Изживяването и философията на йога

Свами Ниранджананада Сарасвати

Авторски превод: Светлана Благоева, Йога студио 108

Какво е йога? 

Правилният отговор е, че ние все още откриваме какво е йога. Познаваме практиките на хатха, раджа, крия, кундалини йога и прочие, но все още не сме открили какво точно е йога. В древните текстове пише, че целта, кулминацията на йога е самадхи. А какво е самадхи? Може ли това състояние да се определи от интелекта, от логиката, от рационалността? Или дали това е състояние на съществуване? В този момент ние сме на път да открием това изживяване, но само когато постигнем това състояние, ще можем наистина да разберем какво е йога.

Нашето настоящо разбиране за йога е, че това е процес както на пробуждане, така и на активиране на различните качества на живота. Това е първата ни задача преди да се опитаме да достигнем самадхи. Самадхи е доста дистанцирано от реалността, една доста трудно и далечно достижима мечта. За да достигнем до това състояние има много условия, които е необходимо да изпълним и много подготовки, които да направим. Така че ние говорим не за целта на йога, но за подготовката, която е необходима, за да можем да изживеем състоянието на йога. Тази подготовка се състои в настройване на нашия начин на живот, настройване на процеса на живот. За да чуем една радиостанция ясно, е необходимо да настроим апарата на необходимата честота. По същия начин, за да разберем нещо трансцедентално с не-трансцедентален ум, е необходимо да направим усилията да трансформираме качествата на ума така, че той да може да улови трансцеденталните вълни.

Развиване на осъзнаване и позитивност

Първата настройка, която е необходимо да направим, е позната като развиване на осъзнаването; бавно, постепенно, но сигурно да разкриваме и разширяваме хоризонтите на личното ни осъзнаване.
Второто условие на йога е да разпознаем нашите вътрешни, позитивни сили и качества, а не да се идентифицираме със слабите си страни и качества. Естествена тенденция на ума е да бъде тамастичен и раджастичен. Тамас е ограниченият ум, ограничената личност, умът, който „не вижда по-далеч от носа си”, да не можем да приемем новите неща и концепции, трудно да откриваме нови хоризонти и възможности, просто да се задоволяваме с идеите, концепциите, който сме възприели, да не търсим, да приемаме само нашите вярвания, мисли, да сме инертни, трудни на промени. Раджас е това, което доминира, което е обсебващо, стремящо се към контрол и власт- „Аз съм винаги прав”, да сме обсебени от себе си, от нашето его и собствения си имидж и престиж. Тамастичното и раджастичното държание е ограничено и обвързано. Не позволява разширяване и възможност на духа да се прояви. Това е видимото в нашия живот.
Ако има някакъв  проблем, с който се сблъскваме и трябва да отидем някъде на ново място, където атмосферата е различна, по-щастлива, въпреки това мисълта за проблема постоянно се върти в главата ни като магнит. Проблемът съществува и ние сме осъзнати за него, независимо какво правим. Никога не успяваме напълно да участваме в настоящето, в това, което правим за момента. Ние сме разделени от настоящето от мислите за този проблем и не участваме напълно, с цялото си съзнание, а мисълта за този проблем ни е обсебила и не и позволяваме да си отиде, а постоянно я въртим, като развалена плоча.

Капани на сензитивното идентифициране

Тези ограничения от тамаса и раджаса в нас дават живот на сензитивните идентификации. И това вече е проблем. Тялото е медиумът, чрез който ние си взаимодействаме със света и материята чрез сетивата, със съзнанието, с подсъзнанието, със спомените. Това взаимодействие предизвиква различни прояви на сетивата и ума. Всяко от тях се идентифицира с определено насторение (състояние), в което ние или сме с приповдигнато настроение, или по-депресивно, чувстваме се удовлетворени и щастливи, или раздразнени и нервни. Според настроението ни нашите взаимооотношения с външния свят се менят. Когато сме щастливи, виждаме света като хубаво място. Когато сме тъжни, светът ни се вижда ужасно място. Настоението изцяло се идентифицира със сетивата, което води до изживявне на «рага» и «двеша», привличане и отблъскване. И заради привличането и непостигането на желания обект, у нас се създава неудовлетвореност и гняв.

Това се дефинира в Бхагават Гита така (2:62-63):

Dhyaayato vishayaan pumsah sangasteshoopajaayate
Sangaat sanjaayate kaamah kaamaatkrodhobhijaayate.
Krodhaad bhavati sammohah sammohaat smritivibhramah
Smritibhramashaad buddhinaasho buddhinaashaat pranashyati.

«Желанието да притежаваме нещо или някой създава привързаност. Неизпълненото привързване води до агресия, неудовлетвореност, гняв. Когато човек чувства гняв, неудовлетвореност и агресия, вътрешната мъдрост е замъглена. Когато мъдростта е замъглена, способността ни да взимаме правилни решения, да различим правилното от неправилното, изчезва. А когато човек не знае кое е правилно и кое не, вътрешно се разрушава и предизвиква страдание на душата.»

Балансирана мъдрост

И така, какво да се стремим да постигнем? Чрез развиване на позитивни, облагородяващи качества, опитвайки се да открием нашите силни страни, можем да стигнем до нивото на  sthita prajna, на балансирана мъдрост. Prajna означава мъдрост, приложено знание. sthita означава стабилно, неподвижно, балансирано и хармонично. Във втората глава на Бхагавад Гита Арджуна пита Кришна: Какви са проявите на човек, който е постигнал балансирана мъдрост?  Как човек, дарен с такива качества, живее в света, как ходи, как мисли, как действа и говори?“ Кришна отговаря по много прост начин: „Този човек ходи по земята точно като теб и мен. Този човек се храни точно като теб и мен. Този човек спи точно като теб и мен. Единствената разлика е, че той не се идентифицира със света, и притежава стабилна мъдрост, непоклатима мъдрост и се идентифицира със себе си, с духа.“ Светът представлява тамастичното и раджастичното, а Аз-ът, Духът е саттвичната природа, светлата природа. Така че да се идентифицираме с позитивните качества, със силните страни, е второто условие в йога.

Ямите и ниямите – настройване към саттва

Как можем да култивираме и постигнем позитивни качества и позитивно отношение? Чрез практикуване на яма и нияма. Ямите са: satya – истинност; ahimsa – липса на насилие в нас, в ума и в действията; asteya – да не желаем да постигнем по нечестен начин, честност – aparigraha – да нямаме желание за притежаване, за тупане на неща; brahmacharya – да бъдем осъзнати за висшата природа, която ни направлява в живота.
Ниямите са: shaucha – чистота на тялото, ума, думите, мислите, действията; santosha – задоволство, ограничаване на желанията, от твърде много желания и сетивни удоволствия; tapasya – желание за промяна, готовност да минем през някакъв процес, за да постигнем добруване в живота, да постигнем по-добър живот; swadhyaya – осъзнаване как тялото, ума, сетивата и висшето съзнание си взаимодействат, самопознание, изучаване на древните текстове; ishwara pranidhana – да живеем според божествената воля, имайки вяра в себе си и висшата проява чрез нас. Дали ще дефинирате Аз-ът като Бог или като Аз няма значение. Но вие съществувате, така че имайте вяра в това съществуване, което е вечно. Дори вместо думите Бог или Аз можете да използвате думата „съществуване”.
Това са ключовете, с които човешкото съзнание се настройва на саттва. Ако постигнем тези качества, това ще подхрани духа в нас. Tака, както тялото се нуждае от храната, умът се нуждае от щастието, духът се храни от изразяването на тези качества в на живота. Когато правите нещо добро, вие се чувствате добре и щастливи. Чувствате се въодушевени, спонтанни, естествено щастливи, без да има външна помощ. Позитивното, благородното качество може да промени и да изостри възприемането ви, мотивациите, изразяването, креативността и ефикасността. Второто условие на йога е да се научим да управляваме тамастичните и раджастични прояви и да ги превръщаме в саттвични, да се настройваме към саттва.

Йога – процес на преобразуване и постигане

Какво е вяра? В какво да вярваме?

Кое е по-важно – любовта или доверието? Можете да обичате някого без да му имате доверие. Не е задължително двете да вървят заедно. Това означава че вие обичате, но не давате всичко от себе си. Да дадете всичко означава и доверие. Когато се доверявате на някого, това е вече отвъд любовта, защото в това доверие вие давате себе си и няма бариери между вас и другия човек. В любовта няма изцяло отдаване. По-скоро тази любов е причината за тотално обвързване и ограничаване. Това е като посредник, който носи негативни последствия – ревност, чувство за притежание, агресия. Повечето хора изживяват любовта по този начин. Подобно на вярата, доверието не е нещо, което можете да интелектуализирате или да облечете в концепции. Това е нещо, което имате.

Така, както тялото ви е дарено с живот, вие сте дарени с доверие в тялото. Животът сам по себе си е доверие. Никой не се ражда без вяра, без доверие. Вие живеете, защото вярвате. Но вярата е била и все още се разбира погрешно като нещо, което се слага, което се добавя, някакъв обект, някъде стои, съдържа се в нещо или някого. Тук има невярна постановка на вярата. Вярата е израз на нашата невинност, комбинирана с мъдростта и доверието в нещо. Това доверие е необходимо да бъде в нас самите, тъй като доверието в себе си е доверие в качествата и способностите, с който сме се родили и който развиваме и култивираме.

Ако желаете да бъдете обичани, бъдете мили към всички. Ако искате да не ви харесват, бъдете груби към другите. Толкова е просто. Ако някой е груб, този човек трудно може да бъде харесан и обичан. Ако някой е приятен, тогава без усилие се усеща чувство на привличане и любов към него. Да имаме вяра в себе си, вярвайки в това, което сте и което можете да бъдете, е първата крачка в култивирането на вяра. Но има едно условие – вярвайки в това, което сте, не бива вярата да бъде оцветена от сянката на егото – без сянка на съмнение и без сянка на арогантност в силите, възможностите и постиженията на човека. Това е условието.

Класически пример за това от индийската митология е Хануман, кралят на маймуните от епоса Рамаяна. Героите винаги са много горди в свойте постижения. Хануман е бил непобедим войн, но той не е бил горд от своята сила. Принцеса Сита е била отвлечена от демона Равана и е трябвало да бъде спасена от остров Ланка. Имало разговор на брега на морето кой би могъл да прекоси океана. Една маймуна казала: „В моите млади години можех, но сега съм твърде стар.“ Какво представлява това качество? Гордост в миналото. Друга маймуна казала: „Аз мога да прекося, но не съм сигурен, че ще мога да се върна обратно.“ Какво е представено тук? Недоверие в силите, неувереност. Друг казал: „Аз ще пресека половината океан, но по средата ще падна.”

Какво е отразено тук? Комплекс за малоценност. Само Хануман стоял тихо и пасивно. Джанвант, старата маймуна, го попитала:
„Защо стоиш така тихо? От всички нас само ти можеш да прекосиш океана и да се върнеш. Ти не познаваш ли силите си? Ставай и тръгвай.“ Мек като морската пяна и по-нисък и от тревата, Хануман станал тогава, направил опит и успял. Това е невиността, в комбинация с мъдрост и способността да отдадеш цялото си доверие, което е равно на вяра.
Оттук следва и старата приказка, че вярата може да повдигне планина.

Вярата се създава чрез осъзнаване на нашите сили, правилното преценяване, без минуси и плюсове. Вие сте способни да запазите и поддържате хармонията. Поддържането на тази хармония е описано в Бхагават Гита като samatvam yoga ucchate – пълнота, хармония в цялостта. Това е целта, която можете да преследвате като духовни аспиранти. Това би трябвало да е вашата санкалпа. Да култивирате и развиете не само вяра, но и доверие, не само доверие, но и сила, не само сила, но и мъдрост, не само мъдрост, но и разбиране, не само разбиране, но и осъзнаване – способността да виждаме.
Това е пълният кръг, пълният процес на йога.

списание Йога, изд. Bihar School of Yoga, Sivananda Math, януари 2004

превод Светлана Благоева, Йога студио 108
оригинална статия The Experience of Yoga