Послание за Нова Година
Авторски превод: Светлана Благоева, Йога студио 108. Всички права запазени.
Време за промяна идва в живота на всеки. Човешката природа е такава, че ние се привързваме към това,
което притежаваме. Ние сме подвластни на трите гуни и тамастичността е качеството, което най-много доминира в живота ни. Характерна черта на тамас е да се привързваме към това, което задоволява нашите нужди, емоции или желания без да го пускаме да си отиде. В такъв случай ние трябва да бъдем мъдри и да се освободим от задръжките си.
Промяната настъпва спонтанно и естествено, но ако започнеш да се страхуваш и да мислиш за промяната, ако започнеш да се съмняваш, тогава ще има съпротива. Защо трябва да се съпротивляваш от промени? Ако мислим логично, от това няма смисъл. Възниква умствен конфликт. От една страна ти знаеш, че ще извлечеш физическа, психологическа или духовна полза от промяната, а от друга страна не искаш да се освободиш от нищо.
Въпреки това настъпва момент, когато е важно да се освободиш от излишния багаж. Това е естествен закон. Нашето тяло не задържа излишни отпадъци, то винаги поддържа хармонията си, но ние не можем да направим същото с умовете си. Ние събираме и заключваме в умовете си всичко, което смятаме за полезно и ползотворно и по този начин не можем да се освободим от излишните неща.
Когато не сме свикнали да премахваме неща отвътре, ние започваме да се страхуваме от новото, промяната. Но когато преминем през процес на йога садхана, ние започваме да осъзнаваме кой материал е полезен и кой вреден и така малко по малко деблокираме ума. 80 % от нещата в ума са безполезни. Ядът, лошата воля, омразата и ревността, алчността и недоволството влияят само и единствено на теб, защото ти си този, който ги преживява. За това трябва да има процес на елиминиране.
Апариграха, ямата, която ни учи да не задръстваме ума си, показва този процес. Някои хора си мислят, че това означава да живееш в бедност, без да се наслаждаваш на нещата, които обичаш. Това може да бъде светско виждане, но апариграха е също така умствена настройка. Не дръжте в умовете си ненужни неща, които нямат връзка или значение за живота ви. Освободете се от тях чрез себеопознаване, садхана и размишление. Когато станете по-свободни от умствените блокажи, ще забележите, че съпротивата ви от промяна става все по-малка и по-малка и вие преминавате от една житейска ситуация към друга без никакъв проблем.
Промяната е трудна само когато има задръжки. Когато освободим ума си от ненужните объркани мисли, настъпва една естествена промяна в живота ни. Изпитваме щастие и душевен мир. Животът просто тече.
В древните писания е казано, че без знания в литературата, музиката, изкуствата и науката, човек е непълноценен така, както животното без опашка не е завършено. Знанието за литературата ни помага да развием интелекта, знанието за музиката ни помага да отворим сърцето си, а знанието за изкуствата подобрява характера и държанието ни. Това са трите измерения, върху които имаме нужда да се фокусираме, за да станем, да бъдем добри човешки същества.
Човек не бива да се стреми с всички средства към съвършенството, защото просто съвършените хора се раждат такива. Но ние определено можем да се стремим към това да бъдем добри човешки същества. Да се свържем с добротата в живота – това е кулминацията на човешкото усилие. Когато се свържем с позитивното, вдъхновяващото и издигащото, ние се свързваме с удовлетвореността, радостта и мира в нас и извън нас.
В основата си ние сме отговорни за нашето собствено щастие. Никой друг не може да ни даде щастие. За да постигнем щастие, имаме нужда да работим на ниво – глава, сърце и ръце – интелект, чувства и действия. Знанието е качество на главата – интелекта. Мекотата на чувствата и емоционалността, състраданието, са качества на сърцето – емоциите. Подходящото държание и поведение, според изискванията на определената ситуация и обстоятелства е израз на човешкия характер и държание. Постигане на реализиране на тези три измерения ни прави щастливи, здрави и мъдри. Така че, нека през идващата Нова Година да знаем, че ние сами сме отговорни за нашето щастие.
Когато сме млади, ние имаме чувството че светът е в краката ни и можем да направим всичко и да постигнем всичко. Когато станем малко по-възрастни, постигаме зрялост, здрав разум и сила, тогава трябва да използваме тези сили, за да подобрим живота си и заобикалящата ни среда.
Болката е част от живота, но да бъдем роби на болката не е част от живота. Когато сме роби на нашето страдание, ние се идентифицираме със слабостите и ограниченията си, с думите „Аз не мога“, но когато се идентифицираме със силните си страни и с думите „Аз мога“, тогава доброто, мъдростта и силата на волята са доминиращи, а в болката – безплодното, безсилно и негативно същество в нас става доминиращо.
Така че нека стремежите за Новата Година да бъдат да разширим хоризонтите на интелекта, емоциите и действията ни.
Свами Ниранджананада
Превод Светлана Благоева, от yogamag.net