Всички се стремим да станем „духовни“, но въпросът е –
какво означава духовността за нас, с какво я свързваме? Какво е духовност?

Свами Ниранджананда

Авторски превод: Светла М. Благоева, Йога студио 108 – Тази статия е с авторско право на преводача. 

Когато разсъждаваме за Бог, това дали е духовно? Когато си мислим за светите писания, това дали е духовно? Дали изпълнението на някакъв ритуал е духовно? Дали вярата в определена идея ни прави духовни? Как разбираме духовността?

Ако се опитваме да постигнем баланс, между духовните ценности и модерния, материален стил на живот, тогава каква е концепцията за духовност в тази така изградена рамка?

Духовността е състояние, до което се достига, като се преминава през определени промени и трансформации вътре в нас.

Първоначално ние не осъзнаваме разума, осъзнаваме само тялото. Но когато започнем да проявяваме разума в себе си, това ни дава нов поглед и ново разбиране за човешкия живот, съществуване, проявление и взаимодействие. Когато открием какво представляват емоциите, това ни дава различно значение за живота, който живеем.

Когато открием какво представляват съзнание, подсъзнание и несъзнателност, тогава сме способни да намерим мястото на определени концепции, идеи, събития или случки, които не можем да обясним логически. Оставяме ги в сферата на подсъзнанието и неосъзнатото и по-късно откриваме тяхната истинност.

Така всяко откритие, всяка трансформация, открива пред нас нови начини как да живеем по-щастливо, как да живеем по-добре и как да се приспособяваме по-добре. Аналогично, когато достигнем това ниво на духовност, тогава отново ще има промяна на начина, по който живеем живота си. „Духовността е състояние“. Тя е израз на по-дълбокото ни аз, когато това по-дълбоко вътрешно аз, осъзнае своето съществуване.

Да се достигне този момент от процеса на духовността, е всъщност от „анушасана“ (вътрешна дисциплина) и проявяване на ямите и ниямите. Само няколко от ямите и ниямите биха били достатъчни, за да се подобри сегашното състояние на живота и обществото. След като веднъж започнем да ги прилагаме и открием техният ефект върху поведението ни, върху съществуването ни, тогава всъщност започва и духовното ни пътуване.

„Духовността“ не проповядва псевдо вярвания и философии, които звучат добре. По-скоро представлява процес, в който преобразуваме настоящето така, че да бъде възможно най-наситеното, най-яркото настояще, чрез вътрешно пробуждане.

Това пробуждане се случва, когато се научите да управлявате основните инстинкти в живота. Ако не можете да контролирате гнева, ако сте все същата реагираща личност, която винаги сте били, тогава каква е ползата, че сте практикували медитация 20 години? Означава, че сте на грешния път.

В Йога много ясно се казва, че „духовният живот“ е „живот на развитието“. Това е процес, който никой не може да спре, точно както тялото расте, от деня, в който е заченато и нямате контрол върху него. Не можете да спрете физическия растеж. Не можете да кажете „не искам да съм 38 номер обувки, предпочитам да съм 34“. С духовното израстване е по същия начин.

След като веднъж започне, то продължава – и като продължава, с всяка следваща стъпка се чувствате все по-добре. Има спадове, в които започваме да се съмняваме и да поставяме под въпрос, но има и моменти на вдъхновение, моменти на щастие, които ни помагат да се отърсим от съмненията. Това е духовната среда, която се учим да усвоим в живота.

Източник: Yoga magazine