КАК ДА ПРЕСТАНЕМ ДА СЕ БЕЗПОКОИМ И ДА ЗАЖИВЕЕМ ПЪЛНОЦЕНЕН ЖИВОТ

Дейл Карнеги за
Книгата на Уейн Дайър

„Нашето трудно време е характерно с толкова бързи и резки изменения, че понякога те са подобни на катаклизми. Социалните и технологични изменения, които в миналите векове са протичали в продължение на десетки години, сега могат да се случат за броени месеци или даже седмици. Неизбежността на промените довежда хората до безпокойство и стрес, но към всяка промяна трябва да подхождаме като към достойно изпитание, даващо възможност да укрепим своята сила на личности. Книгата на Дейл Карнеги е написана достатъчно отдавна, но е помогна­ла на много хора да затвърдят не само финансовото си състояние, но и да придобият увереност и целенасоченост в своите действия, водещи към успех.

Хенри Форд бил на четиридесет години, когато намерил истинският смисъл на живота си – автомобилостроенето. Преди това той изпробвал практически всичко и то с неговото образование от пет класа, постоянно сменяйки работата си. Ако не знаехме какъв е станал той в последствие, бихме могли да го наречем неудачник, обаче всички предишни дейности са оставяли отпечатък върху организаторският му гений, ко­ето от своя страна се е отразило на отработването на технологичният процес, на масовите мащаби на производството, на дизайна на автомо­билите и на „тайните“ на реализацията им.

Дейвид Огилви започнал своята дълга и многостранна дейност в Европа в кухнята на един хотелски ресторант. Упорито придвижвайки се в обществото, той в края на краищата се оказал в Пенсилвания в ролята на полуразорил се фермер. Когато навършил 38 години, той решил да опита щастието си в света на бизнеса. Без специални знания и опит, без клиенти, имайки в банката само шест хиляди долара, той основал онова, което в последствие започнало да се нарича „Компания Огилви и Метер“ – една от най големите рекламни компании в света. Освен това, Огилви сам осъзнал творческите си възможности и на него му стигнала смелост да изпита бурната лавина на житейски приключения, още повече, той имал достатъчно търпение, което му послужило след това в рекламния бизнес. И накрая Огилви умеел да бъде внимателен към обкръжаващите го, да им съчувства, а това му помогнало да привлече към своето дело такива творчески личности, какъвто бил той самия.

Ние знаем от собствен опит. че има хора, чиито действия и намере­ния ни лишават от енергия, редом с тях ние се чувстваме опустошени, в нас се вселява безпокойство. В същото време при определени мисли и асоциации нас ни изпълва енергия, пробужда се ентусиазъм, стават ясни целите, ние чувстваме оптимизъм и увереност в себе си.

Нашата увереност и жизнена енергия се усилват или отслабват в личните контакти с едни или други хора. и то благодарение на лицата, образите, символите, думите и гласовете, които ние попиваме с помощта на телевизията, радиото, киното, книгите, вестниците и списанията. В надпревара за изгода, а не за правда средствата за масова инфор­мация натрапчиво ни поднасят негативни, буквално „фаршировани“ със стресови аспекти на живота ситуации – насилие, катастрофи, алчност за богатства, кражби, безчестие, жестокост, цинизъм и т. н. – и с това отслабва жизнената енергия на зрителите, слушателите и читателите.

От само себе си се разбира, че съществува и противоположен ефект. Ако ни запознаят с жизнеутвърждаващи личности, които се обръщат към нас с думи пълни с искреност, истина и душевна топлота, нашата жизнена енергия и силата на личността ни съответно нарастват. Тъй като възможностите да попаднем под влияние, главно негативно, на средствата за масова информация са безкрайно много, следва да се прояви внимание и предпазливост в избора на онова, което е действително необходимо. Ако разумно се подходи към средствата за масова инфор­мация, могат да бъдат избегнати много вредни влияния. Да се избавим от някои средства за масова информация е възможно, но трябва да приведем в действие „вътрешни филтри“, за да отсеем всичко негативно, което ни дразни, а значи се отразява и на нашата жизнена енергия.

Една жена доста успешно се е изучила да ползува подобни вътрешни филтри“, когато мъжът й връщайки се от работа у дома, първо й съобщавал всички неприятни новини. Като правило, той отивал в кухнята, където жена му приготвяла семейната вечеря и от вратата стоварвал върху нея целият си „негативен багаж“, започвайки с интригите в неговата работа и завършвайки с катастрофите от световен ма­щаб В момента, когато той свършвал своята ежедневна сводка, вечерята била готова мъжът с апетит се захващал за яденето, а жена му внимателно изслушала разговорите за всички катаклизми изпитва­ла остър пристъп на депресия. Този ритуал в продължение на много го­дини отравяла техният живот жената, физически здрава, бодра и пълна с жизнени сили жена, като правило всяка вечер се чувствала съвършено разбита. абсолютно не разбирайки в какво се състои причината за това състояние. Веднъж тази двойка била поканена на гости, където жената с  крайчеца на ухото си чула, как нейният мъж призна­вал на своя приятел. В края на работният ден аз  съм готов. Чувствам се отвратително, но щом се прибера у дома, аз разказвам за своите неприятности на жена си и веднага ми става по-леко. Като чула този разговор, жена му започнала да се държи по-иначе, прибягвайки до   своите вътрешни филтри. Сега, когато мъжът й се връщал в къщи, влизал в кухнята и започвал своя главен „репортаж“, жена му както винаги започвала да готви в кухнята, но вече … без да го слуша. Възможно е това да не е най-доброто решение, обаче то се оказало напълно ефектив­но, тъй като Жената разбрала, че за нея ще е по лесно да измени своето отношение, отколкото неговите привички.

Много хора имат патологична привързаност към лошите вести. Вероятно, на човешката природа е свойствена някаква извратеност, което дава възможност на много от тях в трудни периоди от живота си да намират утеха в нещастието на околните.
За някои хора ровенето в чужди проблеми е удобна подсъзнателна ма­невра, отвличаща ги от необходимостта да решават собствените си проблеми и да преодоляват реалните изпитания. Обичайният набор от нископробни, ориентирани към човешките слабости „ценности“, които постоянно ни предлагат средствата за масова информация, често е адекватно на лъжлив стресов стимулатор, тоест изкуствено създаден противник или за безсмислено изпитание. Подобен род стимулатори без каквато и да е социална необходимост, ни снабдяват с истински симп­томи на стреса и физиологически последствия – отслабнало здраве, неуравновесеност.

Информационните, „заредени със стрес“ новини и съобщения практически не се поддават на нашия контрол и не ни осигуряват възможност за лично участие. Косвено „участие“ в реалните или измислени световни катаклизми постепенно се превръща в привично усещане, не носи никаква полза и обеднява нас самите.

Подобно на завистта, постоянните съмнения в себе си, ни обвиват целите в мъгла и атрофират способността да се вземат решения. Съмняващите се в себе си се съмняват във всичко и във всички. Такъв род съмнения пораждат колебания, хвърляне от една крайност в друга, неопределеност. Съмненията и нерешителността унищожават Жизнената енергия и придават увереност в себе си. Когато съмнението е свързано с объркване на чувствата и с разрушение на целостта на мислите, то това неизменно довежда до отслабване силата на личността. Следва да подчертаем, че в дадения случай под съмнение се подразбира хроничен недостиг на увереност в нас самите и в собственото ни бъдеще. Съществува обаче и съмнения от друг вид, „здраво“съмнение, което трябва да съпътства вземането на отговорни решения и да носи полза. Подобно съмнение се базира на съвестта и интуицията. То може в нужния момент да ни предупреди: „Когато ви налегнат съмнения в правилността на пред­приеманото от вас действие, въздържайте се от него“ – Зороастър.

Съмнението е заразително. Ако имате нещо заветно, което ви се е искало да осъществите и вие започнете да обсъждате вашите планове с онези хора – родители, учители познати и приятели, които се съмняват във Вашата способност да реализирате замисленото, то вие неизбежно ще се заразите от тяхното съмнение. И това ще подрие вашата увереност във вас самите. Всяко начинание може да бъде погубено, ако се стремим предварително да го обсъдим с всички съмняващи се. И обратно. Плановете, поддържани от обкръжаващите, набират необходимата сила, придават на човек увереност в себе си, което е толкова необходимо за неговата реализация. А „поставянето му в релсите“ ще попречи да му навредят на всички колебания. Споделяйте вашите намерения и начинания само с много близки хора, които са преизпълнени с вяра във вашите способности. Ако във вашето обкръжение има поне един човек, който е преизпълнен с доброжелателна вяра във вас, то вие ще можете да осъществите всичките си начинания. “