Индия пътепис
Автор и главен участник: Светла Благоева
Ден 1-ви, 11.10.2013 – Пътуването
За какво ли са му пари на човек? За да може да си позволи някои неща ; )
Като например два дни в 5* хотел в Индия или луксозно пътуване с лодка по езерото в Керала.
Но да започна отначало…
Комбинацията садхана за Наваратри и пътуване до Индия не е добра. Всяка сутрин отиването в 6:30 ч. до студиото за мантрите и нещата, които трябваше да свърша преди да замина ме оставиха в положение, че един ден преди заминаване нямах куфар, нямах раница, нямах обувки за Индия. Последния ден трябваше да пазарувам. И вечерта преди полета до 2 ч. през нощта си събирах багажа. Взех минимално багаж и бях много щастлива че успях да напъхам и постелката за йога. Бях решена да не си спирам практиките, въпреки хотелите, местенето и пътуването. Сутринта изпяхме мантрите за Дурга и Сарасвати както обичайно, беше 7-мия ден на Наваратри. Имаше време до полета и се върнах до вкъщи. Радо, Веси и Светла ме изпратиха на летището. Всичко беше наред.
Компанията в добро настроение. На летището ми взеха домашната лютеница. Бях си купила две пълнозърнести хлебчета за лютеницата, както и маслинова паста. Пастата мина, но лютеницата, понеже беше голям буркан, ми я взеха. Много ме хвана яд. Бях си взела и краставички, вместо вода и си хрупках корнишончета с моята подправка. Полетът мина леко. Летим с австрийските аеролинии. Аз си поръчах сурово веган меню и за първи път ям горе-долу здравословно в самолет – без да са ми претоплили храната на микровълнова. Бяха ми нарязали една сурова чушка 😉 и парче хляб с малко авокадо. Направи ми впечатление че стюардесите са много непринудени и отзивчиви. Без фалшива и студена любезност. Постоянно ни предлагаха напитки и не отказваха и по две чаши вода. Пристигнахме вечерта в полунощ. Не сме спали през нощта, дремехме на летището. Всички полети бяха като по часовник, без проблеми.
След Делхи имаме вътрешен полет за Кочи, Керала. Полетът до Кочи беше в 6 сутринта и нямаше смисъл да си взимаме такси и хотел и след 3 часа да се връщаме пак, затова прекарахме нощта на летището за вътрешни полети. Не беше тежко, разхождахме се из летището и дремехме по седалките. Полетът беше приятен и лек. Самолетите хубави и новички, стюардесата на гишето ни даде местата до изхода и ни беше широко и приятно. Към 10 ч. сутринта пристигнахме в Кочи.
Ден 2-ри, 12/10, хотел Gateway и градът Кочи в Южна Индия
Още със слизането от самолета обичайно се усеща силната влага и жега. Летището е приятно, тръгваме с такси, пейзажът е много зелен и навсякъде е чисто. Индия си е Индия, има си я циганията, но наистина е много по-чисто и по-подредено. Определено хората са по-спретнати, няма я тази обичайната миризма, на подправки, спарено и мухъл. Ходят с чисти дрехи, доста светли, по улиците няма боклук, по-малко шумно е, движението не е така екстремно както на север. Понеже Гянтатва е за първи път и я сложих да седне отпред да свиква с движението. Обаче то никак не бе екстремно както на север. Много спокойно карат и почти не свирят клаксони.
Настаняваме се в 5* хотел, Gateway, решихме да се поглезим първите дни, всъщност цената е като за 4*. Но наистина е приятно, всички се усмихват, услужливи, обстановката е в премерен лукс. Цари спокойствие навсякъде. До океана сме, но няма кой знае колко красиви гледки. За сега. Обичайната Индия, но по-излъскана. Компанията на Шакти и Гянтатва е много приятна. Това ми пътуване се очертава наситено с позитивни емоции и интелигентни разговори. Наслаждаваме се на компанията си. Опитваме интересни ястия. Пием екзотични фрешове. Пристигнахме рано и решихме да се разходим из града. Хотелът е до алеята покрай океана. Има много разхождащи се, предимно младежи. Хванахме рикша и отидохме до един дворец, археологически музей. Пътувахме около час с рикшата. Улиците са чисти, една идея по-малко шумно е, но все пак си е Индия 😉
Градината на двореца беше красива, имаше интересни гравюри, рисунки. Навсякъде в Индия се влиза бос, дали е храм, дали е дворец, има и много магазини, в които трябва да си оставиш обувките отвън. Оставяйки си обувките, получихме номер 108 ; ) Градината много ме впечатли, имаше красиви беседки, каменни столове, фонтани, розови градини, както и стадо сърни, червени с бели петна, които светеха на слънцето. Беше много спокойно, прохладно, на фона на градската глъч и шумотевица. Опитах се да си поръчам фреш от един павилион, но се оказа че момъкът иска да ми слага мляко, набързо отказах и минахме само с вода.
След спокойната атмосфера в двореца се прибрахме с рикша, не знаехме адреса на хотела, а рикшаджията не знаеше кой е хотелът, накрая се ориентирахме по Марин Драйв, алеята покрай океана, преди това ни заваля първият ми дъжд в Индия. Точно бях казала на момичетата че няма да ни вали дъжд, но се оказа че в Южна Индия още има дъждове през това време на годината. Стана студено и доста се изсипа, но след 15 мин. спря, отново беше топло и задушно. Щастливи се прибрахме в хотела. Водихме преговори за пътуване с хаус боут, лодка-къща в Кумараком, както и такси за следващите ни дестинации. Както винаги цените са три пъти надути за нас. Пътуването с хаус боут ни струваше по 70 евро на човек, като първоначално офертата беше по 100. За таксито не можахме да се разберем. И решихме сами да си търсим, защото офертите от 5* хотел си бяха .. 5* : ) Така приключи първият ни ден в Индия. Прибрахме се в хотела и се отдадохме на хапване с плодове и приятни приказки и споделяне на впечатления.
Ден 3-ти, 13/10 – разходка из океана и посещение на холандския дворец
Този ден беше много лежерен. След като си направихме практиките сутринта в хотела, (а между другото като влезнахме в стаята телевизорът се включи и почна йога програма, която беше чиста Сатянанда йога – с паванмуктасаните, погледах малко, стана ми приятно, имахме и постелка за йога в стаята, само една, но все пак имаше ). Доста се забавихме в стаята и излезнахме късно, към 11 ч.. Разходихме се по крайбрежието, заедно с индийските младежи, които ни зяпаха и тайничко снимаха с телефоните си. Решихме да отидем с лодка на един тур из крайбрежието от 14:30 ч.. Разходката беше приятна, но нищо особено, заведоха ни по-скоро на пазар.
Лодката ни повози около 30 мин., отидохме до съседен остров, където имаше затворен Вишну темпъл, датски дворец с много красиви изографисани сцени от Рамаяна и разни носии, накити, предмети от бита и дрехи, носилките на раджите и подобни неща. Разгледахме набързо, имахме само един час. Минахме за малко през пазара, беше много чист и много подреден. По-късно ни казаха че е еврейски квартал. Напазарувахме малко шалове. Тръгнахме обратно, имаше красиви гледки на залязващото слънце и рибарски мрежи и лодки. Много спокоен ден. Решихме да пием по нещо в нашия хотел. Аз си поръчах смути банан, киви и фурми. Няколко пъти казах да няма мляко. Сервитьорът потвърди че няма да има мляко. Донесе смутито. Определено имаше мляко вътре. Извиках сервитьора и го попитах какво има вътре. Той каза – плодове и йогурт. При което аз му казах – нали помолих да е без мляко. Той ме погледна най-искрено и каза „Madam, no milk, just yogurt” : )))), значи “не е мляко, а е йогурт”. Явно има места по света, където не знаят че йогуртът се прави от мляко. Помолих да ми направят ново, той каза че ще има малко вода, за да може да се разбият плодовете. Донесе ми ново и беше много вкусно и приятно веганско смути. По-късно питахме за вегетариански ресторант. Упътиха ни, намираше се на около 10 мин. пеша от хотела. Беше на принципа на шведска маса и хапнахме вкусни индийски ястия.
Ден 4-ти, 14/10 – Кумараком и 5* пътуване с Лодки – къща из езерото.
Това определено си заслужаваше. Беше едно от най-красивите места, които съм виждала в Индия.
Като цяло в този район е доста по-спокойно. По-чисто е. Може би има по-малко бедност. Но не са вегетарианци, има много месна храна, както и циганията на места си я има, но няма боклук по улиците и не мирише така специфично. Индийците са по-чисто облечени, определено има разлика. Особено в по-туристическите места. Много по-зелено е и зеленината дава повече красота и уют. Има много кокосови палми, от които правят кокосова вода.
Красиво е. Ако нямаше човешка намеса щеше да е още повече. След сутрешния тоалет и йога практиките, (показах на момичетата удхияна бандха и наули), отидохме на закуска – плодове, фурми, фреш от ананас, диня, портокал. Приготвихме се за лодката. Пътувахме до там с кола около час и половина. Шофьорът беше много мълчалив. Красиво, зелено, имаше много хубави имения, къщи, определено доста заможна част на Индия. Не бях виждала толкова кокетни и красиви къщи и имения.
Стигнахме до лодката. Определено бяхме зашеметени. Абсолютен лукс, красота и спокойствие. Имахме капитан, готвач и обслужващ. Бяха много внимателни и много мили. Капитанът беше красив, със зелени очи. Лодката от тръстика и дърво. Имаше спалня и искрено съжалихме че не бяхме наели лодката за един ден с преспиване. Душът в кабината беше по-луксозен от този в 5*-ния хотел. Езерото – красота и спокойствие, скъпи резорти около реката, палми. Определено най-сетне видях красива и луксозна обстановка в Индия. Имаше много лодки. Не много туристи, но много къщички и хотели около езерото.
Без да е претрупано, екзотично и премерено. Езерото е най-голямото сладководно езеро в Керала. Насладихме се максимално на лукса и спокойствието, наслаждавахме се на компанията си и на природата, водата, дърветата, лодките, слънцето. Носеха ни плодове, сготвиха ни вкусен обяд, където видяхме че на тази лодка през 2009 се е возила президентшата на Индия. Искрено се радвахме и беше голямо удоволствие. Гянтатва има виц за почти всяка ситуация. За тази имаше един. За какво са му пари на човек. Един милионер си купил къща на плажа. Поръчал палми да му донесат, че било много голо. Искал лодки на хоризонта, платил и лодки се появили, приискало му се малко облаци, че много слънце – донесли му и облаци. И така поръчвал разни неща. Накрая седнал и си казал – ех, колко е хубаво, за какво са му пари на човек, щом си има всичко това… ;)))))
Та и ние си казвахме – за какво са му пари човек, като има всичко това ;))) хахаха. Около 4 часа беше обиколката на езерото. Истинска наслада. След което драйвърът ни чакаше и около 18 ч. се върнахме в хотела. Отидохме да посетим Шива темпъла, който беше близко до хубавия ресторант, в който ходехме за вечеря. Влезнахме, беше тържествено, пееха мантри, беше нещо като малко ашрамче. Имаше пуджа на шивалингама, направихме обиколка, взехме даршан (благословия) от шивалингама и Шива и си тръгнахме. Хапнахме в ресторанта. Някой от ястията бяха много люти. Време беше да се прибираме. Беше доста тъмно и безлюдно за разходки.
Ден 5-ти, 15/10 – на път за Мадурай
Тъй като хотелът ни даде твърде висока цена за такси, хванахме жълти страници и почнахме да звъним на такси компании. Първо объркахме с рент –а кар. Предложиха ни коли без шофьор 😉 за Индия това не е опция … няма как да шофираме тука. Звъннахме на няколко и накрая спазарих една кола до Мадурай за 6500 рупии. Наполовина от офертата на хотела : ). Отиваме към темпъла на Минакши, едно от превъплъщенията на Парвати, едно от 64-те Шактипийт, места, където има части на Шакти. Историята е че тя е била убита и Шива много е страдал, взел тялото и тръгнал да обикаля гневен Индия.. по пътя различни части от тялото й падали и така тя се разпадала в ръцете му на 64 парчета. И затова на различни места има нейни части. В Рикхия, където е ашрамът на Свами Сатянанда е сърцето на Шакти. Тук, в Мадурай е върхът на главата й, сахасрара. Статуята е направена от емералд, един цял камък за статуята. Минакши означава рибешко око, защото рибата никога не си затваря окото, а Минакши дарява благословия с окото си. Затова се нарича така.
Пристигнахме късен следобед. Хотелът беше хубав, 4*. Имахме плавен преход от 5* към 4, после ще бъдем 3, после 2 и после ашрама ; ) Посрещнаха ни с много приятна напитка – фреш от лайм с мента и захар. Липсваше хавлия за третия човек. Трябваше няколко пъти да кажем, докато ни донесат. Все пак е Индия. Уредихме си такси за следващата дестинация и се разходихме малко. Опитахме фрешовете. В Индия как се правят фрешове – малко плод, много вода и захар ; ) това е положението. Ако искаш. Прибрахме се и всеки се отдаде на къпане, четене или интернет. Време за медитация и заспахме. Беше доста задушно и горещо. През нощта се събудих от ужасно щипене и сърбежи. Бях нападната от комари, които безмилостно ме бяха изпохапали. По ръцете, по краката. Само на едната длан имах 5 ухапвания. Изпитах силен дискомфорт, дори болка, почнах да търкам ръцете си и краката и исках да излезна и да се потопя в ледена вода. Намерих кислородната вода и се намазах. Облекчи ме доста. След около час се успокоих и заспах. Искрено съжалих че не си взех нищо против комари. В Гейтуей нямаше комари, но тук явно си ги отглеждаха като домашни любимци в хотела. Мина и това, но си беше леко кошмарно за момент.
Ден 6-ти. 16/10, Минакши темпъла и Мадурай
Сутринта отидохме на закуска за поредната доза плодове, ядохме пъпеш, папая и диня. Фреш от грозде. На закуска си позволявам само плодове. В Гейтуей пробвах да ям салата, но не ми понесе добре толкова рано сутрин и се придържах към класиката и най-здравословното – сутрин самo плодове. И се чувствах добре. Взехме рикша до Минакши темпъла. Оказа се че не може с фотоапарати и че трябва да сме с дълги панталони и покрити рамене. Аз бях с 3-4 клинче и лека блузка. Беше около 36 градуса. Наложи се да си купим дрехи. След като обиколихме няколко магазина и не успях да намеря подходяща пола и блузка си купих две дотита, оранжево и бяло, сложих си оранжевото като пола, а бялото като шал. Да сме прилични за муртито. И въпреки това не ни пуснаха при Минакши и Шива, така че цялата премяна беше безсмислена.
Храмът беше много внушителен и голям, за съжаление не можахме да видим статуята на Минакши и Шива, който е под формата на Сундершвара. Имаше огромни опашки от индийци, казаха ни че на ден минават повече от 40 000 поклонници за благословия. Беше много красиво, с много колони, изящни статуи на колоните, дракони, Ганешовци, различни форми на боговете, Нанду, Хануман. Във всеки храм имаше 9-те планети, заедно, със Слънцето по средата. Те са знаели че слънцето е в центъра много преди европейците. Обиколихме планетите няколко пъти, слагахме си червени точки, където можеше ни правеха пуджа. Мен ми хареса, макар че беше много претъпкано с хора, все едно бяхме на пазара. Навсякъде имаше разни ритуали. Бременни жени, оженени, кръщенета…. Красивото бе че те ползват храма. Храмът е жив и всеки – освен ние чужденците, може да си ползва свободно наличните муртита, параклисчета, храмчета. Имаше красиви рисунки, взехме си гид, който разказа че има 5 големи кули, гопурам, за всяка една част от тялото – ръцете, краката, главата. Всеки гопурам има по 9 етажа, тъй като 9 е кратно на 108. Целия комплекс представляваше човешкото тяло. Имаше езеро със златен лотос, и други неща….
Обикаляхме около колоните, мен ми хареса много, но на другите момичета мисля че им дойде в повече тълпата. Гид-ът, който си наехме ни пообясни някои неща, храмът изобилстваше от символика, различни статуи – муртита. Имаше едно на богиня… не помня коя, където млади жени, които са бременни ходят и правят предлагане на гхии, пречистено масло, мажат цялото мурти, за да имат безпроблемно и естествено раждане. Имаше отделение с именник за бебетата. Навсякъде някой нещо правеше, но най-интересното бе, че те просто знаят какво да правят. Имаше много муртита, на Шива, на Лакшми, Хануман, Субраманям, другия син на Шива, Ганеша и много други, които дори не знам. Минахме където можеше и където ни пускаха. По едно време май се озовахме в забранената зона, аз както винаги се опитвам да се шмугна там, където не може.
Определено видяхме и неща, които не бяха за нас : ) Храмът е огромен, отне ни може би около 3 часа. След което отидохме на покрива на една сграда, уж да видим гледка отгоре към храма, но всъщност беше магазин на няколко етажа и гид-а просто ни заведе там, за да пазаруваме. Аз си купих оранжева фешън курта за Дивали. Да си имам нова дреха за Лакшми. Дивали е на 3 ноември тази година. Леко съжалявам че няма да останем в Индия за Дивали, защото е прекрасно и светло, но така щях да лиша моите ученици от йога студиото от изживяването на този така хубав празник. Вече беше около 14 ч, слънцето напичаше безмилостно. След този темпъл бяхме изтощени от жегата. Бързахме да се върнем, защото имахме такси за 15 ч. към следващия храм. Обменихме си парите на рецепцията на хотела. Беше голяма сага. Около час обменяхме пари ; ) брояха се, мислеше се, идваха от счетоводството, просто искрено се забавлявахме с липсата на каквато и да е организация. В крайна сметка успяхме да обменим на сравнително добър курс. 80 рупии за евро. Банковия е 83 или 85, не разбрахме съвсем.
Танжур.
Пътувахме 180 км за около 5 часа. Колата беше малка и неудобна. Шофьорът доста смотан. Не можа да намери хотела и трябваше да се намеся, за да питаме на подходящото място и да намерим хотела. Тези там не са чували за GPS :).. нЕма такова животно тука.
Настанихме се. Хотелът вече е 3*. Миришеше на вкиснати маслини. Това е по-внимателният начин да кажа, че мирише на WC. Предложиха ни 3 стаи, но първата беше най-голяма. Освен миризмата, имахме и генератор под прозореца. За щастие след полунощ спираше и имахме за няколко часа само шума на улицата, колите и кравешко мучене. Окадихме хубаво с инсенс. Стаята беше ОК. Банята също. Поне нямаше много комари. Само 1-2. И те отидоха при Гянтатва ..: ))))).
Ден 7-ми, 17/10 – Брихадисвара, храм в Танжур и Натараджа темпъл в Чидамбарам
Почти нямах ухапвания от комари, но старите ме мъчеха още ; ) Направих си сутрешната медитация и практики. Приготвихме за поредния древен храм, отпреди около 1400 години. Това беше за мен най-красивият. Не беше така голям като Минакши темпъла, доста си приличаха по структура, но тук бяха само 4 гопура, кули. Пишеше че е направен по модел на космична структура, Махамеру. Махамеру е всъщност 3 D изображението, или мандалата на Шри Янтра или Шри Чакра. Това е мистична структура, изобразяваща серия от 9 триъгълника около централна точка, бинду. Тази янтра представлява модел на космическото измерение. Пътят на събуждане на Кундалини и изкачването на енергията от муладхара до сахасрата и единението на Шива и Шакти, енергията със съзнанието. Триъгълниците символизират трите фази на космичния процес, или Бог, God – G-generation, O – organization, D – destruction, Създаване е Брахма, Организиране, поддържане на живота е Вишну, Разрушение – Шива.
Също символ на триадата на времето – минало, настояще, бъдеще. Също съзнание, несъзнание, подсъзнание, четвъртата кула е символ на висшето съзнание, турия или просветлението. Храмът бе изграден от гранат и пясъчен камък, без да е оцветяван. На залез слънце би бил най-красив, но и така си го харесахме. Имаше много други индийски туристи. Взехме си гид. 500 рупии. Тук нямаше разделение на хинду и не-хинду, нямаше ограничения за чужденци. Изглеждаше древен и много запазен, като излезнал от филм на Нешънъл Джеографик. Правихме снимки и се разходихме с гида. Обясняваше ни различните муртита, статуи какво значат, както и различните символи по колоните. Беше красив, спокоен и наистина като че не принадлежеше на земята. Първо си взехме един по-евтин гид, но не бяхме доволни от него и после го сменихме с по-скъпия. Помолихме го да ни разказва за символиките, а не че Нанду, бикът на Шива, тежал 25 тона и бил направен от един единствен камък гранат. Нанду беше точно на нивото на Шивалингама, където също взехме благословия, направиха ни малка пуджа и беше приятна енергията. Мека. Фина.
Интересното бе че един път в годината правеха пуджа и абхишек на един голям Натарадж, не съм сигурна дали беше златен. И постояхме малко на пуджата. Имаше готина мриданга, намазахме се и със сандаловата паста от Натараджата. Пуджата се правеше от един дебел пуджар, който повече му отиваше да бъде сумист отколкото да почита Шива ; )Беше хубава изненада и че улучихме този ден, който е един през цялата година. Аз минавах под колоните и коридорчетата, попивах от атмосферата и се питах как ли е било преди да има туристи, когато е бил строен. Купулът на основния темпъл с Шивалингама беше от злато, построен само за 7 години, а останалите части на комплекса за още около 100 години. Изживяването беше много приятно, но дойде пак жегата и напече камъните. Около 2 часа го разглеждахме и решихме да отидем до втори храм на Шива, който се намираше на скромните 120 км.
Наехме такси и пътувахме около 3 часа. Пристигнахме към 17 ч, около залез слънце. Градът се казваше Чидамбарам. Беше частен храм, не на държавата. Стопанисваше се от 300 брамини и може би затова беше малко занемарен и не така поддържан. Нямаше такса. Беше пак с големи кули, с множество муртита, оцветени във всякакви цветове. На входа имаше 108 каменни муртита на танцуващите Парвати и Шива. И отново фабулата за състезанието между тях. Повечето храмове в тази част си приличаха. И бяха посветени на Шива и Парвати под различни форми. Този беше Натараджа. Имаше сребърно веди – основния темпъл, където почитаха огромна златна статуя на Натараджа. Един ден преди всяко пълнолуние изваждаха двете муртита, Натараджа и Парвати и ги женеха. В 18:00 ч.
Имахме късмет и успяхме да присъстваме на началото на сватбата и да видим муртито. Беше силно и интересно преживяване. Пееха и дрънкаха на огромни камбани. За съжаление имахме 3 часа път обратно и не можеше да стоим много, за да не стане тъмно и да успеем да се приберем в хотела, тъй като уговорката с такси компанията беше в 22 ч да сме стигнали. Един младичък брамин ни заговори и ни убеди да останем за пуджата, защото се бяхме запътили към изхода. Имаше много хора, доста повече отколкото на сутрешния храм. Този храм също беше много древен и също имаше 1000 колони. 999 и 1 беше вдигнатия крак на Шиванатарадж. Танцуващият Шива. Символиката на муртито е много интересна. Космичният танц на Шива се нарича „Танц на блаженството”. Целта на този танц е да освободи хората от илюзията на Мая, и мястото, където той го е изпълнил е всъщност Чидамбарам. И това място се нарича център на вселената, който всъщност се намира в сърцата ни : )
Танцът още символизира баланса между ежедневието, раждането и смъртта. Целта на танца е да освободи човечеството от невежеството и да го насочи към себереализация. Всеки елемент от статуята има символика:
- Кръгът от огън около Шива представлява проявената вселена и съзнанието, както и безкрайния цикъл на раждане и смърт. Прахабхамандала се нарича кръга и представлява вселената, илюзията, страданието и болката.
- Шива има 4 ръце, символ на 4-те посоки, а всяка ръка е в определена мудра, психичен жест. Горната дясна ръка държи Дамару—малко барабанче, символ на звука, който е дал творението и времето. Дамару също представлява мъжко-женския принцип
- Горната лява ръка държи огън, агни, което представлява разрушението, изчезването на материята и формата. Това показва противопоставянето на сътворението и разрушението или огънят на живота
- Долната дясна ръка е в абхяя мудра, която значи безстрашен на санскрит. Означава че Шива е без страх, и с тази благословия дарява защита от зло и невежество за тези, които следват правилния си път, дхарма.
- Долната лява ръка сочи към левия му крак, който е елегантно повдигнат, символизиращ израстването и освобождението. Същата ръка пресича гърдите му в гахахаста, (поза на слонски хобот), който води през джунглата на невежеството
- Змии обгръщат ръцете, краката и косите му в знак на липсата на его. Косите му са невчесани, дълги, сплъстени в знак на отречение от обществото и показва аскетизмът му
- Кобрата около талията му е кундалини шакти, или божествената сила, която живее във всеки от нас
- На главата си носи череп, символ на победа над смъртта, както и реката Ганга, която извира от косите му. Третото му око е символ на просветление, вътрешно виждане и всезнание
- Джуджето, върху което Шива танцува, Апасмарапуруша, е душа, която временно притеглена от земните сили на объркването, забравата и леността. Десният крак на Шива показва победата над невежеството. Повдигнатия ляв крак, е символ на помъдряването на душата и освобождението й от тези негативни качества
- Цялата фигура на Натарадж стои върху лотос, символ на творческия потенциал и енергия на вселената, както и парадоксалната противоположност – вътрешното спокойствие срещу външното действие и активност. Безизразното лице на Шива представлява неговия неутралитет и това да е винаги в баланс и пълна хармония.
Тръгнахме към Танжур и в 22 ч бяхме в хотела. Бяхме изморени. Цели два големи храма и пътуване. Изкъпахме се и в леглата с комарите : )
Ден 8 –ми, 18/10, Храмът на скалата
Сутринта потеглихме за Тируванамали, там беше градът на йогите и Шива. Преди това тръгнахме за Тричи, което ни отклоняваше, но искахме да видим Rock Temple, храм, построен върху скала. Отново Шива и Парвати. Времето беше приятно горещо, освободихме стаята в 8 и тръгнахме към Тричи. Настроението беше добро, пътуването леко, видяхме една голяма скала и храм и помолихме шофьора да спре. Той нещо се опита да обясни за 10 км, по-късно разбрахме че ни е казвал че не това е храмът и че има още 10 км, но това разбрахме по-късно. Качихме се по стълбите нагоре, боси разбира се. Гранат, приятни и красиви колони и купол, имаше много малко хора. Учудихме се. Влезнахме. Вътре имаше шивалингам, олтар на 9-те планети, който присъстваше във всеки темпъл и още няколко.
Преди това имаше Ганеш кутир (параклисче). Беше тъмно, приятно, имаше много отзивчив пуджар и ни направи малка пуджа, сложи ни червени точки и пепел, поклонихме се на шивалингама, разходихме се, направихме няколко снимки и щастливи и доволни слезнахме. Бяхме сами в храма. И тръгнахме отново. След около 15 мин. се появи и истинския рок темпъл. Спряхме. Казахме че ще отнеме 30 мин. На входа ни посрещна истински слон. Много сладък, кротък и .. нещастен. Беше вързан и погледът му беше тъжен. Хапваше тревичка. Платихме вход 3 рупии и снимки 20 рупии. Изкачихме около 150 стъпала нагоре. Имаше много хора. Изведнъж пътя се раздвои и отново – надясно ОК, наляво забранено за чужденци. Изглеждаше магически, с колоните, полу-тъмнината, леките лъчи, проблясващи около тъмните ъгли. Мистично и привличащо, аз се насочих натам и индийците веднага скочиха да ми казват че не може. Аз направих жална физиономия и леко влезнах навътре.
Човека ме погледна, посочи червената ми точка, която Слава Богу вече бяхме получили в предишния храм и ме пусна. Направих знак на Шакти и тя се шмугна. Гянтатва някъде се рееше из облаците, но аз вече бях вътре и за да не размислят бързо влезнах между колоните и се смесих с другите индийци. Шакти дойде. Вървяхме навътре в храма, който се оказа по-голям, отколкото изглежда отвън. Бяхме като крадци в храма. Нащрек, че всеки момент ще ни изгонят, но и щастливи че сме допуснати до тази светая светих, недостижима за не-хинду. Вдясно имаше тъмен квадратен олтар, около него имаше лека слънчева светлина, полу-мрак и тишина. Енергията беше много мека, мистична, фантастична. Почувствах се като в сън. Магически. Докосвах камъка, статуите, радвах се тихо и просто попивах всяка частичка енергия от мястото. Върнахме се. Шакти беше като в захлас. Видяхме че и Гянтатва се появи, зарадвах се че и тя ще сподели това прекрасно изживяване.
Тръгнахме трите крадешком нагоре. Стрелката сочеше към Шива темпъла. Изкачвахме стълби. От време на време се разминавахме с някой индиец или индийка, но те не ни обръщаха внимание вече. Може би просто не очакваха да има бели и не ни забелязваха. Стигнахме до Шива кутира и шивалингама. Аз влезнах вече смело, пуджарът просто дойде, взехме огън, сложи ни точки и пепел и оставихме дребни рупии. Стояхме малко при шивалингама. Срещу него беше Нанду, неговият бял бивол, готов всеки момент, ако Шива пожелае, да тръгнат на някъде.
Все още бяхме в захлас. Влезнахме с голяма зала със старинни рисунки. Имаше Шива Натарадж, гневния, който си вдига крака, защото вече от безсилие, че не може да победи Парвати в танците и прилага измама и си вдига крака, а тя като жена не може да направи така от благоприличие. И така Шива печели състезанието. Смисълът е, че накрая със смирение стигаме до Висшето съзнание и той винаги печели, т.е. Шива.
Виждахме горната част, купола на мандира, който първо видяхме на долния етаж, в тъмния ъгъл. Беше нарисуван с цветни фигури. Горе на тавана имаше рисунка на един много красив Шива, какъвто не го бях виждала, нагизден с орнаменти и облечен в красиви одежди. Обикновено той е аскет. Вероятно това е женещият се Шива, тъй като и тук, като и в другите храмове, правят сватба на Шива и Парвати. Винаги има два кутира на Шива и Парвати и на пълнолуние ги изкарват и ги женят. Исках да го снимам, но бяхме обещали да не снимаме. Докосвах колоните и исках да седна и да остана по-дълго. Всички искахме. Но за съжаление шофьорът ни чакаше, а ние вече се бавехме повече от час. Слезнахме по стълбите и се върнахме в тъмния ъгъл и този път видяхме входа към муртито на Парвати.
Бяхме го пропуснали в началото и минахме само около храма, без да видим входа. Почетохме и нея. Там енергията беше много мека и приятна, още в началото я усетих така, без да знам че е Парвати. Този път взехме благословия и от нея. Бяхме много много щастливи и не ни се тръгваше.На излизане в най-голямата зала видяхме още един шивалингам. Имаше цялото семейство на Шива – Кришна, Вишну, Патанджали, Дурга, Ганеша…
Горе бе нарисувана сватбата им. И пред тях пандит с огън и Парвати и Шива се бяха хванали за ръце. Много сладко. В Индия се женят с хаван, огнена церемония и младоженката и младоженецът се държат за ръце, жената води и обикалят 7 пъти около огъня. На Шакти не й се тръгваше. На мен също. Беше идеално за медитация. Но тя някак се случи спонтанно, в движение. Чувствахме такъв екстаз, че повече не ни трябваше нищо.
Време бе да излизаме. Не ни се ходеше в другата страна, позволената за чужденци. Шакти остана, ние с Гянтатва се качихме, гледката вече не ме вълнуваше. Намерихме чудно магазинче с каменни статуетки. Купих един много красив и танцуващ Ганеша като подарък за Шакти. Така го усетих. Може би беше нейната благословия. И от Ганеша, не само от баща му и майка му. Шива и Парвати. Слезнахме и доволни тръгнахме към Тируванамали.
След прекрасното изживяване в храма на скалата, продължихме, пътуването беше леко и приятно, през красиви местности с много зеленина и палми, скали. Нямаше много движение. Говорехме си в колата и дремехме, аз почти прочетох Ензимното хранене. Хубава книга за хора, които не знаят че месото и млякото са вредни. Но не е точно това, което очаквах. Има полезни пасажи и вдъхновява за някои неща, като например да се дъвче добре и да не се яде вечер. Обяснява защо е полезна храната, която е жива. Заради ензимите. Но съм леко разочарована, че твърди че рибата не е месо ; ) и че била полезна. Няма полезна животинска храна. Рибата просто е една идея по-малко вредна от месото на бозайниците. Но според мен е направил компромис заради рибената индустрия, защото на няколко пъти пише, че хората, които ядат риба са пълни с живак … както знаем живакът е едно то най-отровните вещества. Така че може би са го заплашили че няма да му издадат книгата и затова е писал така. Пътувахме няколко часа и стигнахме около 16 ч. в „така наречения град на йоги и Шива”. Слагам го в кавички, защото леко иронизирам.
Този град беше ужасно мръсен, ужасно шумен и изключително напрегнат. Може би защото беше пълнолуние. Нали на пълнолуние изкарват муртитата на Шива и Парвати и правят сватба. Пристигнахме. Оказа се че хотелът ни е много мизерен и доста скъп за вида си. Както идвахме от 5*, после 4*, после 3*, този беше 0*. Входът беше гараж. Показа ни стая, в която щом се отвореше вратата гръмваше телевизор. Имаше захабено и мръсно канапе и две стаи отдясно и отляво. Вътре 4 мухлясали стени и едно двойно легло. Беше твърде ужасно за 40-те лв. на човек. Едвам успях да спра телевизора, като натиснах копчето, рецепциониста едвам го преживя, за него явно беше свещен…. едвам понесе. Поискахме да видим друга стая. Отново щом отворихме гръмна телевизора, същото положение.
Решихме да не оставаме, а направо да отпътуваме за Махабалипурам и да имаме три нощувки там.
Аз отидох да търся травел агенция за такси, писахме СМС на нашия таксиджия да се върне и да ни закара до Махабалипурам. Намерих такси, но и нашия такси драйвър се върна. Видя в нас възможност да изкара пари. Каза по 10 рупии на км, но не уточнихме км-те. Голяма грешка. Той ни прекара през Пондичери и увеличи пътя с около 80 кв. Което прави 180х 10 х2, защото му плащаме пътя обратно. От агенцията ми казаха 2600 рупии до там. Когато след 5 часа пътуване – около 200 км, стигнахме, той поиска 6000 рупии… ; ) ние обаче бяхме засекли км, бяхме минали 206 км. Умножихме по две, и после по 10 и му дадохме 4200 рупии. Доста повече отколкото струваше пътуването и той пак не беше доволен. Явно ни взе за канарчета и имаше желание да изкара годишната си заплата от нас за 1 ден… Както и да е. Не мога да свикна с това, но като цяло се справям може би по-добре отпреди. Настанихме се в хотела. Той беше по-евтин от предишната дупка, но доста по-уютен и приятен. С хубава градина, покрив, на който си правех сутрин упражненията и медитацията и разбира се достатъчен набор комари, които да ни мъчат през нощта 😉
Ден 9-ти, 19/10 – Махабалипурам, Медитацията на Арджуна, изнудването на каменните търговци, океана
Спахме добре, имаше малко комари, но повече предпочитаха Гянтатва, отколкото мен, може би защото фен-ът (вентилатор) беше над мен и от течението не можеха да летят лесно. Стаята след като поразхвърляхме багажа започна да изглежда уютна, а като отворихме прозорците и завесите, стана светла и приятна. Бяхме на последния етаж. Сутринта отидох на терасата за упражнения. В хотела имаше сутрешна йога, но решихме да си спестим това преживяване. Щеше да е интересно да видя как е, но вероятно нямаше да е нещо особено : ) Времето обещаваше да е горещо и слънчево. Не бързахме за никъде, наслаждавахме се на спокойствието и на това че повече нямаше дълги пътувания, само 70 км до летището след два дни, които на фона на 1008-те км, които изминахме изглеждаха много безобидни.
Настроението беше много добро, шегувахме се, смеехме се. Заедно сме и не си омръзваме вече 10-ти ден. Радвам се че е така, защото едно пътуване е 50% компанията. Закуската също се оказа добра, имаше плодове и папая. Фреш от грозде и диня.
Разхождаме се из околностите. Точно до хотела е главната забележителност – Медитацията на Арджуна. За него съм гледала филмче в youtube. Беше приятно да видя нещо на живо, което преди това съм виждала на филм. Много красиви каменни пещери с издялани статуи, слонове, маймуни, Вишну, Дурга Махишасумардини, Парвати, Шива разбира се. Правихме си снимки. Приятно беше. Имаше доста хора, туристи като нас. Това е по-скоро като музей отколкото храм.
Едно младо момче се залепи за мен и почна да ме разпитва, да ми казва че е ученик и не е гид и да ми разказва за различните монументи. Разбира се последва и неизбежният въпрос дали съм омъжена. Снимаше ни и ни разказваше и както така неусетно ни говореше за голямата скала на Арджуна, огромен кръгъл камък, кацнал на ръба на скалата, който слонове не са могли да помръднат и е издържал тайфуни, циклони и земетресения, така се озовахме в края на комплекса и хоп, неговия магазин за каменни изделия. Оказа се изкусен търговец, който просто ни примами в магазина си. Имаше красиви неща, но като цяло ме принуди да купя един свещник за 1000 рупии, като цената почна от 1800 : ) Беше малко неприятно, но накрая успяхме да се отървем от него.
После го срещахме на улицата и се поздравявахме като стари приятели. За два дни целият град вече ни познаваше : ) говорят ни на руски. И то доста добре. Всички питат откъде сме, учудващо е че повече знаят къде е България, но казват че рядко идват българи тук. Вече ни понапече доста и отидохме за обяд в хотела. Ресторантът беше вегетариански. Най-хубавата храна, която ядох досега. Прекрасна салата, истинска нарязана и овкусена салата… техните салати са примерно рязани домат, лук и морков, но без никакъв зехтин или подправки. А тази салата беше дребно нарязана и овкусена. Поръчах си 3 салати : ) + паратха – питка много вкусна, напълнена със зеленчуци. Много вкусно. И лют грах, който не можах да изям. Твърде спайси. Следобедът се разходихме до една сладкарница момичетата да опитат индийски сладки. Аз не ям, защото всички са с мляко.
Оттам отидохме до океана. Беше много приятно и силно. След толкова хотели, монументи и коли, всичко създадено от човека, било то и наситено с божествени вибрации, искрено се зарадвах и почувствах силата на океана. Чиста, природна недокосната от човека… почувствах силен прилив на енергия, даже с Гянтатва опитахме малко капоейра и елементи на бойни изкуства – чиста импровизация : ).Потопихме се във водата и малко се поизмокрихме, водата беше много много топла и силно влечаща навътре. Не бяха прекрасни, красиви плажове, но беше хубаво. На рецепцията бяхме питали дали има красиви плажове и казаха че по-добре да отидем на Малдивите, ако искаме палми, бял пясък и красота. Прави бяха. Но си имаше и своето очарование.
Направихме дълга разходка по брега на океана, минахме през Радисън хотел, доста луксозен, после през една много циганска махала, аз го нарекох гето с грозни и мръсни хотели и после през темпъла на брега, но той беше вече затворен, слънцето беше в своя залез. Минахме по търговската алея към океана, разгледахме малко дюкянчетата с каменни статуетки, подразнихме търговците като разглеждахме без да си купим нищо и се прибрахме в хотела. Преди да се приберем минахме през бижутерски магазин, аз исках да си купя златен Ом. Търговеца ми даде супер високи цени и аз измрънках че вече си изхарчих парите за други индийски глупости и не са ми останали за ценни предмети. Той пък разбра че наричам магазина му че има глупости, та стана драма. После Шакти ми каза че той разбрал че съм нарекла нещата в магазина му глупости. А пък аз просто се оплаках че съм изхарчила парите си за глупости. Иначе магазините за бижута винаги има толкова красиви неща. Та стана недоразумение. Преживях го, надявам се и той : ) Прибрахме се.
Ден 10–ти, 20/10 – Махабалипурам – релакс, разходки и плаж
Последен ден разходки преди да отпътуваме за Патна и ашрама. Отново не бързаме за никъде, сутринта се събудих с чудесен тонус малко преди 6 ч. Излезнах с постелката на терасата. Цяла нощ беше валял дъжд и беше много свежо, все още, преди отново да напече слънцето. Направих си практиките и медитацията на покрива. След Сурия Намаскар легнах в шавасана за няколко минути. След малко чух стъпки да минават точно покрай мен и реших че някой от стаята вече е станал, отворих очи и какво да видя, една доста едра маймуна минаваше на 4 крака покрай мен. Усещането беше точно за човек : ) тя си мина покрай мен на 1 ръка разстояние без да ме отчете, може би това че бях в шавасана я накара да не ми обърне внимание. И по-добре ; ) След това една гарга дойде да ми грачи и минаваше ту отдясно, ту отляво. Поиска ми се да разбирам езика на животните и да знам какво си говорят помежду си. Бях много свежа и с радостно чувство се прибрах в стаята. Дори нощното пиршество на комарите не можа да ми развали хубавото настроение.
Момичетата се размърдаха и почнаха да си правят медитацията. Много ме радва че отделят време за йога практики. Случвало ми се е да пътувам с мои ученици и те да не правят никаква медитация или други практики с дни. Хайде, понякога не позволяват условията за практики и упражнения, но медитацията човек винаги и навсякъде може да си я прави.
След сутрешните активности набързо минахме през закуската за фреш и плодове. Аз пих само лимонена вода. Тръгнахме за Храма на брега на океана. Той беше много мъничък. Хубав, но малък. Вече бяхме свикнали на огромни храмови комплекси и някак ни беше странно. А и платихме най-високия вход. 250 рупии. За другите беше по 3 или до 50 рупии. За индийци беше 10 рупии, за чужденци 250! Поснимахме се и открихме интересни коридорчета вътре, където си направихме готини снимки. Имаше шивалингам в основната пещера и също Вишну в Йога нидра.
Оттам отидохме на брега, но минахме през по-приятна част, беше мръсен плажа, с много пластмасови бутилки, но освен това беше хубав. Морето бурно. Имаше сърфисти и ги погледахме малко. Добре се справяха. Няколко бели също се опитваха да яхват вълните но на индийците им се отдаваше по-добре. Ние обаче яхнахме по един кон на брега и се разходихме. За около 5 мин, беше много хубаво. После седнахме на брега трите и си направихме медитация. Всеки самостоятелно, аз си направих Татва Шуддхи. Беше ни хубаво и спокойно. След това бавно тръгнахме към хотела да обядваме, защото стана вече горещо, а и бяхме гладни, последното ни ядене беше на обяд предишния ден.
Последва един от най-хубавите ми обеди в Индия. Поръчах си салати, от тези хубавите, в ресторанта на хотела и паратха, чапата, пълна със зеленчуци, чапата е плосък хляб, прилича на арабска питка, но е по-вкусен и има мазнина. Много вкусно си хапнахме и се качихме на релакс в стаята. Не бяха чистили изобщо, обадихме се да почистят и много съжалихме. След тях си изчистихме сами : ) Излезнах да купя вода. Попаднах на друг магазин за бижута. Продавачът беше обаятелен млад мъж на 25, от ирански произход. Харесах си няколко сребърни пръстена и малко статуетки. Може би прекарах около 2 часа в магазина му, накрая вече имаше и свалки, младежът ме гледаше похотливо. Беше ми приятно да флиртува с мен, трябваше да ме черпи чай, този чай все не пристигаше. Аз му казах че приятелките ми ще се притеснят за мен и наистина получих СМС от Шакти къде съм и вече имах извинение да се измъкна от магазина.
Обещах му да ги заведа по-късно и те да похарчат малко пари при него. Бях доволна, защото си купих прекрасен голям пръстен с аметист и още два по-малки, единият с ОМ. По-късно ги заведох и поразгледахме още бижута и красоти. Накрая дойде и лимоненият чай, който беше силен, но много приятен. И така най-сетне по тъмно си тръгнахме и отидохме да приготвяме багажа. Мен вече ме хващаха ветровете и имах нужда от това да тръгнем нанякъде. Бях доста енергетизирана и си оправих много добре багажа, подредих го чудесно и събрах всичко. Към полунощ заспахме и в 2 ч. аз се събудих наспана ; ) В 3 трябваше да ставаме, защото 4 беше таксито, а 6 ни беше полета. Почетох малко книга на компютъра, после момичетата станаха, помедитирахме и слезнахме във фоайето.
Ден 11-ти, 21/10 – Пътуваме към Патна и ашрама
Беше спокойно – 4 часа сутринта. Валеше силен дъжд. Беше много красиво, дъждът, рецепцията в дърво, имаше два големи каменни лъва отпред и се почувствах като в стар индийски филм. Таксито се появи, хубава голяма кола, приятен шофьор. За около час и половина пристигнахме. Аз слушах музика в таксито на телефона. Странно, но за 2 часа се бях наспала. На летището имахме малко свръх багаж и ни взеха по 250 рупии на кг. Платих 750 рупии за 3 кг. На връщане ще го организирам по-добре, защото ще има и много книги от ашрама. Пътувахме леко, през целия полет до Делхи писах пътеписа : ) После имахме престои около 2 часа до следващия полет за Патна. Момичетата бяха резервирали хотел 3* в Патна с хубав нет и се надявахме да разгледаме града. За ашрама пътувахме рано сутринта на следващия ден. Може би най-сетне ще разберат какво е преживяването да си във влак в Индия? Следобед пристигнахме в Патна. От хотела дойдоха с джип да ни вземат. Градът беше най-мизерният, най-мръсният и най-шумният досега. Дойде ни в повече на всички. Излезнахме за малко и бързо се прибрахме. Само си напазарувахме зеленчуци за салата, защото дори аз нямаше да се прежаля в ресторант в този град. Пропуснах да разкажа за т.нар. „хотел” : ) Беше голям купон. Отиваме и ни карат до жилищна сграда.
Стълбищата бяха ползвани за тоалетна на някои места, имаше асансьор обаче. Изглеждаше така, сякаш никога не е почиствано откакто е построено. Качиха ни на 3-ти етаж. И там имаше табелка на една врата – името на „хотела” и номера на апартамента. Минахме през преддверие, където имаше няколко мъже. После през кухня, където имаше още поне 5-ма мъже, както и непоносима миризма, не мога да кажа на какво… и аз не знам, и там в дъното ни вкараха в една стая, която нямаше нищо общо с апартамента като обзавеждане. Беше с хубав таван и чисто нов вентилатор на тавана. Боядисано, в първия момент, ако не гледаш детайли изглежда добре. Чаршафите бяха за еднократна употреба, но всички единодушно се съгласихме че са ползвани многократно. Тоалетната биваше. За една нощ щяхме да преживеем.
Имахме още една стая, която не бе така излъскана като тази. Но с по-хубав и бърз нет : ) През цялото време влизаха и излизаха индийци. Бяха много шумни. Влизаха ни в стаята без да питат. Малко се намръщихме и спряха. Едва минавах през кухнята, миришеше ужасно. Минавах на кумбхака – задържане на въздуха. Бяхме си платили за 3* хотел, който не бе дори хотел. Води се сървис хотел, когато е в къща, където живеят други хора. Но това не го пишеше в букинг ком. През нощта в преддверието спяха десетина индийци на земята и както се шегувахме, пазеха Шакти, защото нейната стая беше там. Аз не се притеснявах, но мацките май малко да. Както и да е, оцеляхме, на сутринта бързо се изнизахме за гарата.
Ден 12 – 22/10/2013 Ашрамът
За гарата ни закараха не с джипа, а с една малка кола. На гарата беше спокойно, макар да имаше доста хора. От време на време ни досаждаха просяци. Имаше доста полиция. Влакът засега закъсняваше само с 30 мин. След около 30 мин. вече закъсняваше с час. А ние бяхме 2-рата спирка и до нашата дестинация, Джамалпур, имаше 16 спирки. Решихме да наемем такси. Сравнително бързо и лесно спазарих едно за 3000 рупии, като свалих от 4000. Колата беше стар джип. Поне возеше добре, макар че се нагълтахме с толкова прах, колкото не се нагълтахме за цялата ни Индия до сега. Драйвърът беше много добър, макар и глух и като говореше по телефона крещеше : ) Пътувахме 140 км за около 4 часа ; ) и това беше много добро време, миналия път, когато ходих с кола до ашрама ни отне 8 часа ; )
Вече бяхме в най-бедната Индия и след красотите и сравнителната чистота на Южна Индия момичетата бяха леко шокирани. И аз не съм особено очарована, за всичките тези години все още не мога да свикна с това лице на Индия. Тъмната страна. Стигнахме на обяд, около 12 часа бяхме в ашрама.
Ашрамът
Приеха ни добре, настаниха ни, отидох да платя за трите заедно в офиса преди да ми дадат бадж. На отиване към офиса се засякох със Свамиджи, само се погледнахме, той спря, погледна ме и подмина. Аз направих пранам. Разкарваха ме от гише на гише около 15 мин. докато най-сетне попаднах където трябваше. Там 4 жени ме обслужиха за около 30 мин. – да ми вземат таксата и дарението. Аз бях уморена от пътуването и още не съвсем аклиматизирана към много хора и много правила и не реагирах особено. Настаниха ни в Шакти Вихар. Бяхме по 4 в стая, но за съжаление ни разделиха и всяка от нас беше сама с други три. В моята стая има две българки и една датчанка, която бе от курса ми по йога през 1999 г., когато бях за 4 месеца. Тя удивително прилича на Джон Малкович. Беше си обръснала главата. И с тази обръсната глава още повече приличаше на него.
Една от българките ми беше колежка от Варна, много приятна жена, която каза че много обича и чете сайта ми и че се радва да се запознае с мен. И аз се зарадвах на варненчанка, имам няколко приятелки от Варна и като цяло харесвам варненци.
Има много познати лица, познавам повече от 50%. Някои се радват да ме видят и се поздравяваме, други се правят че не ме виждат. Аз ще имам нужда от аклиматизация няколко дни ; ) както се шегувахме с Шакти – 5 дни и на 6-тия си тръгваме : )
Първият ден мина в срещи с познайници, обяснения къде какво и вечеря. Сабджи – зеленчуци и ориз. Хапнахме и си легнахме някъде около 20:00 ч.. Много бяхме уморени от полетите, Патна и пътуването с кола. Аз заспах веднага и спах непробудно до 5 сутринта.
Ден 13 – 23/10 Първи ден на конвенцията
Продължавам да виждам познайници, организацията е стройна, топло е доста, настроението е що годе добро. Още съм малко като замаяна. Облякох си дотито за първия ден. Всички сме под строй, забранено е снимането, така че нямам снимки : ) и телефони и компютри. Откриването беше скучно, имаше похвали, представяне и малко киртан. След това обяд, следобед ни даваха прасад. Книги – вкарват ни в едно хале с книги и кой колкото си вземе. Дават ни една голяма чанта. Много разглеждахме каталогчето, какво да си вземем, набелязах си. Чакахме на огромна опашка на най-силното слънце, може би около час. Имаме около 5 кг книги допълнително.
Втората част на програмата с лекциите пропуснахме, разхождахме се из ашрама, аз развеждах момичетата и се срещах с познати и приятели из градините и пътеките на ашрама. Вечерната програма беше една приятна драма с музика и танци за живота на Свами Сатянанда. Хубаво беше, но заспивах. И се прибрахме. Явно още не се бях аклиматизирала и в 9 часа вече бях потънала в дълбок сън.
14 ден – 24/10 Втори ден
Сутринта се събудих свежа, направих си медитацията и вместо закуска се качих на покрива и правих малко упражнения, само аз, покрива и слънцето. Беше чудесно.
После отидохме при пандитите. Успоредно с програмата на стадиона, където ще има лекции сутрин и следобед, през деня в Акара има програма цял ден на пандитите от Варанаси, които изпълняват древни ритуали, цял ден има непрекъснат киртан на амфитеатъра, където се редуват различните нации и пеят около 2 часа. Има и кино, прожектира се два пъти на ден филм за Свами Сатянанда и също уъркшопове по обедно време. И ние циркулираме където ни заведе сърцето и слуховете че ще е хубаво : )
Сутринта отидох на Акара при пандитите, имаше около 20 човека + Свамиджи, но без пандити. Той каза че правят забравени древни ритуали и че той иска да ги съживи отново и да им даде популярност. Каза че никъде в Индия не правят това, което сега се прави – и че това не са религиозни ритуали, а инвокиране, т.е. извикване на сили и енергия. Каза че са едновременно Шива и Шакти, не отделно, а заедно.
На втория ден лекциите бяха кратки и някои на хинди, някои на английски, от които трудно разбирахме. Повече си разказваха кой какво преживял и как се запознал със Свами Сатянанда. Темата беше Йога и здравето. Най-същественото беше, че един момък каза – хората не приемат глобално йога, защото я свързват с хиндуизма. А приемат само физическата част на йога, без духовната. И каза така – има неразбиране за хиндуизма, това не е религия, а начин на живот. И това е донякъде духовната страна на йога. Каза че преди 200 години Индия е живяла тази култура, но благодарение на англичаните тази култура е била заличена и днес загубена почти. Напомня ми на ситуацията в България – и ние говорим за велики времена и българи от миналото, но настоящето ни е плачевно и нацията ни се затрива от ужасното образование, което е средство за масово затъпяване.
След това отидохме на обяд, после малко киртан, аз използвах топлото време да се изкъпя, водата беше гореща : ) След което в 15 ч. знаех че ще е българската група на киртана. Беше почти пълен екстаз 2 часа. Приятма, Намраташакти, Ганеша, Шаран, пяха прекрасни и емоционално заредени киртани. На втория киртан на Ганеша дойде Свамиджи и танцува с нас през целия киртан. Беше много хубаво и Ганеша истински бе почетен от него. Остана до края. Свамиджи беше в средата и ние го бяхме заобиколили и с право хоро го държахме в кръга. Много много хубаво беше и истински се насладих и до тук това бе най-хубавият момент за мен от конвенцията. После споделяхме впечатления и емоции. Реших да се лиша от вечерната програма, за да си допиша пътеписа, но сега си мисля да отскоча за малко може би…
Ден 15 25/10 – Трети ден на йога конвенцията
Трети ден тече, като цяло всеки ден е едно и също. Днес реших да остана за ритуалите на пандитите и цял ден някак нямах желание за нищо друго. Конвенцията е по-скоро празник. Нищо ново за мен не се случва. Надявам се утре да има реч на Свамиджи. Най-същественото от деня беше филмът, който гледах на обяд, хубав е, за Свами Сатянанда, добре е направен, с актьори и има доста видео от по-ранните му години, което не съм виждала досега. Утре пак ще го гледам. Стоях повече на пандитите, четох книжки, прочетох книжката за шанкапракшалана, за съжаление нищо ново за мен и някак нямаше дълбочина и не бе изобщо засегнат по-дълбокия ефект на практиката и механизмът, по който работи. Вечерната програма имаше хубави песни от поемите на Свами Сатянанда изпълнени от саняския курс. Но някак това не ме удовлетворява и не ме обогатява. Имам повече желание за сатсанги, отколкото вечеринки с танци и песни на избягали от живота млади западняци. Моята група получи сева да сервираме следващите три дни вечеря. Приятно разнообразие. А и всички те обичат, когато им даваш храна : ) Удоволствие е да гледаш хората доволни от това, че получават вкусна храна. Забавлявахме се с момичетата доста. И дори остана храна и за нас. Още две вечери ще сервираме и това е едно от приятните неща за мен тук. Имаше и днес киртани, но някак не ме докоснаха. Бяха сръбската, колумбийската група и други. Надявам се да хвана австралийската, това ще си заслужава.
Вечерта в 22 ч. очите ми се затваряха пред книжката. Стана студено и вали дъжд. На земята ми е доста студено и се завих с шал и облякох пуловер. Надявам се да остана в добро здраве.
Ден 16-ти, 26/10 – 4-ти ден на конвенцията
Денят почна както обичайно, събудих се към 4, упорито бойкотирам сутрешното чистене и ако докато някой не дойде да ми каже че трябва да направя нещо няма да доброволствам. Че в този ашрам съм чистила и мила повече отколкото в моята къща… има достатъчно много хора и им давам възможност да почувстват ашрамската атмосфера. Какво различно се случи днес. Бях решила да ходя на конвенцията. Може би не споменах че мястото на конвенцията беше едно игрище за поло на около 10 мин. бавен ход от ашрама. Разходката до там бе сравнително приятна, имаше път, по който да минаваме и той се пазеше от малки „хариомчета” както ги наричахме момченцата, които въдворяваха ред и ни казваха къде може и къде не може да вървим, да минем, да останем и т.н. И постоянно повтаряха „Хари Ом” и го ползваха за всичко, за поздрав, за привличане на вниманието, да спиране и пускане. За всичко : ) Та днес отидох сутринта на покрива и си подарих постелката на една жена, която си бе сложила кашони под нея. След това отидох на пандитите. Закуските ги пропускам. За съжаление чая е само с мляко и не го пия, а иначе плодове няма, така че в 6 не ми се яде готвена храна. Останах малко на пандитите с Шакти и Гянтатва. Свамиджи се появи за малко. Отидохме към 8 на поло-игрището. Темата бе Йога като начин на живот.
Имаше няколко англоговорящи спикъри. Говори Свами Вивекананда, Свами Шивамурти говори за 18-те итита. Свамиджи каза за 5 мин. на английски че лайфстайл е това което изразяваш, характера и нравите си, личността и че това е важно. След това Свами Сатсанги след него каза че е важно какво правиш през деня ; ) и така ; ) вярно е, и двете неща са важни и какво правиш и как го правиш. Но просто Свамиджи бе по-философски настроен. Имаше пак доста хинди. Към 11 се върнахме за обяд. Не успях да гледам първата част на филма на Свами Сатянанда, оказа се че е в две части и съм гледала първата. Не се чувствах много добре, нещо май хващах ашрамска болест (пояснение-настинка). Направих и грешката да се изкъпя. Ходихме пак малко на пандити, после пак на поло-игрището за голяма доза хинди и малко скучни речи. Като цяло хората по-скоро разказваха лични изживявания, как са стигнали до Свами Сатянанда и какво правят те, което не винаги е интересно или просто няма нищо общо с темата. Дойде време да сервираме вечеря. Този път ни сложиха на доста заето място и имахме големи опашки и 1 час непрекъснато сервирахме, аз раздадох огромен казан сабджи, зеленчуковото ястие и даже ми донесоха допълнително. Хапнахме и ние, отидохме на вечерната програма, беше събота. Свамиджи прави хаван с още 3-ма саняса и пяхме Махамритунджая мантра 108 пъти. Последно с него правих тази мантра 108 пъти през 2008, когато беше в България, на семинара в НДК. Хубаво беше. После имаше някакви забави (песни и танци) пак, но аз си тръгнах че нещо не бях съвсем в кондиция.
Ден 17 –ти, 27/10 – последния 5-ти ден на конвенцията
Вече се радваме че наближава края и ще си ходим в къщи. Промениха програмата заради министъра на Бихар, който щял да дойде, бяхме в 11 на поло граунда, до 15 ч., а преди това на пандитите. Свамиджи ни каза че днес Свами Сатсанги има рожден ден. Става на 60 години. Стана време за закриването. Най-хубавата част беше 30 мин. реч на Свами Сатсанги, която беше по темата ЙОГА ; ) вдъхновяващо и приятно. Свамиджи каза само, че Йога не е културата на бъдещето, това е било преди 50 години, а Йога вече е културата на настоящето. И така приключи конвенцията, приключи и хавана при пандитите, вечерта сервирахме храна, вечерта малко се ядосах, няма да обяснявам защо, ядох и това беше грешка. След това не се чувствах добре. Заспах около 9 ч. и се събудих в 23 ч. вечерта. Трябваше да върна вечерята. Нямаше как. Не беше супер гадно. Имаше си същия вкус, както си я бях хапнала, само че в обратната посока : )))) Не бях го правила това от 12 години. За съжаление нямах вода и сол, за да си направя след това кунджала, за да изчистя всичко. Имах и други преживявания с ашрамски „йоги“, но ще ги спестя.
Ден 18, 28/10 Тръгваме за Делхи
Почувствах се по-добре, но след това ожаднях, освен това и не мигнах повече и така в 3.30 сутринта станах да си пера чаршафите. Бях много жадна. В 2 часа ставах до тоалетната и видях една българка по коридорите. Оказа се че е „ашрамска болест“ и сума ти народ са със същата програма. Но аз се оправих бързо. Помолих я за вода. И което най-силно ме изуми, тя отказа. Каза че е болна и е пила от нея. Аз бях хванала същата бактерия. Беше ми много странно да откажеш вода на някого. Мисля че всеки човек на улицата би ми дал вода. Което за пореден път потвърждава, че не от всяко дърво става свирка. След това срещнах отговорничката на сградата. Тя също първоначално ми отказа вода, след което с огромна неохота ми отсипа 100 гр от нейното канче. Бях леко изумена. Каза ми че в 4 часа ще отворят вратата – вратите в сградите се заключват, и тогава ще си налея вода. Наистина не го бях очаквала това. Както и да е, оцелях и в 4 отидох за вода. Помогнах на Шерил, (моя американска приятелка от курса ми за йога учители в САЩ), да си занесе багажа до главната порта. Те тръгваха по-рано от нас. Аз бях вече доста добре, макар и не в най-добрата си форма. В 7 и ние бяхме на вратата. Драйвърът закъсня около 40 мин. Опита се да ни вземе 800 рупии отгоре. Леко му дадох да се разбере с кой си има работа.
Както е казал по-късно, когато отидох да си купя лимончета, че съм „много хот”. Така си е, тука хот го е използвал в смисъл на гореща, люта, не смисъла, който западния ум би вложил, „секси” : 0)))) Пътуването бе през най-прашната и порутена и бедна част на Индия. Истински герои са, че успяват да живеят в тези условия. Нагълтахме се на прах и мръсотия, беше жега, потяхме се в колата и пътувахме. Около 5 часа до Патна. Съвсем малко поспах, макар да бях спала само два часа.
Стигнахме летището. Първо отказаха да ни пуснат, защото имаше 7 часа до полета – в Индия се дава много аванс за полети, влакове и каквото там превозно средство. Всичко бе спокойно на летището, аз помолих да ни пуснат, че сме пътували 5 часа с кола. Лежахме, четяхме и си говорехме. Времето се изниза и дойде време за полета. Последният за деня. Имахме свръх багаж 5 килограма, а ръчният … той бе извън всякакъв габарит : ) Всички западняци, които минаха преди нас през полетите, си платиха свръх багаж. Дойде и нашият ред. Имахме 11 кг общо свръх. Аз с благ глас казах, че това е прасад книги. Тръгнах да вадя баджа от конвенцията. Той каза, знам, и аз бях там. Трябва да си платите. Аз казвам – Свами Ниранджан каза че имаме право на 5 кг повече и го е уредил с летището. Но това трябвало предварително да се заяви. Аз казах, ами не знаехме. Това е прасад. Прасадът е подарък, а сега вие ни карате да си платим прасада. И той се замисли… и ни пусна : ) Бяхме единствените, които не си платихме. Проспах целия полет. Пристигнахме в хотела в полунощ. Беше хубав. Директно заспахме, макар че аз опитах да се изкъпя и се оказа че след 22 ч. няма топла вода.
Ден 19, 29/10 Делхи
Имаме хубави салати в хотела и хапваме там. Времето е горещо през деня и хладно вечер.
Ден 20, 30/10
Моткане и оправяне на багаж. Аз вече съм с добър тонус. Направихме един тигел на мейн базара, цигания, едвам оцелях… скучно ми беше и досадно имам предвид, но го минахме за спорта. Останах с 300 рупии всичко на всичко. Както винаги в Индия се харчи всичко до край. Сега доправям и редактирам пътеписа и след малко стягам багажа и в 23 ч. потегляме за летището. Много се радвам че се прибирам вече.
Следващото ми пътуване до Индия ще бъде без ашрам. Мисля да си дам малко почивка от ашрами и подобни и да се наслаждавам на пътувания. 15 години ходя по ашрамите, сега малко по храмове ще ходя. Дойде и моят момент за пилигримидж 🙂 хахаха…леко прескочих 12-те години…. обикновено обучението при Гуру е 12 години. Сега ме чака Кайлаш и високите планини на Тибет, Непал и Хималаите.
Надявам се да ви е било интересно и благодаря!
Всички снимки от пътуването може да видите тук
Хари Ом Тат Сат
Савитримурти, Светла Благоева
Невероятно :)))
Светла, прочетох го на един дъх. Толкова забавен и лек стил имаш. Иска ти се да четеш и още, и още.
Благодаря ти!
Много интересен пътепис и познавателен, и разказан с много настроение и чувство за хумор. Благодаря ти, Светле, беше истинско удоволствие. А Кайлаш, Тибет и Хималаите звучат направо мммммм.
Благодаря за увлекателния разказ! Беше удоволствие да бъда с теб в Индия 🙂