За всички мъже, които си мислят че къщите им са вълшебни и се самопочистват. За всички жени, които са вълшебници!
Аз съм партньор, а не гостенин, който само яде и спи
Един приятел ми дойде на гости, седяхме и си говорехме за живота.Казах му: „Отивам набързо да измия съдовете, малко останаха, бързо ще се върна“
Погледна ме сякаш съм му казал, че ще конструирам космически кораб.
Каза ми с възхищение, но малко смаян:
„Добре е, че помагаш на жена си, аз когато го направя, моята не цени. Една седмица чистих пода и не получих и едно „благодаря”. “
Седнах да му обясня, че аз не й помагам:
„Жена ми не се нуждае от помощ, нуждае се от партньор.
Аз съм партньор у дома, защото всички задачи са разделени. В никакъв случай не става дума за помощ.
Чистя, защото и аз живея тук.
Готвя, защото и аз ям.
Мия съдовете след хранене, защото съм ги използвал.
Не й помагам за децата, а ги гледам, защото това са и мои деца и ролята ми е да бъда баща.
Сгъвам и гладя дрехи, защото това е и моето пране.
Аз не помагам в домакинството, аз съм част от него. “
Що се отнася до оценяването и уважението, го попитах дали някога му е минало наум да каже на съпругата си, след всичко чистене, пране, гладене, готвене, смяна на спално бельо, нещо от типа: „Скъпа, ти си фантастична!“
Разбира се, отговорът беше отрицателен.
„Струва ти се абсурдно да кажеш нещо такова? Изглежда ти странно? И когато ти, веднъж на 100 години си избърсал пода, си очаквал минимална награда –благодарност?
Защо? Помислил си, че си чудесен?
Може би за теб всичко е нейно задължение? Може би, защото си свикнал, че друг трябва да го прави, и не е нужно да си мръднеш пръста?
Затова, цени, както би искал и теб да те ценят – по същия начин и със същия ентусиазъм.
Подайте си ръка и се дръжте като истински партньори, а не се дръж като гост, който е дошъл само да яде, да спи и да почива … „
Оригинална статия: Писмо От Един „Чехлю“: „Аз Съм Партньор, Не Гост, Който Само Яде И Спи“
Всичко написано при повече семейства /съжителстващи/ у нас е вярно. Приема се като даденост най-често жената да носи на плещи домакинските задължения, а в служебните няма разделяне.
Статията ми хареса, амбицира ме да направя опит да променя повече неща в дома ми, макар, че за ~ 30 год. малко съм постигнала.
В живота наистина трябва да бъдем партньори.
Страхотна статия, която ни кара да се замислим и да се променяме!
Да, за съжаление се смята, че жената трябва да върши цялата домакинска работа.