Садхана на щастието от Свами Ниранджананда Сарасвати
Авторски превод Светла Благоева, Йога студио 108
Предписанията, които дават ямите в йога за начина на живот не са много популярни и добре известни, тъй като почти никой не ги е проучвал. Дори ямите и ниямите в раджа йога биха били непознати, ако човек не е чел „Йога сутрите“ на Патанджали.
По същия начин, ямите и ниямите на други видове йога не са известни на хората, тъй като всеки се концентрира върху тялото. „Аз смятам, че йога е практика за тялото и не ме е грижа за ямите и ниямите,“ казват хората. Но в този случай те също трябва да осъзнаят, че не практикуват йога. Ако яма и нияма отсъстват от фокуса ни, йога остава само едно физическо упражнение. Ако внедрите в живота си ямите и ниямите, тогава се свързвате с доброто, позитивното, конструктивното и творческото и давате възможност те да се проявят и да подобрят живота ви. Първата яма в йога е щастието. А първата нияма в йога е джапа.
Изтока и Запада
Религията свързва духовността с осъзнаването на Бога. А йога свързва духовността с осъзнаването на чистотата и правилните действия. Това е основната разлика между идеята за духовност в обществото и идеята за духовност в йога. В йога това е чистота и вътрешно пробуждане.
Духовността от религиозна гледна точка е осъзнаване на Бога. Има разлика в тълкуванието на тази дума между различните култури, въпреки че използваме една и съща дума – „духовност“. Когато използват думата духовност, индийците имат една определена идея, а западняците имат друга, различна представа за духовността. Тези две линии на възглед никога няма да се препокрият. За западното общество разбирането на духовността се основава на религията. Разбирането на духовността в Азия не се основава на религията, а на личния опит на хора, които са преминали през процеса и са осъзнали нещо различно – че всички сме част от една и съща вселена, едно и също семейство.
Религията казва, че трябва да вярвате, защото тя се основава на система от вярвания. Духовността се основава на „процес на откриване“, защото трябва да видите какво се крие в замърсения ум и нечистото сърце. Замърсеният ум дава израз на алчността, страстта, агресията, пристрастености, арогантност и ревност. Чистият ум е пълна противоположност – мъдрост, разбиране. Ако осъзнаем какво се крие под слоевете на мръсотия в нашия ум, а именно – чистотата, то това е духовността, според индийската култура, както и според йога. Това е, което трябва да открием вътре в нас.
Божията промисъл и желание
Няма смисъл да говорим за мир, ако не сме в състояние вътре в себе си да изживеем мира. Няма смисъл да говорим за щастие, ако не можем да бъдем щастливи в по-голямата част от времето, в което сме активни. Щастието трябва да бъде естествената природа на човека, а не тревогите и безпокойството. Но всъщност се случва точно обратното. Тревогите и безпокойството са се превърнали в естествен израз на човешките умове, а щастието е минало на заден план. Това трябва да се промени. По-голямата част от времето трябва да сме щастливи, а в моментите, в когато има напрежение и проблеми, да изживяваме тревога и безпокойство. Но 24 -те часа тревога и безпокойство, които изживяваме, с няколко кратки моменти на щастие, това не е начинът, по който Бог иска „децата“ му да се развиват и да растат. Бог иска всички да бъдем щастливи, а не притеснени и тревожни. Защо не можем да направим усилие към това, да станем щастливи?
Виждайки каква е причината за болката и страданието: Дали това съм аз, или това са моите очаквания, моите амбиции, или друг човек, който създава блокажи и бариери? Открийте причината и се опитайте да я овладеете. Ако сте вие, променете себе си, за да станете по-щастливи. Това няма да се случи за една нощ, но все някога ще се случи. През октомври месец имаме правило в нашия ашрам, обявили сме октомври да бъде месец на щастието. Всеки трябва да се стреми да бъде щастлив, дори санясините. Нещастието е състояние, което съществува в ума на всеки от нас. В това състояние на нещастие, ние се затваряме, насочваме вниманието си към него, чувстваме се потиснати и депресирани, чувстваме се агресивни и проявяваме и изразяваме идеите си чрез нервно безпокойство и напрежение.
Ароматът на щастие
Практикуването на медитация е чудесен начин да започнем да наблюдаваме ума си. След като сте успели да наблюдавате ума, можете ли съзнателно и преднамерено да промените неговата експресия? По време на медитация можете да наблюдавате, примерно ако практикувате антар моуна и да си кажете: “Добре, избирам тази мисъл и ще открия откъде идва”. Чудесно. Вие откривате това, дори може да успеете да изчистите съответната мисъл, но това ще бъде само един аспект, една частица от нещата. Какво става с прилепващия аромат на отчаяние, депресия и тревожност, който този момент е оставил? Изчистихте, но окадихте ли с ароматна клечка, за да се отървете от застоялия мирис?
И ако запалите инсенс, за да премахнете остарялата миризма на негативност, този инсенс трябва е с аромат на щастие. Този инсенс трябва да е с аромат на щастие, а не на друго нещо, дори не на мантра, защото мантрата ще я обърнете отново само към себе си. По този начин трябва да вникнете в начина на изразяване на ума си и да направите усилие да го промените в положителна посока, във всеки един момент. И това се оказва, че е най-трудната садхана.
Когато имаме предвид йога, мислим за практиката в студиото или в къщи: „Аз ще направя това и това и това,“ „Ще ме научат на това и на това и на това,“ Ще науча това и това и това. Но отвъд обстановката на студиото или момента на практиката, си живея моя нормален живот, а не давам израз на йога в живота ми. Как може човек, който се занимава с йога за няколко часа през деня, да очаква, че ще създаде духовно съзнание? Нямайте очакване за това. Не поставяйте на лицето си маска на праведност и истинност, когато знаете, че това, което правите, не е правилното. А правилното е да практикувате именно тази садхана – йога на щастието.
– 25 октомври 2018, Munger Yoga Symposium, Индия
