10 явления, застигащи ни по духовния път

1 511

10 явления по духовния път

По материали от spiralata.net

 1. Духовен „фаст-фууд“. Когато духовността се смесва с култура, която цени скоростта, многозадачността и получаването на незабавно удовлетворение, получаваме духовен „фаст-фууд“. Той се явява резултат на широко разпространените и напълно разбираеми фантазии за това, че лесно и бързо можем да се отървем от страданията. Обаче трябва да ни е съвсем ясно: духовната трансформация не може да се достигне ненадейно и необмислено.

2. Изкуствена духовност. Изкуствената духовност се проявява в това, че човек разговаря, облича се и постъпва така, както си представя, че би правил духовния човек. Това е вариант на имитация, както например плат с рисунка на леопард имитира истинската кожа на леопарда.

3. Объркана мотивация. Макар стремежът ни към израстване да е винаги истински и чист, той често се смесва с по-низши мотиви като да бъдем обичани, желание за принадлежност, желание да запълним вътрешна пустота, убеждение, че духовният път ще отстрани страданията ни, и духовни амбиции – желанието да бъдем особени, най-добрите, „единствени по рода си“.

4. Отъждествяване с духовен опит. В този случай егото се отъждествява с духовен опит и си го присвоява. Започваме да вярваме, че въплъщаваме това прозрение, което някога ни е посетило. В повечето случаи тази болест не се задържа. Но в хората, които се смятат за просветлени и/или стават духовни учители, тя се задържа дълго.

5. Одухотворено его. Тази болест се появява, когато самата структура на егоическата личност се отъждествява дълбоко с духовните идеи и концепции. В резултат се получава непробиваема егоическа структура. Когато егото се одухотворява, ставаме неуязвими за помощ, нова информация или конструктивна обратна връзка. Ставаме непроницаеми, духовният ни растеж спира и всичко това е в името на духовността.

6. Масово производство на духовни учители. Има няколко широко рекламирани духовни традиции, които постоянно произвеждат хора, които се смятат за просветлени или учители, но всъщност не е така. Това е като някакъв духовен конвейер: малко сияние, малко прозрение и – оп-а – ти си просветлен и може да просветляваш околните в същия стил. Проблемът не е в това как обучават тези учители, проблемът е в това, че те се представят за духовни учители.

7. Духовна гордост. Духовната гордост възниква, когато след многогодишни напрегнати усилия практикът действително достига определено ниво на мъдрост и използва това достижение, за да оправдае липсата на по-нататъшна практика. Усещането за „духовно превъзходство“ – е още един симптом на тази болест, предаваща се по духовен път. Симптомът е фино усещане за „аз съм по-добър и по-мъдър от останалите, защото аз вървя по духовен път“.

8. Колективно съзнание. То още се нарича групово мислене, психология на култа или болестта на ашрамите. Това е коварен вирус, много подобен по доста свои елементи на традиционната съзависимост. Участниците в духовната група сключват между себе си фино и неосъзнато споразумение за това как е правилно да се мисли, говори, облича и действа. Личностите и групата, заразени от „колективно съзнание“ отхвърлят другите личности, ценности и обстоятелства, които не се вписват в техните правила.

9. Комплексът на избрания. За съжаление, комплексът на избрания се отнася не само за евреите. Това е убеждението, че „нашата група е по-духовно развита, силна и просветлена или по-просто казано, най-добрата от всички останали групи“. Има много важно различие между разбирането, че човек е намерил правилния път за себе си, учителя за себе си или своя група от съмишленици и усещането, че той е намерил Единствените такива.

10. Смъртоносния вирус „аз достигнах“. Тази болест е особено опасна, доколкото може да бъде и смъртоносна за духовната ни еволюция. Това е убеждението, че сме постигнали целите на духовния път. Когато това се загнезди в нашата психика, духовният ни прогрес спира. Когато започваме да вярваме, че сме стигнали края на пътя, по нататъшното ни израстване се прекратява.

Превод Таня Т., източник Спиралата 


2 коментара

  1. Az iskam da popitam dali kogato 4ovek ima pani4eski strah ot neizbejnata za vsqko jivo suzdanie smurta, a tova se otrazqva na negovoto dushevno sustoqnie i zdrav um togava kak da si pomogne 4ovek ?

    1. Страхът от смъртта, която не е неприятна и всяка вечер когато заспивате, всъщност умирате за малко е част от схемата на човешкия ум. Поради това, че сме привързани към сетивата, към изживяванията, към емоциите и хората, към материалния свят. Смърт няма. Има оттегляне на праната от тялото, умът и съзнанието продължават да съществуват като душевна форма, докато им дойде време за ново тяло или ако са стигнали до края на човешката еволюция – друго.
      Всеки трябва да се справи с това. Смъртта е навсякъде около и в нас. Нашите клетки непрекъснато умират, ние се обновяваме постоянно. Всъщност смъртта е трансформация. Бих препоръчала просто да четете книги по темата, да мислите, купете си Тибетската книга за живота и смъртта.
      И най-вече да се наслаждавате на живота си, колкото ви е отредено. Защо живеете в бъдещето. А и аз смятам и че смъртта е илюзия и сме накарани да мислим че сме смъртни. Всъщност няма смърт. Просто в един момент имаме нужда от нещо ново и свежо – както си сменяте колата 😉 За по-нов модел 😉

Оставете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.