Постигане на баланс на ума и поддържане на духа на йога жив

Свами Ниранджанананда Сарасвати

Авторски превод: Светла М. Благоева, Йога студио 108. Всички права запазени.

Как може човек да постигне баланс на ума, докато живее в свят, пълен с неща, които разсейват и разпиляват ума?

Теоретично, за да има баланс на ума човек трябва да бъде осъзнат, релаксиран, фокусиран и щастлив във всяка една ситуация външно, вътрешно, умствено и емоционално. Да бъде семпъл, естествен, скромен, свободен от гордост и от привличане и отблъскване – рага и двеша, свободен от болка и удоволствие.  Йогите и древните текстове казват че човек трябва да намира баланса като следва дисциплина, която включва всички тези елементи на личен тренинг, които правят човек балансиран, доволен, радостен и в мир със себе си.

Но от практическа гледна точка, това е доста трудно, предвид че има много и различни фактори, които ни влияят. Има толкова много фини изяви и идеи, които поддържат и подхранват човешкия характер, че става много трудно да бъдеш наблюдател. И така човек става част от нещата и губи баланса си, по един или друг начин, по щастливия или по тъжния начин.

Но всъщност има 4 фактора, които могат да помогнат да постигнем вътрешен, умствен баланс. Първият е да има регулиране на крайностите на умствените проекции под формата на мисли, чувства, желания и амбициите. Второто е да бъдем наблюдатели, но не само себе си, но да наблюдаваме и другите хора около нас. Така, както осъзнаваме личните си нужди, по същия начин да бъдем осъзнати и за нуждите на другите. Ако може да направите това, взаимодействието ви с другите ще е много по-хармонично, балансирано, креативно и конструктивно. Така че, себе-осъзнаването също трябва да се разшири и към другите.

Третият фактор е да имате вяра в Гуру. Вярата в Гуру на мен самият ми е помагала много, тъй като създава връзка, която премахва усещането за самота и изолация от живота ни. Идва време, когато всеки се чувства сам, а не само сам, но и самотен, може би нежелан или ненужен. Това лично мен не ме е тревожило, поради тази връзка, разбирането и връзката с моят Гуру.

Четвъртата точка е да имаме отдаване на Божествената воля. Но не в религиозния смисъл на думата, а като чувство. Току що някои пя киртан с името Ниранджанананда в него. Аз не се идентифицирам с това име, тъй като кой е това? Дали е този човек, това тяло, което седи тук? Тогава чувство на гордост и его ще се появи. Или това е човекът, който пее, чувства и мисли за тази ненакърнена, непокварена, чиста природа и блаженство, която името показва? Аз не се идентифицирам с човекът на даденото име, но с качеството на името. И тогава видях и различното измерение на песента, което много от вас няма да успеете да усетите, защото идентифицирате името с човека, а не с идеята и концепцията, качеството.

Аз не се идентифицирам с Бог, макар че аз знам че Той е тук. Аз мисля за Бог във време, в което съм изпълнен с вяра и отдаденост, но през другото време съм напълно далеч от тази мисъл. Подобно на това, защо да се идентифицирам с това тяло? Аз може да си мисля за тялото, когато то огладнява или ожаднява, или когато има нужда от почивка или сън, но когато тялото няма тези нужди, защо да мисля за него? Тогава мисля за нещо друго, което е по-позитивно и креативно. Защо да ставам снизходителен към себе си? Всеки от нас е снизходителен към себе си по един или друг начин.

Следователно, теорията и практиката на постигне на баланс на ума са две различни неща. Трикът е да имаме сила на ума, убеденост, решителност и вяра в себе си, както и способността да продължаваме напред. Това са необходимите качества, за да постигнем умствен баланс.

Ганга Даршан, Индия, Август 1997, Линк към оригиналната статия 

Поддържане на духа на йога жив

Свами Ниранджанананда Сарасвати

Как можем да поддържаме духа на йога жив, когато не сме близко до източника?

Няма точни инструкции, които казват, “Така поддържате духът на йога жив,” но разбирането за йога ще ви даде отговор на въпроса. Това разбиране трябва да дойде от вашата лична садхана, убежденията и решителността.

В крайна сметка йога е духовен процес. Започвате с физически практики, асана, пранаяма и медитация, но в крайна сметка откривате че йога е духовен процес. В този процес разбирането за някои неща идват спонтанно: освобождаването на самскарите (архетипи, впечатления, запечатани в подсъзнанието), задръжки и привързаности, които са его-ориентирани, материалистични и ни привързват към тамастичното (негативното и тъмно), стагнираното, летаргичното, където не желаете да се променяте, но пък има желание за нещо хубаво да се случи.

Когато човек практикува редовно йога, садхана, мантра и медитация, спонтанно се променя отношението ни в живота. Променя ни и връзката, която създваме със своя Гуру, връзката, която създаваме с учителя ни по йога, с гуру-братята и сестрите, променяме се и чрез позитивните, креативни връзки, които можем да създадем в семейството, с децата, със съпруга или съпругата.

Ставайки все по-позитивни, откриваме и се усещаме все по-близко и до източника. Ако сте негативни, фанатизирани, истерични, ако сте твърде вкопчени в собствените си идеи и умът ви не е отворен и широко скроен, тогава усещането за изолация ще е много силно. Естествената трансформация се случва, когато станете едно с идеята, духът на йога, с практиките на йога, с Гуру.

Така че това не е въпрос на инструкции, които да следвате, за да запазите духът на йога жив. Накрая всичко се свежда до личните ви усилия да изживеете трансформацията, да бъдете по-позитивни, по-креативни и ефективни в живота си. В момента, в който направите това, ще изживеете този дух, дали ще е Бог, йога или гуру, защото те означават едно и също. Това е откриването на себе си, което е целта и духът на йога.

Някои насоки могат да дойдат спонтанно и естествено чрез общуването и взаимодействието ви с гуру. Това е друга материя, но не е крайното нещо, защото каквито и съвети да получите от гуру, вие ще зависите от това, че имате някаква специфична нагласа, в момента, в който търсите съвет. Ако се чувствате депресирани и питате гуру или йога учителя си как да преодолеете депресията, тогава той или тя ще ви напътстват според ситуацията, в която се намирате в този момент. Така че дори взаимодействието и комуникацията с гуру не е пълното решение за поддържане на духът на йога жив, тъй като той или тя ще взаимодействат с нас според нуждите ни и нивото, на което се намираме в момента.

Нивото ни е повърхностно, защото постоянно се опитваме да удовлетворим себе си. Искаме също гуру да ни даде някакви инструкции, които са съвместими с нашите желания, амбиции, желания, харесвания и нехаресвания. Ако аз попитам моят гуру дали мога да ям пица или не и той каже не, аз ще започна да се чудя защо, когато пицата ми е готова и е пред мен. Пицата е само пример, но и за другите неща се случва по този начин.

Така че даже гурувците нямат точен отговор. Те винаги са много двусмислени, тъй като знаят че просто няма да следвате техните инструкции. Те се ограничават в това да ви кажат коя медитация или коя асана или пранаяма да правите. Истинския съвет и инструкция идват когато сте готови и отворени да възприемате, когато имате доверие и вяра, отдаденост към себе си и идеите, зад които стои вашият гуру.

Следователно, казано е че ученичеството е много труден път. Всеки иска да бъде гуру, но много малко искат да са ученици. Трябва да погледнете от позитивната страна на живота си, за да може да поддържате духът на йога жив. И тогава ще откриете този дух.

Австралия, Октомври 1996, линк към оригиналната статия