Гуру Пурнима – поема, написана от Свами Ниранджан когато е бил на 12 г. (1972)
YOGA Magazine, July 1996, High on waves

Авторски превод: Йога студио 108

В слънчев ден ашрамът на моята страна
ще бъде обгърнат от облаци благовонно ухание.
О, Гуру!
Хиляди и хиляди хора ще се поклонят в краката ти.
Заедно с тях, благослови и мен с безстрашие.
Води ме по пътя на истината. Напълни този смъртен
съд с Петте божествени нектара на различаване,
непривързаност, баланс, решителност и яснота на ума.
И в това свещенодействие подари ми освобождение.
Аз съм едно с теб, дори когато съм далеч от теб.
Много далеч…

В тези народи, които са символ на суверенитет
в изобилието, отсъстват чувствата.
Небостъргачи, компютри, заводи,
издишващи плътен смог – там хората
са се превърнали в роботи. Сърца и умове са
откъснати едни от други от границите на
индивидуалността, които възпрепятстват единството.

Малки деца с уеднаквен вид бръщолевят за бомби,
тийнейджърите са объркани. Светските удоволствия
са осакатили техните души. Треперещите стари хора
са свидетели на историята. Те са видели превития
гръб на моята страна под болката на подчинението.
Ние преминаваме през ерата на таблетките, майки се
отказват от детските приспивни песни, бащи се отдръпват
от разказването на приказки, деца прибягват към
приспивателни хапчета.

В един народ на науките аз ще практикувам
почитане на мъдростта.
Ще жертвам за Бога маската на зрелостта на детските лица,
техните незрели спомени и фалшивото его на възрастните.
Автоматичният човек ще спре да съществува в отекващата вибрация на моето „Ом“.
Ще ги запозная с раждането на любовта и с детронирането на мрака.
Разшири хоризонта на моята непоколебима мъдрост отвъд граници.
Нека ръцете ми се прострат до безкрайността като безбрежното небе,
където изгряващото слънце е незатъмнено.
Преди лекарствата за всяка болест да ги тласнат до
точката, от която връщане назад няма, аз ще ги дръпна обратно.

Моята йога култура ще покаже пътеката към нов живот.
Моята Веданта ще прекрати тяхното страдание и моята
утринна песен за благословия ще води към благоприятен ден.

Guru Poornima

On a radiant day
The ashram of my country
Will be enveloped in clouds of fragrant incense.
O guru! Thousands and thousands of people
Will be bowing at your feet.
Along with them all
Bless me with fearlessness.

Lead me to the path of truth.
Fill this mortal vessel
With the panchamrit
Of viveka, vairagya, nivritti, sanyam and sankalpa.
And in that yajna
Grant me absolution.

I am one with you,
Even when away from you
Far away……

In these nations
Which are symbols of sovereignity
Amidst affluence
There is absence of feeling.
Skyscrapers, computers –
Factories exhaling thick smoke –
Men have become robots here.
Hearts and minds
Are torn apart by the limits of individuality
Which prevents union.

Toddlers in uniform chatter about bombs.
Teenagers are confused.
Worldly pleasures have crippled their souls.
The trembling old men
Are witnesses of history.
They have seen my country writhing
In the pain of subjugation.
We are passing through the era of tablets.
Mothers abstain from lullabies,
Fathers refrain from fairy tales,
Children resort to sleeping pills.

In this nation of science
I will perform gyana yajna
And sacrifice to God
The masks of maturity on the faces of children
Their immature samskaras
And the false egos of the elders.
Automated man will cease to exist
With the resounding vibrations of my ‘Om’.

I will acquaint them with the birth of love
And the demise of darkness.
Extend the horizon of my resolute wisdom
Beyond limits.
Let my arms spread to infinity like the vast sky
Where the rising sun is uneclipsed.
Before medicines for every disease
Push them towards the point of no return
I will draw them back.

My yogic culture
Will show the path to a new life.
My vedanta
Will end their sufferings
And my morning song of benediction
Will usher in propitious days.

Swami Niranjan