Живот или смърт – концепцията на йога за смъртта
Авторски превод: Светлана Благоева, Йога студио 108
Тялото на един възрастен човек притежава около 30-40 трилиона (трилион е 10 с 18 нули) клетки и на всеки 24 часа то губи около 300 милиарда (милиар е 10 с 9 нули) от тях, достатъчно, за да се запълни една чиния за супа. Всяко докосване, всяко вдишване, мисъл, движение или действие си взима своята цена. 60 косъма губим всеки ден, всеки от тях притежава повече от 1000 клетки, компактно аранжирани около нишките на ядрото на косъма. Един нокът има около 10 000 клетки, който са били трансформирани в твърда тъкан, за да оформят нокът.
Всеки ден цялата лигавица на устните бива „изядена” и храносмилана. Храната, която ядем изтъргва около 70 000 милиона клетки от нашата храносмилателна система. Други клетки се разрушават от проявите на ума, причинявайки катастрофа в света на химическите вещества – емоции като омраза, гняв, тревога. Ако поставим клетка до клетка – загубените клетки на ден ще пресекат целия Атлантически океан.
Дори с тези изумителни загуби ние никак не изчезваме и дори не се губим.
Тъй като всички тези клетки биват заместени с нови. Процесите на живот и смърт са винаги с нас, случват се постоянно, във всеки момент. Нашето тяло е колекция от организирани тъкани, множество от живеещи, умиращи, новородени и растящи клетки. Това е чудото на природата и въплъщава духовната животворна сила, всеки ден част от нас умира, за да може останалата част да живее. Индивидуалните клетки жерват себе си в името на добруването на цялото. Всяка клетка е истински карма йоги; безкористна, неуморна и трудолюбива.
Целия организъм функционира като интегрирана система, компенсирайки смъртта с раждане. Но ако смъртта съществува в живота, тогава какво е смъртта? Дали смъртта не е абсолютно уникален феномен? Или просто взаимна промяна в състоянието на съществуване и изживяване, естествено действие, което се случва всяка секунда.
Между живота и смъртта
Молекулярните биолози, с помощта на електронни микроскопи, откриват че всъщност няма крайна разлика между смъртта и живота. Например, при изучаването на вируси, те са открили че са най-малката жива единица. Въпреки че те могат да се репродуцират, вирусите са много зависими от приемника си, за да се снабдяват с определени химични вещества, тъй като те са твърде малки, за да могат да ги съдържат. И в един момент става много трудно да се каже дали вирусът всъщност е жив или мъртъв, тъй като те са някъде по средата.
Природата е така устроена, че растежът на съществата да бъде себеограничаващ. Храната е ограничена или хищниците поддържат популяцията под контрол. И това дава възможност на другите да живеят. Животът расте върху живот. Така, както някои клетки в тялото трябва да умрат, за да можем да растем и да живеем, а на микрокосмично ниво, ние индивидите трябва да умрем, за да може земята да оцелява. Ние сме част от една по-голяма картина, клетките в тялото, телата на планетата, планетите в слънчевата система, галактиките, вселената и т.н. И това е осъзнаването, което йогите се опитват да достигнат; трансцеденталността на малкото Аз в огромния Космичен разум. Смъртта е биологична необходимост, но какво е всъщност? Когато гладен вълк убива и изяжда друго животно, за да може да съществува, дали е смърт или пък остава да живее в другите? Когато едно тяло умира и е нападнато от живи бактерии, дали тялото е мъртво?
Когато една бактерия се дели и произвежда две нови бактерии, идентични на нея, дали е мъртва, или пък е запазила живота си чрез живота на другите две клетки. Когато човек има трансплантация на сърце или на друга част, дали част от донора живее в приемателя? След трансплантация на мозък, кой ще се събуди след операцията? Това са научни, философски, правни и етични въпроси, които си задаваме днес в опита си да дефинираме смъртта… или живота.
Досега никой не е успял да дефинира съвсем точно смъртта. А това е съществено. Ако си спомним какво се е случило на Андреас Весалиус, италианец и бащата на анатомията, живял 16 век. Той правел дисекция на труп на испански благородник, когато изведнъж човекът се съживил. Благородникът се възстановил след тази случка, но Весалиус бил осъден на смърт от инквизицията.
Още от древни времена се правят опити да се определи точно дали един човек е мъртъв или не, но има твърде много изключения. Никога не можем да бъдем напълно сигурни. Например йогите използват техники като кхечари мудра, за да забавят метаболизма и да намалят консумацията на кислород и количеството въглероден двуокис става в количества, които обичайно биха довели до смърт *1. Някои йоги могат да спрат сърцето си. Има възстановени хора, след като са били замразени, след като температурата на тялото им е била 17 градуса (36.5 е нормалната).
Подобни изключения са довели Свами Шивананда от Ришикеш до следното заключение: „Много е трудно да се намерят истински знаци на смъртта. Спиране на сърцето… пулса или дъха не са истински знаци за смърт… защото има много случаи, в които хората са се съживили след време. Деструктурирането и гниенето на тялото биха били по-точен знак за смъртта. Човек може да си мисли че някой е мъртъв, а всъщност той да е само в транс, каталепсия, екстаз, самадхи… всички тези състояния наподобяват смъртта. Външните симптоми на подобно състояние са доста подобни със смъртта. “
Какво е смъртта?
Департамента на ООН за жизнена статистика определя смъртта като „постоянно прекратяване на всички жизнени функции“. Лаборатория за експериментална психология за съживяване в Москва описва клиничната смърт като „състояние, при което всички външни признаци за живот (съзнание, рефлекси, дишане и сърдечна дейност) отсъстват, но организма като цяло все още не е мъртъв; метаболичните процеси на тъканите все още съществуват и при определени условия все още е възможно да се възстановят функциите на тялото“.
Модерната наука може да поддържа живота на тялото неопределено време чрез филтрация на кръвта, изкуствено дишане и т.н. Мозъкът изглежда да има капацитета, при нормални условия да живее по-дълго от другите тъкани.
Трите основни причини за смърт са дишането, кръвообращението или клапс на нервната система, но най-крайната причина за смърт е повреда на мозъка, обикновено поради липса на кислород.
Изследователи са класифицирали смъртта в 2 основни категории:
Клинична смърт: изчезването на жизнените функции. Органите продължават да работят; косата расте, черния дроб произвежда глукоза, клетките, взети от тъканите могат да прерастнат в сепциални течности, органите могат да бъдат взети за трансплантация. Това е едно ниво на смърт, когато легално можем да погребем тялото, но това не е абсолютната смърт… някой хора могат да се съживят.
Пълна смърт: срив на клетките и процес на гниене, където бактериите растат и животът продължава чрез тях.
Професор В.А. Неговский от Руската академия на Медицинските науки описва 4 етапа на умиране *2
1. Шок: загуба на кръв, кислород или нутриентите карат мозъка да работи на компесаторни механизми, като освобождава повече захар в кръвта.
2. Пред-агония: химически изменения в мозъка, повишане дейността на мозъчната кора, така че захарта се консумира по-бързо, отколкото да се доставя. ЕЕГ показва бързи бета вълни, прекъсвани от удължени алфа, подбна картинка както в процес на медитация.
3. Агония: дишането спира, изчезват рефлексите на очите, дейността на мозъка brain изчезва.
4. Клинична смърт: мозъка спира. Съживяване е възможно ако е възстановен кръвопотока до около 6 мин.
И така, концепцията за смъртта живее заедно със способността за съживяване. Сама по себе си, смъртта няма логична, клинична или биологична реалност. Тя съществува само като постановка или измерване на относителните промени в тялото.
Какво се случва в съзнанието?
Според Елизабет Кублер-Рос, има определени етапи в умирането, по време на които настъпват определени реакции на изживяване:
Отричане: човек се опитва да поправи ситуацията физически и ментално, бори се, мъчи се, не вярва че умира. Гняв и фрустрация: пита се, „Защо аз?“ и може да се опита да преговаря, да се пазари и да търси изход от ситуацията. Страх и депресия: напълно осъзнаване за неизбежната смърт прониква. Това се появява само при възрастни хора и зависи от културните обусловености.
Спокойствие и задоволство: накрая и това се усеща, ако има достатъчно време и подкрепа. Тогава осъзнаваме че смъртта не е нещо лошо, както сме си мислили. Някой хора достигат до духовни пробуждания и изживяват трансцеденталност и блаженство. Ако се възстановят, всички страхове от смъртта изчезват.
Според йога
Йога определя животът и смъртта като присъствие и отсъствие на прана, жизнената сила или универсалната енергия, която откриваме в материята, но в различни нива. Колкото повече прана имаме, толкова по-живи сме. Праната доставя на мозъка сила, за да активира всички негови дейности, така, както електричеството доставя мощ и сила за различните електрически уреди.
Когато имаме изобилие от прана, изразяваме и имаме всички условия за пълноценен живот: енергия, осъзнаване, възприятие, движение, контрол, въвличане, взаимодействие, и способност да въздействаме и влияем на околната среда. Ние живее активен, изпълнен с живот живот.
Смъртта, от друга страна, е отръпване на праната, контрола и взаимодействието; неспособност да отговаряме на стимули. Но това не е краят всъщност. Например, ако само част от мозъка умре, и причинява неспособност да използваме ръка, праната се е отръпнала. Ръката е още жива, но съществува при ниски нива на енергия.
Когато тялото умира, праната постепенно се отдръпва и процесите на клетъчния метаболизъм изчезва. Материалното тяло се завръща към земята и ниските нива на енергия. То се разгражда и се свързва със земята, бактериите и червейте. Личното Аз изчезва, но енергията и съзнанието се възвръщат към източника, така както тялото се връща към земята, своя източник. Казва се че първо земния елемент изчезва във водата (съзнанието се издига по чакрите от муладхара към свадхищана ), водата в огъня, огъня във въздуха, въздуха в етера, етера в светлината на съзнанието.
Според йога няма раждане и смърт. Индивидуалното съзнание безкрайно, вечно и безсмъртно. Това е човекът, но съзнанието е било материализирано в тяло. Това се обяснява с алегорията за човека, наблюдавал отражението на слънцето в различни съдове, пълни с вода. Той не осъзнавал че източникът на светлина е слънцето. Съдовете се счупили и водата се разляла, но слънцето все още греело. Това е това слънце, този Аз, този Атман, който е искрата на съзнанието, която дава живот на неживата материя. Тялото умира и дадената идентичност е загубена, но искрата на живота не е заличена.
Духът е вечен.
*1. B.K. Anand, et al, „Studies on Shri Ramanand Yogi During His Stay in an Airtight Box“, Ind. J.Med. Res., 49:82, 1961.
*2. V.A. Negovskii, Pathophysiology and Therapy of Agony and Clinical Death, Megdiz, Moscow, 1954.
*3. E. Kubler-Ross, On Death and Dying, MacMillan, New York, 1969.
Превод Светлана Благоева
