ИНТЕРВЮ С ДАЛАЙ ЛАМА

В деня, в който Негово Светейшество Далай Лама XIV навършваше 70 години, даде интервю за «Газете.Ru» и предложи да пием за негово здраве.

– Какво имахте предвид като казахте в едно интервю, че е възможно да бъдете последния тибетски далай-лама?
– Ако аз умра преди Тибет да постигне независимост, дори и като автономия в състава на Китай, то ще се роди следващия далай-лама. Но ако тибетците ще могат да се върнат в родината и ще могат да живеят в демократична държава преди моята смърт, то напълно е възможно институцията на далай-лама като политически лидер да си отиде заедно с мен. Затова именно аз преди три години се отказах от тези задължения и сега глава на тибетското правителство в изгнание е примиер-министърът Самдонг Ринпоче.

– Но не става въпрос само за политика. За тибетците вие сте живия Буда…
– «Живия Буда» – това е грешен превод от китайски. Така те преведоха тибетската дума «лама», «учител», т.е някой, който има много знания и затова заслужава уважение. Понякога на Запад срещам обяснения, че далай-лама – това е Бог. Това абсолютно погрешно! Но като такива учители на дхармата далай ламите могат да продължат да се превъплащават. Наистина, аз мисля, че не всички инкарнации на далай-ламите са били истински. Що се отнася до мен, то аз съм уверен само в едно – че съм въплъщение на петия далай-лама, тъй като в детството имах много спомени, свързани с този предишен живот.
Освен това, аз бях доста мързеливо момче, а много философски текстове знаех не по зле от моите учители, което може да се обясни само с наличието на спомени от минали животи.

– Все пак на две годинки вие бяхте признат за превъплащение на Далай Лама XIII. Фактически този избор предопредели цялата ви съдба. Замисляли ли сте се някога, че вашия живот би могъл да протече по друг начин?
– Когато бях съвсем малък, всяка година трябваше да се уединявам по три седмици в Потал. През целия ден с мен се занимаваха учители и вечер, когато слънцето залязваше и пастирите се връщаха със стадата си, аз ги гледах през прозореца и си мечтаех да съм един от тях. Но след това аз осъзнах и приех възложената ми отговорност, макар и тя понякога да превишава моите възможности. В една от любимите ми молитви има следните думи: « Докато съществува пространство, докато чувстващите същества страдат и остават в сансара, аз ще остана с тях, за да им служа». И в това е смисълът на моя живот.

– Можете ли да разкажете как протича един ваш ден?
– Ставам в 3:30 сутринта. Медитирам, правя прострации и се измивам. След това отивам на разходка, чета мантри или продължавам да медитирам. В 5:15 закусвам и слушам «Гласът на Америка» на тибетски език. След закуска отново медитирам или изучавам трудове на будиската философия. Понякога чета списания преди закуска и вестниците Newsweek, Time. И непременно слушам в 7:30 новините по ВВС. Дори в мен се е развила някаква зависимост от тях. Когато съм в чужбина и по някакви причини не мога да слушам ВВС, имам чувството че съм останал без информация за обкръжаващия ме свят. След това работя до 5:30 вечерта, а в 6:00 пия чай. Като будистки монах не мога да приемам храна след обед, но понякога си позволявам малко курабийки. През това време гледам новините по ВВС по телевизията. След това отново медитирам и в 8:30 лягам да спя. Сънят е най-важната медитация за всички. Дори за птиците. Не за да попаднете в нирвана, а за това да оживеете.

– Нарушава ли се този порядък на рожденния ви ден?
– Аз не отбелязвам рожденните си дни. Струва ми се, че това е пилеене на време.
За мен този ден не се отличава от другите. В известен смисъл всеки ден е рожден ден. Събуждате се сутринта, всичко е свежо и ново, и най-главното е, че този нов ден ви е донесъл нещо важно. Разбира се идват различни официални лица да ме поздравят, но няма банкети. Разбира се, приятно ми е, че помнят моя рожден ден. Така че ако искате пийте за мое здраве.

– Вие постоянно говорите за това, че съвременното човечество се нуждае не от религиозна етика, а от секулярна, доколкото болшинството от шестте милиарда души на Земята рядко се ръководят в живота си от своите религиозни принципи. Но един от главните проблеми, който фиксира западната култура от последните години, е че без вяра човек не може да се пребори със завладяващите го отвсякъде негативни емоции и депресии. Вие знаете ли, как може да се реши този проблем?

– Това е много добър въпрос. Аз не съм уверен, но ми се струва, че има начин да се избавим от негативните емоции и депресията без помощта на религията. У вас остава единствената възможност – да мислите. Дори мисля, че това е по-ефективно, отколкото вярата. Като начало аз анализирам, каква е ползата от отрицателните емоции. Гневът носи само кратковременно облекчение и удовлетворение. Ето аз се ядосам, в гнева си се развиквам на друг човек и изпитвам облекчение. Но идва време, когато ми става неловко, съжалявам за направеното, срамувам се. Освен това, гневът не ми дава покой. Аз спя лошо, губя апетит, разболявам се.
Носи ли гневът ми реален ушърб на врага? Не.
Очевидно моите отрицателни емоции разрушвата преди всичко моя организъм и нарушават моето душевно равновесие. Аз много си кореспондирам със западни учени, неврофизиолози и биолози и те също признават, че емоциите имат огромно значение за нашето здраве. Такъв подход за решение на емоционални проблеми в будизма се нарича аналитическа медитация, и аз мисля, че тя е много ефективна.

– Русия, както и целия свят през последните години се сблъска с терора. И едва ли на хората, чиите роднини са загинали в тези взривове, ще помогнат такива размишления. От гледна точка на будизма, как да се борим с тероризма, ако агресията и ненавистта не помагат?
– От будистка гледна точка, а също и от гледна точка на здравия смисъл основната причина на всички наши проблеми е незнанието. Която и сфера на човешкия живот да вземете – икономика, политика – хората взимат грешни решения поради липса на знания. Всички неща и явления в света са взаимносвързани. Не съществува такова събитие или явление, което да съществува или да е произлязло само за себе си.
Освен това действията на човешките същества зависят от мотивацията. Когато става въпрос за тероризма, има близка и далечна перспектива. Кратковременните мерки вече се приемат от правителствата и специалните служби на всички страни, които се сблъскаха с този проблем и тук аз не съм им съдия. Но когато става въпрос за дългосрочните перспективи, то аз съм дълбоко уверен, че вярното решение е в сферата на образованието. Образованието трябва да развива в хората цялостен поглед на нещата, при който вие не делите света на себе си и другите, а осъзнавате глобалната взаимовръзка между черното и бялото, между мюсулманите и християните. Хората трябва да осъзнаят, че светът не можа да се възцари само от нашите молитви. Той трябва да стане следствие от нашата изменена мотивация.

– Днес будизмът на Запад е едва ли не най-голямата модна метафизическа бомба с холивудски звезди в кастинга. Но когато разберем, че Стивън Сегал е бил признат за тулку, възниква въпроса, не се ли явява това PR-кампания на тибетския будизъм?
– Веднъж четох лекции в Америка и при мен се приближи американец, който каза, че е Иисус Христос. Но какво от това, ако някой го признава за Иисус и той сам се придържа към това. Те имат това право. …Малко е да бъдеш признат за тулку.
Само знания не са достатъчни. Необходимо е да имаш съответсващите знания, да се държиш по подобаващия начин. И тибетците винаги са внимателни към такива неща, даже когато става въпрос за тибетските лами. За да различите истинския лама от самозванеца, ще са ви потребни вашите собствени знания.

– Мислите ли, че Западът ще повлияе на будизма?
– Не, не мисля. Работата е там, че будизмът работи с главните човешки проблеми: старост, страдание, болести. А тези въпроси мъчат и богатите, и бедните, в Европа и в Африка, днес точно така, както и преди хиляди години. Когато говорим за религията, трябва да разбираме, че има два аспекта: културен и религиозен. Културните параметри могат да се изменят в зависимост от страната и тогава се появява тибетски будизъм, японски, китайски, но основите на учението остават неизменни. Рано или късно, разбира се, ще се появи и западен будизъм, който ще се отличава с някакви културни аспекти, но не трябва да се губи същността. Не трябва да се бъркат автентичните практики с Ню-ейдж.

– Вие постоянно говорите, че преди всичко сте «прост монах». Не ви ли се струва, че в това твърдение има някаква част лукавство, особено след като тибетците ви считат за въплъщение на Бодхисатва на състраданието?
– Аз съм бежанец, И затова мога да се държа неформално, за разлика от римския папа или патриарха, които са принудени да отговарят на заеманите от тях длъжности. Аз мога да си позволя да се смея (смее се гръмогласно). В моето семейство всички обичаха да се посмеят, и братята и сестрите ми. Аз често мисля за това, че прекалено строгия протокол и големите формалности само създават допълнителни бариери между хората. Старая се да ги избягвам.

06 юли 11:24

„Газета RU“ – превод от руски