Последното пътуване – поема

292

„Последното пътуване“ от Свами Сатянанда Сарасвати

 

Тръгнал си на път, когато бил си млад,
да търсиш и да питаш кой си ти
и какъв е смисълът и целта на всичко това.

Пътувай смело, не се страхувай, защото вече сам не си.
Закрилян си от мантия от любов
и невидими ръце те водят и насочват.

Макар и понякога несигурен да си и силата да те напуска,
бъди уверен, че целта си ти ще стигнеш.
Пътувай смело и в моменти на умора
си дай почивка, спри и помисли
за величието на възвишените върхове, които теб очакват.
Защото ако се преумориш, може да не устоиш
на изкушението и мисълта за връщане назад.

Какво оставил си, което изисква да се върнеш?
Твоите амбиции в света приключени са,
макар и все още да не осъзнаваш това добре.
Все още не си уверен къде принадлежиш
– тук или там, но всъщност ти си вече при мен.
Разбрал си празнотата на светския живот,
но все още не си достигнал другите нива.

Ти не си уверен къде принадлежиш,
но аз зная кой си и къде е твоят дом,
и къде ще откриеш всичко, което търсиш.
С миналото е свършено вече и да се върне то не може.
Всичко там бе част от пътешествието
на твоята душа и стремежът ти да
откриеш истинската твоя същност.

Ти вече започна да разбираш кой си
и каква всъщност е целта на живота твой.
Ако сега се върнеш към
светския живот, ще бъдеш загубен
и животът ти ще е прекаран напразно.
О, дете мое, дръж погледа си винаги върху целта!
Ти си мое дете, което се завръща при мен.
Нека да видим кой може да ни раздели.
Любов и светлина обгръщат те сега.

Оригиналът на английски


2 коментара

  1. Цветина каза:

    Много силно… При последните редове ме залива топлина.

Оставете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *