Медитация за начинаещи и напреднали
АНТАР МОУНА (вътрешна тишина)

Саняси Атмататвананда /Англия/, списание Йога, м. май 2002

Авторски превод: Светла M. Благоева, Йога студио 108 

“Когато умът е тих и спокоен, той става много мощен. Може да се превърне в приемник на блаженство и мъдрост, давайки възможност живота да стане спонтанен прилив и израз на радост и хармония. Обаче…. това вътрешно спокойствие и тишина не може да се появи,  докато съществува постоянния поток от обезпокояващи мисли и емоции. Целият този вътрешен шум от мисли и емоции трябва да бъде премахнат преди човек да може наистина да изживее беззвучното трептене на вътрешната тишина .”
Свами Сатянанда Сарасвати

Покой, блаженство, хармония. Кой е способен да изживее тези състояния? В днешни дни толкова много хора се борят със самите себе си. Повлияни от обстоятелствата, завладени от напрежението на всекидневието във все по-изпълненото със стрес общество, те са обзети от душевни напрежения, които се проявяват под формата на безпокойство, неврози, вина, липса на самоувереност, самота, страх, мании и фобии. Някои се обръщат към дрогата и алкохола, като временно средство за бягство и утеха. Други разчитат на  скъпо струващата помощ на психиатри и психотерапевти, за да се справят. Всички търсят някаква форма на промяна, малко облекчение от вътрешните конфликти и вълнения, искайки да се почувстват комфортно със самите себе си, или дори да изживеят, ако не блаженство, то поне капчица покой и доволство.

Тези, които имат достатъчно късмет да се срещнат със  Сатянанда йога, могат да попаднат на чудесна систематична медитативна практика, позната като “антар моуна”, която ще им помогне да се избавят от потискащите ментални напрежения и да се превърнат в психотерапевти на самите себе си.

”Антар” означава вътрешен, “моуна” означава тишина. Медитацията Антар моуна е техника за постигане на пратияхара /отдръпване на ума от сетивните обекти/, петата степен на Раджа йога и в нейната цялостна форма може да доведе до  дхарана и дхяна. “Антар моуна”, използвана по модифициран начин, също така е фундаментална част от будистката практика, позната като “випасана„.

Пречистване на ума

Обикновено ние имаме склонност да позволяваме “добрите” мисли да се появяват при съзнателно възприятие; ние приемаме и се наслаждаваме на приятните мисли. Когато неприятен, болезнен или “лош” спомен или мисъл нахлуе, ние сме склонни бързо да го натиснем обратно в подсъзнателните пластове на ума. Това е потискане и ние всички го правим. Всеки има ментални задръжки. Често нагласата да правим това се корени в детството. Но потискането определено не е отговора. Всяка отделна потисната и неизразена мисъл причинява блокаж в свободния поток на ума. Мислите и преживяванията стоят потопени в подсъзнателните области на ума в семенна форма, предизвиквайки болка и неудовлетвореност в живота. Тези финни впечатления са известни като “самскари”. Без дори да осъзнаваме, ние създаваме огромно натрупване от потиснати мисли, които предизвикват напрежение и безпокойства в ума и личността, без видима причина.

За постигането на трайно щастие или покой, тези ментални следи /самскари/ трябва да бъдат изкоренени. Процесът може да бъде сравнен с градинарството. Ние отстраняваме нежеланите плевели от съзнанието. Ако отрежем само видимата част, въпреки временното облекчение, плевелът ще се появи отново. Обаче, когато дълбаем надълбоко и извадим плевела от корен, той загубва опората си и може напълно да бъде отстранен. Ако ги оставим да загният в съзнанието, тези негативни ментални следи отравят психиката и водят до раздразнителност, агресия, гняв, депресия, тенденция към тревожност, страхова невроза и перманентна умора. Това оказва влияние на всички наши взаимодействия в живота и намалява способността ни да бъдем продуктивни, креативни и динамични на всички нива от живота си.

Антар Моуна ни позволява да премахнем тези нежелани мисли; тя ни осигурява средства за прочистване на ума. Щом започнем да се избавяме от менталните напрежения, можем да изживеем съответния прилив на енергия и вдъхновение и животът започва да приема други измерения. По същия начин, по който чистим стаите си и физическото си тяло, трябва да си създадем навик всеки ден да почистваме и ума си, за да предотвратим натрупването на повече шлака и боклук. Ето защо повтарянето на процеса трябва да е постоянна и редовна практика.

Практиката на медитация антар моуна е разделена на шест степени: За повечето хора първите три етапа изискват повече внимание и работа и за да почувстват истинската полза от тях, е необходимо за практикуването  и усъвършенстването им да бъде отделено значително време, преди да се премине към по-напредналите нива, за които само бегло ще споменем тук.

І ниво: Осъзнаване на външните сетивни възприятия

Първата степен на антар моуна е свързана със сетивните възприятия на външните влияния. Осъзнаването съзнателно се фокусира върху усещането за вкус, след това усещане за мирис наоколо, наблюдаване на усещането за допир, на тялото с пода, дрехите или въздуха с кожата, след това придвижваме осъзнаването към всички различни звуци в околността, без да ги анализираме или определяме, просто наблюдаваме качеството на звука. Казано ни е, че това е техника от пратияхара, ето защо обръщането на осъзнаването навън в началото може да изглежда като парадокс. Защо правим това? Защото, ако се опитаме директно да насочим осъзнаването навътре, какво ще се случи? Незабавно умът ще скочи навън и ще бъде объркан от външните звуци, или аромати, или усещания за допир и т.н. Ето защо първо трябва да има пълно разширяване на осъзнаването към всички външни сетивни сигнали.

Ние трябва да знаем какви са те и как ни влияят, или как реагираме на тях. Включени са три фактора: 1/ външните обекти на възприятие /мирис, вкус, звук, зрение и допир/; 2/ органите за външно възприятие / кожа, носа, очите, ушите и езика – гянендрий/, и 3/вътрешния наблюдател – свидетелят на усещането – който знае, че наблюдава. “Аз знам, че слушам външните звуци и знам, че знам” е формата, която това осъзнаване може да приеме. Съпътстващ резултат на І ниво е повишаването на осъзнаването на всички сетивни възприятия, позволяващо на сетивото за чуване, например, да стане като радар, долавяйки и най-финните звуци. Всичко това ни дава възможност да станем по-осъзнати за зобикалящата ни среда в ежедневието. Обаче, истинската цел на това ниво е да редуцира влиянието на външните впечатления върху нашите възприятия. Фамилиарността, опознаването води до презрение, равнодушие.

Съзнателното и преднамерено възприемане на външния свят автоматично води до загубване на интерес към него. Умът се отегчава да проверява всички възможни дразнители и спира да се интересува или безпокои от околната среда. Ние развиваме способност да останем съсредоточени, безпристрастни и необезпокоени от всичко, случващо се край нас. Ето защо І степен включва първо ниво на пратияхара, а именно, разграничаване на сетивата от външния свят, което ни подготвя да навлезем по-навътре кам втората степен.

ІІ ниво: Осъзнаване на спонтанния мисловен процес

Във втората степен на антар моуна ние изоставяме външния свят и се обръщаме навътре, за да работим с ума. Сядаме в удобна поза и започваме да наблюдаваме “екрана” пред затворените очи. Целта е да разгледаме и изчистим самскарите, негативните мисли, преживявания, фобии, стари спомени, емоции и страхове, т.е. безполезните остатъци, които излизат от подсъзнанието. Редовното практикуване на тази степен от антар моуна почиства ума от стари натрупвания и предотвратява събирането на нови. Във второ ниво има три изисквания : Първото е да се даде пълна свобода на ума да мисли, каквото иска, без ограничение. Позволете на всички мисли спонтанно да изкачат на повърхността, като бъдете осъзнати за възникващите във връзка с тях емоции или чувства, особено страх, паника, ненаситност, похот, вина, омраза или гняв. Не трябва да има никакъв контрол, преценка или критика на появилите се мисли – те могат да бъдат свързани с работа, с дома, с храна, секс, приятели, врагове, неща, които харесваме и такива, които не харесваме; банални или възвишени, благородни или убийствени. Някои може да са свързани, други – случайни. Понякога може да има порой от мисли, друг път – едва да се процеждат. Няма значение, важното е второто изискване, което е да запазим абсолютна бдителност при осъзнаването на мисловния процес. Целейки непрекъснато да развиваме способността си да наблюдаваме, точно както, когато гледаме телевизионен или видео екран; както безпристрастен зрител наблюдава потока от картини, мисли и събития без привързаност.

По време на практикуването на това второ ниво, ще започнем да забелязваме различните тенденции на ума. Ще видим как потискаме мислите си. Когато го правим, можем да бъдем сигурни, че мисълта или впечатлението по-късно  ще се върне отново дори с още по-голяма сила /това може да бъде оприличено на натискането на гумена играчка под водата/. Ще видим как се отнасяме към други мисли, ще открием колко лесно можем да се изгубим в нашия собствен мисловен процес, ще наблюдаваме, че може би имаме някои повтарящи се мисловни структури. Умът може да бъде изключително измамен. Той обича хубавите болезнени филми и може да има склонност да повтаря отделно травмиращо “видео” отново и отново, знаейки емоционалната реакция, която предизвиква всеки път. Наблюдавайки играта на ума с отношението на безпристрастен зрител, тези мисли започват да губят емоционалната си сила и дори най-болезнените преживявания могат постепенно да се премахнат.

След известно време практикуване  на това ниво, давайки на ума свободата спонтанно да се изразява, потока от мисли започва малко да намалява. Умът започва да става по-спокоен. Това, обаче, не бива да се обърква нито с мълчанието, нито със съня, които често се появяват, особено при начинаещите. Тенденцията да се заспива, когато практикуваме антар моуна е класическа форма на потискане на нещо, с което ума не иска да се сблъска. Това е както, ако умът разпознае, че се случва нещо различно, върху което поемате контрол, задавайки си въпроса :”Какво си мисля сега?” и изведнъж умът се успокоява. Няма изобщо никакви мисли! Не се заблуждавайте, че това е просветление, по-скоро това е друга форма на по-фино потискане. Просто търпеливо изчакайте за кратко, представете си, че гледате един празен път и съвсем скоро мисловното бърборене ще се възобнови.

Третото изискване е смелост, искреност и почтеност, защото дълбоките, скрити и потиснати части на нашата личност ще се разкрият пред нас посредством антар моуна. Това може да бъде някаква прекрасна, обичана част от нас, която е била спяща, или може би,  грозна тъмна страна, която е била скрита. Ние се учим да разбираме същността на нашия ум и многообразието на действията му, да се сприятелим с него, да осъзнаем и наблюдаваме нашите емоционални реакции по отношение на различните мисли. Този процес спомага да приемем себе си изцяло, без резерви, не каквито бихме искали да сме, а такива, каквито сме.

ІІІ ниво:

Създаване на мисли и разпореждане с тях
В трето ниво на антар моуна ние съзнателно създаваме и се разпореждаме с мислите по наше желание. Тук не се допускат спонтанни мисли. По-скоро по наше желание избираме тема или мисъл, после кратко разсъждаваме над нея, генерирайки възможно най-много, свързани с темата, мисли. Разглеждаме резултата от всички страни, обмисляме го, ако са замесени други хора, пречупваме и през тяхната гледна точка и така нататък. След няколко минути изхвърляме темата от ума си, като филмов директор, който издава заповед “Режи!”, когато сцената свършва и избираме друга тема. Това може да се повтаря няколко пъти, сменяйки темите всеки път.

Съветът към практикуващия е да избира по-скоро трудни, конфликтни, негативни въпроси и теми, отколкото незначими такива, което би било загуба на време. В третата степен на антар моуна наистина е възможно да се работи на психотерапевтично ниво. Въпреки, че втората степен помага да се отстранят менталните напрежения, като им позволяваме да излизат без задръжки на повърхността, много от тези подсъзнателни мисли са дълбоко запечатани в недостъпните области на ума, твърдо фиксирани и вкоренени чрез обичайното им потискане, поради което не винаги изплуват оттам спонтанно. В трето ниво подставените мисли разбъркват порядъка на асоциативните мисли. Тези съзнателно създадени мисли подбуждат и привличат дълбоките мисли и спомени. Аналогията е с рибарството. Умът е примамен с мисъл-стръв. Стръвта е пусната във водата /подсъзнанието/ и привлича други риби /дълбоко вкоренените под- и несъзнателни мисли и впечатления/, които биват уловени, извадени и освободени. Това освобождава психоневрологичните възли и блокажи. Доколкото тези спомени и мисли се противопоставят, те загубват силата и емоционалната си тежест, което води до по-голямо разбиране на самия себе си, яснота и мощно вътрешно самолечение.

ІV,V и VІ нива

Това са много по – напреднали степени и би било загуба на време да се опитват, ако не са практикувани достатъчно продължително първите три нива.
Ниво ІV, осъзнаване и разпореждане със спонтанните мисли е усъвършенстване на предходните нива. По това време много негативност и обезпокояващи мисли вече са били изчистени. Умът е много по-успокоен. Мислите ще имат различно качество, изплувайки от по-дълбоки или по-фини области. Там може да се покаже и разкрие ново измерение на нашето същество, психичното ниво. Не би трябвало да се привързваме към това, което се появява. Когато човек се обърне навътре, към неизледваните територии, наблюдателят трябва да бъде силен. Постепенно умът става все по-пречистен и бистър.

В ниво V целта е да се създаде състояние на липса на мисли. Никакви мисли, умът се изпразва, докато осъзнаването и будността продължават. Това е като мисловен вакуум, но не и сън. Това е “шуния” / shoonya/. Това ниво е действителната антар моуна и то би трябвало да възникне спонтанно, като резултат от практикуването и усъвършенстването на предходните нива. И тук потискане на мисли се появява понякога, но мислите почти винаги са незначителни и маловажни. Когато V ниво е усвоено, се получава инструкция за преминаване към VІ ниво, в противен случай умът може да се изгуби в лайа, безсъзнание или сън.

Ниво VІ е осъзнаване на психичния символ. Тук се изисква постоянно осъзнаване на избрания психичен символ, за да няма отклонения по друг психичен “сценарий”. В това ниво човек неусетно може да се плъзне към състоянието на дхарана или дори дхияна.

Ползите от антар моуна

Антар моуна е мощен психиатричен инструмент, с който се учим да разбираме и да се сприятеляваме с ума си, неговите тенденции и реакции, които възникват в резултат на мислите. Тя ни позволява да подредим ума си, да го фокусираме в една точка, с което много от нас имат проблеми. Още по-важно е, че можем да се научим да развиваме и укрепваме наблюдателя /drashta/ на всичко, което се случва. Това позволява дълбоко вкоренените напрежения, отдавна забравените болезнени спомени, страхове, омрази и фобии да изплуват на повърхността по относително контролиран начин и да бъдат премахнати. Практиката ни осигурява основа да изчистим всички ментални натрупвания и шлаки – това е форма на ментална шанкапракшалана.

Антар моуна е предназначена да изчисти менталния шум и да доведе до състояние на покой, еднопосочност и спокойствие на ума. Можем дори да приемем антар моуна като средство за придвижване от тъмнината или  ограничено състояние на осъзнаване към светлина или разширение на осъзнаването. По този начин можем да трансформираме негативността си.

От това състояние на невежество или негативност ние евентуално бихме могли да достигнем до медитативно състояние, неутрална позиция на безпристрастност, без обвързаност, просто да бъдем. Това автоматично води до устойчивост и спокойствие на ума, контрастирайки с обичайното колебаещо се състояние или викшипта / vikshipta /.

Практикуване в ежедневието

Антар моуна не бива да се счита само за пасивна седяща практика. Нивата І и ІІ са активни практики, които човек може да си постави за цел да включи във всяка ситуация от ежедневието. Антар моуна е едно от най-полезните средства да научите повече за себе си , за скритите си страни, за ума си и да видите как реагирате на ситуациите в живота по ясен и безпристрастен начин. Практикувайте І ниво на антар моуна следващия път, когато влезете в пълна, шумна стая или гара, когато се храните, когато се къпете, когато се обличате. Практикувайте ІІ ниво ежедневно, често, при всяка ситуация, задавайки си непрекъснато въпроса “За какво мисля сега? Какво се случва с моя ум и емоции?” Бъдете осъзнати какво става, без да се идентифицирате с него. Останете себе си, “Аз не съм тези мисли, аз не съм тези емоции, аз съм наблюдател.” По този начин процесът на наблюдение става автоматично явление, което ви показва кой сте, какво правите тук, къде отивате, как реализирате потенциала си и развивате истински покой на ума.

      Референции:
Swami Satyananda Saraswati, A Systematic Course in the Ancient Tantric
Teachings of Yoga and Kriya. Bihar School of Yoga, Munger, Bihar, 1981.

Превод за Йога студио 108 Светлана Благоева, статията е преведена от списание Yoga, м. май 2002,
http://www.yogamag.net