поема
„Последното пътуване“ от Свами Сатянанда Сарасвати Тръгнал си на път, когато бил си млад, да търсиш и да питаш кой си ти и какъв е смисълът и целта на всичко това. Пътувай смело, не се страхувай, защото вече сам не си. Закрилян си от мантия от любов и невидими ръце те водят и насочват. […]
В слънчев ден ашрамът на моята страна ще бъде обгърнат от облаци благовонно ухание. О, Гуру! Хиляди и хиляди хора ще се поклонят в краката ти. Заедно с тях, благослови и мен с безстрашие. Води ме по пътя на истината. Напълни този смъртен съд с Петте божествени нектара на различаване, непривързаност, баланс, решителност и яснота на ума. И в това свещенодействие подари ми освобождение. Аз съм едно с теб, дори когато съм далеч от теб, Много далеч...
