За любимото божество на Индия Ганеша

ГАНЕША, КОЙТО ПРЕМАХВА ПРЕЧКИТЕ ПО ПЪТЯ

Редакция от Светлана Благоева.

Думата Ганеша се състои от две санскритски думи: гана (помощник или придружаващ) и иша (върховен). Т.е. Ганеша буквално означава „върховен помощник“. Той също така е известен и като Ганапати, „главен помощник“. Тук думата „гана“ има особено значение. Умът, космически и индивидуален, има различни аспекти или сили; така наречените „гани“. Ганеша е главната или най-голямата от тези сили, която контролира всички останали. Каква е тази сила? Това е интелигентност, която насочва всичко в космоса и в самия човек. Без интелигентността нищо не може да функционира или дори да съществува. Ганеша символизира тази интелигентност, която обаче най-често е само като потенциал. Целта на извикването и прославянето на Ганеша е да доведе до вътрешна трансформация, която дава израз на тази чиста интелигентност. Бавно и постепенно чрез йога практиката пробуждаме тази интелигентност.

Друго име на Ганеша е Будхи Видхата (Даряващият интелигентност). Той също така се нарича Видя Вариди (Океан на знанието), тъй като той се счита за безгрешният водещ на всички събития във Вселената; „Слонът никога не забравя“. Чрез неговата ръка са записани древните текстове. Великите светци и йоги получават откровение, а Ганеша записва всичко. Откровенията идват от Шива (съзнанието) и Ганеша ги записва в космическата книга на акаша. Без интелигентността не може да има истинско разбиране на Писанията. Затова Ганеша винаги се извква преди да започне церемониалното поклонение и четенето на Писанията. Той е също и Винаяка (Първият, който да бъде почитан). Сватби, строителни проекти и всички важни начинания започват с поклонение пред Ганеша, защото техният успех зависи и от интелигентността. Ганеша също се нарича Вигна-нашака (Отстраняващият препятствията) и Вигнешвара (Върховният, който отстранява препятствията), тъй като без интелигентността пречките в живота не могат да бъдат преодолени.

Ганеша е едно от най-популярните божества в Индия. Молитвите към Ганеша предхождат всички други церемонии и актове на преклонение. Той се призовава, за да премахне пречките от пътя и да донесе късмет. Ганеша дарява благополучие на търговците и свобода на тези, които се стремят към освобождение. Ганеша е ярко червен, има глава на слон и тяло на човек. В ръцете си държи бивни, примка и остен и прави жеста на даряване с благодеяние. С хобота си държи нар, а на челото му грее полумесец. Около нагънатия му корем се вие змия. Притежава силата на слон, интелигентността на човек и финеса и хитростта на мишката, която е неговото средство за придвижване.

В Упа-пураните се описват превъплъщения на Ганеша с които се сражавал и победил обсебващите демони:

Кама сура (похот), Кродха сура (несправедлив гняв), Лобха сура (алчност), Моха сура (увлечение). Матсара (привързаност) и Абимансура (егоистична гордост). ГАНЕША – УНИЩОЖИТЕЛ НА ПРЕГРАДИ – Ганеша се призовава, за да премахне препятствията. В Тантра той е известен като унищижителят на клешите, страданията. Клешите – (препятствията) – това са воалите, поставени от емоционални изкривявания, поведенческите модели, натрапени от закостенелите разбирания на обществото. А самите клеши са: Невежество, Его, Страх от смъртта, привързаност, привличане и отблъскване.

Ганеша често се изобразява танцуващ, защото той е игрив, преизпълнен с радост и удоволствие. Въпреки че подчинява демоните, на него са му чужди сериозността и гордостта. Син на Шива и Парвати, той е любимец на боговете, пакостник, уважаван от всички. Символ на свобода. Дарява богатство, но не страда от привързаност към богатството. Мъдър е, но не е досаден. Има много таланти, но не им робува. В повечето части на Индия той се разглежда като безбрачен, макар някои тантристки изображения да го показват седнал до Шакти (сила). Във формата на Лакшми Ганапати (даряващия успех) него го защитават богините Сидхи (постижение) и Будхи (мъдрост). В една от най-популярните си съвременни форми той държи примка, остен за слонове, съд със сладкиши и прави жест на благословия.

Във фигурата на Ганеша са въплътени много и различни символи. Огромното му тяло с изпъкнал корем представлява Вселената – природата, човечеството и боговете живеят в корема му. Слонската глава символизира качествата на слона – любвеобилен, благороден и лоялен, но – когато бъде предизвикан – изключително безмилостен и разрушителен. Ушите му са големи „като кошове за отсяване на жито“ – с тях Ганеша отсява истината от измислицата. Те припомнят и ведическото правило, че човек учи само слушайки в краката на Гуру. Тантрическото тълкуване на тази идея е, че освобождаването може да се постигне само като обръщате внимание на заобикалящото ви – като спрете бъбренето на вътрешния монолог и възприемате света такъв, какъвто е, а не такъв, какъвто мислите, че е. Хоботът на Ганеша символизира умението да се разграничава – първият важен урок за всеки, тръгнал по духовния път. Слонът използва хобота си както за изискващи сила задачи, като преместване на дървесни трупи, така и за много фини действия. Завитият хобот символизира и мантрата ОМ – звукът, от който е била създадена вселената. Много асоциации са свързани със счупения бивник. Той показва първо, че Ганеша не робува на желанията за баланс и симетрия. Отчупвайки бивника, за да го използва като оръжие или за писане, Ганеша символизира жертвата на божествата в името на човечеството.

Основното ездитно животно на Ганеша е мишката. Това е странна връзка, тъй като за разлика от другите средства за придвижване, например птицата Гаруда, яздена от Вишну, мишката никога не се почита самостоятелно. Това може да се свърже с аспекта на Ганеша като божество на реколтата, когато той бил умилостивяван да унищожи гризачите, които заплашвали посевите. Мишката често се свързва с дребните желания и колебания, с които непрекъснато се сблъскваме. Тя също така символизира хитроумието и способността да осъществим желанието си по неявни начини.

Външният вид на Ганеша вероятно няма да е твърде привлекателен и приемлив за рационалния ум. Животинската му глава и късото, дебело тяло привличат децата, а на тези, които се считат за пораснали, той изглежда смешен. Много глупаво е обаче да си позволите да бъдете заблудени от недодялания външен вид на Ганеша, тъй като той е покровител на хората със задълбочена преценка, които не се заблуждават от външния вид. Онези, които не са в състояние да видят в Ганеша божественото и се забавляват с недодялания му вид, стават жертва на рационалния ум (лявото полукълбо на мозъка), който е най-голямото препятствие по пътя на духовното развитие. Приемането на Ганеша като Божествената Сила успокоява рационалния ум и всички негови съмнения, които са нашият най-голям враг. С помощта на простото упражнение за призоваване на Ганеша, с помощта на молитвата, молитвата на отдаване на почит и предаването ни на него, рационалният ум бива подчинен и поставен под контрол. Ето защо Ганеша е почитан като най-великия премахващ препятствията. Вярата създава мощна сила, превръща спускащата се надолу енергия в издигаща се нагоре енергия и ни свързва с висшите центрове, които съществуват в нашето тяло. Божественият Ганеша е непоколебим. Той дава твърдост на тези, които медитират върху него и го призовават в началото на всички начинания, светски или духовни.

В Пураните съществуват редица версии за раждането на Ганеша и за произхода на неговата глава. В една от историите се разказва, че той е бил създаден от Парвати, Божествената Майка, която ползвала глина. Разказва се, че един ден, когато Парвати се канела да се изкъпе, открила, че пазителят на нейните посоки на света отсъства. Тя взела малко глина, направила бебешка фигурка от него и му вдъхнала жизнена сила, или прана. Назначила детето за своя охрана, въоръжила го с непобедим скиптър и го инструктирала да не пуска никой при нея. Бебето-пазач изпълнило всичко, което неговата майка и господарка му наредила и застанало отвън със скиптър в ръка. По същото време бог Шива решил да посети своята любима съпруга Парвати и пристигнал, за да влезе в нейните покои. Когато бебето-пазач не го пуснало да влезе, той се разгневил и го заплашил, но детето било непреклонно и само лукавството на всички богове и демони в съюз с бог Шива успяло да надвие неговата съпротива. В яростта си Бог Шива отсякъл главата на момчето със своя тризъбец. Когато Божествената Майка научила какво се случило, тя се натъжила и помолила Шива да върне детето към живота. Шива тръгнал да търси глава, която да съедини с тялото на детето. Било нощем и всички майки спели, прегърнали здраво децата си, така че Шива не успял да отсече никоя глава. Изведнъж обаче видял едно малко слонче да спи до майка си, опряло гърба си в нейния гръб и веднага оценил предоставилата му се възможност. Така Шива взел главата на слончето, съединил я с тялото на момчeто-защитник и му върнал живота.

В друг от многобройните варианти на тази история се разказва, че Ганеша бил роден, след като молитвите на Парвати към бог Вишну били чути и удовлетворени. Божествената Майка поканила всички главни и второстепенни богове да дойдат и да благословят нейното дете. Пристигнали всички богове и покорно гледали красивото дете -освен Шани (Сатурн), който вместо това гледал в земята, защото бил прокълнат от жена си да изгаря до пепел всяко живо същество, което погледне. Божествената Майка не можела да си обясни това поведение и настояла Шани да погледне детето й и да засвидетелства своето възхищение. Шани разказал на Божествената Майка за проклятието и отказал да погледне детето. Божествената Майка била сигурна, че погледът на Шани не може да причини нищо на нейното дете, независимо от проклятието, затова отново настояла Шани да погледне детето и да го благослови. Изпълнителният Шани погледнал бебето и главата му била изпепелена. Главата на малкото слонче била доставена от Вишну, който се носел върху Гаруда (орел), за да донесе главата на първото срещнато бебе, както бил посъветван от създателя, Брахма.

Съществуват и много други истории относно раждането на Ганеша от различни калпи (ери), но всички сочат към нещо: че Ганеша е творение на Божествената Сила, независимо дали това е Шива, или Шакти. Той е създаден, за да бъде защитник или стража на палата на Божествената Майка. По този начин само с неговото разрешение човек може да се добере до Божествената Майка. Той е богът на мъдростта и благоразумието.

Една много интересна и поучителна история обяснява как този бог се превръща в покровител на всички гани и получава името Ганеша. Едно време Шива бил единственият защитник на главните и второстепенните богове, на хората, демоните, духовете, призраците и всички други същества. Но тъй като Шива винаги бил в блаженото състояние самадхи (транс), на боговете и другите същества било много трудно да общуват с него. Така, когато ганите имали проблем, трябвало с часове да напяват химни и да се молят, за да върнат бог Шива към нормалното му съзнание. Те изпитвали нужда да имат за свой покровител някой друг, някой, който щял да бъде винаги на тяхно разположение в момент на необходимост, за да разрешава споровете им и да ги защитава, когато над тях надвисне някаква заплаха.

Ганите се обърнали към Брахма със своя проблем, но той не можел да им помогне и затова те потърсили помощта на Вишну, който трябвало да убеди бог Шива да назначи нов Ганапати (водач на ганите). Бог Вишну предложил ганите да изберат за свой закрилник един от двамата синове на бог Шива: Картикея (известен още като Субрахманиям) или Ламбодар (шкембестия Ганеша). За да разберат кой от двамата ще бъде достоен да получи титлата Ганеша, главните и второстепенните богове решили да организират състезание между тях. Те определили изпитанието за двамата братя. Определили и деня, времето и мястото за състезанието.

В уречения ден всички дошли да гледат надпреварата. За съдия бил избран Вишну, присъствали и Божествената Майка Парвати и бог Шива, заели места на централната трибуна. В уреченото време Вишну обявил пред публиката и състезателите задачата: те трябвало да обиколят цялата вселена и да се върнат колкото се може по-скоро на старта. Този, който се върнел първи, щял да бъде Ганеша, покровител на всички гани. След като чул условията на състезанието, Картикея взел своята бързокрила паунова опашка и излетял в космоса, за да го пропътува колкото се може по-бързо. В същото време Ганеша останал да седи върху своя плъх и не помръдвал. Бог Вишну, виждайки, че Ганеша не прави никакви усилия, го подканил да побърза. На непрекъснатите подкани на Вишну да се включи в състезанието Ганеша само се усмихвал, отдавайки почит най-напред на майка си и баща си, след това на другите главни и второстепенни богове, и накрая скочил върху своя плъх. Всички богове се учудили, когато вместо да се отправи в космоса, Ганеша започнал просто да язди около Шива и Парвати, неговата майка, която представлявала първичната Пракрити, причината на всичко съществуващо. След като обиколил Шива и Шакти, Ганеша се върнал до стартовата точка и заявил:

– Изпълних моята задача. Обиколих цялата вселена.

– Не е вярно – възкликнали боговете. – Не си ходил никъде. Ти си мързелив.

Ганеша се изправил пред бог Вишну със скръстени ръце и казал:

– Знам, че ти разбра какво направих, но за да стане ясно на всички, ще кажа следното: аз изпълних своята задача да обиколя вселената, защото този феноменален свят на имена и форми не е нищо друго освен израз и проявление на Божествената Майка и на моя Божествен Баща. Те са източникът на всичко, което съществува. Обиколих източника, който е Истината, същността на всичко съществуващо, на всички явления. Зная, че тази самасара (светът на явленията) представлява океан от относително съществуване и че тя е илюзорна. Няма никакъв смисъл да се загърби Истината и да се обикаля илюзията. Брат ми продължава да обикаля илюзорния свят на относителното съществуване. Когато той достигне до Истината, ще достигне до същата тази Истина, която е единствената Истина – всичко останало е илюзия, включително аз и вие.

Това изказване запалило искрата на истинското разбиране в ганите, които били удивени и възхитени от неговата мъдрост. Аплодирайки проницателния му ум и блестящото му изпълнение, те приели недодялания на външен вид, шкембест Ганеша за свой покровител. Докато Вишну поставял знака на победата (тилак) върху челото на еленската глава на Ганеша, пристигнал запотен и задъхан Картикея. Той се ядосал и оспорил победата на Ганеша. Тогава боговете му разказали за мъдростта на Ганеша и казали:

– Ти се втурна подир материята, която е илюзия; обиколи света на явленията, който представлява относителното съществуване, така че не успя да възприемеш Истината непосредствено.

Със своето изпълнение Ганеша показал, че вселената представлява просто едно разширяване на Истината. Истината е източникът. Светът на явленията е мая (илюзия), Картикея разбрал, че бил заблуден от мая, защото цялото му обикаляне около непрекъснато променящия се свят на явленията било напразно и той хабил силите си за нищо – за един мираж. Картикея постъпил като всички смъртни, които разглеждат света на имената и формите като реалност и по този начин падат в капана на мая. Той приел своето поражение и титлата Ганеша била дадена на този, чиято мъдрост се издигнала над материалното съществуване, чиито подход е истински, прецизен и точен.

Бог Вишну освен това обявил, че отсега нататък в началото на всяко ново начинание всички гани ще омилостивяват Ганеша. Тези, които си го спомнят първи и го умилостивят, няма да срещат затруднения по своя път: пътят им ще бъде лек и те ще свършат своята работа без затруднения. Ганеша е обикновено е рисуван с четири ръце, понякога с 16 или 8. Едната прави жест (мудра) на милост и закрила. Хоботът и слоновите бивни са вид оръжия. Бивните са средство, с което се постига освобождение. Служат и срещу погрешна привързаност и желания. Ако Ганеша е призоваван като унищожител на демони, то той ще носи оръжията на силата като тризъбец, змия, пика и лък. Нарастващата луна положена на челото на Ганеша е символ на просветление и постижение. Понякога се явява с три очи: Сурия (слънце), Чандра (Луна) и Агни (огън).

По материали от Интернет