Киртан и себереализация
Свами Сатянанда Сарасвати
Авторски превод: Йога студио 108
Киртан е важен аспект от йога. Точно както расгула (индийски сладкиш) не е същият без захар, така и йога е непълна без киртан. Киртан не е религиозно пеене, нито е повтаряне на една дума много пъти. Той е част от Нада йога, Йога на звука, в която вие създавате звукови вълни и ги следвате с осъзнаване. Докато пеете киртан, вие се отдръпвате от тялото и външната среда и се носите по вълната на емоциите без да се нужно да намесвате мислите. В Раджа йога трябва да се борите с ума, но при киртана просто го заобикаляте.
Пеещият светец
Преди пет века в Индия живял великият санясин Чайтаня, познат още като Гауранга. Гауранга бил много добър учен и интелектуалец на своето време и е написал значими трудове по икономика. Веднъж обаче получил видение свише и осъзнал, че интелектът е бариера в духовния живот. Отказал се от икономиката и станал санясин. Стремял се да развие предаността към божественото в себе си и открил, че практиката на киртана е много ефективна за тази цел. Докато пътувал през страната, имал навика да пее Божието име и денем и нощем. Когато и да запеел киртан, изпадал в транс и повтарял „Харе Кришна, Харе Кришна, Кришна Кришна, Харе Харе” в продължение на часове. Около себе си винаги събирал пеещи и танцуващи хора, докато пътувал от едно селище на друго.
Чайтаня почитал Кришна. Той казва, че когато мислите са напълно покварени и човек няма достатъчно сила, за да контролира ума си, тогава каквито и да е видове йога не действат. Когато умът ви се люлее между желания и страсти, предаността ви към Бог също не е искрена. Когато си фантазирате за чувствените удоволствия на живота и умът ви е зает с жестокост и насилие, как бихте могли да мислите за Бог и да минете отвъд пределите на грубото осъзнаване за живота? Най-лесният път в тези моменти е да пеете божието име. Никаква друга практика не би била подходяща.
Има само три качества за достигане на Бог, които се изискват от последователите. На първо място трябва да се възприемате като неделима част от универсалния план на живота и да станете смирени като стръкче трева. На второ място трябва сте издръжливи като дървото, което посреща лято и зима, вятър и буря. И трето, трябва да се настроите към божественото като пеете божието име. Ако развиете тези три качества, тогава може да имате прозрение за божественото.
Киртан като част от йога
Традицията на включването на киртана към останалите форми на йога е продължила от времето на Чайтаня през прекъсване. Заедно с класическите форми на йога и практиката на медитация, трябва да се пеят също мелодии, както и се включи и нежната и деликатна практика на киртана.
Научете няколко лесни киртана и ги пейте заедно в група, не сами. Съберете група от около петнайсет човека, изберете си един киртан и една мелодия, и нека един от вас да води. Първо водещият изпява думите и след това останалите пеят след него. Необходими са само няколко обикновени инструмента – чинели, хармониум и най-вече ударен инструмент. Той е най-важният инструмент, защото вибрациите му имат непосредствен ефект върху дейността на мозъка и кръвообръщението. Ритъмът, който създава ударният инструмент, е като масаж както за тялото, така и за ума.
Пейте киртан за около половин час, след това седнете тихо за медитация. С пеене на киртан може да се освободите от блокажи и комплекси. Ако се оставите да бъдете изцяло погълнати от киртана, когато седнете за медитацията, ще откриете, че магистралата на ума е чиста. По трасето няма да има никакви задръствания.
Забравете, че сте джентълмен, велик мъж или велика жена, професор, инженер, учен или лекар. Това са ограничения на личността. Това не са определенията за вас, това са наслагвания. Когато кажете „Аз съм професор”, или „Аз съм дама от добро семейство”, вие наслагвате нещо върху себе си. Когато пеете киртан, трябва да слезете до нивото на смирението и да си помислите „Аз съм никой”. Само ако запазите това поведение, ще сте способни да преодолеете комплексите и блокажите си.
Емоция и интелект
Киртанът не е интелектуална йога, но всеки звук, който изпявате по време на киртан, влиза дълбоко в съзнанието ви. Интелектуалците ще се опитат да разберат киртана, но ще им бъде много трудно, защото киртанът засяга главно емоционалната природа на човека. Въпреки че емоциите не са нито разбирани, нито правилно изполвани, те са мощен инструмент в човешите ръце. С интелекта не можете да стигнете много дълбоко, не можете да разберете съзнанието. Посредством интелекта може да знаете за Бог, за истината и за много неща, но никога не бихте могли да ги изживеете.
Между знанието и опита има огромна разлика. Ще ви дам пример като ви разкажа една истинска история. Веднъж докато пътувах към Австралия със самолет, срещнах английски професор, който беше написал книга за индийските сладкиши и я беше представил в университета като дисертация. Беше много красива и добре написана книга, а професорът имаше добри познания за индийските сладкиши. И така ние обсъдихме темата в продължение на няколко часа. По-късно по време на вечерята отворих кутията със сладки, които от авиокомпанията ми бяха дали. Бяха расгули, много известни индийски сладки. Когато започнах да ги хапвам се сетих за професора и му занесох няколко. Той хапна няколко и така ги опита. След това попита какъв вид са сладките. Тогава Свами Амритананда, винаги много директна в отговорите си, му каза: „Прочетете във вашата книга”.
Опитвам се да разгранича знанието от преживяването. Без съмнение професорът имаше задълбочени познания за индийските сладкиши, но нямаше опит с тях. Интелектът е средство за знание, емоцията е инструмент на опита. Ако искате да преживеете състояние на покой и да усетите присъствието на Бог в себе си, трябва да развиете емоционалната страна от себе си. Ако емоциите ви са блокирани, може да отидете в храм и да разговаряте за Бог дни наред, или да говорите за него от църковния амвон, но той ще бъде далече от вас. Но ако сте заредени с емоция, може да изпаднете в транс или преживеете Бог само като чуете името му. Това е така, защото емоциите са очите, през които може да преживеете осъзнаване и по-висша любов.
Затова е от изключителна важност един раджа или хатха йогин да развива своята емоционална природа. Как може да стане това? Има много начини, но най-лесният, най-достъпният и най-безопасният метод е пеенето на киртан.
Моите преживявания
През 1943г. когато отидох за първи път в ашрама в Ришикеш, не бях много емоционален и молитвен тип човек. Затова първото ежедневно задължение, което ми дадоха, беше нещо, което не харесвах. Година преди моето пристигане Свами Шивананда беше взел решение киртана Махамантра да се пее в ашрама непрекъснато до последния му миг. И така в един ъгъл на залата някой свами или светски човек винаги седеше и пееше „Харе Рама, Харе Кришна, Харе, Харе”. След час някой идваше и го сменяше. Така киртанът продължаваше през всичките двадесет и четири часа на денонощието.
Беше трудна за следване задача, но точно този неспирен киртан се превърна в ядрото на мисията, която имаше Свамиджи. Моето задължение беше да пея един час през нощта. Трябваше да спя в залата, да се събуждам в определен час, да пея божието име, което за мен беше скучно и неприятно, но все пак го правех.
След известно време започнах да имам преживявания. Не мога да кажа защо са дошли при мен, но една нощ докато пеех безжизнено и без никакво чувство, изведнъж се озовах сред диви животни, тигри, вълци и хиени. Всички се подготвяха да ме нападнат и разкъсат на парчета, аз се сковах от страх. Това беше първият път, когато изпитах чувството на страх. Преди това никога не ме е било страх. Можех да пътувам цяла нощ сам през дива гора без да усетя страх. Можех да се изправя срещу всичко без страх. Никога не си бях представял какво е да изпиташ страх.
Насън обаче преживях този страх. Започнах да крещя, защото не знаех как да се измъкна. Тогава един огромен слон се приближи към мен. Само ме вдигна с хобота върху гърба си и целият страх изчезна. След известно време разбрах, че не аз съм бил там, бил е Буда. Това беше прекрасен сън или видение, което имах докато пеех божието име. След него последваха още много други.
Именно за такъв тип преживявания полагах усилия дълги години. Разбира се практикувах пранаяма и всичко останало, но те не бяха толкова ефективни. Може би моят организъм и самскарите ми са много трудни. Всичко което не успях да постигна с дълги години садхана, постигнах с пеене на божие име, в което дори не съм вярвал. И ето какво се случи, въпреки че не харесвах мойта работа да пея киртан, аз я изпълнявах, защото тя ми носеше преживяване след преживяване, и всяко едно беше фантастично и красиво.
Да танцуваш като луд
Свами Шивананда безкрайно обичаше киртан. Когато пееше киртан, имаше навик да танцува. По време на киртана се въодушевяваше изцяло и се променяше. Ето ви истински санясин, принадлежащ към най-висшата степен на Адвайта Веданта, философията на гяна йога, а танцуваше като луд. Той представляваше най-висшата философия на хинду религията, беше учител на философията на чистия монизъм и когато го видях да танцува като полудял, започнах да се съмнявам в разумната ми връзка с действителността. Осъзнах, че всичките ми представи за духовния живот са единствено интелектуални. Всичките ми знания идваха от светската страна на човешкото съществуване. Тогава постепенно започнах изпадам в настроението за пеене на киртан.
Дори днес досегът ми с живота е изцяло рационалистичен. Аз не вярвам в многото богове на хинду пантеона. Дори не вярвам в личния бог. Вярвам във висшето, абсолютното съзнание. Да си представям, че някой седи на небето и гледа към всички долу за мен е глупаво. Не мисля, че Бог съществува като съдник за хората. Не мисля дори, че чува молитвите ни. Когато аз се моля, знам, че аз чувам, и че хипнотизирам себе си. И дори с тази моя рационалистична нагласа, аз все пак съм дълбоко развълнуван от киртана.
Висока доза
Преди пеех киртан по всяко време, но след това нещата се развиха така, че освен пеенето, самата музика също започна да звучи в ума ми. Това преживяване е повече от приятно, истинско блаженство. Но има един момент, в който умът се слива с музиката, и аз не мога да го понеса.
Имаше време, когато избягвах инцидентите. Когато пътувам с кола, не мога да слушам музика. Всеки път когато чуех да се пее Рамаяна или друг вид музика, трябва да се оттегля навътре в мен, за да не я чувам. Музиката е много, много силна доза за мен. По тази причина, въпреки че обичам да пея, рядко си позволявам да го правя. Но има нещо, за което съм напълно сигурен – ще напусна това тяло пеейки. Това е знак, който дойде много ясно при мен. И така, тъй като още не е дошло времето да напусна това тяло, не пея често.
Мунгер, януари 1982
Yoga magazine, August 1982
Превод за Йога студио 108 – Ивелина Стоянова, редактор Светла Благоева
