Имало едно време едно красиво манго дърво. Неговите вкусни плодове утолявали жаждата и глада и просто се топяли върху езика, а самото дърво било толкова голямо, че ако човек застанел от едната страна, а от другата имало човек, те не биха се видели.
Имало един Гуру, който живеел наблизо и често сядал под хладната и приятна сянка на дървото, за да медитира, наслаждавайки се и на силната енергия на това прекрасно дърво. Кралят на тези земи бил ученик на този Гуру и в една от обиколките си из земите минал да окаже почитанията си към своя учител. Заедно с краля били и неговият министър, свита, кралицата и стражари. Всички те заедно седяли под дървото, задавайки въпроси на Учителя си.
Наблизо вървял беден човек, който не бил хапвал нищо от 3 дни и едва повярвал на очите си, когато минал покрай манго дървото, което било отрупано със сочни и големи плодове. Той стоял пред дървото и очите му виждали само клоните, отрупани с плодове, без изобщо да чува или забелязва присъствието на хората от другата страна на дървото.
И така, бедният човечец взел камък, устните ми се пълнели със слюнка, той замахнал силно и хвърлил камъка, два манго плодове паднали на земята и скоро човекът се наслаждавал на вкуса и сочността им. Животът в тялото му се възвръщал, след 3 дни гладуване. След като изял тези два плода, човекът решил да хапне още, защото не знаел кога ще му бъде следващото ядене.
И така, отново, с подновени сили от двата плода човекът взел нов камък и хвърлил силно камъка, който стигнал най-високите клони на дървото.
Без знанието на бедния мъж, камъкът паднал от другата страна на дървото и паднал точно върху главата на мъдреца. За щастие, този йоги носел косата си вързана на кок точно на върха на главата си и това го спасило от сериозно наряняване от удара на камъка. Но кралят бил разярен и наредил на стражата веднага да намерят виновника, за да го накажат. Те не трябвало да търсят дълго, в момента щом минали от другата страна на дървото, те открили бедния човек, спокойно наслаждавайки се на манго плодовете, който паднали от захвърления камък. Без каквото и да е обяснение, стражите го завлекли от другата страна на дървото при краля, свитата му и мъдреца. Кралят бил много ядосан, че някой е наранил неговият Учител и заповядал на бедния човек: „Не стой просто така, кажи защо стори това лошо дело?” Бедният човек, който бил напълно объркан от обрата на събитията, стоял безмълвен, без да разбра какво изобщо се случва. Гуруто също стоял безмълвен. Кралят заповядал да се издаде справедлива присъда от неговият министър и свитата му.
Разбира се не отнело много време, за да вземат решение да накажат този човек, който се опитал да убие учителя на краля, като присъдата била смърт чрез обесване. “Но аз незнам нищо за това, кълна се!” изплакал бедният човек в отчаяние, но присъдата била неотменуема.
В този момент Гуруто, който дотогава стоял безучастен се намесил и попитал „ Мога ли да кажа нещо?”
Кралят се обърнал към него и скромно и с почитание отвърнал, “ разбира се Гуруджи, всичко това е в твое име. Ти просто трябва да кажеш инструкциите се и каквито и да са те, ще ги изпълним. Съдът се прознесе, но твоята дума ще спазим ние”. Гуруто поискал да изправят човека пред него.
“Дете мое, защо захвърли камък към дървото?” попитал спокойно мъдрецът. Мъжът, чийто глас треперел, едвам прошепнал че не се хранил от 3 дни и виждайки манго дървото, отрупано с плодове, помислил че те ще го нахранят.
Мъдрецът останал безмълвен за няколко минути, след което се обърнал към краля и казал, “А сега, мой скъпи кралю, ще те помоля да изпълниш присъдата за този човек точно както аз казвам.” “Да, учителю мой, каквото кажеш, ще бъде изпълнено.” Отговорил уважително кралят.
Със състрадание и мекота Учителя продължил, “Моля те, дай на този мъж достатъчно богатство и пари, за да може да живее охолно до края на дните си.” Всички били шокирани от тези думи!“ Но той се опита да те убие! Трябва да бъде наказан!” извикали всички от свитата и самият крал.
“Скъпи мой приятели” продължил спокойно мъдрецът, “това манго дърво няма развит ум и съзнание, нито емоции, но когато този човек го удари с камък, дървото му отвърна като го дари с два плода. Аз съм човек, с много по-развит ум, съзнание и емоции. Този човек също ме удари с камък и аз трябва да го даря с повече.”
Историята е преразказана от Гандхар Мандлик
Оригинал – Вдъхновяващи разкази от Свами Шивананда
