Писмото на Вожда Сиатъл
Документът, който следва по-долу, е бил широко разпространен от американските и европейски вестници, те го определят като най-дълбоката и красива декларация, която някога е направена за околната среда.
Манускриптът е написан преди пoвече от 150 години. Познат е като Писмото на вожда Сиатъл, на племето Суамиш, от северозападните територии на САЩ, които днес влизат в щата Вашингтон. Не е много ясно кой как точно го е написал, но факт е, че съдържа в себе си много мъдрост и красота.
Вярва се, че това писмо вождът е изпратил през 1854 година на президента Франклин Пиърс, като отговор на предложението му за покупка на земите на индианците Суамиш.
А ето и самото писмо:
„Великият вожд от Вашингтон ни праща известие, че иска да купи нашите земи. Великият вожд също ни изпраща думи на приятелство и добра воля. Оценяваме този израз на внимание, защото знаем, че нашето приятелство му е излишно.
Ще разгледаме неговото предложение, защото знаем, че ако не го направим, то белият човек може да дойде със своите огнени оръжия и да вземе нашите земи насила. Великият вожд от Вашингтон може да вярва в това, което казва Вожда Сиатъл, със същата сигурност, с която нашите Бели братя вярват в промяната на четирите годишни времена! Моите думи са непроменяеми както звездите!
Как можете да купувате и продавате небето, топлината на земята, тази идея ни се струва чужда. Не сме собственици на свежестта на въздуха и на сребристия блясък на водата. Как можете да ги купите от нас?
Трябва да знаете, че всяка частица от тази земя е свещена за моя народ. Всяко блестящо листо, всеки пясъчен плаж, всяка мъгла в гората, всяко насекомо със своето жужукане, са свещени в паметта и опита на моето племе. Сокът на дърветата, който се движи в тях носи спомените на червенокожите хора!
Покойните бели хора забравят своята родна земя, когато поемат последния си път към звездите. За разлика от тях нашите никога не забравят тази прекрасна земя, която е майката на всички червенокожи хора. Ние сме част от земята и тя е част от нас!! Благоуханните цветя са нашите сестри, елените, мустангите и орлите са нашите братя и сестри!!
Планинските скалисти върхове, зелената трева от прериите, топлината на телата на мустанга и човека, всички те принадлежат на едно и също семейство. За това, когато Великият вожд от Вашингтон казва, че иска да купи нашите земи, прекалено е това, което иска!
Той ни осигурява място, където ще можем да живеем с нашите племена, ще бъде наш баща и ние негови синове. За това и разглеждаме неговото предложение за покупка на земите ни, но това няма да е лесно, защото тези земи са свещени за нас. Сребристата вода, която тече по коритата на ручеи и реки не е просто вода, а кръвта на нашите прадеди!!
Ако ви продадем тези земи, трябва да запомните, че те са свещени и трябва да научите вашите синове на това, че всяко фантастично отражение в прозрачните води на езерата, говори за спомените и историята на моя народ. Шепотът на водата е гласът на нашите прадеди!
Реките са наши сестри, те утоляват жаждата ни. Реките носят с водите си нашите канута и хранят децата ни. Ако ви продадем земите си, трябва да запомните и учите синовете си, че реките са наши и ваши сестри, за напред би трябвало да се отнасяте с тях, като с членове на семейството си !!
Знаем, че белият човек не разбира нашия начин на живот. За него е безразлично едно или друго парче земя, защото той е странник, който идва в нощта, за да открадне от земята каквото му е нужно. Земята за него е враг, когато я завладее я напуска и продължава своя път. Оставя зад себе си гробовете на своите родители, без това да има за него значение. Отстранява от земята своите синове, без това да му въздейства! Забравя гроба на баща си и правата на своите синове. Отнася се към майката Земя и баща си Небето, като към неща, които се купуват, продават и крадат. Незадоволимият му апетит ще унищожи земята и ще остави след себе си само пустиня!
Не го разбираме това. Начинът ни на живот е различен от вашия. Посещението на градовете ви причинява болки в ушите на червенокожите хора. Може би е така, защото индианецът е дивак и не разбира нещата. Нямате нито едно място, където може да се чуе разлистването на дърветата през пролетта или трептенето на крилата на насекомите! Но може би е така, защото съм дивак и не мога да разбера!
Шумът на градовете е като обида за нашите уши. И какъв живот е този, когато човек не може да чуе самотния зов на чаплата, или нощната дискусия на жабите в залива… Аз съм индианец и не го разбирам.
Ние червенокожите предпочитаме мекия звук на вятъра, който гали лицето на езерата и благоуханието на същия вятър, пречистен от обедния дъжд и наситен с аромата на боровете! Въздухът е безценен за червенокожите, защото всичко живо го споделя – животните, дърветата и човека. Белият човек като ли не усеща въздуха, който диша. Като някой агонизиращ, който е нечувствителен към миризмата на собственото си разпадане.
Пак ще кажа, че ако ви продадем земите си трябва да запомните, че въздухът е безценен за нас, и че той споделя духът си с всеки живот който поддържа ! И ако ви ги продадем, да ги оставите отделени настрана като свещени, като едно място, където може да отиде белия човек и да се наслади на полъха на свежия вятър, напоен с аромата на цъфтящата прерия!
Ще разгледаме вашето предложение за покупка на земите ни. Ако решим да я приемем, ще има едно условие. Белият човек да се отнася с дивите животни като към свои братя. Аз съм един индианец и не разбирам как изпускащия пара железен кон може да бъде по-важен от бизона, когото убиваме, за да се нахраним и то при остра нужда. Какво би бил човек без животните, ако те изчезнат? Човекът би умрял от самота и духовна нищета. Защото това, което се случва на животните, много скоро ще сполети и човека. Всички неща са свързани в Природата!
Вие трябва да учите синовете си, че земята под вашите крака, това е прахът на прадедите ви! За да уважават земята, трябва да кажете на вашите синове, че Земята е пълна с живота на прадедите ни, така също и че тя е нашата Майка. Всичко, което въздейства върху нея, засяга и нейните синове, нанасяйки вреда на нея, вредят на себе си!!
Ние това го знаем. Земята не принадлежи на човека, а той принадлежи на нея! Той не е създател на Живота, а е само една брънка от него! Всичко което прави срещу Природата, го прави срещу себе си. Знаем, че всички неща са свързани, както кръвта, която свързва една фамилия!!
Дори и белият човек, чийто Бог върви редом с него и разговарят като приятели, не може да бъде изключение от нашата обща съдба. Може би, след всичко това, все пак ще станем братя някой ден. Ще видим….
Знаем нещо, което може би и вие ще откриете в един прекрасен ден, че нашият Бог е и вашия Бог!
Сега мислите, че сте Негови собственици, както искате да сте и на нашите земи, но няма да бъдете! Той, Бога на човечността и състраданието, е еднакво справедлив, както към червенокожите, така и към белите хора!
Тази земя е безценна за Него и причинявайки й вреда означава неуважение към нейния създател!
Ако замърсявате постоянно леглото в което спите, ще умрете някоя нощ задушени от мръсотията си.
Може би в последния си час, ще се почуствате озарени от идеята, че Бог ви е пратил по тези земи и ви е дал господството над тях и червенокожите племена, като една специална цел.
Тази мисия е едно тайнство за нас, защото не разбираме какво ще стане, когато бъдат избити бизоните, когато дивите мустанги бъдат опитомени, когато и най-отдалечените кътчета на горите ще излъчват миризмата на много хора, и когато погледа към зелените върхове на планините бъде преграден от редове бодлива тел.
Тогава ще попитаме.
Къде е гъстата гора…Няма я….
Къде е орела..Няма го, изчезна……….
И тук свършва Животът и започва борбата за оцеляване!!
Аз казах ХАУ !!“
1854, Танц на бизоните
Превод от испански Георги Чернаков. Gr. Canaria, 28 de enero, ano 2004.
Уникално, нямам думи.Какво същностно отношение към природата, каква дълбока философия.Определено не са никакви диваци,но тези след тях- да!
Трогателно отношение към Майката природа….
Невероятно е наистина- индианците са били много по- свързани от нас с природата и най- важното – осъзнавали са, че не можем да съществуваме без нея!
Това е нещо уникално.
Много мъдри хора е имало сред червенокожите.
Да, сред червенокожите е имало много мъдри хора, но този случай е по-особен.
За съжаление тази реч не е оригинална – нейни автори са няколко американски литератори и журналисти, които в течение на няколко десетилетия през ХХ в. постепенно оформят настоящия текст. Уви, това е истината. 😉
Тези няколко литератори и журналисти не са се поддали на влиянието на подивяващата цивилизация. Явно в жилите им е останала да тече и индианска кръв.
И Омировите произведения са били „доработвани“ от групата на Ономакрит през VІ в. пр. Хр., но това не намалява цената им, нали?
Съжалявам че истината понякога не е това което ни се иска да е – но горепосоченото четиво наистина е съчинено впоследствие и не е известно дали има нещо общо с казаното от вожда Сиатъл… Като първо, даже мястото и датата на тази реч не са много ясни. Говори се че е 11 март 1854, без гаранция. Ставало дума за това че губернатор Стивънс дошъл да поиска от индианците да им продадат земи. След това говорил Сиатъл. Точно какво е казал, не е известно – още повече че той е говорил на езика лушоцид, който някой превеждал на чинукски жаргон, от който пък друг превеждал на английски… Там бил и доктор Хенри Смит, който след няколко години (!!!) публикувал на базата на своите записки речта. Текстът говорел за това Сиатъл бил благодарил за щедростта на белите а след това поискал да се сключи договор, който да позовли на племето му да има достъп до местата където са погребани предците им. Освен това говорил за разликата между боговете на белите и техните богове. Смит все пак отбелязал че става дума само за част от речта. Изследователите поставят под съмнение този „превод“… след това от 1887 насам се появявят все по-нови и по-нови версии на речта… Същото важи и за „писмото“ Никъде не е намерено или видяно такова писмо освен във вестници и интернет…
Съжалявам ако съм брутално прям, но това е истината
Иван, явно не сте прочели и другите коментари. Определено няма как да твърдите, че това което и Вие казвате е „истина“. Важното в случая е, че думите са мъдри. Няма никакво значение кога, как и кой го е написал… но може би просто ще махна кой, къде и кога… за да няма повече полемики по достоверност.
Писмото е прекрасно. Доколко отговаря на историческата реалност е спорно. Това, което аз съм учила по история или просто съм се интересувала и прочела, е че през 1851 г. белите заселници по тези места плащат 16 000 долара на местния вожд, за да изпозват името му за име на новото си селище. Не съм историк и не гарантирам за достоверност. Също така не знам каква е равностойността на тези пари към днешна дата и много ли са или малко. Много е трудно да се проникне назад в историята и да се отсеят фактите от плявата. А в наши дни е дори още по-сложно. Лично на мен много ми се иска да вярвам, че това писмо е действително. Освен това обичам фантастиката и „Аватар“ е един от любимите ми филми. Но освен романтичните представи разполагам и с известен интелект и той ме възпира да приемам това писмо за чиста монета.
Няма никакво значение дали писмото е реално написано от вожда… има значение че 20 000 000 индианци са били избити и изгонени от родните си места. А днес вече правим това и с всички живо същества на планетата. Идеята на писмото е да почнем да се усещаме… а не дали е вярно или не – за съжаление е вярно… не факт, но истина…