ИЗПРАВЯЙКИ СЕ СРЕЩУ ТРУДНОСТИТЕ В ЖИВОТА

Свами Шивамурти Сарасвати

Авторски превод: Светлана Благоева, Йога студио 108

Чрез йогийския начин на живот можем да разберем живота си и да изживеем единството вътре в себе си и с околните. Ашрамският живот ни учи как да живеем йогийски начин на живот. Това е дхармичен начин на живот, който ни помага да намерим пътя за справяне с трудностите, с болката, страданието. От незапомнени времена човечеството се стреми да намери изход от страданието и трудностите, за да открие щастието. Това е естествен стремеж, съществуващ във всеки, тъй като никой от нас не иска да страда, да изпитва болка или да се сблъсква с трудности. Всички искаме да намерим баланс, хармония, покой и щастие. Само светците доброволно се изправят срещу трудностите, защото най-вече в страданието си помним Бог. Останалите от нас не желаят да се сблъскват с лошата страна на живота, поради което традициите, философиите и религиите по света са се опитвали да намерят начини човечеството да посреща трудностите.

Видове страдания

Една от основните системи на индийската мисъл е Самкхя, която дефинира, че трябва да се сблъскаме с три вида страдание в живота си: лично, обществено и космично. Личното страдание се свързва с програмирането на нашия ум и нашите собствени страх, вина и срам, с безпокойствата, с които се срещаме, с комплексите в нас, които ни създават напрежение и с нашите грижи. То се отнася до нашето ниво на стрес. Това е страдание на лично ниво. И така, личното страдание се свързва с нашето собствено тяло, ум и емоции.
Общественото, социалното страдание се отнася до другите хора. Ние го преживяваме и се сблъскваме с него чрез тези, които ни нараняват, застрашават и заплашват. То също така се отнася до животинския свят. Ако някое животно ни застрашава, ние изпитваме този вид безпокойство, напрежение или страдание. То също се изживява, когато някой ни изостави. Общественото страдание в по-голяма степен е свързано с изживяванията, които  имаме от заобикалящия ни свят, от другите хора, от  животинския свят и природата.
Третият вид е космичното страдание, срещу което, разбира се, не можем да направим нищо, както сме безпомощни пред пожарите, земетресенията, наводненията и бурите.
Големите мислители, философи и създателите на различни религии и традиции са се опитвали да намерят отговори за страданията, които са неотменна част от човешкото познание. Буда се е запитал, защо трябва да страдаме, и каква е причината за това и неговата философия води началото си от отговора, който е намерил.

Веданта се е опитала да намери отговор за страданието в света, казвайки, че само висшето “Аз”  е реалност. Бог единствен съществува. Всичко останало е нереално и тайната на живота е да се осъзнае това. Както в огледалото можете да видите само отражението си, не самия себе си, по същия начин света, в който живеем е илюзия; той е отражение, не реалност; той е мисловна концепция. Това е един опит да се помогне на хората да преодолеят затруднението на сблъсъка с болката и страданието.
Тантра вярва, че целта на болката, изпитанията и премеждията в живота е да се открие и събуди собствения потенциал, да се разшири съзнанието и да се освободи неговата енергия. Тантра препоръчва да се изправим пред проблема вътре в себе си. Тя също учи, че не бива да се противопоставяме на съзнанието на друг човек.
Йога започва от тук и се опитва да намери хармонията и единството между нашия вътрешен и външен живот. Йога ни помага да приемем това, което е вътре в нас и да използваме това, което вече е вътре в нас, за да живеем пълноценно нашия външен живот. В същото време ние практикуваме йога, за да подобрим уменията си и вътрешния си свят, така че взаимодействието ни с външния свят да стане по-креативно и полезно за обществото, в което живеем.
В йогийския начин на живот има четири важни точки, на които да се обърне внимание: практикуване, осъзнаване, отношение и действие. Това са четирите стъпки, за одухотворяване на нашия начин на живот и за хармонизиране на вътрешния и външния ни живот. Те ни помагат да запазим вярата в трудните моменти от живота си.

Практика и лична садхана

Садхана означава нашата собствена лична йога практика. Когато живеем в ашрам, не е толкова необходимо да имаме лична садхана, тъй като ашрамския живот сам по себе си е садхана и служене. Нашата карма йога се превръща в наша садхана. Работата е тежка и много. Но чрез нея ние сме склонни да забравим проблемите си в ашрама, а когато това стане на съзнателно ниво, се дава възможност на подсъзнанието да разбере какви са проблемите ни и да намери решения за тях. Свами Сатянанда казваше, че в ашрама на неговия гуру в Ришикеш, той е бил толкова зает от сутрин до вечер и от вечер до сутринта, че трудните самскари и проблемите на ума дори не са се осмелявали да си покажат физиономиите.
Това е начина и това е една специфична садхана. В ашрам хората имат възможността да предложат услугите си. Това ги поддържа ангажирани и активни. Подсъзнателният ум, без действително да се сблъсква с проблемите, има време да ги разреши. По-късно просто осъзнавате, че повече нямате определени грижи, зависимости, тревоги и страхове. Неусетно нещо се е променило.
Вашата практика би трябвало да е постоянна. Не да практикувате садханата си само, когато правите своята карма йога или определените ви йога практики. Малко по малко се опитваме да направим всеки аспект от живота си част от нашата садхана или още една стъпка към по-висшето духовно осъзнаване.

Разширяване на осъзнаването

Втората и най-съществена точка е осъзнаването. Повече от всичко друго, осъзнаването може да ви даде ключа на живота и да ви позволи да живеете в радост и щастие. Осъзнаването е способността да наблюдаваме. Осъзнаването не е просто да знаем нещо. Ако кажа “Осъзнавам, че това е чанта”, това не е йогийско осъзнаване, а сетивно осъзнаване. Да знам, че това е чанта, не предизвиква нищо особено в мен, но, ако знаете, че знаете, че това е чанта, тогава във вас възниква различно преживяване. Нещо се променя във вас.
Този процес наистина трябва да се изживее. Когато изживеем осъзнаване за пръв път и действително започнем да наблюдаваме тялото си, впечатленията в ума си или реакциите си по безпристрастен начин, можем ясно да видим мисловната си програма. Можем да започнем да намираме решения за тази програма или ситуация далеч по-лесно. Старата болка, неприятно чувство, тревога или вина, които я съпътстват, ще изчезнат. Ще има само спомен. Това е големият подарък, който донася осъзнаването.
Осъзнаването повишава способността да наблюдавате по-голям брой мисли  и да схванете повече идеи. То ви позволява да видите цялостната картина. Осъзнаването ви дава способността да промените нещо тогава и там. Например, когато ви обземе импулс на гняв, вие сте способни да го осъзнаете и да се дистанцирате от него. Имате достатъчна възможност в този кратък миг да сложите спирачки, докато без осъзнаване не бихте могли да направите това. Осъзнаването ви дава контролиращия ефект. Парамахамсаджи е казал, че когато осъзнаването се разшири, вие ставате все по-осъзнати за съзнанието или  за “Аз”-а  или за  истината. Съзнанието също предполага истина, съвършенство, любов и чиста  интелигентност. Всички тези думи имат еднакво значение.
Ние използваме техники за разширяване на осъзнаването или самият гуру го разширява чрез посвещаване. Подаръкът на осъзнаването е даден от гуру. Тогава нещо се променя вътре в нас. Започваме да виждаме цялото или съзнанието, или светлина, или истина, или друго, но малко по-ясно и малко по-дълбоко. Започваме да го разбираме. И така, духовната цел е постоянно увеличаване на нашето  осъзнаване, което носи по-дълбоко състрадание и по-възвишена интелигентност. Осъзнаването, освен възможността да се отдалечим и да видим нещата по-ясно, ни позволява да осъществяваме по-задълбочен контрол над живота си, над думите си и действията си.

Важността на отношението

Третата точка е отношението. Какви са нашите отношения към хората и към ситуациите и обстоятелствата в живота? Има много значими отношения, които ни дават възможност да се справяме и разрешаваме житейските проблеми. Първото е, че всичко се случва за вашето собствено добро; нищо негативно не се случва. Всички събития съдържат предимства за вас, ако ги потърсите. Гледайте позитивно на всеки и всичко. Ние се нуждаем от способността да прилагаме това отношение към всяка случка, проблем и предизвикателство, с които се сблъскваме, без значение дали ни харесват или не. Нуждаем се от способността да уловим момента. Харесването и нехаресването са изцяло извън това отношение. Ако можем да открием посланието, да уловим скритото предимство, позитивния аспект на преживяването и да го задържим в мисълта си, тогава, въпреки че може да не го съзнаваме, сме направили крачка напред към справянето с различните предизвикателства, пред които трябва да се изправим.
Всяка трудност ни дарява с възможността да се обърнем навътре и да мобилизираме вътрешните си ресурси. Това не означава, че приемаме всяка ситуация. Ние разбираме и знаем, че тя е за наше добро. Би могло да е за наше добро да я приемем и да я оставим да отмине, или да се опитаме да я променим. Затова е необходимо да развием вивека /правилно разбиране/  и вайрагя
/непривързаност/, за да ни помогнат разберем дали е по-добре да оставим нещо да отмине или да му се противопоставим. Ние се нуждаем от правилно разбиране, за да бъдем като птица, която знае кога да лети и кога да се остави да я носи течението. Тя знае кога да размаха криле и да смени посоката и как да се остави течението да я направлява. Вивека и вайрагя са като двете крила на птицата. Ние имаме нужда да ги развием за да полетим. Това е целта на санясина в ранните етапи, да започне да опитва и развива непривързаност и правилно разбиране по всяко време.

Запазване на чувството за хумор

Друго важно отношение  е чувството за хумор. Разбира се, хората са родени с чувство за хумор. Има чувство за хумор и има чувство за присмех. Ако имате чувство за присмех, това означава, че се присмивате на другите хора. Обаче с чувство за хумор вие се надсмивате на себе си. В Зен традицията на монасите в някои ордени не е разрешено да станат сутрин, докато не се посмеят. И то не някакво хихикане, а истински дълбок смях, докато не се появят сълзи в очите. На какво се смеят ли? На самите себе си. На това, което са правили вчера и на това, което ще правят днес. След това започват деня си. Ние трябва да сме способни да се надсмиваме на себе си в трудни ситуации. Това е великолепен подарък. Ако нямате тази способност, опитайте да я развиете.

Прави, каквото трябва – да става, каквото ще
/Do your best and leave the rest/

Нашето отношение към успеха и неуспеха е важно. Вие не постигате, вие растете; понякога несполуката носи успех, а успехът-несполука. Зависи как постигаме нещо. Усилието, което влагате също е от значение. Може би това дали да имате успех или неуспех е вашата карма или Божията воля. Вие работите, за да успеете, разбира се, но, ако не успеете, помнете, че и успеха и неуспеха са учители. Когато някой прави истинско усилие, въпросът не е за успех или неуспех, а за степента на успеха или неуспеха. Наш дълг е да действаме, без да сме прекалено ангажирани с резултата. Дайте най-доброто и оставете резултата в други ръце.

Действие за позитивно развитие

Помнете, че сте точно на правилното място и при правилните обстоятелства за следващата стъпка в развитието си. Винаги играйте добре ролята, която ви е отредена, както актьорите го правят на сцената. Божествената воля е избрала роля за нас. Може да сме богати или бедни, известни или не, здрави или не, но е необходимо да играем своята роля по най-добрия начин на който сме способни, без да се оплакваме от нея. Където и да сте и каквито и да са обстоятелствата, покажете брилянтна игра.
Знайте, че само вашият отклик, вашата реакция на човек или събитие може да ви нарани. Наблюдавайте, бъдете осъзнати и избягвайте да персонализирате събитията с “мой”, ”негов” и “неин”. Гледайте на събитията като на безлични и неутрални и се въздържайте от добро и лошо, правилно и погрешно, успех и неуспех. Този поглед ще ви даде решителност и увереност в осъществяването. Все пак, резултатът е да се види скритата възможността за растеж във всеки миг.
Какво е добър човек? Този, който постига спокойствие, създавайки си навика във всеки случай  да се пита ”Какво е правилно да направя сега?” Лошото отношение идва от погрешните впечатления. Ако някой се отнася към вас неуважително или говори лошо за вас, помнете, че той или тя го прави от някакво впечатление. Не е реално да очаквате, че другите ви възприемат така, както вие се възприемате. Парамахамсаджи го е казал много красиво: “Всички проблеми, с които се сблъсквате в живота, всички възходи и падения, са всъщност средствата за вашето лично развитие.  Всичко, което срещате в живота, приятно или неприятно, е всъщност средство за по-висше осъзнаване. В действителност това ви помага, въпреки че може да изглежда от ограничената ви и лична гледна точка на този етап, че ви пречи. Това са всъщност тестове, способи за вашата възможна трансформация и тотално разбиране на реалността. Само чрез враговете си можете да познаете зародиша на дисхармония вътре в себе си. Без ежедневните проблеми никога няма да се опитате да преодолеете пречките. Всички вълнения в ежедневния живот са индикатори, които ви стимулират да преодолявате собствените си несъвършенства. И така, опознайте проблемите си и използвайте ежедневието си като начин да достигнете съвършенство.”

YOGA magazine, October 2004

Йога студио 108, оригинална статия Facing Difficulties in Life