Причината да се съмняваме
Свами Ниранджанананда Сарасвати
Авторски превод: Светлана Благоева, Йога студио 108
Хората имат съмнения поради различни причини. Съмнението е вътрешен процес. Когато едно дете се роди, цветът на кожата му е очевидна. По същият начин, в духовния живот всеки човек има вътрешна същност, която може да бъде ясно видяна от Гуру. Познаването на тази вътрешна същност дава разбиране и яснота за това колко далеч може да стигне човек. И не може да има неправилно разбиране в тази същност, така както не можем да сбъркаме цвета на кожата на новороденото дете.
Всеки човек действа според собствената си вътрешна нагласа и природа. Макар в обикновеното ежедневие да не може да се прозре в тази вътрешна същност, тя може да бъде разкрита по различни начини и да бъде насочена и обучена да работи за истинската цел и насока, която сте си поставили в живота. Тя рефлектира в мисленето, държанието, отношението и действието.
Вътрешната природа рефлектира в действието
Когато възникнат трудности в начина, по който се държим, това е ясен пример за функционирането на определена същност от нас. Има хора, на който дори много ясно и точно да обясните какво искате от тях да свършат, питате ги дали всичко им е ясно, те отговарят „да”, но когато дойде време да се свърши нещото, всичко изглежда не както трябва и както сте го искали. И причината за това не е, че не сте обяснили точно и правилно, но просто природата, разбирането на тези хора има лимит и стига до определен предел и оттам не могат да преминат по-далеч. Трудности също често възникват когато се определят приоритетите. Когато се определят приоритети, няма съмнения. Когато е поставен личния интерес над интереса на другите, възникват проблеми и обърквания, но ако има синхрон между личен и общ интерес, тогава трудностите ще са малко и дори ще липсват. Например, ако дойдете в ашрама като посетител и станете свидетел на някаква случка, ще си кажете „О, това не ме засяга мен лично, аз съм само гост.” И въпреки че може да сте съпричастни на ашрама, докато не развиете чувство, че принадлежите към това място, няма да се считате отговорни за нищо, което се случва тук. Но в момента, в който усетите принадлежност към ашрама, дори чифт обувки, поставени не където трябва, ще ви направят впечатление и ще имате отношение.
Вашият дом ви принадлежи и вие имате отговорността за него. Когато отидете на хотел, той не е ваш и съответно нямате отношение към него. Има промяна в отношението. В това, как се свързваме и отнасяме в различните ситуации, които срещаме, се състои факторът, който в крайна сметка решава как ще се държим в живота. Има хора, който могат да се адаптират и впишат навсякъде и при всякакви обстоятелства. И това е което Гуру търси в хората. Какво можете и какво не можете е без значение. Дори едно магаре може да бъде обучено да прави много неща, който обикновено са приоритет и качества на конете.
Друго нещо, което можете да забележите в себе си е дали, когато се опитвате да сте полезен за някого, го правите с цел да накарате другия човек да се почувства щастлив. Например – когато хората вършат някаква работа за мен, тяхната идея е че искат да ме удовлетворят, да ме накарат да съм доволен от работата им. Обаче, това променя цялата концепция, защото те са помолени да свършат някаква работа, но не за да ме накарат да съм доволен. Когато вие не сте свързани със самата работа, а с личния интерес, например да накарате някой да бъде доволен от вас, тогава няма да можете да свършите работата добре. Човешката личност е много комлексна и категорични отговори не могат да бъдат давани.
Нашият сив свят или обикновената логика
Човешките същества не са нито черни, нито бели, а човешкото съществуване е в сив цвят. Не знаем къде бялото свършва и започва черното – това е сивият цвят. Ние живеем в сив свят, нашата личност е сива, нашият умствен свят е сив, емоциите и отношението ни са сиви. Яснота не може да бъде намерена в логиката, въпреки че хората се опитват. Пример – каква е есенцията от учението на Рамана Махариши? Шри Ауробиндо или Свами Вивекананда или другите, който са гян йоги (йоги на мъдростта), във връзка с тяхната вътрешна същност, към тях самите, техните отношения с космоса, Бог, Вселената? Освен за хората, които са постигнали себереализация, гян йогите не са помогнали кой знае колко. В днешния свят има повече хора, които имат нагласата и нуждата от хатха йога, бхакти йога или раджа йога, отколкото от гяна йога.
Когато се опитвате да разберете човешката природа, има големи различия между нормалното и истинското разбиране. За непросветените – слънцето е огънена топка, даваща топлина и светлина. За учените, слънцето е динамична и сложна композиция от много различни видове газове, химикали, радиация и т.н. Ако отнемете един компонент от слънцето, тогава качеството на светлина и топлина ще се промени.
По същия начин, има две реалности на логиката. Ние се опитваме да се разберем нашите проблеми и светът около нас чрез дребния ум. Цялостния ум, пълния ум е много по-голям от нашите опитности в живота. Малкия ум е на ниво функция на ума, който мисли. Мислещият ум дори не е осъзнат за истинската природа на мислите ни. Мисленето е подсъзнателен процес; този малък ум няма и капка разбиране за този процес.
Вие минавате през много идеи и концепции по пътя към центъра, към мотивацията и вдъхновението, чули сте много лекции и становища, но приложили ли сте някоя от тези идеи в живота си? Дребният ум оценява, но не може да приложи. И затова логиката, която ние използваме, за да си помагаме в това да узнаем всичко, всъщност играе много малка роля в нашия сценарии на живота ни.
Усилие за себе си
Усилието играе голяма роля в живота на човек. В действителност нашият живот е около 40 години. Ние се подготвяме за реалния живот до около 20-тата година, след това живеем живота си между 20 и 60 – което е приблизително 40. След 60 отново се отдръпваме и наблюдаваме живота. До към 20-тата година ние учим за живота, в следващите 40 сме въвлечени в живота и след 60 за около 20 години отстъпваме и наблюдаваме. За тези 40 години безкрайността става голям проблем, с който умът се опитва да се справи. Хората минават през физически, психологически и социални травми, защото този временен момент на безкрайност става и носител на осъзнаването.
Когато този моментен участък от време стане носител на осъзнаването, къде е разширяването на съзнанието? Няма разширение. По-скоро съзнанието изчезва в Аз-а и той става доминиращ фактор – и това е маята, илюзията. Когато насочите фенерче към обект в тъмното, само този обект е осветен. Това значи че цялата енергия на фенерчето осветява само един обект. Това се случва и с нас самите. Ние ставаме толкова обсебени от себе си, или центрирани в себе си, че Аз-ът става центъра на вселената.
И дори в духовния живот, когато всичко друго е пренебрегнато и постигнете самадхи, кой постига самадхи, вие или другите хора? Когато постигнете спокойствие в ума, кой постига спокойствието, вие или другите хора? Когато постигнете освобождение, мокша. Кой постига мокша, вие или другите? Когато пробудите кундалини, кой пробужда кундалини, вие или някой друг? И затова йогата на Патанджали е себе-реализираща, фокуса е върху едно нещо-Азът. От ямите до самадхи – това е усилието.
Усилие да облагородите другите
Така, както правите усилие в личния ви живот, това можете да направите и в социалния, външния живот, живота с другите. Усилието извън вашия личен живот е йогийския начин на живот. Когато можете да изчистите егото и Аза, съзнанието започва да свети навън и вие започвате да се учите. И докато се обучавате, нови реалности, ново ниво и етап в живота ви започват да се проявяват. Тогава вече можете да кажете че сте постигнали нещо. Тогава светлината започва да свети навън. Това е процесът на успех в живота. Когато ставате учен, първо се обучавате, после експериментирате. Понякога експериментите са неуспешни, понякога имате успех. Нивото на успех индикира колко добър учен ще станете в бъдеще. За да станете доктор, първо трябва да се обучите и след това да започнете да лекувате хората.Понякога ще се проваляте, понякога ще успявате. Колко добър доктор сте ще се определя от нивото на успех в лекуването на хората, не от нивото на вашата диплома и титли.
Така е в и в традицията на саняса. Не оранжевата дреха и обръснатата глава ви прави саняс, а нивото на успех и провали показва колко добри сте. Нивото на провал в саняса е много повече заради една мисъл, една обсебеност, една идея – защото фенерчето предимно е насочено към себе-осветяването.
Фокус върху решението
В модерната терминология целта на йога практиката, садхана, както е описана в сутрите на Патанджали е да повиши нивото на успех като йоги, които правим това, което е правилно, подходящо и облагородяващо. Трябва някак да се справите с това ниво. И това са различните перспективи към причините за съмнението. Ако се опитаме да разберем всичко с малкия, дребен ум, който само мисли, тогава ще постигнем нищо повече от объркване.
Когато Свами Сатянанда напусна ашрама, той много ясно каза: „Не ме питайте повече за вашите проблеми. Четете книгите ми. Аз съм дал отговорите там. Толкова много години аз давах отговори, сега четете и прилагайте на практика!“
Ние сме склонни не да се идентифицираме с разрешението на проблемите, но със самите проблеми. И затова, когато ни се даде решение, то не е атрактивно, защото самият проблем е по-атрактивен. И тук ние сме заседнали. Често хората казват, „Свамиджи, това ми е проблема и не знам какво да правя. “ Моят отговор е „Какво е разрешението? Не идвайте при мен с проблеми, идвайте с решения.“ Винаги ще срещате проблеми, но трябва да се научите и да намирате решенията на проблемите си. И просто трябва да поемете първата крачка в това да бъде смел. Смелостта показва че сте започнали да харесвате това, което знаете. И щом веднъж смелостта дойде, тогава всички затруднения ще си отидат.
Пригиналната статия вижте тук -Ganga Darshan, January 8, 2002, Yoga magazine, October 2005,
Превод Светлана Благоева