Любов, йога и съвършенство
Свами Ниранджанананда Сарасвати, Yoga Magazine, Януари 2005
Авторски превод: Светлана Благоева, Йога студио 108
Въпрос: Ако в йогийския живот
става въпрос за любов, а не за съвършенство, как да запазим фокус и да избегнем фанатичното преследване на абсолютното съвършенство и да не забравим за любовта?
В йогийския живот не става въпрос за любов или съвършенство. Концепцията за любовта в днешното общество прави човека слаб, а това не е целта на любовта. Любовта е описвана като привързаност, внимание, симпатия и така нататък, но това ли е наистина е тя? Общата идея за любовта е чувственост, сексуалност, емоционалност. Нещо, което носи удоволствие, посредством сетивата е считано за любов. Нещо, което е прието емоционално и носи удоволствие на егото, е определено като любов. В определението включваме толкова много неща и вярваме, че всички те са любов, или ги изразяваме, под предлог, че са от любов, но всъщост те забавят развитието на вътрешната сила и правят човека слаб. Затова е грешно да казваме, че в йогийския живот става дума за любов.
Не можете да кажете, че една любов е условна или безусловна, докато не стигнете до момента, в който сте способни да разграничите личната от безпристрастната любов. Каква е ролята на Бог по отношение на човечеството? Каква е ролята на майката, по отношение на децата й? Ако кажете, че Бог обича всички ни и че майката обича всичките си деца наравно, тогава какво е проявлението на тази любов в живота? Любовта, съществуваща между родител и дете, е истинска любов. Тази, между съпругът и съпругата е условна любов. Единствената безусловна любов, която съществува в нашите животи е тази между майката и детето. В тази любов всяка една жертва може да бъде направена. Това не е любов, породена от желанието за прекалено предпазване; тя не подтиска живота, а го стимулира. Стимулацията е много важна, защото развива вътрешната сила.
Докато сте в добри отношения с човека, когото обичате, всичко е розово, но разгневи ли се някой от вас поради някаква причина, цялата ви концепция за любовта се срива. И от там следва че, въпреки че всеки иска да бъде обичан, вместо това той изпада в любов. Когато сте влюбени в някого казвате, че сте изпаднали в любов (от английското „fall in love“ – влюбвам се), но в любовта си трябва да се издигате, а не да изпадате. Безусловната любов съществува между Бог и човечеството, и в резултат на това винаги гледаме Бог като извор на вдъхновение и сила, внимание и грижа. Опитваме се да се издигнем до това ниво посредством искреността си, вярата ни, убеждението ни. Готови сме да преминем през всички тези изпитания и премеждия в името на това да изпитаме тази безусловна любов.
Една майка обича детето си наистина много. Детето е част от тялото й, част от нейния дух. Тласкана от тази любов, майката подсигурява това, детето винаги да има необходимите възможности за израстване. Ако детето е болно, боли го, ако има гангрена, например, майката ще го заведе при доктора и ще каже: „Ампутирайте крака му, за да може детето да оцелее.“ Ще каже ли детето на майка си: „Искаш да ампутираш крака ми защото не ме обичаш вече.“ Но това се случва на възрастните хора. В момента, в който нещо се случи, тяхната любов се срива.
Затова йога не е любов, или поне не по начина, по който мислим за любовта. За много хора любовта е шанс да прегърнат всички. Те търсят емоционално изпълване под претекста на любовта. Но това не може да бъде любов, защото любовта трябва да прави човека силен, а не слаб.
А какво е съвършенство? Ако дадете дефиниция на съвършенството, тогава то вече не е съвършено, защото нищо съвършено не може да бъде описано. Кой е перфектен в този свят? Може ли някой майстор да бъде перфектен? Може ли някой учител да бъде перфектен? Може ли някой да бъде перфектен? Докато сме в това тяло, докато сме в този свят, ние сме роби на условностите на тялото, умът, емоциите и духа ни. Тези условия никога няма да ни позволят да бъдем перфектни. Следователно йога не е и за съвършенство.
За какво става въпрос в йога? Йога е в това да станем съзнателни. Йога е в това да се справим с негативните аспекти на нашия характер и да развием позитивните качества, които извисяват същността ни, които извисяват и другите, също така. Когато изразяваме тези качества, тогава облагородяваме и хората около нас и това е йога. Ако имате качеството да обичате, тогава любовта ще намери проявление, но тази любов ще бъде безусловна. Ако не развиете това качество, независимо колко силно се опитвате, нищо няма да се случи. Можете да прегръщате милиони хора, можете да кажете много мили думи, но никога няма да знаете какво е любовта.
Ето една история за един човек, който дълги години живял живот в лишения, за да види Бог. Трогнат от тези лишения, Бог се появил и казал: „Поискай от мен какакъвто дар желаеш.“ Човекът казал: „Нищо не желая. Единственото ми желание беше да те видя, а не да моля за дар.“ Бог отново повторил молбата си, но всеки път човекът отказвал да поиска дар. И така човекът си тръгнал. Бог дарил на сянката му способността да лекува. Не знаейки какъв дар е получила сянката му, човекът продължил да върви в неведение.
Но чудеса се случвали след него. Сянката му паднала върху мъртво дърво и дървато станало зелено, разлистило се, отрупало се с цвят и плодове. Сянката паднала върху болен човек, който оздравял и започнал да подскача от радост. Сянката му паднала върху слепец, който изведнъж прогледнал. Сянката му паднала върху куц човек, който изведнъж проходил. Сянката му паднала върху мъртвец, който оживял. По този начин, се случвали чудо след чудо, и този човек така и не осъзнал за това. Където и да отидел, дарбата му да лекува се проявявала чрез неговата сянка, без неговото знание.
Тази история носи просто послание. Изявявайки качествата си, бъдете като този човек. Всичко се случва без очаквания и желания, стига сърцето да е чисто, отворено и семпло. И това е резултатът от йогийския живот. Той не е перфектен, не е любов. Той е знание, осъзнаване и даване на най-доброто от себе си.
Превод Светлана Благоева