Гуру или взаимоотношенията между духовен учител и ученик

Свами Сатянанда Сарасвати

Авторски превод: Светла Благоева, Йога студио 108 

Винаги когато взаимоотношението между духовен учител и ученик се дискутира от интелигентни хора, се изказват различни мнения. Някои учени вярват, че да имаш гуру изобщо не е необходимо, и разбира се донякъде имат право. Техният основен аргумент е, че човек трябва да бъде гуру сам за себе си, и философски погледнато това е вярно, защото истинският гуру е във всеки от нас. Нарича се още сат гуру или вътрешен водач.

В крайна сметка всяко напътствие, което ще получите в духовния живот, ще бъде от този вътрешен гуру. Но този факт има и друга страна, на която трябва да обърнем внимание. Какъв  смисъл би имало да кажем на слепец, че навън е слънчев ден и че не е нужно да включва лампата в стаята? Абсолютно същото е и в нашия случай. Никой не отрича факта, че гуру е във всеки от нас, но в състояние ли сте да го чуете? Можете ли да последвате напътствията му? Някога успявали ли сте да почувствате неговата любов и благословия? Идеята сам да си бъдете гуру звучи много привлекателно. Така може да спасите егото си. Не е необходимо да го подчинявате на никого. Но ако приемем, че гуру е в нас, в живота ни остава един прагматичен проблем. Кой ще ни вдъхновява и кой ще ни дава духовни напътствия?  Ето защо традицията на връзката между духовен учител и ученик съществува от самото начало.

Вътрешна духовна връзка

Всеки, който търси отговори, трябва да има гуру, с който да установи вътрешна духовна връзка. Гуру не означава учител, наставник или възпитател. Гуру означава онзи, който прогонва мрака. Онзи, които ти помага да просветлиш духовната си същност, е гуру. Той може да те учи на раджа или хатха йога, а може и изобщо нищо да не ти преподава. Раджа йога, хатха йога и други не са квалификации на гуру, научния тип интелигентност също не е. Гуру е онзи, чиято душа е пълна до горе с любов, онзи, който не живее, нито работи за себе си. Гуру е някой, който е получил просветление.

В нашата история е имало много гурута, които не са проповядвали, нито са обучавали. Въпреки това са били способни да предават любов и благословия на учениците си. Когато приближите такъв човек, между него и вас се осъществява спонтанна връзка. Това е нещо като любов от пръв поглед. Ето защо не намирам за необходимо да обяснявам как ученикът разпознава своя гуру.

Първата и най-важна връзка между гуру и ученик е мантрата. Тя е като зрънце, което гуру посажда в съзнанието на ученика, точно както градинарят засажда зрънце в земята. Мантрата става невидимата нишка, която свързва ученикът с неговия гуру. Посредством мантрата честотата на ума на ученика се синхронизира с честотата на ума на гуру. Както когато настройвате радиото на дадена станция, избирайки определена честота, по същия начин ученикът използва мантрата, за да настрои честотата на съзнанието си. Разбира се мантрата пречиства ума и допринася за добра концентрация и усещане за покой, но когато гуру дава мантра на ученик, целта е да се установи връзка между тях.

Да бъдеш ученик и да се оставиш в ръцете на гуру

Ако искате да станете ученик, но все още не сте открили гуру, трябва да обърнете внимание на нещо важно. Гуруто, с който ще успеете да се свържете, ще отговаря на вашето ниво на развитие и знания.С други думи ще се спрете на гуру по ваш калибър и в синхрон с вашата личност, и с такъв гуру ще успеете да се свържете. Затова ако искате да стигнете до по-добър и с по-висши качества гуру, трябва да станете по-добър ученик и да развиете по-голяма готовност да се оставяте да бъдете водени.

От ученика се очаква да предаде своето его на гуру, защото чрез акта на отстъпване, ученикът изпразва себе си от съдържание. Както бамбуковата флейта произвежда красива мелодия, ако е куха отвътре, по същия начин ученикът трябва да изпразни себе си от всичко, което знае, за да се превърне в полезен инструмент. Най-голямата пречка между гуру и ученик е егото. Колкото по-голямо е егото, толкова по-малка е възприемчивостта. Когато намалите егото, възприемчивостта ще се увеличи.

Някои хора се страхуват да предадат егото си в ръцете на гуру, защото се страхуват, че ще изгубят своята индивидуалност. Те очевидно не осъзнават, че предостъпват егото си в толкова много житейски ситуации. Ето защо няма нищо страшно да предадете егото си на гуру. Ако изгубите индивидуалността си пред него, ще спечелите, не само по отношение на медитацията, но и във всекидневния живот.

Празна флейта

Може би сте чели историята за великия тибетски йогин Миларепа. Когато Миларепа бил момче, той отишъл при един гуру и го помолил за посвещение. Гуру го изгонил и му викнал: „Ти, нехранимайко такъв, изчезвай оттук”. Миларепа останал дълго време отвън пред вратата и на студа, но гуру отказал да го види. Понеже Миларепа бил невинен и, както на теория, така и на практика, е нямал его, той не си е помислил, както бихме си помислили ние, „Какъв чудат гуру. Ако той дори не иска да ме види, тогава аз не искам той да ми е гуру.” Миларепа продължил да седи отвън и всеки път, когато гуру излизал от дома си, го ритвал.

Един ден докато гуру бил излязъл, съпругата му донесла малко прясна и топла храна на Миларепа. Преди това Миларепа получавал само стари подхвърлени остатъци. Докато момчето се хранело, се появил гуру. Бил много ядосан и попитал: „Кой ти даде тази храна?”. Миларепа отвърнал: „Моята гуру майка ми я даде”. Гуру се намръщил и казал: „Сега разбирам. Дошъл си тук, за да прелъстиш съпругата ми. Повече не ти разрешавам да стоиш близо до нея. Изчезвай оттук”. Гуру посочил към един хълм и наредил на Миларепа да построи къща там.

Горкото момче трябвало да пренася тежки каменни блокове от подножието на хълма до върха всеки божи ден в продължение на месеци. Накрая, когато задачата била изпълнена, гуру дошъл на хълма, за да провери постройката. Намерил момчето да спи, ритнал го с всичка сила и креснал: „Ти, мързеливецо, веднага щом приключи с къщата, реши, че можеш да спиш. Затова няма да останеш тук. Пренеси всички тези каменни блокове долу и направи друга къща близо до моята врата, така че да мога да те виждам.” Всеки ученик на негово място би възкликнал: „Колко своенравен гуру!” Но Миларепа нямал его, бил като празна флейта, и свалил каменните блокове долу един по един.

Духовният процес

Историята има продължение, но аз исках само да ви дам пример за срещата на ученика със забележителното, странно и нелогично поведение на гуру. Когато след време Миларепа сядал да медитира, той поставял малка запалена глинена лампа на главата си. Седял в поза лотус в продължение на часове без ни най-малко движение. Лампата не падала, нито той потрепвал. Защо? Защото нямал его. Ако сте като невинни и чисто като децата, умът ви може да се успокои на секундата.
Има много истории като тази за велики ученици, но никой от тях не е станал ученик като само си е избрал гуру. Всички са били отдадени хора, които са подготвили себе си да преминат през процес, предизвикан от гуру.

Какво прави дърводелецът с парче дърво? Мил ли е с него? Не, отрязва го с трион, издялква го и му забива пирони. След това изработва от него красива мебел. Ако парчето дърво не понесе този мъчителен процес от ръцете на дърводелеца, никога няма да се превърне в нещо полезно. Ученикът е като необработен материал без значение колко знае. Може да е много интелигентен, може да е велик дипломат, бизнесмен или професор, може да е надарен с мъдрост, всичко това е без значение. Той е суров материал и трябва да бъде обработен от гуру. Частите на неговата индивидуалност една по една трябва да преминат през процеса на разпадане, защото ученикът трябва да бъде напълно прероден. Въпреки че запазва физическото си тяло, умственото, емоционалното и духовното му тяло се променят изцяло. С други думи личността на ученика претърпява пълна метаморфоза.

Внимавайте с интелектуалната близост

По време на моя живот като ученик наблюдавах важни моменти, които могат да крият опасности в живота като ученик. Когато живех с моя гуру Свами Шивананда, аз и много други свамита често си мислехме, че знаем повече от нашия гуру. Всъщност мислехме си, че растежът и развитието на нашата институция се дължат на нашите усилия. В нас имаше много интелектуализъм и заради него не успявахме да стигнем до гуру чисти като деца. Един ден разказахме за този проблем на гуру. Казахме му: „Често си мислим, че знаем повече, отколкото ти правиш, и понякога чувстваме, че правиш грешки.” Свамиджи отвърна само: „Имате право”. Това беше пример за неговото величие и за нашето тесногръдо намерение.

Когато станете ученик и сте приели мантра от гуру, много важно е той да заживее в сърцето ви като неугасваща светлина. Когато запазите непрекъснато осъзнаването си за гуру, ще бъдете сподобни да развиете сат гуру, онзи гуру, който живее във вас.

Шамаранд (Франция), август 1981
Превод Светлана Благоева, Йога студио 108
към статията на английски: Yoga magazine, www.yogamag.net, Април 2006