Изповед за ваксинацията

1 226

Изповед на една майка за ваксините

Петя Стефанова Стоянова
Вярвах на Лекарите, смятах,че те се грижат за здравето на детето ми. Родих напълно здраво дете. На следващият ден видях през прозорчето как го ваксинират. Сърцето ми се сви. Но нищо не разбирах. Никой не ме попита, дори не ме предупредиха какво ще правят с детето ми. Попитах, казаха – просто ваксина.Бях спокойна. Те знаят какво правят!
  • Продължихме по календара до вторият месец. Всичко беше наред. Здраво, кърмено бебе. След това казаха,че няма налични ваксини. Трябваше да чакаме, дойдоха чак след 4 месеца. Добре,ама трябва да наваксаме! Изоставаме с ваксините. Ще ги слагаме по 2. Няма проблеми-Увериха ме те! На 6 месеца след закъснението му сложиха Полиомелитната през устата в комбинация с така и не помня ДТК или против Стрептококус.
  • Не помня, защото това става преди 10 години и в картона вписаха само едната-Полиомелитната. Но след плачът на детето, изобщо не ми беше до документи. Сиреч, не само че не ти обясняват какви са евентуалните последствия, но дори не ми казаха какво точно му слагат. 2-3 дена по късно напълно здравото никога не боледувало дете е с астматични пристъпи! Един антибиотик,втори антибиотик,трети-по-силен антибиотик. Не минава!
  • Детето е зле, след всеки пристъп-спешна помощ и урбазон! Имаме диагноза-Астма. Следва подробен разпит-дядото има придобита на 40 год. астма. От дядото ще да е, наследили сме си астмата му. Лекуваме астма- кортикостероиди, анти-алергични всичко както си му е редът. Редовни клиенти на аптеката. Но детето ми не беше добре, въпреки „лечението“.
  • Среща с алерголози, установиха алергия към 20 съставки в храните. Не можеше да яде почти нищо от нормалната храна за семейството ни. Мъжът ми се криеше да яде, а аз не хапвах, понеже сърце не ми даваше. Стотици безсънни нощи.Страх. И борба с пристъпите. За лекарствата-казаха ни, че се пият доживотно.
  • Детето драстично надебеля от анти-алергичният Зиртек, който тогава го даваха за Добър ден! Един ден просто вървях като обезумяла и повтарях – „Трябва да има изход от този кошмар!“Тогава съвсем „случайно “ ми дадоха координатите на доктор Грънчарска-хомеопат във Варна и отидохме на преглед. Все едно някой ме извади от кошмара с 2 пръста.“
  • Детето ти е напълно здраво, просто се успокой, забрави за диетите, лекарствата и всичко…“Никога няма да забравя този преглед! И продължихме без лекарства, без диети, но с хомеопатия и почивки в планината.
  • В санаториума в Трявна като ни видяха диагнозата и начинът ни на лечение ме обявиха за луда! Пристъпите постепенно намаляваха. Детето навърши 3 години, тръгна на градина всичко постепенно приключи. Днес е на 11, ходи на училище, не са му слагани от тогава ваксини и мога да кажа,че рядко боледува и има изграден доста здрав имунитет.
Разказах това за всички майки, които се страхуват и самообвиняват. Всички правим някакви избори и винаги трябва за знаем защо сме взели съответния избор.

Оставете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *