Разказ на малката Жанет (11 г.) за Йога уикенд на Йога студио 108 в Гърция

Ден Първи (1 of 2,5)

Пътуването беше дълго, слънцето се скри, облаци закриха луната, а мама спираше на всяка табелка със странни букви, за да провери пътя…
И ето – Светла профуча край нас, а аз учудено гледах регистрационния й номер…0108…и скоро бяхме в хотела…Сутринта все още се въртеше в главата ми – как разказвах на всички, че заминавам за Гърция и затова няма да мога да дойда в градинката…Как един облак с форма на бързоскоростно пиле се рее във въздуха…Как заспах и си мислех, за всичко, ставащо наоколо… Ето, сега пиша това, а утре ме чака (надявам се! ) цял ден, пълен с приключения и смях на Разходка с лодка…

Кратък гръцко- български речник:

Παρακαλo [ Паракало ] – Моля – използва се за вдигане на телефон
γειo σου [ Ясу ] – Здравей, Довиждане
μικρoς [ микрез ] – Малко – използва се за кормораните, живеещи в езерото
Oχι [ охи ] – Не, но не когато искаш да кажеш „да”
ναι [ не ] – което всъщност значи „да”
δωμoτιο [ доматио ] – значи стая 🙂

Втори ден (2 of 2,5)

Може и да не съм свикнала да ме будят в 6.20 сутринта в СЪБОТА, но ето на крака съм и гледам изгрева, рисуващ картини в небето..Аз самата виждах все по- нови и нови, с помощта на въображението си.

Йогата сутрин гарантира добро начало на деня. Да не говорим колко беше забавна позата „8 опорни точки” – с мама обрахме чакъла от земята ;))). Плашихме птици размахвайки ръце, поздравихме Слънцето като начинаещи и напреднали – и да не говорим колко добре ми се отрази дрямката (йога нидра) след една мнооого дълга разходка сред селото…

Хората са много набожни, къщите са много модерни за едно село и в ума непрекъснато ми се въртеше идеята да спъна онова момиче с коня, понеже беше много досадна*. (бел. на ред.* Докато се разхождахме около кея на езерото, имаше наблизо конна база и използваха рекламен трик, едно от момичетата постоянно ни обикаляше с един хубав черен жребец, но повече ни отблъскваше, отколкото да ни накара да яздим коне. И беше наистина досадна….)

От друга страна разходката из езерото ни донесе много подаръци за България… Цяла чанта със седефени речни миди… Искаше ми се колкото може по- рано да зарадвам приятелките си с тези прекраси миди, но въобще не ми се тръгваше…

Планинските коне можех да гледам до безкрайност, залеза и изгрева също…

Такъв изгрев никога няма да видиш през дърветата в София… или поне на мен така ми се струваше….
Денят беше прекрасен, как исках да не свършва…

Ден втори и половина (2,5 of 2,5)

Защооо?!…Защо трябва да си тръгвамее?… Не може ли да остана тук? Не е ли хубаво? – Да, беше хубаво, дори прекалено… Направо нарисувано беше това езеро..и пеликаните и кормораните и белочелите гъски… Знаех, че ще трябва да се върна в къщи, но от друга страна пък ще започна да ходя на йога, щях да видя приятелите си, щях да разправям на всички, че не съм направила нещо, защото съм била извън България… Ъъъ…нямам мисли, но нали за киртаните не са нужни много мисли, просто се наслаждаваш на музиката, странния ритъм и пляскането с ръце – ах, да, да не забравя и трудно повторимите срички ;)))))

Ооох мамоо, не искам да се качвам в колата…Я! Free Shops (Свободни шопи :)))) – Мамо, мамо! Хайде да слезем… Мамо, може ли Тоблеронче… А бонбони?… Мамо, за какво са ни мандарини и портокали?… Ох, тези гърци много смешно ни произнасят имената… Една от петте коли с красавици тръгва към границата..СМС-и „Welcome Bulgaria” и усмивки за завръщането у дома..