Отвъд Патанджали йога
Свами Ниранджанананда
Авторски превод: Светлана Благоева, Йога студио 108. Моля цитирайте източник и слагайте линк, когато копирате.
Йога сутрите на Патанджали описват осемстепенния път на йога: яма, нияма, асана, пранаяма, пратияхара, дхарана, дхияна и самадхи. Йогата на Патанджали има отношение към индивидуалните усилия, или пурушатри, които всеки човек трябва да направи, за да промени и разбере собствената си индивидуалност и ум.
Практикувайки ямите и ниямите, вие се сблъсквате със собствената си природа, с ограниченията си и негативностите и се опитвате да ги разберете и да ги насочите. Когато практикувате асана и пранаяма, вие осъзнавате ограниченията на тялото си. Опитвате се да подобрите състоянието на тялото, да постигнете здраве, гъвкавост, енергитизиране на пранамая коша и активиране на праните.
Когато практикувате пратияхара и дхарана, отново се занимавате с ума си, опитвайки се да насочите и обуздаете мислите, стремежите, блуждаенето, всички различни ”врити” на ума. Практикувайки дхияна и самадхи след това, вие изживявате единство със себе си. Ето защо Йогата на Патанджали се отнася до хармонизирането и развитието на индивида.
Обаче, трябва да има някакво друго измерение, което следва след аштанга йогата на Патанджали. Когато достигнете нещо, какво правите след това? Как подобрявате обкръжението си? Как да се почувствате част от човечеството? Как можете да помогнете на човечеството да стане по-добро? Ето тук се появява Ащанга йога на Свами Шивананда. Нейните осем части са: служи/serve/, обичай /love/, давай /give/, пречиствай се /purify/, бъди добър /be good/, прави добро /do good/, медитирай /meditate/, осъзнавай /realize/. Това са осемте аспекта на йога, които свързват индивида с човечеството и които започват, когато човек завърши йогата на Патанджали.
За да служите трябва да притежавате чист или неегоистичен ум. Неегоистичните качества могат да бъдат развити, когато усъвършенствате ямите /истинност, честност и т.н./ Когато на лично ниво следвате пътя на яма, трансформацията, настъпваща в ума и личността ви, ви дава способността да надскочите егоистичната си природа. В момента, в който го направите, служенето и отъждествяването с останалите стават спонтанни. Ниямите /чистота, задоволство и т.н./ се превръщат в основата за изразяването на любов, която е по-скоро безусловна, отколкото условна.
Ние знаем, че целта на асаните е да осигурят стабилно, удобно състояние на тялото и ума. Когато изпитвате вътрешен и външен комфорт, тогава да давате е естествено следствие от това състояние. Когато няма блуждаене на ума и разпуснатост на тялото, когато двете са балансирани, когато изпитвате задоволство вътре в себе си, тогава се появява аспекта на даването.
Моето намерение не е да сравнявам ащанга йогата на Патанджали с тази на Свами Шивананда; по-скоро целта ми е да обясня, че при йогата на Патанджали усилието е насочено към разбиране на индивида, отделната личност, индивидуалната същност. В аштанга йога на Свами Шивананда стремежът е индивида да стане част от човечеството, по пътя на изразяване на своите най-добри качества. Това води до реализация, до изчезване на дуалистичната мисловност, ‘аз’ и ‘ти’.
В живота на Свами Сатянанда можем да видим естественият прогрес от йогата на Патанджали към йогата на Шивананда. Съчетаването на двете прави живота по-богат, по-прекрасен, по-вдъхновяващ и обнадеждаващ.
Ganga Darshan, November 1997
