Истинската метафизика, Свами Сатянанда Сарасвати

Авторски превод Светла М. Благоева, Йога студио 108

Бог и творението са едно. Материята и енергията са неделими. За мирянина Бог е създателят на Вселената в творението. Но погледнато от всички страни, накрая изводът е един: създателят и творението не са две отделни неща, а едно цяло.

Бог не е човешко същество. Бог не е ограничен до едно място, нито до някаква определена форма. Той е универсалния закон. От тук следва, че времето, пространството и обектите са неговите проявления. Когато гледате външния свят наоколо, си мислите, че той е различен от създателя, защото виждате проявената реалност и материя с очите си, и го разбирате с ума си. Но умът ви е нестабилен, умът ви е носител на относителността и следователно възприятието, което имате чрез ума и сетивата си, е несъвършено.

Първо, трябва да установим дали въобще съществува творение, или всъщност това е преживяване? Или реалност? Философите се опитват от стотици години да ни убедят, че това преживяване е истинско, но те все още не могат да докажат това твърдение. Ако вашето изживяване е истинско, тогава то не би трябвало да бъде обект на каквато и да е промяна. Какво определение можем да дадем за реалност? Това, което не може да бъде противопоставено на каквото и да е друго изживяване, е реалност. Можем ли да кажем, че това будно съществуване е реалност? Ако това е реалността, то тя би трябвало да продължи и през нощта. Но когато дойде нощта, вие спите и сънищата ви стават реалност. Забравяте, че сте мъж или жена. В будното състояние вие се чувствате добре, но в съня ви някой идва и ви намушква с нож. Следователно, тъй като вашето изживяване претърпява промяна, то не може да се разглежда като реалност, а това, което не е реалност, е всъщност нереалност.

След появата на великия учен Алберт Айнщайн, физиката започва да се слива с метафизиката. Дали умът е реален? Ако умът е реален, тогава какво стои в основата на психичното изживяване? В основата на психичното изживяване са времето, пространството и обектите. Ако няма време, пространство или обект няма и изживяване. И се питаме, каква е реалността на материята? Дали изобщо материята съществува? Или материята е състояние на изживяване? Трябва да се запознаете с физиката и метафизиката. Ще откриете, че те вече се движат паралелно една с друга.

Философите в Индия са обсъждали същността на творението в продължение на хиляди години. Дори в най-древния текст, Риг Веда, има един красив пасаж:
„Има ли творение? А има ли създател? Или има ли творение там, а създателят е изчезнал?”
Текстът казва, че това е мистерия. Да, това е мистерия, защото представата ви за творението е продукт на умствените ви познания. И тъй като умът се променя, изживяването също ще се променя. Понякога ни се дава противоречива информация за Бога и за творението. Казано е: „Отец е на небесата“. А после се се казва: „Дойде Твоето царство.“ И малко по-късно, „Аз и баща ми сме едно.“
Кое от трите е вярно? Аз мисля, че и трите. Съществува състояние на ума, при което отецът е на небето. Има и друго състояние, при което царството му идва тук. И последното изявление, няма небе, няма царство: „Аз и баща ми сме едно.“ Ако аз и баща ми сме едно, защо не зададем въпроса: „Творението и творецът не са ли едно?“
Така че това е всъщност и отговорът.

Свами Сатянанда
Превод Светла М. Благоева

28 септември 1982 г., Ла Специя, Италия;
Йога списание (декември 1982 г.)