Десетте Аватара – Матся и Курма аватара

Свами Сатядхарма Сарасвати

Психологическо изследване върху Еволюцията на Човечеството 

 Авторски превод Светла Благоева. Всички права запазени.

Раждането и Смъртта на Вселената

Десетте аватара или инкарнации на Бог Вишну, които са описани в Пураните, са изпълнени с много смисъл и значение. Те представляват не само дхарма принципите и идеалите, но също и създаването на този свят и еволюцията на съзнанието в целия му спектър на битието, от минерал до растение, животно, човек, и богочовек. Всички явни същества, независимо дали са чувстващи или неодушевени, са надарени с някаква форма на съзнание. Как множеството същества, бидейки в тази сфера на сътворението са се появили с форма и съзнание, е разказана под формата на митове чрез символично представяне на десетте аватара.

Въпреки че се казва, че превъплъщенията на космическото съзнание или Бог Вишну, са безкрайни на брой като песъчинките, десетте велики прояви на неговата божественост са: (I) Матся (риба), (II) Курма (костенурка), (III ) Вараха (свиня), (IV) Нарасимха (получовек/полулъв), (V) Вамана (джудже), (VI) Parasurama (Рама с брадвата), (VII) Рамачандра, (VIII) Кришна, (IX) Буда, (х) Калки. Тук, в реда на всяка божествена поява или превъплъщение, ще опишем еволюцията на човека по време на тази манвантара, или период от сътворението, от научна, както и от психологическа и философска гледна точка.

На първо място, за да се разбере значението на всяко божествено идване на Земята, ние трябва да разберем концепцията за Времето, защото всичко, което се случва във вселената се извършва във Време. Във Времето всичко съществува и във Времето всичко се връща обратно. Всичко съществува в рамките на Времето и се подкрепя от Времето. Когато поглеждаме индивидуално, тази сила е известна като джива; когато се гледа всеобхватно, тя е известна като Време. Всички сътворени същества, включително и Брахма, създателят, се управляват от Времето. В индийската философия Времето не се измерва с векове или хилядолетия, а с еони. Всеки еон се нарича Манвантара, което означава, епохата на един Ману (последователните родоначалници или прадедите на земята). Той управлява света за определен период от време, отделян за него. Една Манвантара се простира в продължение на 307 милиона човешки години. Четиринадесет такива Манвантари правят един ден на Брахма, който се нарича калпа. В края на една калпа, когато нощта започва за Брахма, всяко творение е спряно и всички създадени светове се сливат и разпадат – Пралая.

На следващата сутрин, когато се събужда Брахма, всички светове започват да се проявяват отново поетапно, като и процесът на създаване продължава, както в предишния ден. Една година представлява 360 такива дни за Брахма и животът му е с продължителност 100 такива години. Един живот на Брахма представлява времето между отварянето и затварянето на очите на Създателя. Когато Той отваря очите си веднъж, създава се един Брахма. В края на живота на Брахма, когато Създателя затваря очите си, всичко, включително и самият Брахма, се разтваря в огромен потоп, или махапралая, и се връща обратно в Създателя. Никой не знае кога ще приключи махапралая, когато Създателя ще отвори очите си ще започне отново играта на сътворението.

A Манвантара е 1/14 от една калпа или деня на Брахма. Всеки Манвантара има свой Ману, така че в един ден на Брахма, 14 Ману и 14 творения идват и си отиват. Всеки Манвантара съдържа 71 чатурюги. Един чатурюга се състои от 4 епохи: Сатя, Трета, Двапара и Кали, които са с продължителност 32,2 лак ( или 3,400,000) човешки години. Функцията на Ману е да се поддържа реда и прогрес във Вселената. В различни еони и епохи, Създателя се явява като божествените превъплъщения и дава подкрепа и ръководство на различните Ману в усилията им да поддържат световния ред. В края на всяка чатурюга Ведите са погълнати от Времето, с което дава край преди началото на нова чатурюга. Настоящият Брахма е навършил 50 години от живота си. Сега живеем в първия ден на 51-ата година на Брахма в седмия Манвантара, в 28-ата чатурюга. Появата на десетте аватари описва еволюцията на човека в рамките на тази Манвантара и чатурюга – четири епохи: Сатя, Трета, Двапара и Кали.

Първото слизане на съзнание и енергия бележи най-ранната проява на творение в настоящия еон или Mанвантара, след прекратяване на предходното творение в края на последния еон. Това слизане на съзнанието и енергията се символизира от период на потоп, един вид космически мензис, в който непроявеното първо оформя себе си в газообразно или водно съществуване, бременно с потенциални форми на всичките видове същества, които да се проявят. Така цялото творение се ражда от тези първични води, така че водата тук представлява източникът на целия живот. Ето защо Варуна, Господар на океаните, първоначално е бил смятан за върховна космическа сила. По-късно Варуна е заменен с Индра, Бог на сетивата. Това показва еволюцията на съзнанието в човешка форма, която се управлява от сетивата. Още по-късно, Индра се заменя от Вишну, универсалния принцип, представляващ развитието на висшето съзнание у човека. Появата на първите три аватари: Матся, Курма и Вараха, можем да свържем с по-ранни чатурюги в тази Манвантара. Въпреки това, по-късните аватари се отнасят до определени епохи в рамките на настоящата чатурюга.

Сатя Юга, най-ранна възраст в рамките на чатурюга, се описва като епоха на истината, хармонията и правдата, по време на която не е имало нужда от слизането на божествена инкарнация, защото всичко е било в идеален ред. Тази епоха на идеален ред, баланс и хармония се отнася до състоянието на иманентно съществуване точно преди проявлението на създаване и точно след като създаването се разтваря отново в своя източник на непроявено съществуване. Философски казано, това измерение е също представлявано от съюза на Шива и Шакти в космическото поле, където чисто съзнание и чиста енергия съществуват в пълна хармония, и трите гуни или качества на природата – сатва, раджас и тамас, също остават в пълно равновесие.

Така че, Сатя Юга представлява непроявеното състояние на чистото съзнание и енергия преди началото на сътворението. В това измерение на съществуването всички деви или божествени същества живеят в просветленост, в състояние на пълен баланс и хармония. Няма раздори или бедствия, няма нужда от битки или въстания, тъй като нищо, все още не съществува на ниски нива, което да има нужда от съд. От това състояние на чисто, непроявено, напълно хармонично същество, което съществува по време на Сатя юга, започва да се усеща първата вибрация или еманация на сътворението, поради желанието на универсалния Бог да се мултиплицира в много. Божественото непроявено желае да се въплъти в материалното измерение чрез име и форма. Така Създателя решава да инвестира в множество форми със собственото му съзнание и енергия, така че се прояви чрез тях в света на време, пространство и обекти. Така че с първата еманация или вибрация, цялостта на непроявеното съзнание и енергия започват да се разделят. След лек космически трепет или пулс, част от космическата енергия пропита с космическо съзнание започва да се спуска в проявеното измерение.

МАТСЯ АВАТАРА

И така, в мрачните дълбини на първичните космически води, Вишну, Богът на вселената, най-първо се спуска под формата на Матся, риба. В този контекст, водата представлява най-ранното слизане на съзнанието в несъзнателното състояние, където то е под формата на мъглява флуидност. Във Ведите се казва, „В началото тъмнината е била скрита от тъмнината. Всичко е било океан от несъзнанавано. “ От дълбините на несъзнаваното, което се нарича също Хиранягарбха, златната утроба на сътворението, всички същества биват родени. И от там следва, че щом като първото родено същество е било Матся, рибата, тя представлява и първоначалният проблясък на индивидуалното съзнание в дълбините на подсъзнанието. Рибата е форма на живот, която оцелява само във вода. Тя не може да живее на сушата или във въздуха, които представляват жилища на по-високи форми на живот, по-висши форми на съзнание. Така че, на този етап от еволюцията, индивидуалното съзнание остава поставено в дълбините на подсъзнанието без други непосредствени възможности за развитие.

Появата на Матся също е свързана с Вайшвасвата Ману, който е родоначалник на човешката раса за настоящия еон. Този мит е в съответствие с християнската версия на Ноевия ковчег. Тук Вайшвасвата е инструктиран от Матся да построи ковчег и да складира в него семената на потенциалност на цялото съществуване: минерали, растения, животни и човека, за бъдещото размножаване на света, заедно със седемте Риши, агентите на сътворението, които ще ръководят неговата еволюция на съзнание. Матся, с помощта на змията Адишешя, представляваща принципа на Времето, дърпа кораба до място в космическия океан, където най-високият връх на Хималаите тъкмо е започнал да се показва. Там той закотвя Ковчега и го оставя в готовност за новото сътворение. Така Ману се пренася в проявеното измерение от Матся и става първотвореца на всички видове живот за настоящата епоха, която тъкмо започва да се създава. От историческа гледна точка, този мит също ни убеждава, че появата на целия живот и цивилизация има своите корени в Индийския субконтинент в полите на планината Хималаи, а не другаде, тъй както много учени спекулират с това.

Има и друг важен мит във връзка с появата на Матся, който описва унищожаването на трите свята, представени като Ведите през предходния еон. Докато Брахма, Създателя, спял, Ведите били откраднати от неговите устни от Сома. Тук Ведите не трябва да се разбират просто като книги. Те са божествени звуци, думи или звукови вибрации, от които се генерира целият проявен свят. Всички форми във Вселената възникват от тези звуци. Всички обекти в същината си са не нещо друго, а изменение и комбинация от различни звукови вибрации. И се казва, че Брахма е създал света чрез Ведите, а Сома ги открадва и ги занася в Патала, най-ниското ниво на еволюция, като по този начин довежда до разрушение на света по време на пралая. Ето защо, Вишну под формата на Матся се хвърля във водите, за да възстанови и върне Ведите отново на Брахма, за да може сътворението на света да започне наново. Тук Матся представлява раджас, първата форма на дейност, която се случила в латентната неподвижна вселена по време на разрушението или пралая.

КУРМА АВАТАР 

Вишну, Господаря на Вселената, първо се спуснал във формата на Матся, риба. В следващия етап на еволюцията постепенно започнала да се случва кондензация в дълбоките, мъгляви води на несъзнаваното. Това представлява развитието на подсъзнателно ниво, чрез което всички сътворени същества най-първо получават изживяване в тяхната по-фина форма. Този етап на еволюцията е представена от появата на Вишну като Курма, костенурка, амфибично същество, което обитава както водата, така и сушата. Този мит ни разказва за бъркането на океана, за да се изтеглят от него някои божествени съкровища, изгубени в потопа.

След потопа, боговете и асурите, демонични същества, слезли, за да „избият“ водите на космическия океан, но не е имало нещо, на което да застанат за опора. Тогава Вишну приел формата на гигантска костенурка, за да могат да стоят всички на гърба й. Костенурката тук представлява фундаментът, върху който се опира земята, в центъра на света, основата или оста на въртене на Планината Мандара. И с боговете от една страна и асури от другата страна, държащи главата и опашката на змията Васуки, навита около планината Мандара, която са използвали като пръчка за бъркането, те добили от океана и прибрали желаните обекти.

Океанът от мляко, преди да бъде бъркан и избит, представлява най-ранното състояние на първичната материя. Да бъде бял, е неговата най-чиста, най-сатвичната форма. Бъркането и избиването на океана от мляко представлява мъглявото състояние на материята, когато тя започва да кондензира. Млечният път, който се появява като море от мляко, е мъглява материя в процеса на кондензация, след което в един момент ще се превърне в плътни небесни тела. Така че от млечния или мъгляв океан е избита грубата материя, която се състои от атоми, които ще станат новото творение. На този етап, два вида вибрации или движение трябва да съществуват преди кондензацията на материята да може да се осъществи. Първо, в полето на огромния океан със своите водовъртежи и течения, по дължината на основната ос се е формирала язовирна стена, която да пресече потока на океана, за да се генерира материалното състояние. В този мит, тази надлъжна ос на движение се образува от планината Мандара, с помощта на Бог под формата на Курма, костенурката. Втората вибрация е напречно движение, образувано от малка хоризонтална ос. Змията Васуки, представляваща принципа на Времето, образува хоризонталната ос. Когато тези две вибрационни полета са се появили в пространството, бъркането и избиването на океана от мляко се е случило.

По този начин цялата вселена, вибрираща с това движение, започнала да произвежда Брахманда и Пинданда, макро-космическото и микро-космическото яйце, универсалния и индивидуалния източник на сътворението. Оттук и проявеното състоянието на Вселената станало факт. Подобен процес се случва и във втория етап на развитие на ембриона, който е известен като млечен етап, когато сперматозоида и яйцеклетката се слеят един в друг. В този момент центрозомата се разделя по средата, като оформя гръбначния стълб с хромозоми от двете страни. Хромозомите се разделят на две и от двете страни, което се дължи на кръгово движение в централната ос, когато двете хромозоми се разминават от центъра, бидейки свързани една с друга. Низът, свързващ двете хромозоми е връв от прана, която митът описва като Васуки.

В този мит, девите и асурите представляват положителните и отрицателните аспекти на природата, които се противопоставят в двата края и това води до движението, което бърка и избива океана, като това движение създава 14 материални обекти. Появата на тези съкровища представлява еволюцията на различните категории същества.
Първите обекти, които са се появили от океана на мляко, са амрита и виш, нектара и отровата, които представляват живота и смъртта, светлината и тъмнината.
Следваща се появила реката Ганга, представляваща потока от прана, който е в основата на живота.
След това идва Костубха, скъпоценния камък, който изпълнява желания, представляващ минералното царство.
Следват цветето лотос и париджата, дървото на желанията, които представляват растителното царство. След това идва и Сурабхи, кравата на изобилието и майка на всички крави; Утчейшравас, божествения бял кон със седем глави; и Айравата, крилатия слон от планината на Индра, като трите представляват животинското царство.
Следващи се появяват гандхарвите, небесни музиканти и апсари, божествени нимфи, представляващи звука и формата, нада и бинду. След това се появява и Лакшми, богиня на просперитета и Варуни, богиня на несгодите, едната, представляваща извисяването, а другата – деградацията на човечеството. Последен се появява Дханвантари, божествения лекар, който е прототип на човечеството, и представлява познанието за медицинската наука.

Различните царства и видовете на сътворение са възникнали поради избиването на океана от мляко, което е било подпомогнато от Бог под формата на костенурка. В полето на първичните дълбини на подсъзнанието не съществува стабилност и няма нещо, което да създаде опора. Така че костенурката, представляваща подсъзнанието, формира база за стабилизиране на планината Мандара, както и опора за боговете и асурите, докато те са бъркали и избивали океана на несъзнаваното. Тук Вишну като костенурка е у дома си, както в дълбините воднисти, така и на сушата и представлява развитието на подсъзнанието, преходното състояние между несъзнание или непроявено измерение и съзнателното или проявеното измерение. На подсъзнателно ниво всички същества са били в тяхната по-фина форма преди да възникнат в явното измерение или са били разтворени в непроявеното.

Така че, в това си въплъщение Вишну като костенурка помага и на боговете, и на асурите, за да си възвърнат нектара на безсмъртието, както и на всички други обекти, от които ще се формира новото творение.

Продължение. Десетте аватара  част II

Авторски превод Светлана Благоева. Всички права запазени.

Линк към оригиналната статия: http://www.yogamag.net