Ролята на духовния дневник
Автор Светлана Благоева, Йога студио 108 – Тази статия е с авторско право. 
Свами Ниранджанананда казва: Духовният дневник не е автобиографичен разказ за промените и трансформациите, които усещате, нито опит по духовния ви път. Много хора превръщат воденето на духовен дневник в автобиография, но всъщност той е само крайъгълен камък, показател за непоколебимостта на решението ви да постигнете нещо или да станете нещо в живота. Ние мислим и изпитваме желание за много неща, но това, за което мислим и което желаем няма прана, в него няма живот. Дори санкалпата и силата на волята ни се променят и оцветяват според навиците, желанията и обстоятелствата.
Човек може да е пристрастен към цигари, наркотици, алкохол или нещо друго. Той си мисли „Трябва да се откажа от това, то не е добро за мен”, но тази мисъл е безжизнена, защото е повлияна от навика и от средата, с която продължавате да общувате. Приятелите ви казват „Започни с твоята санкалпа от утре, днес сме на парти” и тогава мисълта ви се повлиява от тях, от навика, от обстоятелствата и по тази причина никога не може да се осъществи, това е мъртва мисъл.
Мисъл и желание с енергия са онези, които могат да премахнат влиянието на всичко друго. Ако се появи мисъл „От днес повече няма да върша това”, ние ще бъдем способни да я последваме. Това е проява на сила на волята, това е мисъл, която има сила и енергия, тя може да засенчи други влияния и да надрасне навиците. Писането на духовен дневник определя тази непоколебимост и всеотдайност, тази санкалпа. Духовният дневник се превръща в постоянно напомняне за това, което сте решили да постигнете в живота.
Ние мислим много неща, но след това ги забравяме. Например може да си мислите, че пушенето и пиенето са вредни, и да можете логически да го докажете, но когато дойде момента, губите спомена за логиката и попадате под влиянието на навика.
Следователно в една слаба и безжизнена мисъл има загуба на памет. Целта на духовния дневник е да ни прави осъзнати за това как мъртвите мисли могат да се трансформират чрез постоянство и убеденост и с разбиране и вярност към това, което е правилно. “
Духовният дневник ни дава възможност да си правим себе-анализ, да следим ежедневието си и да имаме повече осъзнаване за това къде сме, къде отиваме и към какво се стремим. Дневникът ни напомня постоянно че следваме дисциплина, учи ни да бъдем честни със себе си и помага да преодоляваме трудните моменти в различните практики. Имайки духовен дневник, това ни дава възможност да се връщаме назад и да виждаме какъв прогрес сме постигнали, къде сме имали трудности, къде можем да станем по-добри, къде сме се справили добре и къде не толкова. Това е още един начин да подобрим осъзнаването за себе си и за нашето ежедневие. Правейки ретроспекция на деня, преценяваме ситуациите и реакциите ни.
Пишейки духовен дневник всеки ден, практикуваме и първите стъпки на Раджа йога – яма и нияма – сатя и свадхяя.
Сатя – истинност, практикуваме истинност и откровеност към себе си. Свадхяя – едно от определенията на тази нияма е себеизучаване и анализ – правейки ретрoспекция и преценявайки как сме действали и какво сме изживели през деня.
Ето примерни въпроси, на които да си отговаряме ежедневно, препоръчани от Свами Шивананда:
Духовен дневник
1.Час на ставане?
2.Час на лягане?
3.Часове сън?
4. Продължителност на йога садханата?
5. Какво беше състоянието на енергията ми през деня?
6. Какво беше състоянието на ума ми през деня?
спокоен / неспокоен /замъглен / ясен / депресиран / щастлив /загрижен / отпуснат / раздразнителен / уравновесен
7. Работа върху едно положително качество?
8. Състояние на здравето?
9. Задоволяващ ли беше денят?
10.Четене на духовна литература (колко време)
11. Успях ли да контролирам храненето си (решената диета, време на хранене, количество приета храна)
12. Загубих ли време в ненужни дейности или ненужно говорене?
13. Допуснах ли грешки в действията си?
14. Допуснах ли грешки в речта си (лъжа, клюка, критика и т.н.)?
15. Допуснах ли грешки в мислите си (негативизъм, критицизъм, сравняване, неприемане, привързаност, очаквания и т.н.)
16. Осъзнат ли бях?
17. Какво беше отношението ми към себе си (пренебрегвах ли се, осъждах ли се, приемах ли себе си, или пък бях с прекалено самочувствие)
18. Имаше ли нещо, което ме извади извън равновесие?
19. Ядосах ли се на някого?
20. Имах ли реакции, който бих променил?
21. Смях ли се днес?
