Изкуството да живееш

Свами Ниранджанананда Сарасвати

Превод за Йога студио 108 – Светла Благоева. Всички права запазени.

Има много системи и школи по света. Изкуството да живееш е общото между всички тях и центъра на всяко едно от тях е човешкото същество. И затова, за да съществува една школа, философия, религия, вярване или пътека е необходимо човекът да бъде в него.

Кои са основните изисквания, за да живеем успешен, щастлив и здравословен начин на живот? Удовлетвореност, чувство на баланс, израз на творчество и вътрешен мир, които идват от познанието че, не сме сами, че сме част от нещо велико и неразрушимо. Това са основните изисквания, за да можем да пробудим себе си, характера си, отношенията и желанията си.

Много хора са открили метод, път, чрез който да могат да достигнат до това състояние на реализация и осъзнаване. Всички системи в света, основани на вярата, духовни системи, проектират един аспект на разбиране, който е валиден за група от хора с определен тип психика. И ние трябва да гледаме на тях предимно като на образователен процес, чиято цел е да се развие нашето собствено разбиране и ум, но в крайна сметка трябва да изградим нашите заключения на базата на собственият си опит и преценка.

Има един история от Рамаяна (древен митичен епос) в която авторът Тулсидас описва отпътуването на Рама, Сита и Лакшмана в гората. Той пише че те вървят един по един. Първо е Рама, после Сита и зад тях Лакшмана. Рама представлява универсалната космична енергия, Бог, Лакшмана е индивидуалната човешка душа, по средата е мая, силата, шакти. Това е много артистично представяне на създаването на живота, тъй като независимо че имаме определени наследени качества, които всички споделяме като човешки същества, поради измененията и комбинациите между гуните (тамас, раджас, саттва – инертност, движение и чистота), тези качества се изразяват по различен начин във всеки от нас.

Осъзнаване на връзката

В нашият свят, ние сме свързани един с друг, не сме просто единици, сами за себе си. Дъхът ни свързва със света. Кой знае, може в момента да дишаме въздуха, който е дишал президента на САЩ или Русия или дори английската кралица вчера, така че да имате в себе си частичка от тях. Във всеки от вас има частичка от другите, защото всички дишаме един и същи въздух. Това е един много мощен обединител и връзка между нас, но никой не се замисля за това. Въздухът, дишането, това е силата, която ни свързва с живота и с другите хора.

По същия начин, древните визионери са осъзнали че има и друга връзка, която ни свързва с космичната сила. Хората често наричат тази сила Бог, но тази връзка е много непозната за нас, съществува, но ние сме неосъзнати за нея. Целта на истинския духовен живот е да осъзнае тази връзка. И веднъж щом осъзнаем тази връзка, има и достигане на определени чувства и емоции. Чели сме за хора, които в детството си са заминали в други части на света. И когато след 30-40 години пак се срещнат с другите членове на семейството, връзката се появява веднага, осъзнаването че този човек е брат или сестра или чичо, леля се появява. А те дори може да са се срещали, без да знаят че са били братя или сестри. Но в момента, в който осъзнаването че този човек е мой брат и аз съм бил отделен от него преди 30 години, тогава всички чувства на сърцето и главата се активират.

По същия начин е в духовния живот. Веднъж ако настъпи осъзнаване на божествената природа, тогава ние се свързваме с нея. И това е един много естествен, спонтанен процес, не е свързан с интелекта, не е нещо, което можете да го „измислите“. Това, което ни спира да осъзнаем тази връзка е мая или пракрити. Маята(илюзията) е отговорна за това, да имаме изживявания за природата, която има край, която е преходна, а божествената природа е безкрайна. Крайното и безкрайното са двете единствени измерения, които съществуват, пракрити или природата, която има край и Бог, който представлява безкрайността, трансцеденталното. И ако Бог е безкраен, тогава тази крайна природа също е част от Бог, откъдето следва, че дори и мая и пракрити са част от Бог.

Тази концепция е представена в тантра шастрите под формата на ардханаришвара, в която Шива е представен като половин мъж и половин жена. Човекът, който е хванат в тази космична игра е индивидът. Ако индивидът е по-близко до безкрайното, тогава няма да има проблем, но ако човек е по-близко до крайното, имаме голям проблем. Ние сме проблемът с нашите игри на ума, егото, емоционалните нестабилности, сензитивните и сетивни усещания, интелектуалните заблуди. Ние винаги имаме някакви турбуленции, ако не с мислите, с тялото или ума, или по друг начин. И това го наричаме липса на баланс, нарушение в яснотата на азът, конфликти и страдания. Йога ги разпознава като рага и двеша, привличане и отблъскване.

Всеки от нас е като магнит. Магнитът има два полюса, единия привлича, другия отблъсква. В живота си ние също имаме два полюса, привличане и отблъскване. Когато се идентифицираме с процеса на привличане или отблъскване, тогава почваме да изпитваме радост или напрежение. Когато се идентифицираме с радостите и напреженията, се получава стрес и несигурност. Когато се идентифицираме със стреса и несигурността, губим яснотата на ума. Когато се идентифицираме със загубата на яснота, тогава идва разочарованието и несигурността. И когато се идентифицираме с разочарованието и несигурността, тогава умира Аз-ът. И това се казва и в Бхагавад Гита и всички ние го изпитваме.

Да открием отново баланса

Така че целта на духовния живот е да достигнем до този баланс. Това е единствената цел на духовния живот. Ако можете да живеете живот, изпълнен с баланс на 100 %, тогава сте просветлен. Ако можете да живеете живот на баланс на 10 %, тогава сте садхака, практикуващ.  Ако можете да живеете 50 % от живота си в баланс, тогава сте свами. Ако живеете 75 % живот на баланс, тогава сте йоги. Ако живеете 90 % балансиран живот, тогава сте сидха, аскет, а ако можете да живеете на 100% баланс, тогава сте просветлен.

Този баланс не е само външен. Трябва да може да изживеете във всяко отношение и измерение от живота – лично, социално, глобално, универсално. Това е този баланс, който ни кара да живеем в света на крайното, преходното, в света на пракрити и да изживяваме безкрайното, да изживяваме светът на божественото. Това е целта на духовния живот. Духовният живот е изкуството да живееш. Това не е вярване, не е теория, не е концепция, не е философия или религия. Можете да си създате свои собствени идеи около изкуството да живеете, но това вече е друга материя, а изкуството на перфектния  живот е да водите балансиран живот, независимо от ситуациите. Христос е живял живот, в който се е опитвал да балансира различни аспекти. Будха, Махавира са живели и опитвали да балансират. Светците и мъдреците в миналото са се опитвали да живеят в баланс. Йогите днес се опитват да живеят живот на баланс.

Има теория в Адвайта Веданта, че светът е илюзорен и единствената реалност е реалността сама по себе си.  И така, това може да бъде чувството на човек, който го е преживял и е стигнал до извода “OK, от моята гледна точка светът е сън.” Когато сънуваме кошмари, в които сме преследвани от други хора с оръжия или ножове, ние изживяваме страх, напрежение, сърцебиене, които са напълно еднакви реакции, с тези, които бихме изживели, ако сме будни. И докато бягаме, изведнъж стигаме до пропаст, скачаме и започваме да падаме. Събуждаме се и откриваме че сме в леглото и изпитваме усещане на облекчение “ Благодаря ти Господи, че това беше само сън. Никой не ме преследва. Аз съм в леглото си и ми е удобно и топло.” Но, докато сънувахме, тази мисъл не беше там. Така че за един садхака, който е стигнал до момента на просветление е ОК да каже: “Събудих се от сънят си, мога да почувствам че този свят е илюзорен и единствената реалност е реалността сама по себе си.” И това е израз на тяхното мислене. Но ние трябва да започнем от самото начало.

Духовна еволюция

Теорията на еволюцията в духовния живот не е дарвиновата теория, в която има движение от едно ниво в друго. В теорията на духовната еволюция има идея за връщане към източника или центъра, връщане към нищото, shoonyata. Това е концепцията за пълнотата, poornata, пълно постижение, изпълване. Да се върнем обратно към празнотата, shoonyata, към източника, това е индийското вярване – Poornamadah poornamidam poornaat poornamudachyate.
(От това, което е пълно, то е пълнота. Пълнотата идва от пълнотата. Ако от пълнотата вземете пълнота, отново ще остане пълнота.)

Еволюцията на едно дърво е от семе към семе, не от семе, към стебло, към листо, към цвят, към плод. Само когато семето стане отново семе, притежавайки същия потенциал като оригиналното семе, можем да кажем че еволюцията е приключила. Подобно, в нашия живот, когато говорим за духовна еволюция, говорим за връщане обратно към източника, да имаме същия потенциал, същата чистота и спокойствие на източника. И затова мандалите и янтрите, символите представляват състояния на съзнанието или космическото творение. взаимодействието на татвите, елементите, които се съдържат в кръга. В будистките рисунки, наречени танка има тантра мандали и янтри, които съдържат в себе си описание на земята, небето и ада. Фигурите представляват форми на кръгове, които нямат начало и нямат край, и все пак в тях се съдържа всичко, всичко се проявява от тях и всичко е част от тях.

Това, от което имаме нужда е да продължаваме да се учим как да поддържаме хармонията и баланса. И колкото повече можете да разширите баланса в живота си, тази промяна ще ви прави садхака, от садхака – саняса, от саняса – йоги и от от йоги – сидха.

Ганга Даршан, Индия, ноевмри  1997

Линк към оригиналната статия Art of living