Защо не ям месо, една вдъхновяваща статия

2 120

Защо не ям месо

Ноември 8, 2011

От Мартина Иванова

Статията е взета от сайта Свой избор, линк към оригиналната статия http://www.svoizbor.com/2011/11/why_i-dont-eat-meat/

1. Защото ценя и обичам тялото си. Всички ние сме духовни същества, надарени с тяло. То е моето превозно средство докато съм в поредния си жизнен цикъл на тази планета и държа тялото ми да е здраво, устойчиво, младо и красиво, пълноценно функциониращо – възможно най-дълго време. Макар месото да се твърди, че снабдява тялото ми с незаменими аминокиселини и протеини, всъщност то отделя изключително количество токсини и шлаки, които се натрупват на клетъчно ниво и буквално задръстват като тиня клетките ми. Задръстени и замърсени по този начин, те не съумяват да работят с пълния си потенциал, а с времето натрупването на тези замърсявания резултира в множество заболявания, включително ракови. Вече има изследвания, които показват зависимост межу раковите заболявания и консумацията на месо. Растителната храна, в правилната комбинация и съотношение е пре-богата и дава на тялото ми всички необходими хранителни вещества, аминокиселини, витамини и минерали.

2. Защото съзнанието ми остава чисто, ясно и разширението му не познава граници. В онова предаване казах и сега пак ще повторя – “Ние сме биогенетични електромагнитни същества”. Тялото ни е е една мини-енергийна система, в която всяка клетка трепти с определена честота на вибрация и комуникира с останалите клетки и целия микро и макро Космос. Месото и замърсяването на клетките смъква вибрацията в много нисък честотен спектър, който има връзка и със съзнанието и ако щете – духовната и физическа еволюция на индивида.

3. Не/яденето на месо има отношение към психо-емоционалното състояние на човек. Убитото животно по същество си е труп. Извинете, ако думата е прекалено стряскаща, но това е факт. И то животното със сигурност е убито по изключително жесток и агресивен начин. А със сигурност знаем, че човек е това, което яде. Е, аз не мога да давам на тялото си мъртва плът, смърт, а да очаквам здраве, сила и живот. Цялата тази агресия, страх, ужас, омраза и болка се предава в клетките на животното. И остава там. А после – преминава в нашето тяло. Какво даваме на собствените си клетки? Тази ниска вибрация, допълваща мъртвата тъкан влияе изключитено върху емоционалното състояние. Има отношение към депресивни състояния, прояви на жестокост и агресия, страхове и неврози, нервност и раздразнителност, нетолерантност към себе си и другите хора.

4. Защото не мога да продължавам да съм съучастник в масовото изтребление на стотици хиляди, милиони животни, отглеждани само и единствено с цел да напълнят търбуха ми. Всъщност, в целия си кратък и нещастен живот, животните, отглеждани за месо са бити, нагрубявани, блъскани, ритани, отглеждани в клетчици, или наблъскани в помещения, в които едвам успяват да се обърнат. И накрая убити зверски, по най-жестокия и агресивен начин. Можете да изгледате филмчето в края на материала – ако ви стиска.

Животните са дадени на тази планета за да ни служат и помагат, да ни учат, да ни бъдат компания, за изцеление, за храна дори. Но в крайностите, в които сме отнели правото им на избор и сме се отдали на крайни зверства и геноцид, унищожавайки и живи същества, и планетата (която също е жива), просто не намирам за уместно да се яде месо.

Една моя близка приятелка казва “Аз близки познати не ям”. Но пък няма проблем с всички непознати жертви на този геноцид. В едни по-отминали времена хората са хапвали месо изключително рядко – просто като изключение. Дори в българските традиции ако се огледаме, ще видим, че в по-голямата част от годината има пости. Месо се яде само по празници. Коленето на животно е било изключителен ритуал, близък до жертвоприношение.  В не толкова древното минало е било цял свещен ритуал коленето на животно. В който ритуал животното е било уважавано, почитано и в някакъв смисъл от него е искано разрешение да се жертва за да нахрани човека.

5. Защото искам чиста, мирна и жива планета. Обезлесяване, замърсяване и отровни газове. И това всичкото е следствие на огромния, безумен глад за месо. Благодарение на животновъдната индустрия се обезлесяват огромни територии гори – за да се осигурят пасища за животните, жертва на съответната индустрия. Също толкова огромни количества зърнени храни се произвеждат за нуждите тези животни да бъдат изхранени. А с тези количества растителни храни преспокойно може да се реши проблемасъс световния глад.

Oтпадъчните продукти от животновъдната, месопреработвателната и свързаните индустрии са един от основните замърсители на водните плoщи на планетата (редом с енергетиката и тежките метали, разбира се).

Последните научни данни показват, че метанът е много по-опасен газ, свързан с глобалното затопляне, отколкото въглеродния диоксид. А метанът е газ, който преживните животни отделят още при храносмилането, а торът, който се отделя в промишлени количества отделя огромни количества метан. Всяка секунда се унищожава гора с размер на футболно игрище за производството на 257 хамбургера. А това е един порочен кръг… горите са необходими за да абсорбират и преработват въглеродния диоксид. Сами се сещате какво се случва, когато горите намаляват с такъв темп.

Темата е дълга и може да се говори още много. Да, както казва един мой познат агроном, агробиоценозите също нанасят вреди върху екологията. Всяка индустрия в същността си експлоатира безмилостно и без мисъл за бъдещето ресурсите на Планетата. Затова съм привърженик на разумното градско, или селско земеделие, стремя се да купувам чиста продукция от производители. Но дори ако трябва да сравняваме вредите, причинени от месодобивната, преработвателна и проче свързани индустрии с растениевъдството.. мисля, че фактите натежават много убедително.

И за финал бих искала да цитирам някои мъдри люде, които странно защо са били вегетарианци…

АЛБЕРТ АЙНЩАЙН:
“Нищо няма да допринесе за човешкото здраве и да повиши шансовете за оцеляване живота на земята толкова, колкото еволюцията на вегетарианското хранене.”

РАЛФ УОЛДО ЕМЕРСЪН:
“Току-що сте се нахранили, но колкото и старателно кланицата да е скрита на благовидно далечно разстояние от много мили, съучастничество има.”

Леонардо да Винчи:
“Още на млади години се отрекох от яденето на месо и ще дойде времето, когато хората като мен ще гледат на убийците на животни със същите очи, както се гледат на човекоубийците.”

Махатма Ганди:
“Големият и морален напредък на една нация може да се измери по това, как тя се отнася към животните.”

Алберт Айнщайн:
“Чрез естественото си въздействие върху човешкия темперамент вегетарианският начин на живот би могъл да повлияе извънредно благоприятно на съдбата на човечеството.”

Плутарх:
“Аз се учудвам що за чувство, ум и разум е бил обхванал първия човек, който първи е замърсил устата си с кървав труп и е позволил на устните си да се докоснат до месото на убитото същество.”

Петър Дънов:

“Грехопадението в света започва с месоядството. То не е само един физиологичен акт – зад него стои егоизмът на човека, проявен като пренебрежение към другите живи същества.”

“Знае се, че клетките на животните имат отделителна система, от което следва, че те изхвърлят отпадъчни вещества. Последните се поглъщат заедно с месото, от нищо неподозиращия човек. При убиването (клането) на животното то преживява страх и ужас. В резултат, между тъканите на клетките му се образуват други отрови, които неизбежно попадат в организма на човека.”

“Съществува още един странен факт, малко познат на човечеството: като правило хората не ядат животни, които се хранят с месо, тоест хората не използват за храна хищници (лисица, вълк, котка, куче), а предпочитат тревопасни, защото тяхното месо е по-чисто, по-вкусно и вероятно, по-здравословно. От това неминуемо следва, че човекът, бидейки хищник, е с по-нечисто тяло дори от това на тревопасните животни.”

“Съвсем естествено и бидейки на по-високо ниво на развитие, съвременните хора изпитват неудобство да колят животни, обаче те забравят, че все пак някой трябва да извърши това грозно деяние. В такъв случай месоядците стават неволни съучастници в престъплението.”

В един действителен случай петгодишно дете от София пита майка си: “Защо нашата учителка ни учи да обичаме животните, а после ни кара да ги ядем?”

Мартина Иванова


Оставете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *