Йога и Медитация Свами Сатянанда

Медитация – Свами Сатянанда Сарасвати

Авторски превод и редакция: Светла М. Благоева, Йога студио 108

Йога казва, че в дълбока медитация човек става свободен от напрежение, тревоги, дразнения, подсъзнателни блокажи и така намира вътрешен покой. Този покой е различен от щастието. Той е нещо като позитивна, динамична сила.

• Изолиране на съзнанието

Всеки, който има желание да развие висше осъзнаване, нека да прави следното. Всеки ден да сяда в тишина и спокойствие със затворени очи. Нека умът да осъзнава тялото от пръстите на краката до върха на главата за няколко минути. Нека осъзнаването остане с тялото. Обикновено си мислим че не трябва да имаме усещане за тялото, но в началото е добре да има усещане за тялото. Затова в този метод ние знаем, че усещаме и мислим за тялото, осъзнаваме функциите и съществуването на тялото. В същото време концентрацията става все по-голяма и след няколко минути просто превключваме от тялото към ума и започваме да наблюдаваме мислите, които се появяват на съзнателно и несъзнателно ниво.

Когато тялото вече не го усещаме, остават само процесите в ума. Изживяваме ума под формата на мисли, емоции и подобни фини процеси. Всяка мисъл, която се появява от подсъзнанието е под формата на символ, проблясък или идея и трябва да се опитваме да ги уловим колкото се може по-ясно. Трябва да има непривързаност и липса на идентификация с мислите. След като практикувате няколко дни, ще минете отвъд тялото и ума, въпреки че имате осъзнаване за тях.
И тогава идва съзнанието за ‘Аз’, отвъд идеята за тяло и ум ще остане само ‘Аз’, без име, разграничаване, пол, състояние. И това осъзнаване става толкова голямо и всеобхватно, че в определен момент вече няма разлика между Аз и Ти, Ние, Той, Тя, всичко изчезва. И това е крайният момент на духовната реализация.

В медитация практикуващият трябва да развива осъзнаването в най-голяма степен, като това се превърне в божествено осъзнаване. Нищо друго не остава, освен Един. И когато това състояние е достигнато, това се нарича откровение, когато всичко се открива. Това е точката, в която достигаме освобождение и изолираме съзнанието.

• Преодоляване на пречките

Относно медитацията трябва да помним няколко момента. Най-вече това, че практикуващия трябва да усъвършенства своята медитативна поза и да може да седи удобно един час, без да движи тялото, без да има болка или изтръпване.

Второ, след медитация трябва да сте сигурни, че не изпитвате чувство на депресия, което може да се случи на всеки практикуващ, ако има недостиг на кислород в тялото. Това причинява депресия, сънливост, прозяване и трябва да бъде коригирано с редовна практика на пранаяма, чиста и прясна растителна храна и очистителни техники.
Трето, трябва да поправите грешките и неудачите в медитацията. В началото изглежда много лесно, но когато дойде истинската медитация, се появяват и трудности. Да седнеш за медитация е лесно, но след време идва сънят. Практикуващият забравя всичко и не помни къде е и какво прави. Себе-осъзнаването се губи, а това не е правилно. Повечето практикуващи очакват, че ще забравят всичко. Да, трябва да забравим всичко, освен себе-осъзнаването. Това е много важен момент в медитацията. Ако изчезне себе-осъзнаването, тогава пътят е загубен и вие влизате в състояние на лая, пълно изчезване на съзнанието. Това е нещо като духовно загубване.

• Триадата

Когато заемете поза за медитация, трябва да забравите ума и тялото през това време, но да имате съзнателност. Осъзнаването на медитиращия трябва да бъде там през цялото време. В този момент се получава триадата – осъзнаването на медитиращия, обекта на медитация и процесът на медитация – това трябва да се получи. Знаете, че медитирате, имате съзнателност за ‘Аз медитирам’ както и самият процес на медитацията ‘Съзнавам процеса на медитация’. Тази триада помага в началото да имаме съзнателност по време на медитацията; иначе се получава изгубване и отнасяне.

И още нещо – човек трябва да има търпение, устойчивост, постоянство и интуиция, която да води съзнанието отвъд материалното.

• Божественото присъствие

Дадох ви някаква идея за медитация и йога. Лично аз смятам че в живота ни всичко е на разположение, можем да получим всичко много бързо, но това не се случва така в медитацията. Малко са учителите, които са способни да ни напътстват и да ни водят в това божествено пътешествие. Умът трябва да бъде насочен навътре, а не навън, където непрекъснато се лута измежду временни неща, сензитивни усещания, които в началото са хубави и прекрасни, но бързо загорчават. Умът трябва да бъде насочен навътре, където най-съкровената част от нас е пълна със светлина, познание, покой и блаженство.

Тези, които знаят как да стигнат до там, дори само за кратки моменти всеки ден, знаят как да поддържат този покой, тишина, спокойствие и сила в живота си. И това е панацеята в наши дни. Моето пожелание е всички да се опитвате да медитирате ежедневно, ако е възможно в сутрешните часове, ако не, тогава вечер преди заспиване. Сутрин умът е в подходящо състояние за медитация, както и тялото и секрецията на хормоните. Обикновено йогите по целия свят стават в 4 ч. и медитират до 6 ч. Опитайте да изживеете тези божествени моменти на медитация, но нека това се случва плавно и спонтанно.

Свами Сатянанда, превод Светла Благоева. Всички права запазени.  При копиране, цитирайте източника на българския превод.

—1972, Шиванандашрам, Мунгер, Индия

Yoga magazine, November-December 2013