Връзката между гуру и ученик

Отговаря Свами Сатянанда Сарасвати

Авторски превод: Светлана Благоева, Йога студио 108 

В: Какво представлява връзката между духовен учител и ученик и какви са задълженията им един към друг?

О: Връзката между духовен учител и ученик е по-дълбока от всички други връзки, които имаме, включително между съпруг и съпруга, между приятели или между родител и дете. Съпругата може да живее без съпруга, той също може да живее без нея, но при истинските гуру и ученик, свързани с чиста любов, предствата за двойнственост изчезва и на нейно място идва  единството.
Основното задължение на гуру е да премахне мрака на авидя (невежеството),  като напътства духовното развитие на ученика. За да направи това гуру преподава всички видове садхана на физическо, психическо и духовно ниво, и помага на ученика да следва правилния път. Задължението на ученика е да служи, да следва повелите на гуру, да изучава учението му, да се обогатява от знанието му и по този начин да пречиства себе си.
Гуру е необходим на хората, които искат да следват духовен път, и е важно връзката с него да се установи правилно. Ако искате да практикувате медитация, имате нужда от раджа йога гуру. Ако искате да се развивате чрез карма йога, трябва да имате карма йога гуру. По същия начин това се отнася за последователите на бхакти и гяна йога.

В: Каква е разликата между взаимоотношенията гуру-ученик и съпруг-съпруга?

О: Взаимоотношенията между гуру и ученик са много различни от взаимоотношенията между съпруг и съпруга. Любовта, предаността и връзката, която се създава между гуру и ученик, помагат на ученика да преодолее бариерите, създадени от егото. Гуру и ученик може да са съпруг и съпруга. Понякога и това се случва, както е в случая с Рамакришна Парамханса  и Шрададеви.
Рамакришна и Шарададеви били съпруг и съпруга, но това била само социалната част на връзката им. След като Рамакришна получил просветление и станал гуру, той се отнасял към Шрада като към по-висше същество. За него тя станала Кали, Дурга, Божествената майка, божествения дух. Той виждал съпругата си в напълно нова светлина.
Въпреки че гуру и ученик живеят на социално ниво, развитието, до което е стигнал гуру, е много над социалното ниво. Моето мнение е, че отношенията между гуру и ученик остават винаги на духовно ниво без значение от какво естество е връзката им. Дори ако са съпруг и съпруга, това е само на физическо ниво, и не това е целта в живота им. Тази и всяка друга социална, умствена или емоционална връзка между гуру и ученик  трябва да бъде трансформирана. Тя трябва да се използва за духовно просвещение, за премахване на карма и тамас, и за намаляване на егото.

В: По какъв начин ни помагат напътствията от гуру?

О: Когато напътствията на гуру са чисти в своята същност, ученикът никога няма да се провали, освен ако изостави своя гуру заради липса на интерес. Възможно е също да се обезкуражи и да си тръгне без да е разбрал същината на помощта, която гуру му дава. Това се случва понякога, ако ученикът не почувства резултата от нея достатъчно бързо, или ако се разболее.
Гуру наблюдава, поучава и предупреждава последователите си по много различни начини и на различни нива на съзнанието. Той винаги ги води, с чиста любов и непрестанно осъзнаване. Ако гуру е далече, това е без значение. Майката продължава да се грижи за детето си, дори ако то е на другия край на света. По същия начин ръководството на гуру е  необходимо и винаги присъства.

В: Как се обича гуру?

О: За да разберете, трябва да го практикувате. Това не е същия вид любов, който познаваме в семейството, а е нещо много по-възвишено и продължително. Връзката не е рационална, нито емоционална, а психична. Духовното взаимодействие между гуру и ученик се осъществява без дисбаланс в ума, а присъствието на гуру винаги се усеща. В момента, в който ученикът си помисли за гуру, умът се успокоява и комуникацията се осъществява. Когато връзките са на емоционална основа, няма покой, а само смущения. Връзката между гуру и ученик е цялостна и  без никаква емоционална или негативна реакция. Това е така, защото на по-високо ниво на психично взаимодействие, емоциите са по-слаби и не играят съществена роля. Като  задълбочавате и развивате тази връзка, след няколко години ще усетите как умът може да мисли и функционира по различен начин, и тогава ще преживеете тази любов.

В: Как се избира гуру?

О: Гуру трябва да бъде избран с вяра. Който вярва, ще открие гуру. Хората, които искрено търсят духовен начин на живот, ще се разочароват от демонстриране на чудеса и от гурута, които показват сидхита с егоистична цел. Себереализираният гуру е в духовното ниво, което се намира над психичното, откъдето произлизат всички тези магични способности. Той не изпитва потребност да изпълнява сидхи пред учениците си. Ако търсете гуру, трябва да поемете по пътя към него с безкористно сърце и чиста вяра. Тогава ще откриете своя истински гуру. Чистата вяра никога няма да ви изневери. Но търсенето зависи и от състоянието на съзнанието. Ако търсите пари, пари ще намерите; ако търсите ябълки, ябълки ще намерите. Ако търсите гуру с егоистична цел и невеж ум, ще срещнете онези гурута с магичните способности.

В: Гуру ли търси ученика или ученикът търси гуру?

О: Има някои случаи, в които гуру има мисия, която трябва да изпълни, и получава поръчение  или видение от духовното ниво, в което учениците са открити за него. Тогава той е този, който ги търси. Виденията не винаги са ясни, понякога се вижда само образ без име, или обратното. Може да се случи също и ученик да види своя гуру насън още преди да го е видял наяве. Тогава ученикът търси видението, което му се е разкрило насън. Щом духовният живот се превърне в цел, човек започва да търси гуру. Когато настъпи подходящият момент, гуру ще дойде при ученика или ученикът ще открие гуру.

В: Може ли да получим мантра от някой, който не е наш гуру?

О: Мантрата винаги трябва да се вземе от гуру, защото само тогава ще бъде ефективна. Това е първата форма на контакт или посвещение между гуру и ученик. Мантрата и гуру не трябва да се сменят. Преди гуру да предаде енергията на мантрата, трябва да почувства, че ученикът е досатъчно силен и готов да я получи. Много гурута са в състояние да предадат магнетични сили на учениците си, но ако ученикът не е готов, това може да наруши умствения и нервния му баланс. Посвещението е силна енергия, която влиза в атмосферата на ума на ученика.
След като получите мантра, ставате ученик. Когато практикувате мантрата засилвате връзката гуру-ученик и веднъж щом тя се осъществи, ще се превърнете в канал, през който протичат мислите на гуру. Ученикът трябва да е редовен в практикуването на медитация. Ако контакът с гуру е редовен, той може да предаде подсъзнателната си помощ и напътсвие. По този начин се получават максимум резултати от садханата.
Гуру влияе върху подсъзнателния, а не върху съзнателния ум. На подсъзнателно ниво всички сме свързани и допускаме взаимност на мислите и чувствата. Заради тази взаимност гуру разбира, когато умът на ученика е неустойчив или когато настъпва състояние на покой. Ако гуру е наистина опитен, може дори да промени съдбата на ученика си.
Гуру е загрижен само за едно – премахването на двойствеността и на дистанцията, която съществува между неговия ум и ума на ученика. Ученикът може да притежава някои светски страни: чувствителност, интелект или интелектуалната сила на разсъдливостта, но гуру не се интересува от тях. Той знае, че ученикът някога ще го напусне. Затова трябва да е сигурен, че ученикът е откъснат от егото си, че има пълно единство и че връзката им е цялостна.

В: Какво означава истинското посвещение и по какво се определя кога ученикът е готов за него?

О: На санскрит думата за посвещение е дикша, което означава „желание да дадеш”. Мантра дикша е даването на мантра. Има и по-висши посвещения. Но те се дават, когато ученикът стане напълно психически, емоционално и умствено стабилен. Например преди гуру да напусне земната си роля и тялото си, той може да поиска да предаде някои духовни способности на различни хора. Това се прави изключително внимателно. Първото нещо, в което гуру се уверява, е, че умът на ученика няма да се разколебае или да загуби контрол в даден момент. Може да му отрежат носа, да го застрелят, да му пробият ушите или да го хвърлят в река Ганг, но той трябва да запази стабилност и неафектираност. Когато умът изгуби по-ниската светска чувствителност, става възприемчив за по-високи вибрации и безразличен към по-ниските. По-ниското ниво на ума е парализирано, а по-високото става чувствително и активно. Само тогава се дават висшите посвещения – предаване на психични и духовни способности или на знание. Това е, което всички търсят.
Посвещението може да се даде навсякъде – на брега на река, в параклис, под дърво, в самотна гора, в ашрам или в малка стая. Великите йогини като Свами Шивананда могат да дадат посвещение дори чрез писмо. Но за да се получи посвещение, всичко трябва да бъде в покой. Тялото трябва да е стабилно, не трябва да се люлее или да се движи. Умът трябва да е спокоен и възприемчив.

В: Какво се случва с ученика след получаване на посвещение?

О: След като получи божествената искра от гуру, ученикът започва да има преживявания в зависимост от характера си. Ако е интелектуалец, интелектът му ще се изостри, за да разбере по-фините неща и да открие удовлетворяващи отговори на въпросите си. Ако се отличава с преданост, ще преживее дълбока любов.
Силните желания може да станат още по-силни за малко, но постепенно ще изчезнат. Може да се проявят хронични или скрити болести, но вероятно ще бъдат отстранени от организма завинаги. Така пробудената шакти поставя ученика на пътя на духовното усъвършенстване.
Предаността към гуру е от първостепенно значение. Божествената енергия е всепроникваща, а гуру е този, който сваля булото на невежеството. Напредвайки последователят трябва да се превърне в свой собствен гуру, запазвайки позицията на наблюдател на вътрешните процеси, докато се оставя на вътрешната енергия шакти.
Истинският гуру не изисква от ученика да се откаже от света, а от ограничената си личност. Той отнема не богатството и имуществото ни, а греховете и тревогите ни.
Колкото по-велик в очите на ученика е гуру, толкова по-велик ще бъде и в действителност. Гуру е Брахма, защото създава за ученика нов и прекрасен свят; той е Вишну, защото го подкрепя и пази; той е Шива, защото разрушава неговия свят, в който цари индивидуалността.

Превод Йога студио 108.
източник: Yoga magazine, Март 2007