Медитация и мантри

ОПИТНОСТИ В МЕДИТАЦИЯТА
Тази последна глава е откъс от книгата на Свами Шивананда „Концентрация и медитация“. Опитностите в медитацията, които Свами Шивананда описва, са лично негови, но, като следва традицията и от истинско смирение, той никога не би признал, че е изпитал тези състояния. Свами Шивананда винаги е изхождал от собствения си опит; той никога не би говорил за това, което не е проверил лично; освен това никога не би описал своите опитности в първо лице.

Различни опитности в медитацията
1. В началото на медитацията пред челото се появяват различни светлини – червени, бели, сини, зелени, смесица от червени и зелени и пр. Това са светлините на елементите. Всеки елемент има собствен цвят. Жълтото е цветът на земята, бялото – на водата, червеното – на огъня, зеленото – на въздуха, синьото – на пространството. Цветните светлини се дължат единствено на тези татви.
Понякога пред челото се появяват голямо слънце или луна, или проблясват светкавици. Не обръщайте внимание на тези явявания. Отбягвайте ги. Опитайте се да проникнете в техния източник.
Понякога се явяват богове, мъдреци и светци. Посрещнете ги с почести. Преклонете се пред тях. Доловете съветите им! Те се явяват, за да помогнат на практикуващия и да го окуражат.
В началото на медитацията и концентрацията практикуващият вижда в центъра на челото сияйна пробляскваща светлина, която се появява за половин – една минута и след това изчезва. Тя идва отгоре или отстрани. Понякога може да се види слънце с диаметър 13,5 – 21 см, с или без лъчи. Той може също да види формата на своя гуру или на някое божество.
Когато види проблясъци на Аза, когато види ярката светлина, когато достигне до някои други необикновени духовни опитности, практикуващият не бива да се стъписва ужасен и да изоставя садханата. Той не бива да ги смята за привидности, а да бъде смел и да напредва уверено и с радост.
2. Какви сънища сънуваш? Какви мисли се появяват в ума ти, когато се събудиш, когато си сам в стаята или когато вървиш по улиците? Можеш ли да поддържаш състоянието на ума едно и също при медитация в затворената стая и когато си на пътя? Изследвай и внимателно наблюдавай ума си. Ако той блуждае, когато си на улицата, значи си все още слаб, не си напреднал в медитацията, не си израсъл в духовността. Продължи практиката упорито. Напредналият ученик мисли за Брахман дори на сън.
Разбери силата на мълчанието. Тя е безкрайно по-голяма от всякакви лекции, разговори, речи и проповеди. Бог Дакшинамурти учел четиримата младежи Санака, Санандана, Санатан и Санаткумара чрез мълчание. Езикът на мълчанието е език на Бога. Седни тихо и обуздай блуждаещия ум. Седни тихо и изпрати вътрешната духовна сила до целия свят. Цялата вселена ще има полза от това. Живей в тишина. Стани тих. Почивайте в тишина. Познай Аза и бъди свободен.
Когато сутрин сядаш за медитация, изпрати своята любов и покой на всички живи същества. Кажи: „Сарвешам Сантир Бхавату – нека бъде мир на всички! Сарвешам Свасти Бхавату – нека бъде благоденствие на всички! Локах Самастах Сукино Бхаванту – нека бъде щастие на целия свят!“
В тишината всички болки изчезват, защото разумът на онзи, който е спокоен, скоро се уталожва. Когато човек успокои ума си, той не търси удовлетворение на сетивата. Йоги идеално владее своя ум. Разумът обитава в Аза. Той е абсолютно стабилен. Всички нещастия на ума и тялото приключват.
При медитация човек няма представа за времето. Не чува звуци. Няма представа какво става около него. Забравя името си и отношенията си с другите. Радва се на мир и благодат. Постепенно той ще достигне самадхи.
В началото ученикът достига за кратко състоянието на блаженство, а после се връща. С постоянна практика и непрекъсната медитация той може да остане в това възвишено състояние завинаги. По-късно мисълта за тялото абсолютно изчезва.
Когато влезе в дълбока медитация, човек не усеща тялото или заобикалящата го среда, умът му е безстрастен. Той не чува никакви звуци. Усещанията, които отиват навътре или навън, престават. Егоизмът изчезва. Той изпитва необяснима радост и неописуемо щастие.Постепенно разсъжденията и размишленията също спират.
Когато чрез дълбока мвдитация практикуващият влезе в тишината, външният свят и всички неприятности отпадат. Той се наслаждава на висш покой. В тази тишина е Върховната Светлина на светлините. В тази тишина е Вечното Блаженство. В тази тишина е истинската сила и радост.
Когато практиката е усилена, от само себе си се появява Кевала Кумбака – естествено задържане на дишането, без пурака (вдишване) и речака (издишване). С това ученикът изпитва невероятен покой и еднонасоченост на ума.
Виденията на древните риши относно душата и други трансцедентални естества се явяват на онзи, който е отдаден на постоянните си задължения, посочени в древните текстове, който е безкористен и който иска да познае Върховния Брахман.
При дълбока медитация ученикът забравя най-напред външния свят, а после – тялото.
Усещането за издигане е признак за издигане над телесното съзнание. В началото то трае само миг, след което практикуващият се връща отново към нормалното съзнание. Когато изпита това издигане, той ще почувства особена ананда (блаженство).
При медитация човек се радва на особен и неописуем покой. Но ще измине много време, преди той да достигне истински духовни опитности, или да слее ума си със своята Лакша – избран обект на медитация, или да преодолее съзнанието за тялото. Бъди търпелив. Упорствай. Ще успееш!
Постигането на космично съзнание е постоянно за осъзнатите души. В началото то е като проблясък, но чрез упорита медитация става нещо обичайно и естествено.
3. Концентрацията е съсредоточаване на ума върху една точка – външна или вътрешна. При медитация умът става спокоен, чист и устойчив; различните му лъчи се събират и фокусират в обекта на медитация. Умът се съсредоточава върху Лакшя, той вече не блуждае и е обладан само от една идея. Сетивата се успокояват и престават да действат. При дълбока концентрация няма съзнание за тялото и заобикалящата среда. Онзи, който умее добре да се съсредоточава, може ясно да види образа на Бога, докато примигне.
Не се опитвай да отблъскваш маловажните мисли. Колкото повече ги отблъскваш, толкова повече те се връщат и засилват. Ти подлагаш на изпитание енергията си. Стани безстрастен. Изпълни ума с божествени мисли, и дребните постепенно ще изчезнат.
При практикуване на медитация постепенно всички врити (модификации на ума), като гняв, ревност, омраза и пр. приемат фини форми и избледняват. Те трябва да бъдат напълно изкоренени чрез самадхи – блежено единение с Бога. Едва тогава си в безопасност. Латентните врити чакат сгоден случай да се проявят по-силно. Трябва да внимаваш и да си винаги нащрек.
Когато навлезеш дълбоко в медитацията, съзнанието за тялото изчезва. Чувстваш, че няма тяло, и изпитваш огромна радост. Появява се умственото съзнание. Някои губят сетивността в краката, после в гръбнака, гърба, торса и ръцете; след това се появява усещането, че главата виси във въздуха. Умът може да се опита да се върне бързо обратно в тялото.
Не смятай, че достигането на малко концентрация (еднонасоченост на ума) е самадхи и не мисли, че малкото издигане над усещането за тялото е именно то.
Самадхи – състоянието на свръхсъзнание – е най-висшата цел на медитацията. Тя се постига с много практика: ученикът трябва стриктно да следва брахмачария, да спазва строга диета и да има чисто сърце. Ако не достигне тези предварителни условия, той не ще достигне и самадхи. Тези условия трябва да бъдат добре разбрани и едва тогава човек може да се опита да мине през дверите на самадхи. Никой не може да мине през тях, ако не е изцяло отдаден на Бога. Иначе т.н. самадхи става за него безсмислено.
Състоянието самадхи е отвъд описанията. Няма средства или език, чрез които то да бъде изразено. Дори в светския живот не можеш да обясниш вкуса на ябълка на човек, който никога не е опитвал ябълка, нито пък да обясниш какво е цветът на слепеца. Състоянието е всеобхватно Блаженство, Радост и Покой. Само това може да се каже. Човек трябва сам да го почувства.
При практикуване на медитация, светските мисли, желания и васани се потискат. Ако не си редовен и безстрастието ти изчезне, те се опитват да се появят отново, защото са упорити и настойчиви. Затова, бъди редовен в медитацията и нека садханата ти бъде по-ревностна. Развивай повече безстрастие. Така те постепенно ще излинеят и в крайна сметка ще бъдат разрушени.
Чрез медитация можеш да преминеш над бурния океан на света. Тя ще те спаси от всички мъки. Затова практикувай редовно.

Анахата-звуци
Анахата-звуците (или мелодията) са тайнствените звуци, които йоги чува в началото на своята медитация. Това е признак, че благодарение на пранаяма надите (астралните канали) са пречистени. Изследването на тайнствените звуци се нарича Нада-Анусандана. Звуците може да бъдат чути и след произнасянето на Аджапа Гаятри мантрата „Хамса Сохам“ 100000 пъти. Практикуващият ги чува с дясното ухо, дори ако си запуши ушите – особено тогава те са много ясни. Запушването на ушите става с палците, чрез йони мудра. Седни в Падма или Сидхасана, запуши ушите си с палци и ще ги чуеш много ясно. Понякога се чуват и с лявото ухо. Практикувай да ги чуваш само с дясното. Защо? Защото слънчевата нади (Пингала) е отдясно на носа. Анахата-звукът съответно се нарича Омкара Двани. Той се дължи на вибрацията на праната в сърцето.
Десет вида звуци
Нада, която се чува, е десет вида. Първата е „чини“ – като звукът на думата „чини“, втората – „чини-чини“, третата е като звук на камбана, четвъртата – на раковина, петата – на танрити (лютня), шестата – на тала (цимбали), седмата – на флейта, осмата – на бери (барабан), деветата – на мриданга (двоен барабан) и десетата – на гръмотевица.
Преди да стъпиш на горното стъпало на стълбата на тайнствените звуци, трябва да чуеш гласа на своя вътрешен Бог (най-висшето Аз) по 7 начина. Първият е като сладката песен на славея, пеещ на раздяла на любимата си. Вторият е като звука на сребърни цимбали от Дхияните, будещ блещукащите звезди. Третият е като мелодичната жалба на затворен елф. Следващият е като песен на вина*. Петият ще те прониже като бамбукова флейта. По-нататък той се променя като мощният гръм на тромпет. Последният вибрира като глухо бръмчене на гръмотевичен облак. Той поглъща всички други звуци. Те умират и не се чуват повече.

Светлини при медитация
При медитацията, в резултат на концентрацията, се появяват различни светлини. Най-напред в междувеждието – Трикути – се вижда ярка бяла светлина, голяма колкото главичка на топлийка. Трикути съответства на Аджна чакра в астралното тяло. Със затворени очи ще забележиш разноцветни светлини – бели, жълти, червени, опушени, сини, зелени, смесени, проблясъци като светкавици, като огън, като горещи въглени, като светулки, луна, слънце, звезди. Тези светлини се явяват в умственото пространство – Чидакаша. Те са светлините на елементите. Всеки елемент има определен цвят. Светлината на танматрата на Притхиви (земята) е жълта; на Апас (водата) – бяла; на Агни (огъня) – червена; на Ваю (вятъра) – опушена; на Акаша (небето) – синя. Жълтите и белите светлини се виждат много често; червеното и синьото са по-редки. Често се забелязват бели и жълти светлини заедно. В началото пред окото на ума плуват точици от бяла светлина. Когато забележиш това за пръв път, бъди сигурен, че умът става по-устойчив и че напредваш в концентрацията. След няколко месеца размерът на точките се увеличава и ще ги видиш като ярка бяла светлина, по-голяма от Слънцето. В началото те не са устойчиви: появяват се и веднага изчезват, проблясват някъде над челото и отстрани. Тези светлини пораждат у практикуващия необикновена радост и щастие и силно желание да ги види. Когато практиката е устойчива и систематична – 2 – 3 часа сутрин и 2 – 3 часа вечер, тези светлини се явяват по-често и остават за по-дълго време. Видението на светлините е голямо насърчение за садханата. То подтиква садхака да се отдаде на медитацията и му дава силна вяра в свръхфизическите явления. Появата на тези светлини е знак, че той надхвърля физическото съзнание. Когато светлината се появи, той е в полусъзнателно състояние между две нива. Тялото трябва да е неподвижно. Затова е необходима абсолютна устойчивост в асаната. Дишането трябва да е много, много бавно.

Триъгълник (светлина) на лицето
Онзи, който яде умерено, който контролира гнева си, който е надхвърлил любовта към светския живот, който е подчинил страстите си, който е преодолял всички двойки противоположности (горещина и студ и пр.), който се е отказал от своя егоизъм, който не възхвалява никого, нито взема нещо от другите – такъв човек при медитация го получава (триъгълника) на лицето.

Светлина от Сушумна
„Вишока Ва Джиотисмани“ (гл. I, сутра 36 от Йога-сутрите на Патанджали): „можете да достигнете самадхи чрез медитация върху Сияйния, Който е отвъд всички неволи“.
Понякога при медитация ще видиш ярка ослепителна светлина. Ще ви е трудно да задържиш погледа си върху нея. Ще бъдеш предизвикан да отдръпнеш умствената си представа от нея. Тя е светлината, излъчвана от Сушумна (централния психически канал) към сърцето.

Форми в светлините
Ще видиш два вида форми: на божества, които са блестящи, и физически. Ще видиш твоето Ища Девата (божество-настойник, което те ръководи), в красиви дрехи и с различни ценни украшения, цветя, гирлянди, с четири ръце и с оръжия. За да те окуражат, ще се явят светци, мъдреци и пр. Ще видиш много богове и небесни създания с различни музикални инструменти. Ще видиш красиви цветни градини, красиви палати, реки, планини, златни храмове, така хубави и живописни места, каквито не може да се опишат с думи.

Ослепителни светлини
Понякога при медитация ще видиш много силни, ослепителни светлини, по-големи от Слънцето. Те са бели. В началото те бързо се появяват и бързо изчезват, а по-нататък стават устойчиви и се задържат 10 – 15 мин. до половин час в зависимост от силата и степента на концентрация. На онези, които се концентрират в Трикути – междувеждието – светлината се явява там, а при концентрация в Сахасрара чакра, светлината се явява на върха на главата. Понякога тя е толкова силна и ослепителна, че практикуващият трябва да престане да я гледа и да прекъсне медитацията. Някои се плашат и не знаят какво да правят и как да продължат по-нататък. Те идват при мен за напътствия. Казвам им, че това е ново усещане, което не са изпитвали досега. С постоянна практика, умът, потънал в концентрация, ще свикне с това и страхът ще изчезне. Съветвам ги да продължат практиката. Някои се съсредоточават в сърцето, други – в Трикути, а трети – във върха на главата – това е въпрос на личен избор. При съсредоточаване в Трикути е лесно да се контролира ума. Ако си свикнал с това, придържай се към него винаги. Честите промени не са добри; необходима е стабилност. Съществата и обектите, с които си в досег в ранния етап на медитация, са от астралния свят. Те са подобни на хората, но нямат физическа обвивка. Те имат желания, копнежи, любов, омраза и пр., също както хората. Техните тела са фини. Те могат да се движат свободно, имат силите да се материализират, дематериализират, да се умножават; притежават и ясновидство от по-низш разред. Блестящите форми са божества от ментално или по-висши нива, които слизат, за да те окуражат. В блестящи форми се появяват и различни шакти. Боготвори ги. Прекланяй им се умствено веднага, щом те ти дадат да ги видиш. Ангелите са същества от менталното ниво. Те също се явяват пред окото на ума.
Понякога ще усетиш невидима помощ, вероятно от твоето Ища Девата: като че ли нещо те тласка от физическото тяло към новото ниво. Тази невидима сила ти помага да се отделиш от тялото и да се издигнеш над телесното съзнание. Трябва внимателно да отбележиш всички действия.
Не губи времето си да гледаш тези видения. Те са само любопитни. Те те окуражават и убеждават в съществуването на свръхфизическите, метафизически реалности и в съществуването на Брахман. Отмини тези картини. Съсредоточи се в целта – Лакшя. Напредвай сериозно и енергично.
Когато легнеш да спиш, тези светлини се появяват без напрежение от твоя страна. Точно когато надхвърляш физическото съзнание, точно когато заспиваш, светлините се явяват. Ще ги видиш и сутрин, преди да станеш, в полусън, пак без усилие.
Понякога при медитация ще видиш безкрайно синьо небе, етерното пространство. Ще видиш и себе си в него, като черна точка. Понякога формата се появява в центъра на светлината, в която може да има силно трептящи и въртящи се частици. Ще видиш физически форми, човешки форми – деца, жени, мъже, риши с бради, блестящи форми. Виденията са субективни или обективни – твои лични умствени реакции или реалности от по-фините нива на материята. Вселената се състои от нива на материята с различни степени на плътност. Ритмичните вибрации на елементите в различните степени пораждат различните нива, всяко от които има своите същества и обекти. Именно те може да са предмет на виденията. Освен това виденията може да са продукт на въображението, кристализация на собственото мислене. При йога-практиките трябва да умееш да разграничаваш. Интелектът и здравият разум трябва да бъдат използвани винаги.

Мистични опитности на садхака
„Преди около 3 год. започнах да усещам нещо особено около слънчевия сплит при медитация – имах усещането за вихър, нещо като вятърно колело, което се върти. Тогава имах някои особени видения. Видях с физическите си очи нещо като бяла или синя светлина около главите на хората, и също по повърхността на сградите. Когато се взирам в откритото необятно небе, забелязвам една жива светлина да се движи насам-натам като червей. Понякога виждам светлинни искри върху книгите си. Това ми доставя особена радост и запявам името на Бога: „Шри Рам, Джайя Рам, Джайя Джайя Рам“. Сега, когато отивам на работа с велосипеда си, докато стигна, все виждам една кръгла светла топка. Тя се появява и понякога, когато гледам красивия Акаша“ „С“
„Медитирах един месец в Ганготри по пет часа дневно. Всеки ден близо два часа бях много потиснат. Не можех да намеря покой. Трудно ми беше да понасям това униние. Седнах на брега на Ганг и започнах да медитирам върху Махатма Гандиджи. Това ме успокои. След няколко дни при медитация един час и половина видях Шри Рамачандра. Тази Сагуна медитация автоматично се превърна в медитация от типа „Нирвана“. Почувствах за 10 мин. съвършено Шанти. Умът ми бе изцяло погълнат от медитация върху ОМ. Това продължи половин час. Един ден имах по-различно преживяване. След медитацията отворих очи. Без помощта на разума открих, че всичко е Брахман. Запазих това настроение през целия ден. Един безбрачен ми говори цял час. Чувах го, но думите му не стигаха до ума ми, не можах да запомня нито една от тях.
При друг случай медитирах половин час. Бях в екстаз, но поради разсейване от външни звуци той отлетя. Започнах да медитирам отново. Видях красива светлина в основата на сърцето си. Щом тя изчезна, несъзнателно захлипах. Някой дойде при мен и ме повика по име. Не знаех нищо. Той разтърси тялото ми. За малко престанах да хлипам, погледнах го в лицето и отново заплаках – за 25 мин.“ „В“
„Запазих мълчание за пръв път като опитност от 26.02.1932 год. до 4.03.1932 год.
Грешки: понякога трябваше да изразявам миислите си чрез жестове. В последните три дни разсеяно проронвах „да“, „достатъчно“ и „какво“. Имах погрешната представа за болки в челюстите. Изпитвах голямо желание да говоря.
Полза: имах време за повече работа, четене, джапа и медитация. Не можех да заспя преди полунощ. Идеите от книгите ме занимаваха до късно. Нямаше място за гняв и нервност. Не можех нищо да помня наизуст. Опитах се да науча наизуст няколко стиха, но не можах. Това се дължеше на предишния ми навик да говоря на глас.“ „Рам“
„Практикувах пранаяма 1 месец и тогава започнах да чувам красиви мелодични звуци – на флейта, цигулка, камбана, мриданг, звуци на много камбани, на раковина, барабан, гръм; понякога само в дясното ухо, а понякога и в двете“. „Н“
„При концентрация усещах необикновени благоухания“ „Р“
„При медитация виждах в Трикути греещо слънце, ослепителна светлина и ярка звезда. Видението бе съвсем мимолетно.“ „Г“
„Понякога при концентрация в Трикути виждах мъдреци, моето избрано божество – бог Кришна, с флейта в ръце“ „С“
„Понякога при медитация виждах в Трикути цветни светлини – червени, зелени, сини и бели. Понякога виждах безкрайно синьо небе. Появявах се като точка в това синьо небе.“ „В“
„При медитация виждах богове и богини с блестящи и сияйни тела с красиви украшения.“ „Р“
„Понякога при медитация виждах само голяма празнота“. „Т“
„При концентрация виждах лицето си в центъра на синя светлина. Понякога виждах лицата на мои приятели. Можех ясно да ги разпозная“. „Р“
„Когато сядах за медитация, чувствах как от Муладхара до врата ми протича ток. Дори при обикновени условия усещах това“. „К“
„При медитация някакви астрални същества с отвратителни и грозни лица и с дълги зъби, черни на цвят, ме заплашваха. Но те не ми причиняваха зло“. „А“
„Когато сядах за медитация, краката и ръцете ми се разтреперваха. Понякога тялото ми подскачаше от едно място на друго“. „М“
„В медитацията си виждах палати, реки, планини и градини“. „С“
„Медитирах с отворени очи. Една нощ видях пред себе си ярка светлина. В центъра й беше бог Кришна с флейта в ръка. Косата ми настръхна. Онемях от ужас и възторг. Беше 3 ч. сутринта“ „С“
„Един ден в дълбока медитация фактически се отделих от тялото си. Действително го видях като захвърлена дреха. Носех се във въздуха. Усещането ми бе странно – смесица от радост и ужас. Стоях във въздуха само няколко минути и понеже много ме беше страх, внезапно се върнах във физическото си тяло. Бавно се плъзнах в него с едно особено усещане. Изживяването беше пронизващо“. „С“

Опитностите на Удалака
Мъдрецът Удалака не могъл да овладее самадхи, което води в блаженото царство на Реалността, защото маймуноподобният ум бързо скачал от един клон на сетивните обекти на друг. Той седнал в падмасана, произнесъл Пранава (ОМ) с висок глас и започнал своята медитация.
Насила овладял ума си. С голяма трудност отделил сетивата от обектите. Изцяло се откъснал от всички външни неща. Затворил пътищата на тялото. Съсредоточил ума си в сърцето. Умът му престанал да блуждае. Той разрушил всички мисли за предмети така, както воинът унищожава със сабята си непрекъснато надигащите се врагове.
Видял пред себе си лъчезарна светлина. Той разпръснал Моха. Преминал през състоянието на тъмнина, светлина, сън и заслепление. В крайна сметка достигнал до Нирвикалпа самадхи и изпитал съвършено спокойствие. След 6 месеца се събудил от своето самадхи. При едно сядане той прекарвал дни, месеци и дори години в самадхи и чак тогава се събуждал.

В часовете на медитация
Брахман, Аз, Пуруша, Чайтаня, Съзнание, Бог, Атман, Безсмъртие, Свобода, Съвършенство, Покой, Блаженство, Бхума или Необусловено – това са все синоними. Ако достигнеш Самореализация, ще бъдеш освободен от кръга на раждане и смърт и съпътстващите го злини. Целта на живота е върховната красота на Мокша. Това може да се достигне чрез постоянна медитация в сърце, което е станало чисто и устойчиво чрез безкористна служба, джапа и пр.
Човек може да осъществи реалността на Брахман. Много са онези, достигнали Самоосъществяване. Много са онези, които са се радвали на Нирвикалпа самадхи. Дататрея, Мансур, Шамз Табриез, Христос, Буда са били все осъществени души, които пряко са възприемали истината или представата за космоса. Но онзи, който е познал, не може да съобщи това на другите, понеже няма средства за това. Дори знанието, до което стигаме с петте сетива, общи за всички, не може да бъде предадено на другите. Не можеш да опишеш вкуса на бонбона на човек, който никога не е ял бонбон; не можеш да предадеш понятието за цвят на онзи, който е роден сляп. Всичко, което може да направи учителят, е да покаже на ученика метода за познаване на Истината или пътеката, която води към развитието на интуитивните способности.
Това са знаците, които показват, че напредваш в медитацията и приближаваш Бога. Светът вече не те привлича, нито обектите на сетивата. Ставаш без желания, без страх, без „аз“ и „моето“. Привързаността към тялото постепенно се стопява. Понятия като „моята съпруга“, „моят син“, „моята къща“, вече ти стават чужди. Чувстваш, че всичко това са все проявления на Бога. Виждаш Бог във всичко.
Тялото и умът олекват. Чувстваш се весел и щастлив. Името на Бога е винаги на устата ти. Умът е винаги съсредоточен върху сплетените в лотос крака на Бога, той винаги създава и вижда образа на Бога. Действително ще почувствашкак от Бога към теб протичат чистота, светлина, блаженство, знание и божествена любов, които изпълват сърцето ти.
Нямаш телесно съзнание. Дори ако имаш такова, то ще бъде във формата на умствени задръжки. Пияницата може да не осъзнава, че има набедрена препаска. Той просто усеща, че нещо се ветрее около тялото му. Така усещаш и тялото си – все едно нещо се е прилепило към теб като хлабава дреха или хлабави обувки.
Сексът не те привлича повече. Забравил сте за него. Жените ти изглеждат като проявления на Бога. За теб парите и златото са това, което са и камъните. Силно обичаш всички същества. Напълно си освободен от страсти, алчност, ревност, гордост, заблуди и пр. Умът ти е спокоен дори когато те обиждат, бият или преследват. Причината това да не те безпокои е, че черпиш огромна духовна сила от Вътрешното си Аз – т.е. от Бога. Болка или радост, успех или провал, чест или безчестие, уважение или неуважение, печалба или загуба – те са все едно за теб.
Дори на сън си в единение с Бога и нищо светско не те безпокои.
В началото ще разговаряш с Бога. Ще го видиш във физическа форма. Когато съзнанието ти стане космично, разговарянето ще престане. Ще се радваш на езика на тишината – на езика на сърцето. От Вайкари (говоренето със звук) ще преминеш към фини форми на звуци и в крайна сметка ще достигнеш беззвучния Омкара – беззвучния Брахман.
Безстрастие, разграничение, ведрост, въздържание, еднонасоченост на ума, Ахимса, Сатям, чистота, търпение, сила на духа, снизхождение, опрощение, отсъствие на гняв, дух на служене, саможертва, любов към всички – това са обичайните ти качества. Ще бъдеш космичен приятел и благодетел.
При медитация понятието за време изчезва. Не чуваш никакви звуци. Нямаш понятие за онова, което те заобикаля. Забравяш имената си и всичките си отношения с другите. Радваш се на абсолютен покой и блаженство. Постепенно достигаш самадхи.
Самадхи е състояние, което не може да се опише. То е отвъд ума и речта. В самадхи – състоянието на свръхсъзнание – медитиращият загубва своята индивидуалност и става идентичен с Върховното Аз. Само това може да се каже. Трябва да изпиташ това сам чрез постоянна медитация.
Доволство, невъзмутимост, веселост, търпимост, намаляване на екскретите, сладък глас, желание и постоянство при медитация, отвращение от светското благополучие, от успеха и компаниите, желание за усамотяване в тиха стая, за уединение, желание за общуване със садху и саняси, еднонасоченост на ума – това са някои от знаците, които показват, че се пречистваш, че напредваш по духовния път.
При медитация може да чуваш различни анахата-звуци – на камбана, литавра, гръм, раковина, вина, бръмчене на пчели и пр. Умът може да се съсредоточи в който и да е от тях. Ще видиш различни цветове и светлини. Това не е целта. Трябва да слееш ума с онова, което е източникът на светлините и цветовете.
Ученикът по пътя на Веданта пренебрегва тези звуци и светлини. Той медитира върху значението на Великите откровения на Упанишадите, като отрича всички форми. „Слънцето не грее там, нито Луната и звездите, нито светкавицата, а още по-малко огънят. Когато Той свети, всичко свети след Него и чрез Неговата светлина светят те всички.“ Той медитира и така: „Там не вее вятърът. Огънят там не гори. Там няма нито звук, нито докосване, нито аромат, нито цвят, нито ум, нито Прана в тази хомогенна същност. Аз съм блаженият Шива, аз съм блаженият Шива“.
Бъди духовеи герой на светското бойно поле. Бъди смел, безстрашен, духовен войник. Вътрешната война с ума, сетивата, васаните и самскарите е по-жестока от външната. Бори се смело срещу ума, сетивата, лошите насоки, копнежите, вритите и самскарите. Използвай картечницата на самоизследването, за да взривиш ума си. Гмурни се дълбоко и чрез подводниците или торпедата на джапа върху ОМ или Сохам разруши подводните течения на страстта, алчността, омразата, гордостта и ревността. Извиси се във висшите нива на блаженството на Аза с помощта на самолета на мисълта за Бога. Използвай мините на песнопенията на ОМ, за да взривиш насоките, скрити в морето на подсъзнателния ум. Насочи танковете на разграничението, за да разгромиш десетте си врагове – десетте необуздани сетива. Сприятели се с мощните си съюзници – безстрастие, душевна сила, търпение, ведрост, сдържаност, за да атакуваш врага си – умът. Хвърли бомбата на „Шивохам Бхавана“, за да разрушиш голямата сграда на тялото и представата „Аз съм това тяло“, „Аз съм този, който прави“, и „Аз съм този, който се наслаждава“. Щедро пръсни газа на чистотата, за да разрушиш бързо вътрешните си врагове – страстта и невежеството. Затъмни ума, като унищожиш мислите или представите, като изключиш всички лампи на обектите на сетивата, така че твоят враг – умът – да не може да те атакува. Хвани го за гушата с байонета на еднонасочеността (Самадхана), за да достигнеш безценното съкровище на перлата на Атман. Радостта от самадхи, блаженството на мокша, покоят на нирвана сега са твои, който и да си, в каквато и страна да си роден. Какъвто и да е бил предишният ти живот или история, изработи спасението си. О, любим Рама, с помощта на тези средства победи точно сега, точно в този миг!

Виждане на Бога
Понякога ще видиш огромна и ярка златна светлина. В нея най-отпред ще видиш Ища Девата. Понякога в нея ще видиш и себе си. Ще видиш златната светлина навсякъде.
Може да видиш твоята Ища Девата, голям като планина и ярък като Слънцето. Може да видиш фигурата докато ядеш, пиеш или работиш. Когато се наслаждаваш на блаженството на видението, няма да усетиш вкуса на храната, която ядеш – просто ще я поглъщаш. Ще чуеш непрекъсната свирня на вина. Може да видиш ярката светлина на Слънцето.
Обектът на твоята медитация ще се появи пред теб много по-бързо, когато практикуваш медитация редовно. Ще се почувстваш изцяло покрит от обекта, върху който медитираш. Ще видиш цялото пространство около себе си осветено. Понякога може да чуеш звън на камбани. Ще почувстваш вътрешния мир на Душата.
Ще видиш всякакви красиви цветя и градини,светци и мъдреци, пълна луна, полумесец, слънце и звезди. Ще видиш светлина на стената.
Когато достигнеш тези опитности, тези видения, ще почувстваш особено неописуемо блаженство. Не спирай във фалшиво задоволство своята духовна практика и медитация, защото това не е най-висшето осъществяване. Не отдавай голямо значение на тези видения. Постигнал си само първата степен на концентрация. Най-висшата цел на Реализацията е дълбока Тишина, Върховен Мир, когато всички мисли престават и ти ставаш едно с Върховното Аз.
Онзи, който практикува джапа, пранаяма и медитация, чувства лекота в тялото. Страстта и леността намаляват. Тялото олеква.
Когато при медитация праната се забави и поради външните вибрации умъът слиза от съюза си с Бога до нивото на физическото съзнание, се появяват внезапни гърчове.
Чрез практикуване на джапа, киртан, медитация и пранаяма умът става много фин. Развива се и силата на мисленето.
Ще чуеш мелодичния звук на ОМ при медитация. Ще видиш и формата на своя гуру.
Дано чрез медитация достигнеш върховната красота на неизразимия престол на Брахма с неговото великолепие и несекващо блаженство.

Чувство за отделяне
При практиката един ден ще почувстваш, че си се отделил от тялото. Ще изпиташ огромна радост, примесена със страх: радост от притежаването на ново, леко, астрално тяло;страх – поради влизането на ново, непознато ниво. В самото начало новото съзнание на новото ниво е много рудиментарно, също като кутре на 8 – 10 дни, току-що прогледнало. Ще почувстваш само, че имаш леко и въздушно тяло и ще усетиш въртящо се и ограничено от вибрации астрално пространство, осветено от златни светлини, предмети, същества и пр. Може да почувстваш, че се въртиш или плуваш във въздуха и оттам да се появи страх от падане.
Никога няма да паднеш, но новата опитност за фините нива в началото поражда нови усещания. Отначало остава неясно как напускаш тялото. Когато напълно се отделиш и влезеш на новото ниво, се чувстваш объркан. Понякога това влизане става със синя сфера наоколо, понякога светлината е смесена с тъмнина (Пракаша), а в други случаи е изключително ярка, жълта и разсеяна. Новата радост е неизразима и не може да се опише с думи. Трябва действително да почувстваш и изпиташ това (Анубхава). Трябва сам да го опиташ. Не знаеш как си напуснал тялото, но напълно осъзнаваш връщането си. Чувстваш, как леко се плъзгаш по много равна повърхност, като че ли много леко и внимателно влизаш в малка фина тръба с въздушно, леко тяло. Усещаш се въздушен, етерен. Както въздухът влиза през пролуките на прозореца, така с новото си астрално тяло влизаш във физическото. Мисля, че изразих това ясно. Когато се върнеш, ще забележиш разликата в живота на грубото и на финото ниво. Усещаш силно желание отново да изпаднеш в това ново съзнание и да останеш в новото състояние завинаги. В новата област не можеш да стоиш по-дълго от 3, 5 или 10 мин. В началото няма да можеш да напускаш тялото когато пожелаеш. След месец от садханата ще можеш да се отделяш от него с големи усилия или случайно. Ако продължиш упорито, търпеливо и с постоянство, ще можеш по своя воля да напускаш тялото си и да оставаш на новото ниво в новото фино тяло по-дълго време. Вече ще си далеч от отъждествяването с тялото. Завоеванието ти е пълно едва когато можеш да напускаш тялото по своя воля и да оставаш на новото ниво 2 – 3 часа. Едва тогава постижението ти е сигурно. Мауна – клетвата за мълчание, усамотение и уединение, е sine non qua за постигане на този резултат. Ако обстоятелствата ти пречат да спазваш мауна, стриктно избягвай дългите разговори, хвалбите, всички излишни приказки, празни спорове и пр., и се отдръпни от обществото колкото можеш повече. Прекалено многото разговори са просто хабене на енергия. Ако запазиш тази енергия чрез мауна, тя ще се превърне в Оджас – духовна енергия, която ще ти помогне в духовната практика. Според „Чандогя Упанишад“ говоренето е Теджомая Вак. Грубата част от огъня съставлява костите, средната част – костния мозък, а фината част на огъня създава речта. Така че речта е винаги много силна енергия. Запомни това, запомни това, запомни това винаги! Спазвай мауна 3 месеца, 6 месеца или година. Ако не можеш да продължаваш непрекъснато с месеци, тогава спазвай мауна един ден от седмицата, като Махатма Гандиджи. Трябва да се вдъхновяваш от махатми като Шри Кришна Ашрамджи Махарадж, който от много години живее съвсем гол в ледените райони на Хималаите, близо до извора на Ганг – Ганготри. Той спазва Каща мауна – строга клетва за многогодишно мълчание. (При Каща мауна не предаваш мислите си на другите дори с писане или знаци.) Защо не станеш и ашрам на Кришна с голямо уважение и слава? След постоянна и тежка практика ще можеш да се отделяш от тялото си много често. Това става като навик. Щом усмириш мисълта и ума, навикът за излизане от физическото тяло автоматично задейства и тогава няма трудности. Умът влиза в новите коловози и се появява на ново ниво.

Астрално пътуване
Човек може да пътува докъдето пожелае само със желанието си – с астралното си тяло (астрално пътуване) и там да се материализира, като извлече необходимите материали или от Асмита (Ахамкара), или от вселенския склад – океанът от елементи. Този процес е много прост за окултисти и йоги, които знаят обяснението и подробната техника на различните действия, въпреки че за бедните светски същества с различни чувства, страсти и привързаност това е крайно необичайно. Четенето и предаването на мисли също може да е много лесно за онези, които могат да действат с астралното тяло. Концентрираните мисловни лъчи на ума могат да преминат и през непроницаеми стени, така както рентгеновите лъчи преминават през костите.

Материализация
Най-напред се отделяш от тялото, след това се отъждествяваш с ума, и после с финото тяло действаш на ментално ниво, също както на земен план.
Чрез концентрация се издигаш над телесното съзнание; чрез медитация се издигаш и над ума; и накрая чрез самадхи ставаш едно с Брахман. Тук са трите важни Антаранга садхани (вътрешни средства) за постигане на върховното блаженство.

Космично съзнание
Това възвишено, блажено изживяване, се достига чрез интуиция и самадхи. Нисшият ум се оттегля от външния свят на обектите. Сетивата се поглъщат в ума. Индивидуалният ум става едно с космичния – Хиранягарбха, Абсолютният дух, Душата на Вселената, едната обща душа-нишка. Функциите на интелекта, на обективния ум и на сетивата се преустановяват. Йоги става живееща душа и вижда в живота на нещата чрез новото си божествено око на интуицията и мъдростта.
Състоянието на Космично Съзнание е велико и върховно. То е отвъд описанията. Умът и словото се отвръщат от него слисани, тъй като не могат да го разберат и опишат. Езикът и думите са несъвършени. То навява ужас, Върховна Радост и Най-висше неподправено щастие, свободно от болка, мъка и страх. Това е божествено изживяване. То е откровение на Карана Джагат, каузалния свят, където осъществяването е директно.
Шри Шанкара, Дататрея, Шамз Табриез, Мадалаша, Яджнавалкия, Рам Дас, Тулси Дас, Кабир, Мира, боговете Христос, Буда, Мохамед, Зороастър – всички те са изпитали Божественото Съзнание.
Йоги, който е изпитал Божественото Съзнание, придобива много сидхи (сили), които са описани в „Шримад Бхагавата“ и „Раджа Йога“ на Патанджали Махариши.
Арджуна, Санджая и Ясода са изпитали Божественото Съзнание. Ясода видял цялата вселена в устата на Бала Кришна. Ето как „Гита“ описва състоянието на космично съзнание чрез думите на Арджуна: „Твоята величествена форма с много уста и очи, с дълги ръце, с безброй бедра и крака, с просторна гръд, с много и страховити зъби; лъчезарен, Ти докосваш небето с цветовете на дъгата, с отворени уста и блестящи огромни очи от всяка страна, всепоглъщащ, с огнен език Ти изблизваш човечеството и поглъщаш всичко в своите раззинати уста, които са с огромни зъби и ужасни на вид. Виждат се как главите на някои, хванати в пролуките между зъбите ти, стават на пепел.“
Във Франция проф. Бергсон проповядва за интуицията, която надхвърля разума, но не му противоречи.
Тази нова опитност дарява ново просветление, което издига практикуващия на ново ниво на съществуване. Той чувства неописуема радост и Блаженство. Той изпитва чувство за всеобщност, Съзнание за Вечен Живот, и това не е просто убеждение. Той наистина го чувства. Той добива Небесното Око.
Сега състоянието на джива е отминало. Малкото „аз“ се е стопило. Разграничаващият ум, който разделя, е изчезнал. Всички пречки, всяко чувство за двойственост, разлики, обособеност, са изчезнали. Няма понятия за време и пространство. Има само вечност. Понятията за каста, вяра и цвят, са надхвърлени. Той се чувства Анта-Кама (онзи, който е получил всичко, за което е копнеел). Той чувства: „Вече няма нещо, което да позная“. Той чувства абсолютна будност на свръхсъзнателно ниво на Знанието и интуицията. Той знае цялата тайна на Сътворението. Той е всемогъщ. Той е Сарва-Вит – Знаещият всички подробности на Сътворението.
Някои от признаците, които показват, че човек е достигнал състоянието на свръхсъзнание, са абсолютно безстрашие, отсъствие на желания, безгрижие, отсъствие на чувство за „аз“ и „моето“, на гняв, брахмично излъчване. Той също е винаги в състояние на пълно блаженство. На лицето му никога няма да видиш гняв, потиснатост, униние и мъка. В негово присъствие ще почувстваш възвишеност, радост и покой.
Космичното съзнание е пълно осъзнаване на единството на живота. Йоги чувства, че един живот изпълва вселената, че такова нещо като сляпа сила или мъртва материя няма и че всичко е живо, вибриращо и разумно. Това е изживяването и на учения Боуз. Той демонстрира това с лабораторни експерименти.
Онзи, който има космично съзнание, чувства, че вселената е изцяло негова. Той е едно с върховния Бог, с Универсалното Знание и с Живота. Той изживява блаженство и радост, които не могат да бъдат разбрани и описани. В момента на просветление или голяма духовна възвишеност той достига божествено всесветско виждане. Той съзнава съществуването си в присъствието на Бога и вижда светлината на Божия лик. Той се издига над обикновеното ниво на съзнание, и достига висше състояние на последното. Той има космичен, универсален разум. Той развива усет за космоса. Човешката душа се революционизира.
Той не се безпокои за смъртта или за бъдещето, за това какво ще дойде след като животът в това тяло приключи. Той е едно с Вечността, Безкрайността и Безсмъртието!
При просветлението радостта разкъсва бента. Вълни от неописуем екстаз заливат йоги. Блаженство, Безсмъртие, Вечност, Истина, Божествена любов – това вече е сърцевината му, същността на живота му, единствената възможна реалност. Той осъзнава, че дълбокият, вечен извор на радост съществува във всяко сърце, че безсмъртният живот е в основата на всички същества, че тази вечна, всеобхватна любов развива, поддържа и води всяка частица, всеки атом на сътворението. Грях, мъка, смърт – сега за него това са само думи без значение. Той чувства, че във вените му тече еликсирът на живота, нектарът на безсмъртието.
Той няма нужда от храна или сън. Няма абсолютно никакви желания. Външният му вид и поведението му се променят много. Лицето му сияе. Очите му скрят. Те са езера от радост и благодат. Той чувства, че целият свят се къпе в море от удовлетворяваща любов – безсмъртно блаженство, което е същината на живота.
Целият свят е негов дом. Никъде той не се чувства чужденец. Планините, далечните земи, които никога не е виждал, са като домът му от детството. Той чувства, че тялото му е целият свят. Усеща всички ръце и всички крака като свои.
Умората му е непозната. Работата му е като детска игра – щастлива и безгрижна. Навсякъде той вижда само Бога. Столът, масата, дървото – всички те имат Космично значение. Той изпитва Абсолютен Покой. Времето и пространството изчезват.
Космичното съзнание е присъща и естествена способност на всички хора. За неговото събуждане са необходими подготовка и дисциплина. То вече съществува в човека – макар и бездейно, неактивно в повечето човешки същества – за сметка на Авидя – невежеството.
Дано чрез общуване с мъдреци, чрез чистота, любов, отдаденост и Знание всички достигнеш състоянието на Космично съзнание, което е твое рождено право!

Изживяване на блаженство
Самадхи – блаженото божествено изживяване – идва тогава, когато егото и умът се разтворят. То е състояние, постигано със собствени усилия. То е безкрайно, безгранично и единно изживяване на битие и чисто съзнание. Когато тази опитност бъде осъществена, умът, желанията, действията и чувствата на радост и мъка изчезват в празнотата.
Върховната Истина – Брахман, Абсолютът – може да бъде изпитана от всички, които редовно медитират с чисто сърце. Абстрактните разсъждения и изучаването на книги не са достатъчни. Нужна е пряка опитност. Тя е източникът на висшето интуитивно знание – божествената мъдрост. Тази опитност е свръхсъзнателна, т.е. трансцедентална. При нея няма нито разум, нито игра на сетивата. Тя не е емоционална опитност. Сетивата, умът и интелектът са в абсолютна почивка; те въобще не действат. Тази опитност не е въображението на мечтател. Тя не е блян, нито хипнотичен транс. Тя е устойчива, жива Истина, като плодът амалака в дланта ти. Третото око (окото на мъдростта – Гяна Чакшус) на садхака се отваря, и тази свръхестествена опитност е резултат на познанието чрез това духовно око, окото на интуицията. То се отваря, когато сетивата, умът и интелектът престанат да действат. Гяна Чакшус може да бъде отворено само когато изцяло изкореним всички желания, гняв, алчност,гордост, егоизъм и омраза.
В тази опитност няма нито тъмнина, нито празнота. Тя е само светлина. В нея няма ни звук, ни докосване, ни форма. Тя е възвишено върховно преживяване на съюз, на единство. Тук няма нито време, нито причинност. Ти ставаш всемогъщ и всезнаещ, ставаш Сарвавит – знаещ всичко, знаеш всичко в подробности. Знаеш цялата тайна на сътворението. Постигаш безсмъртие, висше знание и вечно блаженство.
Тук всички противоположности изчезват. Няма ни субект, ни обект; ни медитация, ни самадхи. Няма Двойственост и недвойственост; нито блуждаене на ума, нито еднонасоченост. Няма медитиращ и обект на медитация. Няма нито печалба, нито загуба, нито удоволствие, нито болка. Няма изток или запад, ден или нощ.
Има различни видове самадхи. Онова, което се достига чрез мудри и пранаяма (задържане), е Джада самадхи. Тук няма осъзнаване. Йоги може да бъде погребан за 6 месеца в сандък под земята. То е като дълбок сън. Йоги не се завръща със свръхинтуитивно знание. Чрез това самадхи васаните не се разрушават. Йоги ще се роди отново. Това самадхи не дава освобождение.
След това е Чайтаня самадхи. Йоги достига пълно осъзнаване, той се връща с Божествено знание. Той говори и проповядва вдъхновено, и слушателите му се възвисяват. Това самадхи разрушава умствените тенденции. Йоги достига Кайваля – съвършена свобода.
Самадхи, изпитвано от Бхакти, е Бхава самадхи. Отдаденият го достига чрез Бхава и Махабхава. Раджа йоги достига Ниродха самадхи чрез разрушаване на Въображението (Читаврити ниродха). Последователят на Веданта достига Бхава самадхи чрез отричане на въображаемите средства (упадхи) – тяло, ум, сетива, разсъдък и пр. За него светът и тялото са нереални. Той преминава през състояния на тъмнина, светлина, сън и безкрайно пространство и в крайна сметка достига безкрайното съзнание.
Има и два други вида самадхи – Савикалпа (Сабиджа, Сампраджната) и Нирвикалпа (Нирбиджа, Асампраджната). При първото съществува триадата знаещ-знание-познаваемо (виждащ -гледка-видяно). Самскарите не се разрушават. При второто самскарите се унищожават изцяло. При Нирвикалпа няма триада. Савикалпа, Нирвичара, Саананда са варианти на Савикалпа самадхи.
Когато бъдеш установен в най-висшето самадхи, Нирвикалпа, няма какво да видиш, какво да чуеш, какво да помиришеш и какво да усетиш. Нямаш телесно съзнание, Имаш само пълно Брахмично съзнание. Няма нищо друго, освен Аза. Това е велика опитност. Ще бъдеш ужасен и удивен.
Когато бъде установен в самадхи, Бхакти йоги, медитиращ върху формата на Кришна, ще вижда Кришна навсякъде. Всички други форми ще изчезнат. Това е един вид духовна опитност. Той ще вижда и себе си като Кришна. Гопи от Вриндавана, Гауранга и Еканат са изживели това. Онези, които медитират върху всепроникващия Кришна, ще имат друг вид космична опитност. Арджуна е изпитал това. Той е имал съзнание за цялото Творение. Той е имал космично съзнание.
Ако медитираш върху Хиранягарбха, ще станеш еднакъв с Хиранягарбха. Ще имаш знание за небесните нива. Ще имаш и космично съзнание. Изживяването на Савикалпа самадхи на отдаден и на раджа йоги е едно и също.
Трансцеденталната опитност също се нарича Турия или „четвъртото състояние“. Първите три са будност, сън със сънища и сън без сънища, и са общи за всички. Четвъртото е латентно във всяко човешко същество. Когато бъдеш установен в него, когато достигнеш трансцеденталното състояние, тогава Брахмичното съзнание – Истината, досега само интелектуална абстракция, става жива реалност.
Това трансцедентално състояние има различни имена – Нирвана, Туриятита, Брахма-Сакшаткара, Нирвикалпа самадхи, Асампраджната самадхи, но всички безпогрешно сочат към една и съща цел. Истинският духовен живот започва след като практикуващият навлезе в това състояние на свръхсъзнание.
При всички случаи и при всякакви обстоятелства ще осъзнаваш, че си идентичен с невидимото съществуване, знание и блаженство; че изпълваш всички хора и предмети; че си отвъд всякакви ограничения. Ако имаш знанието за Аза – Брахман винаги и непрекъснато, тогава си установен в Аза. Това е състояние, което се изпитва отвътре и не може да се изрази с думи. То е окончателното състояние на покой, целта на живота. Тази опитност дава свобода от всякакво обвързване.
Някои ученици бъркат състоянието на дълбок сън и състоянието Тандри – полусън, с Нирвикалпа самадхи. Това е огромна грешка. Ако изживееш някой от видовете самадхи, ще достигнвш свръхсетивно знание. Ако не притежаваш свръхсетивно знание, бъди сигурен, че си далеч от самадхи. Ще го изпиташ само ако си установен в Яма и Нияма и имаш много чисто сърце. Как може Бог да бъде почитан със сърце, което не е чисто? Самадхи се достига само след продължителна и постоянна медитация. То не е стока, която може да се намери навсякъде. Онези, които наистина влизат в самадхи, са много малко.
В самадхи (свръхсъзнанието) йоги се слива с Бога. Сетивата, умът и интелектът престават да действат. Както реката се влива в морето, така отделната душа се слива с Върховната. Всички граници и разлики изчезват. Йоги добива най-висшето знание и вечно блаженство. Това състояние не може да се опише. Трябва да го достигнеш сам.
Вкуси от безсмъртната сладост на красивия живот във вътрешното Аз. Живей в Атман и достигни блаженото състояние на безсмъртие. Медитирай и достигни дълбините на вечния живот, най-високите висини на божията слава и в крайна сметка пълното величие на съюза с Върховното Аз. Сега дългото ти и уморително пътуване свършва. Достигнал си целта си: милият ти роден дом на вечен покой – Парам Дхама.

Движения на ума
След кратка медитация ще усетиш, че тялото бързо олеква – за 15 – 30 мин., след като си седнал в Падма, Сидха или Сукхасана, според предпочитанията и характера. Може да имаш и полу-съзнание за тялото. Благодарение на концентрацията изпитваш голямо щастие. Тази концентрация – Ананда – е съвсем различна от сетивните удоволствия. Като пречистиш интелекта си с медитация, ще можеш да разграничаваш тези две радости. Дхарана и Дхияна имат силата да изострят интелекта, и така практикуващият съвсем добре може да схване субтилните непонятни философски проблеми. Подготвеният интелект, който внимателно може да разграничи концентрацията – Ананда и медитацията – щастието, всеки ден естествено ще се радва на този нов вид щастие. Такъв ум ще презира сетивните удоволствия; ще изпитва отвращение към предметите. Това е съвсем естествено, защото новото щастие е дълготрайно, независимо и реално, защото то се излъчва от Атман. Ясно ще почувстваш как умът се движи, как напуска седалището си в мозъка и се опитва да се върне към първоначалното си място. Знаеш, че той е напуснал старите коловози и сега преминава в нови. В резултат на медитацията в ума се създават нови канали, нови течения от мисли, нови мозъчни клетки.. Психологията като цяло се преобразува. Имаш нов ум, ново сърце, нови чувства, нови усещания, нови мнения.

Бхута-гани
Понякога при медитация се появяват нисши същества. Те са странни фигури, някои с дълги зъби, други с големи лица, трети с огромни кореми, с лица на корема и пр. Предполага се, че те са прислужници на Шива. Те са страшни, но въобще не причиняват зло. Просто се появяват на сцената, за да изпитат твоята сила и смелост. Те не могат да ти направят нищо. Не могат да застанат пред ученик, който е чист и етичен. Повтарянето няколко пъти на Омкара ще ги отхвърли на разстояние. Трябва да си безстрашен. Страхливецът е съвсем неподходящ за духовния път. Развий смелостта си, като постоянно чувстваше себе си като Атман. Човек трябва да се отрече от идеята за тялото, която се е загнездила в него. Практика, практика, Нидидхиясана, медитация винаги, всичките 24 часа. Това е тайната. Това е ключът. Това е шперцът, който отваря съкровищата на Сат-Чид-Ананда. Това е крайъгълният камък на сградата на Блаженството. Това е нейният стълб. Това е стълбът на зданието на Ананда.

Проблясъци на Аза
Чрез опитности – приятни или болезнени – човек събира материали и ги вгражда в умствени и морални качества.
Както търговец, който приключва ведомостта за изминалата година и отваря новата само с баланса, а не по всички пера, така и духът предава на новия ум своята преценка за живота, който е приключил, заключенията, до които е достигнал, решенията, които е взел. Това е запасът, който се предава на новия живот, умственото обзавеждане за новото жилище, истинската памет.
Умът, който непрекъснато се въздига и пада в мрежата на желанията, смята тази илюзорна вселена за истинска поради невежеството си; но той трябва да бъде осведомен за същинската природа на този свят, и след това ще види себе си като Брахман.
При медитация може да изпиташ, че се издигаш над мястото си. Някои усещат, че летят във въздуха.
Различните хора имат различни духовни преживявания. Няма опитност, обща за всички. Това зависи от характера, видът садхана, мястото за концентрация и различни други фактори. Някои чуват мелодични звуци. Други виждат светлини. Трети достигат Ананда (духовна благодат).
Ако в садханата или в медитацията има грешка, веднага се посъветвай с по-напреднали санясини или осъществени души и я отстрани. Ако здравето ти е добро, ако си весел, щастлив и силен физически и духовно, ако умът ти е спокоен и необезпокояван, ако при медитация достигаш ананда и ако волята ти става все по-силна, по-чиста и неустоима, смятай че напредъкът ти върви добре.
Божествената Светлина не влиза през отворени врати, а само през пролуки. Ученикът вижда лъча като слънчев, който преминава през цепнатина в тъмна стая. Той е като „проблясък на светкавица“. Внезапното просветление задушава всички звуци и думи. Последователят е омагьосан от екстаз и ужас. Той трепери от любов и ужас, както когато Арджуна видял Кришна. Така ярка и величествена е светлината, която обгръща Божественото, че новопосветеният е заслепен и удивен.
Това е видение, което понякога се появява при медитация. Може да видиш ослепителна светлина, която се движи рязко. Може да забележиш глава с чудовищна форма, с цвят на пламък, червена като огън и много ужасна на вид. Тя има три много дълги и големи крила, бели като ослепителен облак. Понякога крилата се размахват страховито, а после застиват успокоени. Главата не проронва нито дума, и общо взето е неподвижна. Отвреме-навреме разперените крила удрят.
Цветът на светлините, които виждаш при медитация, се мени според характера на татвата, която протича през ноздрите. Ако това е Агни татва, ще видиш червени светлини. Можеш да промениш татвата по много начини. Най-добрият е с мисъл – „каквото мислиш, такъв ставаш“. Когато протече Агни татва, мисли интензивно за Апас татва, и тя скоро ще протече.
Ако при усилена медитация изпиташ проблясъци на Аза, ако видиш ярка светлина, или ангели, архангели, мъдреци, богове и други необичайни духовни явления, не се стъписвай в ужас. Не ги смятай за привидения. Не се отказвай от садханата си. Продължи упорито. Разкъсвай воал след воал.
Продължи смело. Не се обръщай назад. Пресечи празнотата и гъстата тъма. Пробий слоя на привързаността. Разтопи неуловимия Егоизъм сега. Истината ще блесне от само себе си. Ще изпиташ Турия (състоянието Арудха).
Понякога ще те тревожат злите духове. Те може да са с грозни страховити лица и дълги зъби. Изгони ги със силната си воля. Изкомандвай ги с „Махай се!“ Те ще си отидат. Те са вампири, нисши духове, и не ще навредят на садхака, само проверяват смелостта му. Ако той е плах, не ще може да продължи по-нататък. Почерпи сила и дързост от Атман отвътре, от неизчерпаемия източник (Авяя). Ще срещнеш и много добри духове. Те ще ти помогнат в похода напред. Това са все вигна – пречки по пътя.
Практикуващите са нетърпеливи бързо да натрупат духовна опитност; а щом това им се случи, се уплашват. Те много се страхуват и когато се издигнат над телесното съзнание: чудят се дали ще се върнат или не. Защо трябва да се страхуват изобщо? Няма кой знае какво значение дали ще се върнат към телесното съзнание. Всички наши опити са насочени главно към преодоляване на това телесно съзнание и към сливане с висшето духовно съзнание. Ние сме привикнали към определени ограничения. Когато те изведнъж отпаднат, внезапно губим почва под краката си. Затова се страхуваме, когато се издигнем над телесното съзнание. Това е едно ново преживяване. Необходима е смелост. Смелостта е незаменима. В древните текстове се казва: „Атман едва ли би могъл да бъде достигнат от плахи люде“. По пътя садхака се сблъсква с всякакви видове сили. Бандитът, анархистът могат лесно да осъществят Бога, понеже са безстрашни. За тях е необходим само един тласък в правилната посока. Как Джагай и Мадхай, безподобни мошеници, са станали големи светци? Те замеряли с камъни Нитянанда, ученикът на бог Гауранга. Нитянанда ги спечелил с чиста божествена любов. Разбойникът Ратканара станал светецът Валмики.

Джюотирмая Даршан
Когато напредваш в медитацията си, ще видиш своето Ища Девата във физическа форма. Бог Вишну ще ти даде даршан с 4 ръце; бог Кришна ще се появи пред теб с флейта; Рама – с лък и стрела; Шива – с тризъбец.
Понякога Бог ще се пояяви пред теб като просяк или болник в мръсни дрипи; като кули* или като човек от нисша каста. Трябва да имаш остър усет, за да го откриеш. Когато го срещнеш, косата ти ще настръхне.
Той идва и в сънищата – бог Ганеша се явява като слон, а Деви – като момиче.
При дълбока медитация ще откриеш Джюотирмая даршан. Ще видиш огромен светлинен стълб. Ще видиш безкрайна светлина и ще се слееш с нея. Ще бъдеш удивен и ужасен.
Ако усърдно и постоянно боготвориш Кришна, само него ще виждаш навсякъде.
Йоги винаги трябва да избягва страха, гнева, мързела, твърде много сън и твърде много безсъние, твърде много храна и твърде много пости. Ако това правило се спазва строго всеки ден, без съмнение за три месеца духовната мъдрост ще се появи от само себе си. За четири месеца той ще види Божието; за пет месеца ще познае (или стане) Брахманища и наистина щом желае, за 6 месеца ще достигне освобождение. Няма съмнение в това.

ЗА АВТОРА
През 1957 год. Свами Вишну Девананда слиза от подножието на Хималаите, за да разнесе поръката на своя гуру: „Разпръсни семената на йога на Запад!“ И той върши точно това. В последните 20 години той е един от най-активните и отдадени духовни водачи, дошли от Изтока. Той пътува из целия свят, от един континент на друг, като преподава йога и създава центрове там, където дейността на неговия Учител може да намери почва.
Свами Вишну Девананда е роден Свами Кутан Наир на 31.12.1927 год. След като завършва училище, няколко месеца работи като учител, а сетне влиза в Инженерния корпус на индийската армия. Именно докато е там, среща за пръв път своя гуру, и веднага след уволнението се присъединява към ашрама на Свами Шивананда, който се смята за най-големия съвременен светец на Индия. След една година се отказва от всичко светско и се отдава на живот на духовно учение и служба на човечеството. Приема името Свами Вишну Девананда. 13 години той остава в служба на своя гуру. След това става професор по хата йога в Академията „Веданта Форист“, генерален секретар на Шивананда-ашрам и 2 години е личен секретар на Свами Шивананда.
Когато напуска Индия и отива на Запад, той прекарва една година в пътуване, лекции и демонстрации на йога в Цейлон, Сингапур, Хонг Конг, Индонезия, Австралия и Хавай. По-късно отива в Сан Франциско, бързо се научава да шофира и прекарва още една година в пътуване из Северна Америка.
Скоро става ясно, че хората на Запад са така понесени от вихъра на живота, че нито знаят как да си почиват, нито – как да водят здравословен живот. Той веднага решава да осъществи идеята си за йога-ваканция, и започва да търси подходящи места, където хората биха могли да практикуват петте основни елемента на йога: правилни упражнения, правилно дишане, правилна релаксация, положително мислене и медитация.
За няколко години са създадени центровете и ашрамите на Шивананда Йога Веданта. Това е мрежа от над 200 центъра, разположени в големи градове в целия свят, и пет ашрама (обители), където хората могат да намерят тиха и спокойна обстановка, да се оттеглят от напреженията и вълненията на ежедневието.
През 1969 год. бе създаден Истинният Световен Орден. Той се роди от видението на Свамиджи, в което стотици хора разрушават стените и границите между народите; с общо усилие цялото човечество се обединява. Истинният Световен Орден (ИСО) е посветен на тази цел на обединяване и разбирателство между народите от целия свят. Неговите основни функции включват спонсорирането на различни конференции, симпозиуми и фестивали и уреждане на курсове за подготовка на учители. Това са уникални курсове, насочени към постигане на хармония в света чрез подготовка на учители по йога за идващата епоха. Тази цел все повече се проявява – броят на професионалисти, политици и студенти от целия свят, участващи в тези курсове, непрекъснато се увеличава.
През 1971 год. той заема заглавията на вестниците, като прелетява със своя „Книжен Апах“, изрисуван от Питър Макс, над горещите точки на планетата и ги „бомбардира“ с цветя и дипляни за мир. Пак по това време той предприема един смел полет от Тел Авив до Кайро направо над Суецкия канал с втори пилот евреин; при този свой опит да спомогне за мира в Средния Изток самолетът му насмалко не е свален. Той преминава и по улиците на Белфаст заедно с актьора Питър Селърз, като пее и се моли за мир.
Другите му начинания включват: Световна конференция на религиите – 1969 год.; Йога-фестивал на мира и музиката – 1970 год.; Поход за мир към Белия дом – 1974 год.; Международна конференция на учителите по йога в Насау – 1975 год.; Световен парламент на религгиите – фестивал на всички гуру – 1975 год.; Симпозиум за йога и психически открития – 1976 год.; Симпозиум за йога: човекът и неговото бъдеще – Испания, 1976 год.; Симпозиум за йога и психически открития – Индия, 1977 год. и симпозиуми по физика и метафизика в Лос Анжелес и Ню Йорк – 1977 год.
Свами Вишну Девананда е добре познат с известната си „Пълна илюстрована книга по йога“, наричана често „библията на йогите“.
Ако се интересувате да научите повече за центровете и ашрамите на Шивананда Йога Веданта, моля обърнете се към:
Sivananda Ashram Yoga Camp – Headquarters
8th avenue, Val Morin, Quebec JOT 2RQ, CANADA
(819) 322-3226

„Медитация и мантри“ съдържа ключа към най-безценното съкровище, което човек може да притежава – интуитивната мъдрост. Именно тя е, която отразява чистата вътрешна светлина, дава цел на живота и въвежда метод за освобождаване на човека от сегашния му, далеч от съвършенството, живот.
Тази книга е най-пълният източник на мантри, медитация и други техники за самоизследване. Тя е психологическо изучаване, практически наръчник и източник на много мъдрост. Написана от автора на „Пълна илюстрована книга по йога“, тя отразява емпиричното знание, лишено от хиляди неизпробвани интерпретации, и е необичайно прозрение в Западния ум.
„Медитация и мантри“ съдържа всички техники за разбиране и контрол на ума. В подробности са разгледани Раджа, Хата, Карма, Кундалини, Гяна и Мантра йога. Изцяло и с коментар са дадени Раджа йога сутрите на Патанджали, най-големия психолог на всички времена. Разгледани са и някои съвременни методи.
Вечното щастие и покой на ума не са в материалния свят. Ще ги открием, когато се обърнем навътре към себе си и изследваме дълбините на сърцето и ума.

край

* * холизъм – теория, според която всяко цяло е фундаментална съставка на реалността и като такова има съществуване, различно от простия сбор на неговите части (бел. прев.)
* * трансмиграция – прераждане (бел. прев.)
* * аватар (хинду мит.) – прераждане на едно божество на земен план (бел. прев.)
* * вина – индийски струнен музикален инструмент (бел.прев.)
* * кули – наемен работник в Югоизточна Азия

Край 😉