10 -те аватара, еволюция част 2

637

Вараха, Нарасимха и Вамана аватара

Свами Сатядхарма Сарасвати

Авторски превод Светлана Благоева. Всички права запазени.

Продължение от Десетте аватара  част 1

ВАРАХА

Появата на Вараха, третото превъплъщение на Вишну, е свързано със създаването на древни митове от Пред-Ведическите и Ведическите времена, когато божествеността се е разглеждала като присъща на силите на природата. Тук Вишну, Господарят на Вселената, се спуска под формата на глиган, животно, което копае и се рови в земята. Глиганът е известен със своята сила и смелост, както и плодовитостта си и е бил използван като символ в много древни ритуали, свързани с плодородието на земята. Чрез ровенето в земята, глиганът е научил и подсказал на хората да орат земята. Глиганът е тясно свързан също с водата, влагата и е знак за предстоящи дъждове. Глиганът символизира прехода на съзнанието от подсъзнанието към съзнателното измерение. На това ниво на еволюцията съзнателното измерение е в самото си начало, в което започва да се проявява чрез тамас (инертно, тъмно, невежо състояние) и е изцяло свързано и се ограничава предимно до низките животински инстинкти.

Вараха

 

Митовете за Вараха са много широко разпространени и се намират навсякъде из Индийската литература. Вараха представлява тамастичния етап на създаване, в който Земята се втвърдява от водниста маса. От първичните води, Земята се формира, за да даде основата за другите елементи и видове на сътворение. Във Ведите се разказва мит за раждането на Притви, Земята, който гласи, че Праджапати, господарят на сътворените същества, оглеждайки се, видял само вода. Желаейки по-нататъшно създаване, той извършва тапас, строга аскеза. Бидейки вече изтощен, той най-накрая видял лотосов цвят, плаващ по водата. Той си помислил, че трябва да има нещо твърдо, на което лотосът да е пуснал корени. Така че той приема формата на глиган и се хвърлил на дълбоко, докато не достигнал до Земя по-долу. Той забил бивните си в Земята и излезнал от водата със Земята върху тях. Той разпространил земята върху лотосовите листа и по този начин тя се разширила, превръщайки се в Притви, обителта на всички същества.

По-късно, в Рамаяна и много от оригиналните текстове на Пураните, ролята на Праджапати е поета от Брахма, който приема формата на Вараха с цел да издигне Земята. В по-късните версии на Пураните, Брахма се превъплъщава и в Нараяна. Още по-късно, с нарастващата популярност на Вайшнавизма, са настъпили и промени в старите текстове, и така се появява и Вишну. С преобразуването на идентичността от Праджапати / Брахма до Нараяна / Вишну, старите митове за създаване се преобразуват в класическа доктрина на аватарите, за да подкрепи основната тема на отстояването на дхарма, правдата и унищожаването на адхарма, неправдите в обществото.

Ние виждаме, че тази тенденция започва още в Махабхарата, която разказва, че след като населението на Земята станало толкова много, тя потънала под тежестта му. Така че Вишну приема формата на глиган и я повдига от най-дълбоките места, в които тя е потънала и я възстановява отново на мястото й. В по-късен мит, се разказва за асур или демон на име Хираниякша, че преди Пралайя, разпадането на творението в края на една ера – еон, той получил дар от Брахма на неуязвимост от нападения от богове, хора и различни животни, които са били изброени, но глиганът е бил забравен. По-късно този асур, който благодарение на този дар е бил много арогантен, навил Притви на руло и я откраднал и завел в Ратала, най-ниското ниво на еволюцията, която е инициирала Пралайя. Тогава Вишну приема формата на Вараха и се хвърля надолу към подземните нива. След достигане на Патала, той победил Хираниякша, издигнал Земята и я възстановил на мястото й.

 

В Шримад Бхагавата Пурана, грухтящите ревовете на Божественото, появяващи се под формата на Вараха, каузалния глиган, са много красиво описани. Тук Вараха се възхвалява като превъплъщение на ягия, или на предлагане на огън, докато той повдига Земята нагоре от безкрайната шир на водата върху огромните си бели бивни, на фона на огромното му си синьо-черно тяло. Вараха е възхваляван като форма на ягия, защото съзнанието, заедно със своите производни на егото, ума и сетивата, в този момент на еволюцията биват установени на Земята. С развитието на съзнанието и появата на всички безбройни видове одушевени и неодушевени същества на Земята, се появява необходимостта за пожертвувание, а именно предлагане обратно към източника на сътворението. И тази нужда възниква, когато човек започва да разбира връзката си с материалните неща, както и със силите на природата и божественото.

Така че, всички ягии или жертвени церемонии, се казва, че са латентни в порите на Вараха, каузалния глиган. Жертвената трева е четината му, гърнето с топено масло са очите му, сома – спермата му, а свещениците на ягията – краката му. Всички ягии, с продължителност от един ден до една хиляди години, са неговите ставите, а различните видове ягия са неговите дхоти, или елементите на тялото. Бидейки въплъщение на ягия, Вараха също дава проявление на всички мантри, божества и предметни жертвоприношения, използвани в ягията. Така всичките закони за ягия са идентични с Вараха, който представлява слизането на космическо съзнание в земното измерение под формата на причинно-следствения глиган.

НАРАСИМХА АВАТАРА

Първите три аватара: Матся – риба, Курма – костенурка, и Вараха – глиган, са свързани с древните митове за сътворението, но четвъртият е от по-скорошни времена. От гледна точка на създаването, водния, млечния и земния етапи вече са били преминали. Първите три еманации представляват най-ранните етапи на еволюцията, когато съзнанието е още неопределено и примитивно. Тези етапи са символизирани от животински превъплъщения, които представляват вода и земя, основните слоеве, от които ще се развият всички висши форми на живот. В четвъртото превъплъщение Бог приема антропоморфна форма, която дава начало на точката на преход, при който човекът еволюира от животно към човешка форма, а съзнанието започва развитието си от чист инстинкт към себе-осъзнаване.

В този мит Вишну слиза под формата на Нарасимха, който е наполовина човек (нара) и наполовина лъв (симха). Четвъртият аватара е свързан с третия чрез двамата братя Хиранякша и Ширанякшипу. След побеждаването на Хиранякша, Вишну се захваща и с Хиранякшипу, при който вече има проява на човешко съзнание. Хиранякшипу означава “златно було”, от където следва, че той се разширява навсякъде и покрива всичко като було. Според легендата, Хиранякшипу е бил арогантен владетел на Патала, най-ниското царството на съществуване. Той също извършил силна форма на тапас (аскеза), за която Брахма го дарил с качеството – да не може да бъде убит нито от богове, нито от хора, нито денем, нито нощем, нито вътре, нито вън, което го правел почти непобедим.

Хиранякшипу имал четирима синове, най-младият от които бил Прахлад. Първите три синове били светски настроени и се наслаждавали на материалния свят, власт и богатство, но Прахлад бил с духовно съзнание и се стремял към Божественото. Още като малко момче Прахлад бил винаги настроен към Бога и срещу разпорежданията на баща си. Хиранякшипу, смятайки че най-малкият му син е непокорен и по този начин бил заплаха за неговото превъзходство, го подложил на редица изпитания, но Прахлад винаги излизал невредим от тях. И накрая в отчаяние, бащата ритнал с крак една колона на верандата, възкликвайки на сина си, “Ти казваш че Вишну е навсякъде, така че накарай го да излезе от този стълб!” Тогава Бог излезнал от колоната във формата на

Нарасимха с тяло на човек и глава и нокти на лъв и разкъсал Хиранякшипу на парчета.

Във връзка с развитието на човечеството този мит означава слизането на съзнанието в измерението на егото или ахамкара, което покрива напълно като златно було истинската идентичност на човека. Заради ахамкара, съзнанието се идентифицира напълно с физическото тяло, неговите взаимодействия, роли и постижения, и остава в забвение за по-високото съзнание, което обитава тялото. И все пак от това състояние на его-обвързване, символизирано от Хиранякшипу, възниква Прахлад, детето на будхи, чистия интелект, който е в състояние да познае по-високото съзнание. И така бащата, който е “сляп”, се опитвал да измъчва синът, който бил “виждащ”. Но в този момент висшето съзнание се появило, за да предпази будхи и да сложи край на ограниченията и негативното влияние на ахамкара. Тук по-високото съзнание възниква под формата на човека-лъв, който е бил най-подходящата форма за тези времена, когато човешкото съзнание е било в етапа на развиване и обвързване с егото и материалното и сензитивно ниво на съществуване.

 

ВАМАНА АВАТАРА – пети аватар

Вамана е петото превъплъщение в което Вишну приема формата на джудже или младо момче брамин. От Вамана нататък аватарите вече имат само човешка форма. Фактът, че тук Вишну е под формата на малък и млад човек, показва, че човешкото съзнание е в ранните етапи на развитие и все още не е достигнало зрялост и пълен потенциал. Образът на джуджето ни води и към идеята, че на такива миниатюрни по размер хора са приписвани и чудотворни психически способности. Якшасите са джудже-подобни същества със свръхестествени сили. Джуджето Вамана е в състояние да се разшири по чудотворен начин, така че да обхване цялата вселена. По този начин той показва, че е в единство с цялото измерение на съществуването.

Това е древен мит, който води началото си от Риг Веда, където трите стъпки на Вишну представляват трите фази на слънчевия цикъл: изгрев, обед и залязващо слънце. Това означава контрол върху слънчевия цикъл, който се смята за източник на целия живот, както физически, така и духовно. Този мит също е свързан с предишния аватар, тъй като се отнася до великия крал на асурите, Бали, който е внук на Прахлад. Въпреки че е асура, т.е. демон, Бали живял строг и семпъл живот и ръководил неговите хора с правда. Думата “бали” означава “жертва”, а самият Бали е известен с това, че е изпълнявал ягия, или ритуал на даване, въпреки че такива ритуали се считат за неблагоприятни за асурите.

Чрез изпълнението на Вишваджит ягия, което означава “завладяване на вселената”, Бали е победил Индра, който бил цар на боговете и завладял царството му. По време на появата на Вамана, Бали започнал извършване на сто Ашвамеда Ягии, под ръководството на Сукра и Риши на семейството Бригу. Завършването на тези ягии би го направил безспорен и непобедим император на трите свята: Земята, Небето или средното пространство и Небесата. Така че съвсем естествено боговете били смутени и се отправили към Бог Вишну за помощ. Той се материализирал под формата на Вамана и отишъл в жертвената зала, където се провеждала Ашвамеда ягия.

 

Бали бил силно впечатлен от този сияещ младеж, който се приближил към него с красота и обаяние на изгряващо слънце.  Пред блясъка на Вамана, Бхригу и събралите се Риши изглеждали като бледи сенки.  Всички те започнали да се чудят дали това мъдро младо момче, което държало в ръце чадър, съд за вода и тояга не е самият Сурия, Слънцето. Агни, богът на огъня или светецът Санаткумара бил също присъстващ на ягията. Когато Вамана влезнал в залата, Бригус бил поразен от неговата силно излъчваща аура и се изправил, за да го посрещне. Крал Бали, водещия ягията му предложил да седне и казал: “Предполагам, че сте дошли тук, за да търсите благословия от Бога. Каквото и да пожелаете, само го именувайте и за мен ще бъде чест да ви го даря. Ще ви дам всичко, което поискате. ”

След като похвалил царската щедрост, Вамана казал: “Бих желал да притежавам само толкова земя, колкото мога да покрия само с три стъпки.” Бали се засмял на тази молба, мислейки, момчето е глупаво, за да иска толкова малко и му казал, че може да поиска много повече. Но Вамана останал непреклонен, като казал, че той ще бъде напълно доволен от тези три стъпки от земята, така че Бали се съгласил. След това тялото на Вамана започнало да се разширява и станало огромно, като обхванало целия космос. С първата стъпка покрил земята; с втората небето и небесата. За третата стъпка нямало място, така че Бали помолим Вамана да постави крака си върху главата му.

Тогава Бали веднага се спуснал към Сутала, един от най-ниските и инстинктивни светове. Но дори и потънал в пълна разруха, заточен и лишен от всичките си царства и богатство, благодарение на даровете на милосърдието, Бали останал равнодушен и невъзмутим. Той познал във Вамана върховния учител и разбрал, че чрез този провал е постигнал всъщност просветление. Бог, който бил във формата на Вамана му казал: “Когото много искам да благословя, най-първо му отнемам богатството. Защото богатството прави човека горд и егоистичен и блокира целия му духовен прогрес. “ След което Вамана благословил Бали, който бе останал непоколебим и верен, и му казал, че той ще бъде Господар на боговете в бъдещия век.

Трите стъпки, които направил Вамана в присъствието на Бали и неговата свита от асури символизират потенциалния скок на човешкото съзнание от ниското, инстинктивно ниво, което обхваща трите състояния на съзнанието, т.е. съзнателно, подсъзнателно и несъзнателно. В този момент на еволюцията, инстинктивната личност у човека е надделявала и напълно доминирала по-развитите и сатвични нива. Така че Бали се върнал обратно към по-ниските нива, представлявани от Сутала, но получил обещанието, че ще дойде време, когато човечеството ще развие всички по-висши състояния на съзнанието, които са известни на боговете. С други думи, чрез разширяване на съзнанието, инстинктивния човек би могъл наистина да стане богоподобен. Така този мит представлява период във времето, а също и пътя, чрез които по-висшето съзнание започва да се развива у човечеството.

Продължава Десетте аватара част 3

Йога студио 108

 


Оставете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *