Позитивността в живота
Свами Ниранджанананда Сарасвати
Авторски превод: Светла Благоева, Йога студио 108
Ако пред вас има две купчини, едната със злато, а другата с боклук, коя бихте избрали? Златната, разбира се. Ако има само една купчина, в която са смесени и злато и боклук, какво ще направите? Ще отделите златото от боклука и ще вземете златото. А може ли да направите това и със себе си? Човек е комбинация от двете –злато и мръсотия. Но в повечето случаи хората са повлияни от боклука и пренебрегват златото.
И въпреки че имаме толкова много да дадем, толкова много да получим и вероятно и много положителни качества, ние се идентифицираме с отрицателните. Разделянето на негативното от позитивното, избора и придържането към позитивното, това е целта на йога. Това е целта, която трябва да бъде достигната в живота.
Що се отнася до индивидуалното развитие и възприятие, осъзнаването трябва да се задълбочи по такъв начин, че да имаме усет за нечистотията, негативното, както и за красотата или позитивното. Трябва да отхвърлим негативното и да се слеем с позитивното. Това не е само една интелектуална концепция, а нещо което всеки може да възприеме в живота си.
Все пак, защо реагираме в живота? Защо желаем едно нещо, а не друго? Реакциите са резултат от идентификацията с негативността, с нещата, които не харесваме. А действията са резултат от позитивността. Това осъзнаване – разликата между реагирането и действието трябва да се появи и развие.
Това, което е съществено и важно всъщност не е медитацията; това не е и изпълнението на пози или асани. В края на краищата, колко дълго можем да практикуваме асани? Докато сме във форма, но когато вече не сме, тогава асаните са неприложими. Колко дълго можем да практикуваме медитация?
Толкова дълго, колкото има желание, ако няма желание – няма медитация. Колко дълго можем да практикуваме йога? Докато имаме желание, когато то изчезне, оставяме йога. Ако просто се въртим между нещата, които обичаме и не обичаме, между действията и реакциите си, между желанията и отхвърлянето през целия си живот, това означава, че не сме си научили урока. А урокът е да извлечем позитивното. Тази позитивност трябва да бъде изразявана във всяка ситуация, независимо дали е изпитание, човешко взаимоотношение, част от обществения живот или живеейки в усамотение.
Това е разбирането, което йога се опитва да даде. То не може да бъде интелектуално разбиране. Това трябва да бъде, придобито по пътя на опита, разбиране за процеса, който води до развитие на собствената ни личност и ни изпълва със задоволство, покой и тишина.
Вие преминавате през различни преживявания – някои добри, други лоши. Всеки път, когато реагирате, това е лошо преживяване, лош опит, а, когато приемате нещата и действате, това е позитивно преживяване. Позитивността и одобрението трябва да са във фокуса на живота ви, ако искате да успеете. Ако този фокус е изгубен, не претендирайте, че практикувате йога. Може да претендирате само, че практикувате асана или медитация.
Промяната трябва да дойде отвътре. Това не е краткотрайна придобивка. По-скоро търсим полза от позитивността в живота, полза от удовлетворението. Вътрешното задоволство, което изпитваме се дължи на вътрешната и външна хармония. Ако се идентифицирате единствено с вътрешното преживяване, с вътрешното състояние на щастие, но съществува реакция на външните отношения, поведение и връзки, то това вътрешно преживяване никога няма да бъде цялостно, завършено.
Това е истинското значение на думата йога. В третата сутра от Йога сутрите, Патанджали разглежда състоянието на наблюдател на собствената си същност, драща. За това е необходимо да има хармония, жизненост. Тази жизненост, тази хармония, оптимизъм и баланс не бива да срещат никакви прегради.
Примерът е течащата река. Ако има голям камък в речното корито, реката просто тече край него и продължава пътя си. Реката не влиза в конфликт с неподвижния обект. Това е урока, който всички трябва да научите, защото, честно казано, личното постижение е егоистично субективно достижение. То може да бъде загубено по всяко време. Лесно се печели и лесно се губи, защото животът следва принципа на получаването и отдаването. Това е течението на живота, с който йога се идентифицира.
В този момент йога става начин на живот. В началото йога е практика, после се превръща в начин на живот. Когато това стане, започваме да се идентифицираме и да изразяваме балансираната си, оптимистична и позитивна същност и придобиваме физическо, психическо и духовно богатство.
Ganga Darshan, January 28, 2002
