ИСКРЕНОСТ – 4-то качество от 18-те итита на Свами Шивананда

За да започнем да работим с ититата, най-важното качество е серенити, защото ни е нужна лекота, хумор и намерение да не се взимаме твърде насериозно. Способността да се смеем на себе си е есенциална за всеки път към себе-изследване.

Втората стъпка е редовността, тъй като няма да стигнем до никъде по който и да е път, без редовност и постоянство. Няма значение какъв е  пътят, редовността трябва да бъде част от пътя.

С първите постижения по пътя идва и гордостта. Така че липса на суета трябва да бъде интегрирана, за да можем да останем смирени.

Идентифициране с мислите, чувствата и действията води до гордост и суета и е нужно да си напомняме че не ние сме този, който прави, а трябва да развием способността да бъдем наблюдател.

Да хармонизираме мислите, делата и думите. Да направим мисленето, говоренето и действията ни като едно цяло.

Средството е искреност, откровеност, но и резултатът е искреност.

Искреността е постоянното усилие да имаме тази хармония, тази единност между мисли, дела и думи.

Например:
Искате да напишете писмо, но отлагате, защото ще е трудно и неприятно. Резултатът е конфликт и чувство за вина. Но ако мисълта е последвана от действие – независимо какво, без да намесваме мислите, без да има извъртане, тогава няма конфликт, няма загуба на енергия.

Откровеността прави действието да следва мисълта или думата. Откровеността внася честност – защото да мислим едно, а да правим друго е недобросъвестно и лицемерно.

Много често умът е сравнявам с маймуна – monkey mind. Умът е като маймунка – скача тук и там, и така несъответствията между мисълта, думите и делата нарастват. Ако “мънки майнд” беше спокоен, писмото щеше да е написано веднага. Синоним на откровеност е простота, естественост, непринуденост. Скачането на ума е умело, хитро, ловко и коварно, а за да хармонизираме мисъл, дума и действие – ни трябва просто искрено желание.

За да спрем скачането на ума от мисъл на мисъл и да дадем единност на мисъл, дума и действие, е необходимо да осъзнаваме мислите, да контролираме думите и да приспособяваме делата.

Ако вземем предвид първата сутра на Патанджали – Yoga anushasanam. Думата йога означава осъзнаване на вътрешната ни индивидуалност, характер, който се проявява  във външния свят. Anu означава фин, shasanam означава да управлявам, да контролирам. Според Патанджали, йога е метод за контролиране на вътрешната ни същност и характер. Метод за насочване и управление на характера ни към по-балансирано състояние, така че да се прояви като хармония.

А кои са съставките на искреността:
– волята да разберем желанието, причината зад всяка мисъл
– волята да изберем правилната дума и способността да действаме адекватно и в хармония със себе си и другите
И това разбира се е много трудно. Изисква пълна честност и прямота, безстрашие, да не се страхуваме да познаем слабостите си, недостатъците си, старите навици на действие.

И разбира се тук идва и момента с привличането – харесването и отблъскването – нехаресването – което е в основата на нашето държание.

Писмото, което трябва да бъде написано, но още не е – е само един от многото примери. Приятно/неприятно,  добро/лошо, тези двойки противоположности са пречка, препятствие към искреността. Те се появяват измежду мислите, думите и действията.

А йога разбира се предлага всички необходими средства да избегнем тази клопка на ума и противоположностите.

Ето и начини за преодоляване на тези трудности:

– да имаме поне 30 минути на ден  йога практика
– да общуваме с дърветата, животните, планините, цветята
– да се стремим да сме позитивни
– да бъдем осъзнати както за външната, така и за вътрешната ни среда

За да бъдем искрени, трябва да осъзнаем желанията си, да дадем израз на мислите си в думи, да ги приемаме без сме твърде критични, да разбираме желанията си, да наблюдаваме кои изчезват и кои са още там. Ако едно желание е постоянно и няма действие – се получава вътрешен конфликт, или външен.

Думи, които са противоположни на откровеност: измама, лъжа, хитрост, превзетост, лицемерие, двуличие, невярно твърдение.

Откровеност е качество на този, който говори истински за чувствата, мислите и желанията си. Искреността понякога носи риск, тъй като в ежедневието обикновено има недоизказани неща, има прикриване, често и лъжа. Но, ние очакваме и желаем нашите приятели, близки, политици, учители да бъдат откровени. Дали ние самите сме такива?

Искреността е обратното на лицемерието и на подмолността. Има определена зависимост между искреност, доверчивост и наивност (понеже, когато човек е искрен в сърцето си, смята всички останали за такива, а това е грешка), но не са равнозначни.

„Да бъдеш искрен в живота, значи да влезеш в бой с неравно оръжие и да се бориш с открити гърди срещу човек, защитен с броня и готов да ти нанесе удар с кинжал.“

„Да бъдем искрени е трудно. Искрени към себе си. Началото е ясно – да хармонизираме мисли, думи и дела и да живеем в откровеност.“

Свами Шивананда:
„Нека вашите думи са в съгласие с мислите ви. Нека вашите действия са в съгласие с думите ви. Нека има хармония между мисли, думи и действия.«

Светла Благоева