ДХАРМА – Свами Вибхути Сарасвати

Авторски превод: Светлана Благоева, Йога студио 108 

Израстването и трансформацията се случват, опитвайки се да живеем между 4-те стени на дхарма – сатям, истина, шудхата, чистота, каруна, състрадание и даан, даване. А таванът на дхарма е трансцеденталното съзнание.

„Дарма не означава религия, а ангажираност в процеса на постигане на пълната личностна реализация. Ако аспектът на дхарма не е свързан в структурата на йога, то тогава той няма да има значение за практикуващия. “ Свами Ниранджананда

На никой друг език няма еквивалент на санскритската дума дхарма (dharma). Тя многократно е била превеждана като задължение, правда, морален закон, правилните самскари, същността, преследване на истината, и т.н., но в крайна сметка значението й е трансцендентално; то не може да бъде разбрано от интелекта, от ограничения ум. Дхарма е преживяване, което се разгръща спонтанно вътре в нас, когато човек започне да разбира мястото си спрямо останалата част от творението и отвъд него. Думата дхарма произлиза от санскритското дхарана (dharana), което означава поддържане, установеност. Коренът е dhri и означава поддържам, крепя, подхранвам. Това е една възвишена концепция, вечна и неизменна, далеч извън обсега на морала и социалните закони. Дхарма е великата космическа сила, която държи всичко заедно в перфектна хармония. На дхарма се дължи това, че планетите следват техните отделни орбити без да се сблъскат, че слънцето изгрява и залязва, че луната се пълни и празни, че моретата имат приливи и отливи, а сезоните следват един друг в идеален ред и ритъм. Представете си какво би станало, ако слънцето не изгрее, ако планетите решат да следват различна траектория, ако дойде зимата, вместо на лятото или есента наместо на пролетта? Човечеството ще бъде хвърлено в пълен хаос. Поради дхарма или космическия ред, природата е единна и добре регулирана.

Великият проектант

Дхарма е божественият принцип зад всички неща и всяко движение в модела на вселената; на универсалния код, който отрежда мястото на всяко нещо и определя как всяка част от сътворението, от най-голямата планетата до най-малкия микроб, би трябвало да функционира в хармония с всеки и всяка друга част. Всичко е било щателно разработено и предварително планирано от майстор плановик. Дори и най-малките бактерии, и най-незначителното стръкче трева имат своята дхарма. Съществува единство на всичко съществуващо и ние сме само малки винтчета в голямото дхармично колело, само вълни в огромния океан. Всяко падането на листо, всяко разцвъфване на цвете вече се е случило в едно друго измерение. Това е, което Христос е имал в предвид, казвайки: „а вам и космите на главата са всички преброени.“

Всичко е съединено помежду си чрез невидими нишки, всяка от които минава през центъра на нашето същество, за да бъде всичко напълно взаимосвързано. Суфиите казват: „Ако едно цвете се полюшква, вибрациите ще се усетят и на най-отдалечената звезда.“ Всичко има своя роля в общото. Без частта цялото не може да съществува. Дхарма е същината на нещото, което го прави това, което е. Огънят гори, вятър духа, водата тече, птиците летят, а розата разнася аромата на своите листенца – това е нейната природа, нейното естествено проявление, нейната дхарма – ето това е тайната на живота. Слънцето огрява със своята светлина и топлина, дървото предлага плодове и цветя; природата винаги ни дава и никога не иска нищо в замяна.

Сатя (Satya)

Основният принцип на дхарма е разгръщането, еволюцията на всички части в рамките на цялата вселена; това е реализацията на човешкия дух вътре в нас; обителта на Всевишния, на Атман, душата; това е финалното осъзнаване, че всички сме едно. Ние всички сме едно и дхарма е великото неизменно право, което свързва всички ни в едно цяло, една единица, едно единство – йога! „Всичко е едно и едното е всичко.“ Ето това е убежището на Сатя, истината.

Дхарма всъщност се ражда от Сатя – това, което допринася за благото на всички живи същества, независимо от класата или вероизповеданието, нито от етапа на еволюцията, който човек е  достигнал. Според дхарма истината е нашата изконна природа и по същество всички ние сме божествени. Според дхарма върховният дух живее в сърцето на всяко живо същество и следователно трябва да се признае правото на всички същества да живеят и да се развиват в съответствие с тяхната лична свадхарма и спрямо Великия план – великата вселенска Дхарма. Чувството, че превъзхождаме другите е тамастично; желанието да доминираме над другите е раджастично, но разбирането, че в схемата на цялото аз имам свое собствено място, а ти – твое, е сатвично.

В хармония с природата

Дхарма е това, благодарение на което имаме хармония с Бога или иначе казано – с универсалния принцип, с природата. Постоянните усилия за насочване на божествената енергия в нашия живот са процес на дхарма, защото истинската дхарма е свързана с Бога, а не с човешките същества. Това е законът за вътрешното израстване, който се разтваря като цвят на роза, когато напредваме в духовното си развитие. Когато прогресираме във вътрешния си живот, разбираме по-добре както самия него, така и собствената си дхарма във връзка с него.“ Дхарма е тази, която подкрепя един срещу всички коефициенти. Великият законодател Ману казва: „Дхарма разрушава този, който я нарушава и защитава този, който се придържа към нея.“ Наречена е не само семето на живота, но и неговият плод.

Действаме ли срещу правилата на природата, ще страдаме от постоянни спънки, но ако изучаваме природата около нас, можем да разберем как да живеем в унисон с естествения ред. Когато слънцето изгрява, птиците започват за чуруликат, да търсят храна и т.н. След залез слънце те не ядат, а се оттеглят в гнездата си за през нощта. Всичките им движения са в хармония с естествения цикъл. Мравките знаят кога дa преместват яйцата си, всички животни разбират инстинктивно как да играят ролята, отредена от съдбата им. Природата поддържа целия живот и се проявява със спонтанност и радост. Ето защо най-големите духовни традиции използват символи на природата, за да ни учат на духовност – течаща река, роза, лотос, лебед, дърво на живота, и т.н.

Природата може да бъде най-големият ни учител. Човек, който е готов да се учи, може научи всичко от нея. Но този, който не е готов да учи, не може да научи нищо дори и от Буда, Христос или Мохамед. Бог може да ни говори чрез всяко едно средство, дори и чрез едно дърво или животно, чрез звукa на реката или чрез птиците, летящи към дома на фона на залязващото слънце. Двадесет и четиримата гурута на Даттатрея представляват преди всичко различни аспекти на природата.

Свадхарма (Swadharma)

Парамахамса Сатянанда е казал: „Докато не осъзнаете истинската си сварупа (swaroopa), тоест форма, вие няма да изпитате върховното блаженство, което е ваша лична собственост. Това е вашият пръв и най-важен дълг, вашата дхарма.“ Тук той има предвид swadharma или дхармата на отделния индивид според неговото естество, раждане, карма и т.н.

На светско ниво дхармата еволюира като начин на живот и кодекс на поведение, чрез който всяко човешко същество разбира позицията си в цялото и се държи с любов, уважение и чувство за отговорност към всяко друго живо същество. Това е обобщено от Христос, когато казва: „Прави на другите това, което искаш те да правят на теб.“ От гледна точка на дхарма никой не е по-високо или по-ниско от другия. Всяка наша мисъл, дума и действие, според дхарма, според Христос, Кришна и всички велики души, следва да допринася за благосъстоянието на всички, включително и на природната среда, в която живеем. Както казва Парамахамса Сатянанда, „Този, който живее за другите, живее наистина.“

Да следваш собствената си дхарма е да разгърнеш божественото в себе си. Да не следваш собствената си дхарма означава да не живееш в хармония с Творението. Според Бхагавад Гита, правилното изпълнение на дълга, правлното действие във всяка една фаза на живота, при условие че е изпълнено без привързаност, ще доведе до реализация. И дългът трябва да се извършва не само по отношение на семейството и приятелите, но също така по отношение на обществото, морала, духа и космоса.

Рама – въплъщение на дхарма

Да бъдеш въплъщение на дхарма означава да бъдеш въплъщение на Бога. В тази връзка личността на Рама днес се смята за свят именно поради стриктното си придържане към дхарма. Когато адхарма преобладава, божествената сила се спуска в такива велики души като Рама, Буда, Христос или Кришна, за да поддържа дхармичния баланс, за да поднови социалния и морален ред. Кришна казва в Бхагавад Гита: „Винаги, когато има спад на дхарма и възход на адхарма, аз слизам на земята в човешка форма. За защита на доброто, за унищожаване на нечестивите и за установяване на дхарма аз се раждам във всяка една ера.“ Той е бил въплъщение на дхарма и е следвал свадхармата си с абсолютно съвършенство.

Кармичния закон

Свадхарма е самата практика на нашето същество. Това не е нещо, наложено от обществото или определено от Бога, а резултатите от миналите ни действия в предишни животи. Животът ни се управлява от един морален закон. Този закон за причината и следствието е законът на природата. Замислете се над думите на Христос: „Каквото посееш, това ще пожънеш“. Законът за кармата, законът на прераждането е това как моралният ред на Вселената работи в живота на всеки индивид, докато той достига до състояние на съвършенство.

Не можем да кажем какво е абсолютно добро или лошо за всички хора и във всички времена. Дхармата на всеки е уникална, както отпечатъците на пръстите му, но може да кажем, че дхармата на този човек е това, което му помага по пътя към себереализацията. И никой не бива да се опитва да имитира дхармата на друг. На пример, дхармата на войника е да убива, адхармата на светеца е да даде живота си за другите, какъвто е бил случаят с Христос, Сократ и Манзур.

Юга дхарма (Yuga dharma)

Юга дхарма е стойността, която обединява индивида, за да се формира цялостната организация, наречена общество. Необходимостта да има дхармична основа за обществото съществува, за да станат колкото се може повече хора способни да се развиват и оцеляват духовно, вместо да се следва днешната концепция за оцеляване на по-силния с цел сетивна наслада. Днес ние функционираме на животинско ниво. Дхарма означава сътрудничество, а не конкуренция. Бедните и слабите са също толкова стойностни, колкото богатите и силните. Алчността, манията за притежание и измамата над други хора поради собствена изгода са неетични, защото са напълно антисоциални и абсолютно противоположн на дхарма – те са адхармични.

Трябва да минем през обществото, за да го надскочим. Трябва да преминем от непрекъснато променящите се, времеви социални ценности към абсолютните, вечни и духовни такива. Външният социален живот също трябва да има своите корени в дхарма. Нашите задължения и отговорности към другите хора в социален контекст трябва да бъдат регулирани вътре в този социален контекст. Дхарма означава дълг и задължение към семейството, обществото и околната среда във връзка с целия еволюционен процес. Тя е отвъд всички религии и философии на света.

Като краен коментар относно дхарма, Свами Шивананда казва: „Дхарма е тази, която те води към пътя на съвършенството и слава. Като свое последствие тя носи щастието както в този свят, така и в следващия. Дхарма е това, което ви помага да имате пряко общение с Господа. Ако я престъпите, тя ще ви убие. Ако я защитите и тя ще ви защити. Тя е единственият ви спътник след смъртта и единственото убежище на човечеството. “

Превод Йога студио 108
Линк към оригиналната статия:

http://www.yogamag.net/archives/1998/esep98/dharma.shtml