Мъдрост от различните краища на света

Думи на мъдрост от различните краища на света

Във всички култури има мантри. Думи, които да живеем, философия, която да следваме в живота си – някои от тях създаваме като смесица от нашия опит, други са ни предадени по традиция от семейното ни потекло, а трети са сбор от вярвания на различните народи. Тези така естествени мъдрости извират от години на поколенчески и географски влияния, които са създавали народо-психологията на хората.

Това, което повечето хора не знаят за йога е, че тя е традиция, която постоянно се развива и еволюира. Както всички неща в живота, приспособяването е ключът към оцеляването. Йога се преоткрива отново и отново, като се вдъхновява от различните начини и форми на живот и в съвремието. Тези различни вярвания от цял свят, всяко със своето семе от знания, бихме могли да внесем в нашия живот и нашата йога практика.

Лагом

Не прекалено много, не прекалено малко. Lagom е най-добре – шведски израз

Лагом, означава да имаме мярка. Или да търсим баланса. Да знаем колко е достатъчно. Да можем да познаваме нуждите си и да не ги бъркаме с амбиции. Тази концепция е широката идея на шведите за умереност във всичко. Или да имаме точно толкова, колкото ни е необходимо.

Хюга

Hygge е датското изкуство да се наслаждаваме на простите удобства, които животът може да предложи. Буквално означава „забавно“. Да се наслаждаваме на настоящето. Как да живеем в действителния момент, както и да се наслаждаваме и на моментите на покой. Да умеем да създадем уют и да се наслаждаваме.

Икигай

Ikigai е японската тайна за щастие и дълголетие, като намерим причина да живеем. Икигай също ни учи да откриваме страстта в това, което правим и да му се радваме. На японски е съставена от думите „живот“ и „струва си“. Икигай за японците са всички онези неща, които придават смисъл на живота им и го правят стойностен – приятелствата, трудът и почивката, правенето на добро и отношението към храната и света около теб. Казват, че за всеки човек икигай е нещо различно. За един може да е градината, в която работи всеки ден, за друг – професията, която упражнява цял живот без да се почувства отегчен, защото я усеща като призвание.

Ичи-го-Ичи-е

Това би могло да се преведе като ‘този момент съществува само сега и никога няма да се повтори.’ Важно е да приемем, че има неща, върху които не можем да влияем. Такива са ходът на времето и мимолетната природа на заобикалящото ни.

Уаби-Саби

Японците, като култура с много добре запазени традиции, неслучайно имат два термина тук. Wabi-Sabi е за намирането на красотата в несъвършенството. Перфектен пример е Kintsugi, изкуството да се подчертават пукнатините в счупената керамика. Това значи да сме честни пред себе си, когато не сме съвършени в нещо, но това не значи, че не можем да опитваме. Тогава се получава съвършенство в несъвършенството 😉 Приемането на несъвършената природа на живота и нещата.

Niksen и Wu Wei

Никсен е нидерландската концепцията да не правиш нищо. Докато Wu Wei е дао концепцията да правиш нещо, като не правиш нищо. Все едно един и същи мост, но имаме двата му края. Никсен е възможността в действието на недействие, да придобием повече яснота. В даоистката концепция У Вей ние не правим нищо, защото наблюдаваме потока на живота, преди да вземем някакви решения. От която и страна на „моста“ да предпочете да минете, посланието е все едно и също. Имаме нужда от покой, за да можем да сме ефективни в действията си.

Approvoise – Апровуз

На френски означава да се опитомиш, но житейската концепция е свързана с това да създадеш връзка и да рискуваш с някого. Чрез формирането на силни връзки с хората около вас, вие ставате популярни, мили, ценени. Формирането и укрепването на връзките с хората, а дори и местата, на които имаме доверие, са ключови за всяко успешно начинание.

Баянихан

Баянихан е традиционно събитие в местните филипински общности, в което целият град помага на семейство, което се мести, като буквално вдига къщата и я премества на новото място. Баянихан е за това да бъдем част от общността и всичко, което тя предполага. Помагаме си взаимно във време на нужда, сътрудничим. А, за да създадем общност, имаме нужда от силна връзка помежду си.

Долче Вита – La dolce vita е състояние на духа. Стремежът към щастие. Тук и сега, във всеки един момент, във вкуса, във вятъра, в уханието, в любовта и смеха. La dolce vita изисква да си доставяш удоволствие всеки ден и да се наслаждаваш на малките неща в живота, да откриваш красотата във всичко.

Питали хора от различни националности за най-характерния израз в езика им. Испанецът казал: „Маняна„, което значи: „Спокойно и утре е ден“. Турчинът казал: „Яваш-яваш„, което е нещо като маняна, но ако не утре, то вдругиден, другата седмица… Арабинът казал: „Иншаллах„, което, обяснил, е нещо като маняна и яваш-яваш, ама без този елемент на прибързаност.

Всички тези интернационални понятия не ви ли звучат като едно – йога 🙂