Свами Ниранджан в България, в-к Дневник

552

Свами Ниранджан интервю:

„Често при мен идват хора и ме питат – кога ще правим стойка на глава? Аз казвам – първо се научете да стоите на краката си, след това мислете за стойка на глава.“

„Ако успеем да накараме децата да вярват в себе си, лицето на планетата ще се промени.“

„Интелектът ни прави твърди, йога е начинът да се свържем с меката си страна, да преживеем мекотата на собствената си същност.“Свами Ниранджан в НДК

„Свами Ниранджан идва в София.“ Има една общност, която веднага след като прочете това изречение, ще си спомни усещането за щастие преди около година, когато новината се разнесе от уста на уста. Много (наистина много) са българите, които познават лично Свами Ниранджан от Индия и от посещенията му в Европа и Америка.

Спомням си, преди четири години попаднах в една йога общност в София, където всички говорeха за Свами Ниранджан, а портретът му висеше на стената. Попитах – кажете ми кой все пак е Свами Ниранджан? Въпросът ми беше посрещнат със смях и оставен без отговор. Винаги след това, когато самата аз трябва да кажа нещо за него на някого, който нищо не знае, се сещам за тази случка, за собственото си неудобство и за трудността да говориш за гуру.

Свами Ниранджан е мой гуру. Пиша това изречение и го произнасям на глас няколко пъти, защото се опитвам да разбера как звучи и ще прозвучи. 

Свами Ниранджан е гуру на много, стотици хиляди хора, между които съм и аз. Само преди четири години концепцията за гуру ми се струваше чужда. Смятах, че във времето, в което живеем, всеки сам намира своя вътрешен гуру и нямаш нужда от външен водач. Занимавах се и четях вече отдавна за йога и източните философии и практики.

Срещата ми със Свами Ниранджан на едно йога събитие в Гърция обаче обърна тази ми концепция наопаки. Истината е, че присъствието и начинът, по който говореше този млад индиец, не противоречаха на нищо от това, което си мислех за йога и живота. Но самата среща с някого, който е изцяло отдаден на духовното си израстване и който живее това, което говори, е забележителна – просто осъзнаваш, че има хора на тази планета, които са много по-напред от теб в разбирането, отдаването, осъзнаването и че имаш нужда от такава подкрепа и водачество.

Гуру е някой, с когото се свързваш веднага на ниво усещане и интуиция. Някой, който потвърждава пътя, по който си вървиш, и ти казва – имаш силата да го вървиш сам, така както направих и аз. Духовният учител не е патерица, на която да се облегнеш. Нито е свещеник, който те свързва с бога. А Гуру е някой, който обикваш по нов начин. Гуру е откриването на нов тип любов вътре у себе си, която зарежда цялото ти тяло с нови усещания – разбирането, че любовта е повече от отношението между двама души, че можеш да я преживяваш и в група, с непознато множество, че и ти можеш да бъдеш канал на тази любов, че в живота има много повече да се преживява, открива и прави.

Всъщност когато човек се занимава с източни практики, за които вече има всякакви учебници, книги и сайтове, както при всяко нещо открива нуждата от добрия учител. Добрият учител е 50 процента от ученето.Традиционно цялото знание в йога е било предавано и запазено през вековете устно – благодарение на връзката учител/гуру – ученик/последовател.

На санскрит „гуру“ буквално означава „този, кой разпръсква тъмнината“.

„Свами“ означава

„майстор на самия себе си“ 

ще го срещнете в имената на всички отдадени духовни последователи в Индия и като уважително обръщение към тях.

Така че Свами Ниранджан е това – учител, гуру, майстор.

Свами Ниранджан в София. Гуру тук, у нас. За първи път.

„Чувствам се сякаш принадлежа на това място в България“, са първите му думи в НДК, когато открива семинара „Йога метод за пробуждане на вътрешния потенциал“.В залата има над 800 души. Дошли са групи специално от Сърбия и Гърция, има хора от Азербайджан, Канада, Хърватия, Русия, Исландия, Швеция, САЩ… За семинара няма никаква реклама, всички тези хора са дошли, защото са научили за него от интернет или от уста на уста, от приятели и последователи.

„Има места в Европа, където на йога се гледа изключително като на физическа практика. Има и такива, където на йога се гледа като на мистична практика. Йога не е нито едното, нито другото. Човек трябва да остави всичките си амбиции за мистични преживявания, когато започне заниманията си с йога. Човек трябва да започне да работи със собствения си живот – как реагира в различните житейски ситуации. Ако не направи това, всичките му йога преживявания си остават повърхностни.“

Така започва семинарът по йога. Свами Ниранджан седи в поза лотос, сериозен. „Защо съм започнал да се занимавам с йога? Никога не трябва да забравяте, че само вие можете да отговорите на този въпрос. Аз например започнах йога не защото исках да постигна самадхи (висшата степен на пълно отдаване и сливане с висшето съзнание), а защото исках да настроя своята вътрешна китара, така че четирите й струни да са в хармония.“

Свами Ниранджан говори с простотата на източния мъдрец, който вплита постоянно истории, разкази, случки от собствения си живот.

„Аз самият съм пример за възможността да има друг тип, нелинейно, неакадемично образование. На четири години отидох в ашрама (място за духовна работа и практика, създадено и ръководено от гуру, духовен учител – бел. авт.). Никога не съм ходил на училище. Всичко, което съм научил в живота си, съм го научил чрез практиката, известна като йога-нидра (цялото знание му е било предадено по този начин от неговия гуру – Свами Сатянанда, който е кръстникът и на системата „сатянанда йога“ – бел. авт.).

В Индия много преподаватели се обучават как да предават йога на децата. „Ако успеем да накараме децата да вярват в себе си, лицето на планетата ще се промени“, казва той.

„Йога не е религия. Целта на йога е не да те свърже с Бога, а да те свърже със собствения ти творчески потенциал и да ти помогне да го живееш.“

Харесва ми неговата безкомпромисна директност. 

Това, че не оставя илюзии за бягство. Че не говори абстрактно, а конкретно, точно. Знам от разговори с приятели колко често се прокрадва идеята понякога – ако се проваля или ако не знам какво да правя, ще замина за Индия, в някой ашрам. Който е ходил в Индия, знае – ашрамите са място, където всеки е добре дошъл, но не е ясно дали всеки ще намери себе си.

„Често при мен в ашрама идват хора и ме питат – кога ще правим стойка на глава? Аз казвам – първо се научете да стоите на краката си, след това мислете за стойка на глава.“

На пресконференцията по-късно случайно Свами Ниранджан е до мен и аз тайничко от време на време се опитвам да го наблюдавам. Какво ли значи да си облечен винаги в доти (индийският начин за увиване на парче плат около тялото)? Какво ли значи да носиш такова невероятно знание в себе си?

Взела съм със себе си книгата му „Йога даршан“ (Yoga Darshan), детайлно и дълбинно описание за видовете йога, степените на разбиране и просветление, които преминаваш, уроците, които научаваш. Сложна и голяма книга. Има страници, които съм подчертавала по няколко пъти. Други още не съм започвала. Жалко е, че много от тези книги все още ги няма на български език.

Цялата издателска дейност на ашрама и йога центъра в Мунгир е невероятна. Например книгата „Асана. Пранаяма. Мудра. Бандха“ (Asana. Pranayama. Mudra. Bandha) е библия за хора по цял свят и вече има няколко преиздания. Това, на което Свами Ниранджан и хората около него са посветени, е да правят йога достъпна до възможно повече хора, да „разпръскват тъмнината“, да премахват предубеждението, че йога е само за малцина избраници и аскети.

Свами Ниранджан говори много за това, за първия йога университет Бихар Йога Бхарати в Мунгир, основан от него през 1994 г., за изследванията и четирите департамента – йога философия, йога психология, приложна йога и йога екология. За България казва, че ще бъде един от центровете в бъдеще, където йога ще се изучава като философия и система.

На въпроса кое е най-важното човешко качество казва категорично:

разбирането е най-важно 

Без разбиране любовта и състраданието нямат смисъл. Последния ден някой го пита – как се чувства като гуру? И той казва – гуру за хората е като кошче за отпадъци, хвърляш там всичките си проблеми и болки. Но и всичко изгаряш.

А иначе гуру живее като обикновен човек, като всички останали.

Това са последните му думи, след които следва усмивката на дете.

За себе си запазвам едно изречение от пресконференцията – интелектът ни прави твърди, йога е начинът да се свържем с меката си страна, да преживеем мекотата на собствената си същност.

Мисля върху тези думи, харесва ми звученето им. „Мекотата на собствената си същност“ ме връща към един стар израз от детството на майка ми, която наричаше пресния топъл хляб „хляб като душа“. Оттогава е останала в мен идеята, че естественото състояние на душата е да е мека и топла.

Приятно ми е, че се сещам за това след идването на гуру в София.

Интервюто е от в-к Дневник


Оставете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *