Буда и Калки аватара
Свами Сатядхарма Сарасвати
Авторски превод Светлана Благоева, Йога студио 108. Моля цитирайте източник и слагайте линк, когато копирате.
Продължение от Десетте аватара – част 3
Появата на Буда около 500 г. пр.н.е. е символ на компромиса между брахманизма и будизма. Буда дойде, за да подчертае стойността на ненасилието, което обществото е загубило като фокус. Това качество е било видно от самото началото на младостта му, когато той отказва да убие лебед, който е ранен от братовчед му, Девадатта, който пада в краката му. Той казва, че щом лебедът е дошъл при него, негов дълг е да го предпази.
От етапа на будхи-манас или на умственото развитие, представлявано от Кришна, човек навлиза в състояние на чисто будхи, висшето съзнание в общение с Атман. Отречението е естествен завършек на този етап на развитие и води до извисяване на всички същества. Ненасилието е качество на будхи. Когато се достигне този етап, няма вече битки за водене. Това е състояние на съвършено отдаване на всепроникващия Бог, който дава възможност на човека да бъде едно с Него и по този начин да се освободи от страх от всякакви други същества. Буда, като олицетворение на будхи, не води войни, а носи убедеността на духовната визия и единство в себе си.
Ние в момента живеем в периода на Буда аватара, в очакване на появата на Калки. Във всяка ера има необходимост за свежи насоки, ново преоткриване на вечните истини и ценности. По времето на Буда, е имало 84 големи философски и религиозни училища, които предлагали объркващи и противоречиви мнения. Тези учащи, които били наистина интересуващи се от духовността били напълно объркани от всички тези възгледи и не можели да решат по какъв начин да се обърнат към светлината. Заедно с философията, ритуалите също били твърдо установени в този момент. Хората вярвали, че щом е извършено жертвоприношение, те биха могли да живеят по какъвто си искат начин, и пак ще постигнат духовни висоти, защото така се чувствали освободени от греховете си. Буда напомнил на хората, че ритуалите не са били предназначени да доведат до просветление.
А обикновените хора от онова време, които не са следвали нито ритуали, нито някаква религия, смятали, че живота е предназначен за наслада и търсили най-вече удоволствие. Другата крайност е била прекалена строгост и аскеза. Буда смятал и двата пътя за низки и недостойни и съветвал учениците си, че човек трябва да поеме средния път, който бил между тези две крайности. Така че времената са родили нов подход между светското и духовното.
Буда бил роден син на Шуддходхана, цар, който е бил кшатрия и член на клана Гаутама на племето Сакя. Оттам и той често е бил наричан Гаутама или Шакямуни. Неговото име по рождение е Сидхарта, а майка му била Маядеви. Преди раждането му е имало пророчество, че детето ще бъде или велик цар или велик Буда (мъдър), факт, който по-късно бил потвърден, след установяване, че детето да има всички 32 основни белези на величие по тялото му. Бащата на Сидхарта, спомняйки си пророчеството, се опасявал, че синът му може да стане аскет и да напусне царството. Така той дал нареждания всички очевидни доказателства за страдание, болест, старост и смърт да бъдат скрити от момчето.
Един ден, обаче, Сидхарта излязъл навън и из улиците видял един старец, прегърбен от старост и бил поразен от мъка, че всички неща, ако те са живи, стигат до този етап на немощ. По-надолу той видял болен човек и размишлявал върху проблема с болестта и страданието. Гледката на мъртъв човек му дал още един повод го подтикне да размишлява върху края на живота и мизерията на съществуването. Тези гледки били последвани от тази на спокоен аскет с купа за просия, отдал се на изучаване и мъдрост, което отбелязало и началото на неговото отречение. Докато той седял и размишлявал върху тези четири знака, при него пристигнала новината за раждането на първото му дете, син, след осем години брак. Неговият отговор на този, който донесъл новината бил: „Ето още една връзка за прекъсване.“ Той нарича сина си Рахол, което означава „окови“.
Шест дни по-късно, той напуснал дома си през нощта, сменяйки царските одежди за дрехите на един просяк и се отправил към гората. Там той започва да практикува аскетизъм сам самичък, но скоро усетил, че без посока, няма да може да прогресира. И той отишъл при двама учители: Арадхиклама, Самкхя учител и Рудрака Рамапутра, учител по йога. Сидхарта прекарал известно време с всеки от тях, след което напуснал с чувство на недоволство и от двамата. Той отишъл в гората Урубилва и практикувал суров аскетизъм заедно с пет други монаси в продължение на седем години. В края на този период тялото му било вече само кожа и кости и той не можел да направи дори четири стъпки, без да падне.
Когато осъзнал, че животът се изплъзва от него и той може да умре без да е осъзнал истината, той решил, че строгите ограничения не са пътят. В този момент доячка минавала покрай него и му предложила една купа мляко с ориз. Той ял от него и придобил достатъчно сила, за да се премести и да седне под Бодху дърво в Гайа, град в региона Урубилва. Там той дал обет: “ Аз не ставам от сянката на това дърво, дори ако костите ми се стопят и кожата ми падне, без да достигна целта, която търся“ И с това влезнал директно в най-висшето състояние на медитация. Това било върховното постижение на живота му и му дало директно освобождение, което го напправило Буда.
По-късно, по време на първата си проповед в Парка на елените в Сарнат, близо до Каши, Буда разказва как този опит бил на петте монаси, с които той бе започнал въздържанието си в Урубилва, като така поставил началото на колелото на Дхарма. Петте монаси, които слушали в този момент, директно получили просветление и станали Буди сами по себе си. Така че тези шест Буди формирали ядрото на Сангха. След това Буда ходел от място на място, много хора се събирали около него и така се оформила малка монашеска общност. Хората напускали домовете си, за да се присъединят към него и да практикуват медитация под негово ръководство. Те живели в отшелничество в гората, като навестявали селата само, за да просят храна.
Когато групата на монаси стана прекалено голяма, Буда ги събрал всички заедно на един кръстопът и им дал следната инструкция: „Сега тръгнете по един от тези четири пътя и стигнете далече. Нека всеки един сам да поеме по своя път. Нека няма две бхикхус, които да останат заедно на едно и също място. Тръгнете във всичките четири посоки. Вървете по този път за благосъстоянието на мнозина, за облекчаване на страданието на човечеството. Не позволявайте нищо да ви връзва. Дръжте пътя на просветлението винаги в ума си. “
В края на живота си, когато Буда бил на около 80-годишна възраст, се разхождал из джунглата Кушинара. Почувствал болки в стомаха и легнал на една страна под едно дърво. След като извикал всичките си ученици, които били наблизо, той дал своето прощално слово: „Всички неща, които са създадени, подлежат на разпадане. Затова работете за спасението си със старание и информираност. Нека всеки един от вас да бъде светлина за себе си. Доверете се изцяло на себе си. Стремете се да бъде напълно самостоятелни. “
Буда винаги е твърдял, че пътят към просветлението е тясна пътека, където само един може да отиде. Ето защо, всеки от нас трябва да го извърви сам. В крайна сметка, дори и учителят не може да придружава ученика. Работата на учителя е приключила, след като покаже пътя. Буда дойде само, за да покаже пътя. Всеки човек трябва да вървят по пътя за себе си.
Ученията на Буда не са били считани за нещо ново или еретично в собственото си време, а като част от Дхарма, която е вечно значима. Това, което той ни учи е средния път, като средство за премахване на страданието и постигане на освобождение. Исторически погледнато, будизмът не е била отделна религия, до 2 век след Христа, 700 години по-късно. Преди това тя е неразделна част от Санатан Дхарма или вечната култура.
КАЛКИ АВАТАР 10 –
Калки е десетия и последния аватар, който ще дойде в края на Кали Юга. Пришествието на Калки е описано в Махабхарата, както и в Калки и Бхавишят Пураните. Калки ще се появи като голям герой, мъжествен, облечен в черно, възседнал бял кон, който ще е е аватар само по себе си. Калки ще носи меч, с който ще поразява всяко зло и ще влиза в битки за каузата на правдата. Тук божествената енергия идва на земята като воина Калки, а конят също е неразделна част от неговата същност част и е най-характерния му знак. Силата, въплътена в коня се равнява със силата на Бог. Калки идва в края на Кали юга, за да унищожи творението, което е потънало в бездната на поквара, след което ще бъде създаден нов свят.
Пураните описват Кали Юга като време на тъмнина, когато хората се ръководят от по-низши импулси. Увеличава се стремежът към артха (богатство) и кама (удоволствия), а дхарма (правилно действие) и мокша (освобождение) изчезват. Към края на този период се казва, че сушата и глада ще бъдат навсякъде. Сетивните удоволствия ще бъдат целта на живота. Етика няма да има. Парите ще определят благородство по рождение, характер и поведение и ще бъдат водещи в това, кое е справедливо и правилно. Децата ще изоставят своите родители. Ведическата наука ще загуби своето значение. Учениците няма да се стремят да учат и ще им липсва чистота на мисли, думи и дела. Стипендиите ще зависят само от способността на човека да говори много. Хората ще проповядват дхарма без да я практикуват в собствения си живот и действия. Домакините, вместо да поддържат отречените от светски живот, самите те ще станат просяци. Горските обитатели ще бъдат очаровани от градския живот. Саняси ще въздишат по богатство.
Ние в момента живеем в началото на Кали Юга, но много от тези признаци вече са налице и се появяват в обществото ни. Социалния ред е в състояние на разпад. Семейната единица се разпада, а социалните традиции се губят. Децата не подкрепят техните родители. Нараства броят на хората без дом в градове по целия свят. С увеличаването на населението и механизацията, разходите за живот ще стават все по-високи. В съдилищата, парите ще са определящи за присъдите. Влиянието на наркотици, алкохол и престъпност няма да има равно на себе си. Телевизията, книгите и изкуството ще демонстрират желанието на социума за чувственост, вулгарност и материализъм.
Това е ситуацията в началото на Кали Юга и тъй като акцента е към всички тъмни аспекти, това ще става още повече. Калки ще слезе в края на този път, когато нещата вече няма на къде повече да станат по-зле, като акт на върховния Бог, за да прибере творението обратно в Себе Си. Калки ще бъде облечен в черно, което представлява унищожението, ще язди бял кон, който символизира духовната сила. В ръката си ще носи една гола сабя, ще лети в небето като пламтяща комета, с която ще унищожи всички негативни елементи. Когато приключи с унищожението, белия кон ще стъпи на земята с дясното си копито. След това костенурката, която подкрепя света ще падне в бездна и света заедно с нея. Така настоящата чатурюга, или периода от четири последователни епохи ще приключи и една нова епоха ще започне.
Идването на Калки представлява периода на преход в края на една епоха, когато световния ред е напълно покварен, отвъд изкуплението, преди идването на изцяло нова епоха. В края на всяка чатурюга Ведите са погълнати от Времето, с което се дава край преди началото на нова чатурюга. През следващите векове, Бог отново ще се появи в света като божествените превъплъщения в различните моменти, за да подкрепя и направлява еволюцията на съзнанието и да поддържа световния ред.
Това е заключителната статия в темата за аватарите.
Йога студио 108