и нередности от нашия живот. Използвам думите  “много видове”, а не “всички”, тъй като по-голямата част от човешката природа е все още неразкрита.

Посланието на Йога

Бих желал да спомена някои неща във връзка с нашата практика и нашето разбиране и подход към йога. Обикновено хората си мислят, че йога е набор от практики, ограничаващи се до асана, пранаяма, мудра, бандха, шаткармите и техниките на медитация. Освен тези практически аспекти, останалата част от йога я определяме като изцяло философска, независимо дали бхакти йога, карма йога, гяна йога, или друга форма на йога. Ние имаме склонност да анализираме и интелектуализираме тези различни видове йога. Ако карма йога казва това, как бих могъл аз, с настоящия си интелект и разбиране, да го приема? Ако бхакти йога означава това, как бих могъл аз в сегашната си среда да я разбера? Ние пропускаме да отбележим едно много важно положение.

Йога не е нито философия, нито практика. Има една част от йога, която е практика, но останалите аспекти на йога ни дават идея и послание как да мислим и живеем правилно и как да има хармония между мислите и действията.

В човешката природа е винаги да мислим в насока как да извлечем най-голяма полза от нещо. Много често, опитвайки се да адаптираме йога практиките към нашата натура и личност, ние толкова ги изменяме, че се губи основната посока на йога. Това е в природата ни.

Ние смятаме, че бхакти йога е йога на вярата и вярата се превръща във външно действие. Вярваме, че карма йога е йога на действието и то става външен акт. Вярваме, че гяна йога е йога на знанието и тя се превръща в процес на интелектуална гимнастика. Знаем, че кундалини йога е пробуждане на енергията под формата на кундалини, за да изживеем разширяването на човешкото съзнание. И така се хващаме в мрежата на нашите собствени психологични, умствени и емоционални преживявания и не успяваме да изживеем реалното, истинското пробуждане. В момента, когато започнем да се опитваме да приспособим и адаптираме йога практиките към нашия манталитет, ние се отклоняваме от посоката на йога.

Карма йога: действие, очаквания и усъвършенстване

Това е проблем, с който съм се срещал често при отношенията и връзките си с другите хора. Ние налагаме нашите идеи и стремежи върху йога практиките, които изпълняваме в момента. Ако чуем някой да казва, че карма йога е йога на действието, действие без всякакви очаквания  и опитвайки се да извършваме всяко действие перфектно, тогава “аз” аспекта на нашата личност незабавно започва да анализира какво е казано.  Анализираме как “аз” идентичността може да разбере извършването на действие без  никакви очаквания и перфектно.

И така аз започвам да мисля в три насоки. Първият аспект е действие. Аз развивам свое собствено разбиране за действие. Ако съм екстровертна личност, аз ще си представя, че моите действия са да работя на полето, в кухнята, в офиса. Ако съм интровертен тип, ще свързвам действията си с моето поведение, начина на изразяване, отношенията ми с другите хора. И това се превръща в нашата концепция за действието.

А сега втория аспект, който е да нямам очаквания. В момента, в който си кажа “Аз не трябва да имам никакви очаквания”, “Аз” идентификацията извежда на преден план концепцията за желание, сигурност, удовлетворение, задоволство. Тогава започвам да си мисля “Добре, ако не се предполага да имам някакви очаквания, то тогава каквa полза ще имам от това? Ако се предполага, че не трябва да имам очаквания за резултата, тогава как да запълня празнината, която ще се създаде вътре в мен, когато се откажа от това, което желая да постигна, което естествено и нормално очаквам като резултат? “ Ние казваме “ Живея в свят, в който имаме работа с очакване. Аз не мога да практикувам карма йога, защото трябва да изоставя всичко.” Появяват се такива мисли и идеи.

Тогава идва третият аспект, който е усъвършенстването. Концепцията ни отново е повлияна от нашите лични идеи за съвършенство, която имаме в ума си. Как мога да направя всяко свое действие перфектно, когато не получавам подкрепа и поощрение, когато нямам обратна връзка от хората около мен? Развивайки този вид мисли, ние създаваме собствена представа за това какво е очакване, съвършенство и действие. Това, което не се покрива с нашите вярвания и представи, не се приема. Ние просто го отхвърляме, казвайки “ За мен не е възможно да направя това, има много неща, които очаквам и трябва да постигна в живота.” Това е само един пример.

Осемте стъпки на Раджа йога

Същото е приложимо и към Раджа йога. Знаем, че има последователност в Раджа йога, осем-степенния път на яма, нияма, асана, пранаяма, пратияхара, дхарана, дхяна, водещ до самадхи. Но колко от нас искрено следват тази последователност? Колко от нас се опитват да приложат яма и нияма аспектите в живота си? Няколко – могат да се преброят на пръстите на едната ръка. Струва ни се, че яма и нияма са етични аспекти на йога и не се отнасят до нас, тъй като ние сме различни.

Ние започваме с асана и пранаяма, защото са добри за тялото. Тялото се енергетизира и става по-гъвкаво. И по-късно, след като преминем през практиките на асана и пранаяма си казваме “Добре, сега ще започна да практикувам дхяна.” Ние навлизаме в медитативно състояние, създавайки си определени представи, фантазии и идеи за това какво би трябвало да е дхяна и как можем да я практикуваме. Прескачаме практиките на пратияхара и дхарана. Само в моменти на трудност, когато разберем, че не можем да медитираме изобщо, ние прибягваме до практиките на пратияхара или дхарана. Тогава ние питаме някой, “Виж, не мога да се концентрирам, както трябва. Как мога да преодолея този проблем?” Този “някой” ни казва да практикуваме тратака, за да развием концентрация и така ние изоставяме дхяна и се връщаме към дхарана, за да започнем да практикуваме тратака.

След известно време си казваме,” ОК, вече имам един месец практика на тратака. Нямам нужда от повече, връщам се към дхяна.” Когато започнем медитацията, отново се сблъскваме с нашите отрицания и одобрения, желания и антипатии, сила и слабост, които създават друга тенденция. Когато се сблъскаме с нашата слабост, ние си казваме, ” Не мога да разбера защо имам такива резултати от медитацията си. Би трябвало да се чувствам добре, обаче аз съм ставам все по-депресиран. Не знам защо  нямам хубави преживявания в медитацията, а другите имат много хубави преживявания.”

После са съветваме с друг, който ни казва,” Виж, ако имаш такива трудности, би трябвало да се върнеш към практиките на пратяхара. Практикувай антар мауна, антар даршан или хамса дхяна и наблюдавай какво се случва вътре в теб. Когато придобиеш цялостна картина и си готов да се справиш с появата на емоции, чувства и мисли, тогава можеш да се насочиш към практиката на дхяна.” Така ние отново се връщаме към пратяхара.

Кундалини йога

Има определени неща, които считаме за маловажни и излишни за нас, а има други неща, на които отдаваме голямо значение, но нямаме подготовка за тях – кундалини йога или крия йога, например. След практикуване на хатха йога за около година ние решаваме да се насочим към крия йога. Имаме усещане за изтръпване или гъделичкане по гръбначния стълб и сме убедени, че нашата кундалини се движи, че е пробудена от латентното си състояние. Имаме парещо усещане в стомаха и сме убедени, че манипура чакра е пробудена. Имаме странно, приповдигнато усещане в сърцето и за нас анахата чакра е пробудена.

Твърде възможно е те да са пробудени, но ние нямаме готовност да канализираме енергията, която се появява. Нещо повече, не само че не сме способни да канализираме енергията, но и не сме готови да се справим с промените, които настъпват в нашите собствени мисли, в нашето съзнание, поради пробуждането на чакрите. Ние искаме да пробудим всичко, но външно нищо да не се променя, да си остане същото. Ако искате да се изкъпете или да скочите в реката, но без да се намокрите, това няма да е възможно. Когато скочим в реката, ние ще се намокрим, но си мислим, “О, не, не искам да си сменям дрехите точно сега, искам да остана сух!” Обаче желанието да плувате в реката остава.

Следвайте стъпките

Много подобни ситуации се появяват в живота, тъй като ние непрекъснато искаме да скачаме от един етап в друг. Обаче йога казва, “Не. Ако искаш да извлечеш всички ползи от йога, то, моля, следвай стъпките, както са описани.” Йогите, създали този път, не са идиоти. Те са велики мислители, психолози и психиатри. Те са разбрали природата на човешкия ум и трудностите, през които трябва да премине човек в живота си. За да се избегнат проблемите, те са развили система, в която трябва да усъвършенстваме първия аспект, после втория, после третия и четвъртия.

В момента, в който започнем да следваме последователност в йога и я интегрираме в живота си, ще се появи много прекрасно преживяване. Както казва Парамахамсаджи със свои думи, ”Животът е разцъфваща мистерия и всяко разтваряне е прекрасно.” Всъщност ние не знаем как цветето се разтваря от пъпката, това е тайнството на живота, космичната мистерия. Всяко разтваряне в живота е красиво. Природата следва система, Бог следва система, цялата Вселена е базирана на система. Тази система е позитивна, тя не е негативна. Това е позитивна система, която ни води през процеса на еволюция до тотално преживяване на себереализация.

Просветлението е отваряне на съзнанието, а не затваряне и ограничаване. Много хора в течение на йога практикуването проявяват склонност да затварят съзнанието си, да ограничават своята визия. Не това е целта. В момента, в който започнете да се ограничавате, навлизате в негативно състояние, а не позитивно. Аз не говоря за система под формата на организирана структура, която може да предизвика някаква промяна в живота. Имам предвид система за прогрес и напредък. Тази йога система вече е тук. Няма нужда да я създавате, просто трябва да я следвате. В света може да се създаде система, но не и по пътя на еволюцията, защото тя вече съществува. Пътят е начертан, от значение е само непрекъснатото движение по него. Това е посланието на йога.

Да живееш в хармония с цялото

В Йога сутрите на Патанджали е казано, че чрез дисциплина е възможно да се овладеят емоциите и колебанията на ума. След канализиране на емоциите и активността на ума, е възможно да се достигне степен, в коята човек може да изпита сатвичната същност на Аза, природата на светлината, на сатва. Но, поради нашите предубеждения и нагласи, дисциплината и редът се превръщат в структура, която създаваме в живота си. В йога ние не създаваме ред, ние ставаме осъзнати за реда, който вече съществува. Тази структура е обединяващия аспект на целия Космос и на индивидуалното създание. Ние сме част от огромно цяло и трябва да живеем, да играем роля. Но тази роля не съм само аз, а аз във връзка с всичко, с цялото.

План за непредвидени случаи

Ние си правим планове за живота, без да се опитваме да се променим, когато се сблъскаме с нова ситуация. Както казва Парамахамсаджи, нямаме план за непредвидени случаи. Това са думите, които той винаги използва. Ние действаме в живота без резервен план, без план за непредвидени случаи. Трябва да има планиране, както и подготовка, за да се посрещнат възникващите в живота ситуации. Ако се каня да пътувам и по време на пътуването завали, какво ще се случи? Аз трябва да нося чадър или дъждобран. Ако не съм предвидил това и започне да вали, когато съм навън, то пътуването ми ще се провали.

Има поговорка “Копай кладенец само ако си жаден, в противен случай забрави за кладенеца, той не ти е нужен.” Когато чувстваме жажда, ние се опитваме да изкопаем кладенец, но без да следваме целия процес, защото искаме да избегнем определени етапи, които считаме за излишни в момента. Обаче йога казва, “Не. Мисли за правилния подход и го следвай коректно, защото живота е твърде скъпоценен, за да го прахосваш в опит и грешка.” През живота си, независимо дали ще е 60 или 80 години, ние имаме да правим много неща, не само външни и социални, но и свързани с вътрешната ни същност. Ние планираме външния си живот, нека планираме и вътрешния. Ние правим план, когато тръгнем на пътешествие, нека направим план и когато практикуваме йога. Планирането трябва да бъде тук и то вече съществува. Въпросът е в това, да следваме последователността, която е определена.

Развиване на самонаблюдение

Йога е не само физическа практика, но и промяна на отношението. Много често, преминавайки през различни трудности по време на нашата садхана, ние търсим помощ. И това е напълно логично. Ние трябва да търсим помощ.

Ние имаме нужда от ръководство, от инструкции как да излезем от този етап. Но, когато се нуждаем от този вид помощ, това просто означава, че не сме усъвършенствали предходния етап на йога. Ние не сме били готови да променим нашето отношение, нашето възприятие, нашето изпълнение. Ние не практикуваме в съответствие с нашите собствени способности. Нямаме познание за нашите собствени сили. Във връзка с това аз съм развил SWAN теорията. Това е теорията на пратяхара. Думата SWAN представлява нашите  сила /strength/, слабост /weakness/ , амбиция /ambition/  и  нужда /need/. Всички ние имаме определени силни страни, слабости, амбиции и нужди, но не сме осъзнати какви са те. Не знаем какви са, не знаем какво имаме в главата си. Не сме осъзнати за самите себе си. Не можем дори да развием осъзнаването си до степен, когато наблюдението става сила. Нашето наблюдение е ограничено до посоката, до областта, която нашето съзнание възприема в настоящия момент.

Нашето осъзнаване е ограничено по същия начин, по който е ограничено зрението ни. Ако гледам напред, не мога да виждам назад, ако гледам на едната страна, не мога да виждам и на другата. Ние сме осъзнати само за това, което се случва на полето на нашето съзнание. Но, развивайки способността за самонаблюдение, ние можем да разширим областта на осъзнаването. Можем да придобием осъзнаване за цялата картина, не само за тази част, в която ни отвежда съзнанието ни в този момент.

Яма и нияма

За да развием тази сила за самонаблюдение, да осъзнаем същността, вътрешната структура, да разберем измеренията на човешкото възприятие и преживяване, няма нужда да практикуваме концентрация или медитация. Само е необходимо да следваме указанията, както са заложени в практиките на яма и нияма. Това са много важни аспекти на йога. Яма и нияма не са дисциплини. Това са пътища за преодоляване на ограниченията на ума и егото. Шауча означава чистота. Какво означава чистотата за нас? Чисто тяло, чиста околна среда, чист дом, чиста стая, чист въздух. Но чистотата тук означава чисто съзнание, чист ум.  Не трябва да има никакъв боклук, негативност или конфликт в главата. Трябва да има тотална яснота на мисълта, идеите или познанието, а не объркване. Концепцията за чистота не е само външна, не е така повърхностна. Тя се изразява в хармония на умствените, емоционални и психични преживявания.

Сантоша означава задоволство. Много е лесно да се каже, “Щастлив съм, какъвто съм.”, но наистина ли сме щастливи, каквито сме? Ако сме щастливи, защо се борим със себе си, с нашето его? Защо се борим да постигнем по-голямо щастие в живота? Защо не можем просто да “бъдем”? Защо трябва да слагаме различни маски по различно време? Защо просто не можем да останем без маска? Защо не можем да приемем, че сме това, което сме, с всички недостатъци и грешки? Защо не можем да осъзнаем че имаме недостатъци и грешки? Защо трябва да се крием от нашите недостатъци и слабости? В момента, в който искам да избягам от самия себе си, аз загубвам състоянието на доволство.
Сатя е правдивост, истина, осъзнаване как изразяваме себе си в живота. Готови ли сме да се изразим по позитивен, съзидателен начин? Искрени ли сме в това, което правим? Този вид осъзнаване трябва да се развие по отношение на действията, които предприемаме външно и вътрешно. Сатя не означава, че говорим истината, а че сме искрени по отношение на себе си. Тя означава да наблюдаваме искреността в самите себе си. Крием ли се от самите нас? Крием ли се от слабостите си? Избягваме ли да се изправим срещу тях? Ако го правим, значи не сме искрени към себе си. Това е концепцията на сатя.

Ахимса означава ненасилие, което се отнася не само до изразяването на гняв, омраза, ревност или неприязън. По-скоро това е отстраняването но ограниченията, негативното усещане, липсата на неприязън, липсата на конфликт, както от мислите и чувствата, така и от действията. Това са определени идеи и концепции, които много красиво са дефинирани в практиките на яма и нияма, така че при практикуването им ние можем да променим структурата на вътрешната си личност и да изживеем растеж и свобода. Всеки един от нас трябва да развие разбиране за яма и нияма.

Приложно познание

И така би трябвало да помним, че ако искаме да извлечем пълната полза от йога, не трябва да налагаме нашите лични идеи върху йога практиките или концепции. По-скоро трябва да вкараме ученията на йога в живота си според възможностите си и да ги прилагаме във всички ситуации и по всяко време.

По този начин можем да придобием мъдрост. Знанието е интелектуален процес, но от момента, в който започнем да го прилагаме практически в живота си, това познание се превръща в мъдрост.

Знанието става мъдрост, когато се прилага в живота. Знанието остава знание, когато ние знаем нещо, но не го използваме според ситуацията или обстоятелствата.
Като йога аспирант, като йога ученик, като йоги, като санясин, каквато и роля да имаме в света на йога, нашите усилия винаги трябва да са насочени към прилагане на това, което знаем, а не да се задръстваме от различни гледни точки и идеи и да губим собствената си посока в живота. Това е посланието, което ни е дал Парамахамсаджи. Аз съм намерил това вдъхновение в неговите сатсанги.

Практикуването на йога, било то асана, пранаяма или медитация, е много добре. Ние трябва да се опитваме да ги практикуваме, но заедно с тях, трябва да се опитваме да разберем същността отвъд външната изява. Не всичко, което блести е злато. Откъде,обаче да знаем, че не е злато? Трябва да погледнем отвъд външното проявление и едва тогава ще се превърнем в истински йога.

Превод Светла Благоева,
от Йога списание – http://www.yogamag.net

Сатсанг в Rocklyn Ashram, Australia, Април 1995, Yoga magazine, Bihar School of yoga