Бхагавад Гита, глава 6, стих 3 – Атмадаршан, Лаура Санторо
Превод: Светлана Благоева, Савитримурти
„За този, който желае да овладее йога, се казва че действието е средството. За този, който е усвоил йога, бездействие е начинът. “
Как можем да знаем, че в действителност сме постигали йога? И защо е необходимо да се действа, за да се постигне на йога – Защо просто не се насочим към състоянието на тишина?
Всъщност всеки от нас е бил в състоянието на йога в някакъв момент от живота си. Ние получаваме непрекъснато проблясъци, но ни е трудно да задържим това ниво, защото това е състояние на благополучие, а не нещо, което можем да хванем с ръце и да просто да задържим. За да стигнем до това особено състояние на благополучие, първо ще трябва да имаме много активност и действие.
Нека да вземем за пример пианист, който изнася концерти. За да стигне до високо ниво на музикално майсторство, човек трябва първо да се научи как да свири на пиано – и определено това е активна стъпка. Следващото – трябва да се научи как да има достъп до музика, чрез ноти или по слух. И след години на практика – повторение отново и отново; лесни песни, след това по-предизвикателни песни; след това направо невъзможни песни. И така е с всяко ново действие, трябва да се подхожда активно, с внимание, с финес, с желание за адаптация.
Но знаете ли какво се случва в главата на големия пианист, когато той е на концерт?
В идеалния случай, нищо.
Няма никаква мисъл за това как се прави музиката, няма свирене на музика – а музиката просто протича през ръцете на пианиста; песен, инструмент и изпълнител са едно. Това е единението. Това е йога.
Сигурна съм, че сте имали изживяване като това в живота си. И всъщност това е нещо толкова просто като това да говорим. Вие сте в едно с вашия матерен език, много е лесно да говорите и да мислите в него и с него. Но идва момент, в който трябва да изнесете реч пред другите и изведнъж речта секва, става трудно. Защо? Защото вместо просто да почнете да говорите, вие започвате да се опитвате да говорите по определен начин, да получите определена реакция – и всичко започва да се разпада. Действието, което сте усвоили (като говоренето) е ключът към състояние на единение, на йога, а не с това да мислим и да го правим.
Така че тъй като всички ние си имаме моментите на йога, това не ни ли прави йоги? За съжаление не. В 3-та глава на Бхагавад Гита за „йоги“ се използва санскритската дума „муни“. А муни е вид специален човек, който е готов да отиде отвъд само това да се занимава с йога, а е готов да бъде йога в целия си живот. За този човек само отделни фрагменти на проблясъци на състоянието на йога не са достатъчни – той или тя са готови да рискуват социалния си статус, семейство, приятели, богатство и т.н., за да стигнат до мястото на постоянно единение с Върховния, с хармонията на живота. Понякога един муни може да изглежда дори извън общоприетата нормата; всеки, който осъществява пътя да бъде в едно с творческия си аспект, може да изглежда да е леко на ръба на обществото – но това е мястото, където те чувстват, че има нужда да бъдат.
За да се постигне крайната цел се изисква желание да мислим и действаме по различен начин от общоприетия – защото повечето хора никога не достигат до най-съкровената си цел, нали?
„За този, който желае да овладее йога, се казва че действието е средството. За този, който е усвоил йога, бездействие е начинът. “
