Савитри и Сатяван – история от Махабхарата

1 134

История от Махабхарата, преразказана от Свами Вивекананда

Имало едно време един крал наречен Ашвапати. Той имал дъщеря, която била толкова добра и толкова красива, че била наречена Савитри, което за индусите е името на една свещена молитва.

Когато Савитри пораснала достатъчно, нейният баща я помолил да си избере съпруг. Виждате, че тези индийски принцеси са били много независими и сами са избирали своите кралски кандидати.

Савитри и СатяванСавитри се съгласила и тръгнала да пътува до различни далечни области. Возела се в златна колесница, със своите телохранители и придворни. На тях я поверил нейният баща, спирайки в различни кралски дворове и срещайки се с различни принцове, но нито един от тях не могъл да спечели нейното сърце.

Накрая тя и нейните придружители достигнали до уединено убежище в една от онези гори, които в Древна Индия били запазени за животните и където не било позволено да се убива нито едно животно. Там животните изгубвали страх от хората – дори рибите в езерата идвали и вземали храна от ръката на човек.

От хиляди години никой не бил убивал нито едно животно по тези места. Мъдреците и старите хора отивали там, за да живеят сред елените и птиците. Дори престъпниците били на сигурно място там. Когато човек се уморял от живота, той отивал в горите; и прекарвал остатъка от живота си в компанията на мъдреци, говорейки за религия и в медитация.

Така се случило, че в едно от тези места имало крал, Дюматсена, който щом остарял и изгубил зрението си, бил победен от враговете си и лишен от кралството си. Този беден, стар, сляп крал, със своята кралица и сина им, се подслонил в гората и прекарвал живота си в строг аскетизъм. Името на неговото момче било Сатяван.

Станало така, че след като посетила всякакви различни кралски дворове, Савитри накрая достигнала до неговото убежище. Дори и най-великият крал не можел да премине през тези убежища или ашрами, както ги наричали, без да изрази своята почит към мъдреците, защото хората чувствали голямо уважение и благоговение към светите хора.

И най-великият император на Индия би бил много щастлив да слезе от своя трон, за да посети някой мъдрец, който живеел в гората, прехранвайки се с корени и плодове и облечен в дрипи. Ние всички сме деца на мъдреците. Такова е уважението, което се хранело към религията. Затова дори кралете, когато минават покрай отшелническата колиба на свят човек чувстват, че за тях е чест да отидат и да изразят почитанието си към него. Ако се движат с коне, те слизат долу и вървят пеша докато се приближават до него.

Ако идват с колесница, колесницата и оръжието трябва да бъде оставена отвън, докато те влизат. Нито един воин или борец не може да влезе ако не дойде като религиозен човек, тихо и спокойно.

И така, Савитри стигнала до това отшелническо убежище, видяла там Сатяван – сина на отшелника – и нейното сърце било завладяно. Тя била избягала от всички принцове, живеещи в палати и кралски дворове, но тук, в горското убежище на Крал Дюматсена, неговият син откраднал сърцето й.

Когато Савитри се върнала в дома на баща си, той я попитал, “Савитри, мила дъще, говори. Видя ли някой, за когото искаш да се омъжиш?” Савитри се изчервила и отговорила меко, “Да, татко.” “Как се казва принцът?” “Той не е принц, а синът на Крал Дюматсена, който е загубил своето кралство – принц без наследство, който живее монашески живот, живот на Саннясин в гората, събирайки корени и билки и помагайки на своите стари баща и майка, които живеят в колиба.”

Чувайки това, бащата се посъветвал с Мъдреца Нарада, който се случил да присъства там и той заявил, че това е изборът носещ най-лоша поличба, който някога е правен. Тогава кралят го помолил да обясни защо е така. “След дванадесет месеца младият човек ще умре.” Кралят потреперил от ужас и казал, “Савитри, този млад човек ще умре след дванадесет месеца и ти ще станеш вдовица: помисли си за това!

Отмени избора си, дете мое, не трябва да се омъжваш за орисан човек, който ще живее толкова кратко.” “Не, татко; не ме карай да се омъжа за друг човек и да пожертвам непорочността на ума си, защото аз обичам и съм приела в ума си като съпруг единствено добрия и храбър Сатяван. Една девица избира само веднъж и никога не нарушава това, в което се е врекла.”

Когато кралят видял, че Савитри е решена в ума и сърцето си, той се съгласил. Тогава Савитри се омъжила за принц Сатяван и тихо отпътувала от двореца на баща си в гората, за да живее със своя избран съпруг и да помага на неговите родители. Въпреки че Савитри знаела точната дата, в която Сатяван трябвало да умре, тя я запазила в тайна от него. Всеки ден той навлизал навътре в гората, събирал плодове и цветя, събирал дърва и след това се връщал в колибата, където Савитри готвела и помагала на старите хора.

Така продължил техният живот, докато не приближил фаталният ден и не останали само три кратки дни. Савитри дала суров обет за бдение и свети пости в продължение на три дни и нощи и започнала да го изпълнява. Тя прекарала три мъчителни безсънни нощи в горещи молитви и невиждани от никого сълзи, докато ужасната сутрин не настъпила.

През този ден Савитри не можела да понесе неговото отсъствие от погледа й дори за момент. Тя поискала позволение от родителите му да придружи съпруга си, когато той отивал да събира обичайните билки и гориво, и когато го получила, тръгнала с него. Изведнъж, с несигурни думи той й се оплакал, че се чувства много слаб, “Главата ми е замаяна и погледът ми се върти, скъпа Савитри, чувствам, че сънят надделява над мен; нека си почина до теб за малко.” Трепереща и със страх тя отговорила, “Ела, положи глава в скута ми, най-скъпи ми господарю.” Той положил изгарящата си глава в скута на своята съпруга и не след дълго изпуснал една въздишка и издъхнал.

Притискайки го към себе си, нейните очи плувнали в сълзи и тя продължила да стои в унилата гора, докато не се приближили пратениците на Смъртта, за да отведат със себе си душата на Сатяван. Но те не могли да се приближат до мястото където Савитри седяла с мъртвото тяло на своя съпруг, с глава лежаща в скута й. Около нея имало кръг от огън, който я ограждал и нито един от пратениците на Смъртта не могъл да влезе в него. Всички те се разбягали от него, върнали се при крал Яма, Бога на Смъртта и му казали защо не могли да вземат душата на този човек.
Savitri Satyavan

След това там отишъл Яма, Богът на Смъртта, Съдникът на мъртвите. Той бил първият човек, който умрял, бил станал върховното божество на всички умиращи и отсъждал дали след като умре един човек трябва да бъде наказан или възнаграден. И така, самият той отишъл.

Разбира се, той могъл да влезе вътре в кръга, тъй като бил бог. Когато дошъл до Савитри, казал, “Дъще, остави това мъртво тяло, защото както знаеш, смъртта е участта на смъртните, а аз съм първият смъртен, който умря. Оттогава нататък, всеки трябва да умре. Смъртта е участта на човека.”

Когато й било казано това, Савитри отстъпила и Яма извадил душата на младия човек навън. Сдобивайки се с нея, Яма се отправил по своя път. Но преди да бил стигнал далече, той чул стъпки по сухите листа. Обърнал се. “Савитри, дъще, защо ме следваш? Това е ориста на всички смъртни.” “Не следвам теб, Татко,” отвърнала Савитри, “но участта на всяка жена е да следва любовта там, където тя я отведе, а Вечният Закон не разделя любящия мъж и вярната жена.”

Тогава Богът на Смъртта рекъл: “Искай какъвто и да е дар освен живота на твоя съпруг.” “Ако е твое желание да ми дадеш някакъв дар, О Господарю на Смъртта, аз те моля моя свекър да бъде излекуван от слепотата си и да бъде щастлив.” “Нека твоето благочестиво желание бъде изпълнено, покорна дъще.”

И след това Кралят на Смъртта продължил своя път с душата на Сатяван. Но след малко чул същите стъпки изотзад. Обърнал се. “Савитри, дъще, още ли ме следваш?” “Да, Татко; не мога да го предотвратя; през цялото време се опитвам да тръгна назад, но умът ми върви след моя съпруг, а тялото ми следва ума. Душата ми вече си е отишла, защото тя е в неговата душа; а когато вземеш душата, тялото я следва, не е ли така?”

Много съм удовлетворен от твоите думи, красива Савитри. Поискай друг дар от мен, но това не трябва да бъде живота на твоя съпруг.” “Нека моят свекър възвърне своето загубено богатство и кралство, Татко, ако ти си готов да изпълниш още една моя смирена молитва.” “Любяща дъще,” отвърнал Яма, “сега те удостоявам с този дар; но се върни у дома си, защото жив смъртен не може да върви с Крал Яма.” И Яма продължил пътя си.

Savitri Lord Yama

Но Савитри, която била покорна и вярна, също продължила да върви след умрелия си съпруг. Яма отново се обърнал. “Благородна Савитри, не върви след тази безнадеждна скръб.” “Аз не мога да избирам, а вървя там, където водиш моя любим.” “Предположи, Савитри, че твоят съпруг е грешник и трябва да го отведа. В такъв случай ще отиде ли Савитри с онзи, когото обича?” “Ще се радвам да го следвам където и да отиде, в живота или в смъртта, в рая или в ада,” отвърнала любящата съпруга.

“Благословени са словата ти, дете мое, аз съм удовлетворен от теб, искай още един дар, но мъртвият не се връща обратно към живот.” “Щом ми позволяваш, тогава нека кралската династия на моя свекър не бъде разрушена; нека неговото кралство бъде наследено от синовете на Сатяван.” Тогава Богът на Смъртта се усмихнал. “Дъще моя, твоето желание ще бъде изпълнено: ето душата на твоя съпруг, той ще живее отново. Той ще живее, за да бъде баща и след време децата ти ще царуват. Върни се у дома си. Любовта победи Смъртта! Никоя жена никога не е обичала като теб и ти си доказателството, че дори и аз, Богът на См

ъртта, съм безсилен пред силата на истинската любов, която живее вечно!”

Това е историята на Савитри и всяко момиче в Индия трябва да се стреми да бъде като нея, чиято любов не могла да бъде победена от смъртта и която чрез тази огромна любов, изскубнала обратно душата на своя съпруг от Яма.

Източник на разказа за Савитри и Сатяван
Рамакришна и Вивекананда


Оставете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *